Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
Гр. Оряхово, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:И.КЪНЕВА-САНКОВА
При секретаря Г.Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр. дело № 506 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано, след изпращането му по
подсъдност от РС – Харманли в РС - Оряхово.
Предявен е иск по чл.49 ал.3 СК от З.Г.Ц., с
ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***-адв. Надежда Колева против К.Г.Ц., с ЕГН
********** ***, за: прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, за предоставяне
ползването на семейното жилище в гр.Мизия, ул. „Кузман Янкулов“№33 на ответника
К.Г.Ц. и постановяване след прекратяване на брака, ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име „Делчева“.
Правното основание на предявения иск е
чл.49 ал.3 СК.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника не е постъпил писмен такъв.
В
откритото съдебно заседание, ищцата лично и чрез пълномощника си адв. Цецко
Кривачков-АК Враца, поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответника редовно
призован, не се явява и не е взел становище по иска.
Съдът, след като обсъди наведените от
страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните са в брачни отношения, като бракът
е сключен на 05.09.1992 г. в гр. Мизия,
за което е издаден Акт № 23 от същата дата на Община Мизия, който е първи и за двамата
съпрузи. Горното е видно от представеното Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа Акт № 23/05.09.1992 г. на Община Мизия.
Твърди се в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 05.09.1992 г. в гр. Мизия, който е първи
и за двамата съпрузи. От брака си страните имат две деца – Галин
Красимиров Ц. род. на ***г. и Борислава Красимирова Ц. род. на ***г., които са
пълнолетни.
В началото съпружеските им отношения
протичали добре, живеели в къща в гр. Мизия на ул.“Кузман Янкулов“ № 33, която
е в режим на СИО, но с времето се появили проблеми и конфликти. Постепенно
ответникът се отчуждил и за недоразуменията по между им бил виновен единствено
съпругът, като се държал хладно със съпругата си. Ищцата правила опити да
запази семейството си, като правила многобройни компромиси, но това не се
получило. Между съпрузите възниквали скандали провокирани от ответника, като
след последния такъв се наложило ищцата да потърси защита по ЗЗДН, за което и
била издадена заповед за защита № 4/28.01.2019 г. по гр.д. № 12/2019 г. на РС
Оряхово за защита от домашно насилие, упражнявано от ответника по отношение на
ищцата.
Ищцата сочи също, че между съпрузите липсва
всякакво чувство на обич и уважение. Брачната връзка между страните е само
формална, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи също, че никога
не се е отнасяла зле към ответника – напротив – подкрепяла го е, но нямат нищо,
което да ги свързва и всичко това дълбоко и непоправимо разстроило бракът им.
Същият не може да бъде заздравен и продължаването му не е в интерес нито на тях
като съпрузи, нито на децата им, нито на обществото като цяло.
От показанията на свидетелката Станка
Ангелова Г.- стринка на ищцата се установява, че страните сключили граждански
брак през 1992 г. Съпрузите живеели самостоятелно в гр. Мизия, родили им се две
деца - син и дъщеря, които към настоящият момент са пълнолетни. В началото
бракът им вървял добре, но след време започнали неприятностите в семейството.
Ответникът К.Ц. започнал да упражнява психически и физически тормоз над ищцата,
като я гонел от къщата, обиждал я и я биел. При скандалите ищцата напускала
семейното жилище и се криела ту при свекърва си в гр. Мизия, ту при майка си в
гр. Харманли. Там престоявала известно време за да се успокои ответника, да
премине скандала и отново правила се връщала при него, за да се опитат да
заздравят брака си заради децата. Свидетелката сочи, че на 02.01.2019 г. ищцата
решила окончателно да напусне ответника, като се прибрала при родителите си в
Харманли. Споделила, че не може да продължава повече да живее в постоянен страх
и напуснала ответника след поредния побой и психически тормоз. Според
свидетелката болезнената ревност, без повод и след употреба на алкохол, която
изпитвал съпругът ответник, водела до честите семейни скандали и побой над ищцата.
Свидетелката сочи също, че в началото съпрузите живеели нормално, но
впоследствие ответникът започнал да прекалява с употребата на алкохол, което
довело до непрекъснати скандали и физически тормоз по отношение на съпругата.Според
свидетелката, бракът между страните не може да бъде заздравен, тъй като З. е
правила много опити да заздрави брака си, но напразно.
Пред настоящия състав са наведени
обстоятелства от които ведно със свидетелските показания сами по себе си дават
основание на съда да намери иска за развод основателен и доказан, бракът за
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругът, поради което следва да
бъде прекратен.
Съпрузите
нямат помежду си лични отношения. От разпита на свидетелката се установява, че
съпрузите са се отчуждили един от друг и не поддържат никакви отношения помежду
си. По отношение брачната вина безспорно е установено, че страните имат влошени
взаимоотношения по между си – ищцата показва осъдително отношение към
поведението на съпруга си. Същата твърди, че ответникът е упражнявал психически
и физически тормоз спрямо нея, което се дължи на силната ревност, която
изпитвал, както и злоупотребата му с
алкохол. Следователно настоящия състав приема за установено, че между двамата
съпрузи са избухвали чести скандали, като виновен за тях е ответникът. Съпругата
е правила опити да преодолее проблемите със съпругът си, но той с поведението
си е задълбочил същите, превръщайки ги в непреодолими. Поради изложеното
настоящият състав счита, че изключителна вина за разстройството на брака има
съпругът ответник.
Така съществуващият брак следва да се приеме,
че е ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН. Засегнати са основите на брака, като
съпрузите не живеят заедно, нямат каквито и да било икономически, социални,
духовни и други отношения помежду си. Поради отношенията между съпрузите,
следва да се приеме, че не е възможно заздравяването на брака и съществуването
му в съответствие със закона и морала, тъй като в него не могат да се
съблюдават принципите прогласени от СК и да се постигнат целите за които е
създаден.
При тези доказателства следва да се приеме,
че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла
на чл.49 ал.1 от СК и същият да бъде прекратен. Страните са във фактическа
раздяла, като влошаването на отношенията им е трайно и необратимо. Следва да се
приеме, че връзката между страните е само формална и продължаването й е в ничий
интерес-нито на самите страни, нито на Обществото като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49 ал.3 СК с решението за
допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на
брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Анализирайки причините, довели до
разстройството на брака съдът счита, че то се дължи на виновното поведение
съпругът К.Ц., който многократно е упражнявал психически и физически тормоз над
ищцата З. Ц., което е видно и от Решение
№ 19/28.01.2019 г. по гр.д. № 12/2019 г. на ОРС и Заповед за защита от домашно
насилие № 4/28.01.2019 г. по същото дело на ОРС. Поради това, съдът счита, че
бракът на страните е опразнен от съдържание, съществува само формално, между
страните липсва уважение, доверие, привързаност, разстройството на брака е
непреодолимо. Бракът между страните следва да се прекрати по вина на съпругът.
Ползването на семейното жилище:
Ищцата твърди, че по време на брака са живели
в жилище находящо се в гр.Мизия, на ул. „Кузман Янкулов“№ 33, собственост на
родителите на ответника, поради което е направила искане то да бъде
предоставено за ползване на ответника.
Фамилното име на съпругата след развода:
Ищцата е предявила искане след развода да
възстанови предбрачното си фамилно име „Делчева”. От представеното
Удостоверение за граждански брак е видно, че същата след брака е приела
фамилното име на съпруга си -„Ц.“, поради което това искане е основателно и следва да се уважи.
Разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса от
40 лв., вносима предвид произнасянето относно вината от ответника, съобразно
чл. 329 ГПК.
Ищцата претендира и направените разноски по
делото, които са в размер на 225.00 лв. - внесена държавна такса за образуване
на делото и 300.00 - платено адвокатско възнаграждение. Съобразно произнасянето
по въпроса за вината и на основание чл. 329 ал.1 СК те следва да се възложат на
ответника.
Мотивиран от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ.1 СК и
ПРЕКРАТЯВА сключения на 05.09.1992
г. в гр. Мизия, с Акт № 23 от същата дата на Община Мизия граждански брак между
З.Г.Ц., с ЕГН ********** *** и К.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника.
Предоставя
ЗА ПОЛЗВАНЕ семейното жилище
находящо се в гр.Мизия, на ул. „Кузман Янкулов“№ 33 на ответника К.Г.Ц., с ЕГН **********
***.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на
брака, З.Г.Ц., с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** ДА НОСИ предбрачното си фамилно име „Делчева”.
ОСЪЖДА
К.Г.Ц., с ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС, окончателна държавна
такса в размер на 40.00 лв./четиридесет
лева и нула ст./
ОСЪЖДА К.Г.Ц., с ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Ц.,
с ЕГН ********** сумата в размер на 325.00
лв./триста лева и нула ст./ - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: