РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Карлово, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101374 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1-3 и чл.357, вр. с чл.188, ал.1, т.2 КТ от Г. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х. Б.“ № **, чрез адв. С. Н., с адрес: гр. П., ул. Й. Г.
№ **против „СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н С., бул. „Ц. О.“ № **, представлявано от
изпълнителния директор Р. Б., съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ №**.
Ищецът твърди, че работел на трудов договор при ответника на
длъжност „оператор пещи за термична обработка на металите“, считано от
30.10.2017 г. Със заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022 г., му било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. След това със
Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г. , връчена му на същата дата, му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като със Заповед № ЧР -
01138 от 03.10.2022 г. трудовото правоотношение на ищеца с работодателя
било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.3 от
КТ – дисциплинарно уволнение. Ищецът счита прекратяването на трудовото
му правоотношение за незаконосъобразно.
Оспорва твърденията изложени в самата заповед за налагане на
1
дисциплинарното наказание „уволнение“. Нито едно от наведените като
твърдения нарушения на трудовата дисциплина не бил извършил.
На първо място, не било ясно в какво точно бил обвинен.
Първото посочено нарушение било за това, че на 15.09.2022 г., за около
1 час, самоволно и демонстративно преустановил работния процес, довело до
спиране на работата.
За следващо нарушение в заповедта се сочело и следното:
„подстрекателство на други работници към нерегламентирани действия
непосредствено след оповестено на 15.09.2022г. увеличаване на трудовите
възнаграждения“, и по-конкретно се сочело, че Г. А. активно допринасял за
дезорганизация на работния процес и разстройване на нормално протичане на
работния ден с поведението си, чрез отправяне на призиви за колективно
демонстративно преустановяване на работните дейности. Също така –
отправени пред колектива обидни квалификации за ръководството на
дружеството и на синдикалните организации.
Като друго нарушение се сочело непристойно и агресивно поведение
към лице от ръководството на дружеството, изразяващо се в говорене на
висок тон, прекъсване, груб изказ, квалификации относно начина на
ръководене на предприятието, както и цялостно възпрепятстване на
възможността за провеждане на конструктивен разговор, уплътняване на
работното време, изпълнение на възложената работа по длъжностна
характеристика, и неизпълнени нареждания на директора във връзка с
противоепидемичната обстановка на 12.05.2020 г.
С Писмо-искане изх. №0725/29.09.2022г. и Писмо-искане изх.
№0724/29.09.2022г. ищецът бил поканен да даде обяснения във връзка с
нарушение трудовата дисциплина, а именно – непристойно и агресивно
поведение, насочено към ръководството на дружеството. Ищецът твърди, че
имало разлика в това, за което са изискани обяснения, тоест отправено било
едно бланкетно искане, без да се сочи никаква конкретика като отразеното в
пункт трети от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се сочело
нещо различно с повече подробности и факти, които се различавали от
въпроса направен в искането. Същите представлявали едни бланкетни
обвинения.
Искането за даване на обяснения, както и самата заповед, бил много
2
неясни и изцяло схематични. Не било посочено конкретно в какво се изразява
нарушението на трудовата дисциплина, кои точно работници и по какъв
начин ищецът подстрекавал, какви са били обидните квалификации, които
отправял и към кого конкретно, как точно се е дезорганизирал работният
процес. И най-важното – не било посечено в какво точно се изразява
подстрекателството. Всичко това било необходимо да е посочено ясно, точно
и конкретно, за да можел ищецът да организира защитата си. По този начин у
него възниквала неяснота какво точно нарушение бил извършил, за да
упражни в пълен обем правото си на защита и да представи точни обяснения.
Това било така, защото в действителност не бил извършил нито едно от
твърдените и описани по-горе нарушения на трудовата дисциплина.
От друга страна ищецът счита, че описаното в пункт 3 на уволнителната
заповед не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Твърдяло се, че
използвал груб изказ, без да се посочвало, какъв точно е грубият изказ, за да
да го опровергае. Не се сочело какви точно били квалификациите относно
начина ръководене на предприятието, за да се преценяло дали наистина
представляват нещо нередно или обидно, или пък недопустимо.
По този пункт също оспорва да е извършил нещо от твърдяното.
По отношение на твърдяното нарушение в пункт първи от заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, то за същото нарушение
имало издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание
предупреждение за уволнение. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от КТ,
за едно и също нарушение на трудовата дисциплина можело да се наложи
само едно дисциплинарно наказание. В случая обаче с уволнителната заповед
му се налагало за втори път наказание за твърдяното от ответника нарушение,
че на 15.09.2022 г. самоволно и демонстративно бил преустановил работния
процес за около един час.
Ако съдът признае уволнението за незаконно и го възстанови на
предишната длъжност, то тогава ищецът имал правен интерес да иска и
отмяна на Заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022г., връчена му на същата дата, с
която му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“. Според българското трудово право работодателят бил длъжен да
мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Само в
изложената в нея фактическа обстановка можело да се извърши преценка за
3
законност. Ето защо излагането на мотиви било толкова важно. В противен
случай се създавали условия за произволни действия и саморазправа, какъвто
бил конкретният случай. Задължение на работодателя било да посочи фактите
от обективната действителност, които са го мотивирали да предприеме
налагането на наказание съобразно отразеното в обстоятелствената част на
заповедта. В случая нямало изложена никаква фактическа обстановка.
Ищецът твърди, че на 15.09.2022 г. не бил преустановил работа без
уважителна причина и не се било стигало до спиране на производствения
процес.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което:
- да отмени Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и да бъде възстановен на
работата, която е заемал до уволнението си при ответното дружество;
- да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца –
от 03.10.2022 г. до 03.04.2023 г., в размер на 1500 лева месечно или общо 9000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане;
- да отмени заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Претендира разноските по делото.
Ответното дружество, чрез пълномощника адв. Т. Х., оспорва иска.
Твърди, че ищецът е бил в трудовоправни отношения със „СКФ Б. Б.“
ЕАД от 30.10.2017 г., за работа на длъжност „Оператор пещи за термична
обработка на металите“, до 03.10.2022 г., когато трудовият договор бил
прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда.
Твърди, че дисциплинарното наказание (уволнение) било наложено на
база вътрешно разследване по редица докладвани нарушения на трудовата
дисциплина, като при извършения анализбило установено, че поведението на
ищеца нарушавало цялостно работния климат в предприятието. Вземайки
предвид броя на установените по безспорен начин нарушения на трудовата
дисциплина, работодателят достигнал извод за наличие на системност в
4
съответствие със състава на чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.
При установяване на наличието и причините за извършените нарушения
на трудовата дисциплина, работодателят положил максимални усилия да
установи всички фактически обстоятелства и субективни елементи на
изпълнителните деяния. В този процес работодателят изискал обяснения
както от ищеца, така и от редица други лица – негови колеги, преки
ръководители, които били свидетели на въпросните прояви и деяния, за да
може в пълна степен да се установи обективната ситуация.
По време на разследването от работодателя било установено, че ищецът
бил използвал изключително груб и нецензурен език към всички свои колеги,
които не желаели да участват в нерегламентирано спиране на работния
процес на 15.09.2022 г. и които следвали указанията на преките си
ръководители. Поведението на ищеца било в разрез както с принципите на
професионалната етика и колегиалност, но също така и с нормалната човешка
етика, морал и възпитание. Подобно поведение от една страна рушало
имиджа на предприятието, а от друга страна нарушавало работната
дисциплина и разстройвало работата на останалите работници и служители.
Относно твърдението на ищеца, че не е извършил твърдените
нарушения на трудовата дисциплина, ответникът посочва, че на база
извършено вътрешно разследване, проведено от работодателя, и събрани
устни и писмени показания на очевидци, по безспорен начин било
установено, че въпросните нарушения са били извършени.
Писмените и устни обяснения на ищеца също били взети предвид от
работодателя, като по отношение на преустановяването на работния процес
на 15.09.2022 г. ищецът по никакъв начин не бил отрекъл. Напротив, в
проведени разговори с ръководството на дружеството той изцяло признал, че
е преустановил работния процес на въпросната дата.
По отношение на останалите му действия, описани в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, ответникът твърди, че А.
изразил своята гледна точка, а именно – че не бил осъзнал и предвидил, че
деянията му на 15.09.2022 г. ще доведат до дезорганизация и преустановяване
на работния процес.
Също така ищецът бил изразил мнение, че не е успял да сдържи
емоциите си и не е осъзнал, че държанието му, по време на разговор с
5
ръководството, е било агресивно и непристойно. Поради тази причина
ищецът, след като са му били изискани обяснения, заявил пред представители
на работодателя, че искал да поднесе извиненията си към ръководството.
Писмените и устни обяснения на ищеца били взети предвид, но при
анализ на съвкупността от всички събрани доказателства, както и вземайки
предвид субективността при преценка на собственото поведение, било
установено, че нарушенията са били действително извършени.
Относно твърдението на ищеца, че не му е ясно в какво е бил обвинен,
ответникът излага следните съображения:
Видно от предоставените писмени обяснения, А. напълно бил разбрал с
кои точно свои действия е нарушил дисциплината, тъй като предоставил своя
гледна точка върху фактическата ситуация. Освен изисканите писмени
обяснения, с А. били проведени няколко срещи с представители на „СКФ“,
всяка от които с продължителност между 15 и 30 минути, както в завод
Кърнаре, така и в завод С., по време на които на същия подробно и
многократно било разяснено за кои точно негови деяния се твърди, че
представляват нарушение на трудовата дисциплина. Ищецът активно
участвал във въпросните дискусии, задавайки уточняващи въпроси и
предоставяйки информация относно хронологията на събитията по време на
неговите деяния. Преди да подпише връчването на искане за обяснения
ищецът изразил желание да разговаря със свой адвокат, като му била
предоставена такава възможност и нужното време, за да извърши всички
необходими консултации. Към ищеца било проявено изключително търпение
и внимание от страна на ръководството, като няколко пъти, по разбираем за
него начин, му било разяснено за кои точно негови действия му се иска
обяснение.
Относно твърдението на ищеца за липса на достатъчна конкретика в
искането за писмени обяснения, а именно – липса на описание на точните
нецензурни изрази, липсата на посочване на конкретни лица, които той е
подстрекавал към нерегламентирани действия и т.н., ответникът посочва
следното:
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, в искането на
обяснения работодателят не бил длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на
6
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
било достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин. Възможно било при поискване на обяснения
работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, поради
неизясненост на всички факти и обстоятелства, но след получаване на
обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, да ги посочи едва в
заповедта за уволнение. Искането и вземането на устни или писмени
обяснения от работника не било подчинено на никакви формални изисквания,
но било достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде
обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
Относно твърдението на ищеца, че с уволнителната заповед му се
налага за втори път наказание за едно и също нарушение, ответникът заявява,
че съгласно непротиворечивата съдебна практика, системни надушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ са три или
повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено
преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна
заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните
нарушения, наказанията следва да не са заличени. Системни нарушения на
трудовата дисциплината били налице, когато е установено, че работникът е
допуснал три или повече нарушения на трудовата дисциплина. Нямало
значение какви са видът и тежестта на нарушенията и дали за някои от тях
вече са наложени наказания.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение. Претендираното
обезщетение следвало да се дължи само за времето, за което е доказано, че А.
е останал без работа. Оспорва претендираната сума от 1500 лв. на месец. В
брутното трудово възнаграждение, за което би се дължало обезщетение в
случай на уважен иск, се включвали само основното трудово възнаграждение
и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
По изложените съображения ответникът счита исковете за
неоснователни и недоказани, като моли съда да ги отхвърли. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представеното в препис трудово досие
7
на ищеца, че между страните е било налице трудово правоотношение, по
силата на което от 30.10.2017 г. Г. А. А. е заемал в „СКФ Б. Б.“ ЕАД – завод с.
К. длъжността „О. п. за т. о. на м.“.
На основание чл. 146, ал.1 т.4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са приети следните обстоятелства, за които са представени и
съответните заповеди: че трудовото правоотношение между страните е
прекратено, като със Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г. му е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“, а преди това със Заповед № ЧР -
01114 от 28.09.2022 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“.
По иска за отмяна на заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022 г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на чл.193, ал. 1 от КТ – преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в чл.194, ал.1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. Нормите са императивни и за прилагането им
съдът следи служебно.
Следва да се има предвид, че когато процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание не е спазена, съдът не разглежда дали по
същество са настъпили обстоятелствата, обуславящи налагането на
наказанието.
В Заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022 г. на Директор „Човешки
ресурси“ Р. В., е посочен нарушителят – Г. А. А.; нарушението – неспазване
на определеното от работодателя работно време, неуплътняване на работното
време и неспазване на ПВТР; законният текст, въз основа на който се налага
8
наказанието – чл.188, т.2 от КТ и наказанието – предупреждение за
уволнение.
Съгласно чл.195, ал.3 КТ дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника/служителя или от
деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. Този реквизит липсва в заповедта, но в исковата молба
ищецът посочва, че заповедта му е връчена на 28.09.2022 г. Доколкото
нарушението, което се твърди да е извършено, е от дата 15.09.2022 г., съдът
приема, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1
КТ.
За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу
наказанието, нарушението следва да е описано в заповедта по начин, указващ
ясно в какво е обвинен наказаният работник или служител. Задължението за
мотивиране е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за
еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл.
194 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 от КТ
/решение № 857 от 25.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1068/09г., IV ГО; решение
№ 278 от 19.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1276/10г., IV ГО, решение № 642 от
12.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1208/09г., IV ГО/. Заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Мотивите на работодателя за налагане
дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за
налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други
документи, към които заповедта препраща , независимо дали те изхождат от
работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни
на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със
заповедта за налагане на наказанието. Тоест заповедта е мотивирана по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ и когато препраща към друг конкретен акт
изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено.
В процесната заповед липсват мотиви и на това основание същата
следва да бъде отменена. Съвсем общо е отразено, че ищецът „на 15.09.2022
9
г. е преустановил работа без уважителна причина, с което се е стигнало до
спиране на производствения процес“. Посоченото е крайно недостатъчно, за
да се определи заповедта като мотивирана, а същата не препраща към други
документи, съдържащи мотиви за наложеното наказание. Наред с това, в
приложеното писмо изх. №707/16.09.2022 г., е изискано от работника да даде
обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ за дисциплинарно нарушение, различно
от това, за което е наказан – „неспазване на трудовата дисциплина, спиране
на работния процес“, което несъмнено рефлектира върху правото на защита
на наказаното лице.
Налага се изводът, че в разглеждания случай не е спазен императивът на
чл. 195, ал.1 от КТ, поради което съдът следва да отмени заповедта само на
това основание, без да разглежда спора по същество.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ:
С обжалваната Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г., на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Посочен е нарушителят,
нарушенията, законният текст, въз основа на който се налага наказанието и
самото наказание. За разлика от предходната заповед, в случая нарушенията
са подробно описани и мотивирани, като е преценено, че същите са
извършени в условията на системност.
В Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г. са посочени следните три
нарушения (в Заповед №, ЧР - 01138 от 03.10.2022 г. за прекратяване на
трудовия договор също изрично е посочено, че нарушенията са три)
извършени от ищеца:
- „самоволно и демонстративно преустановяване на работния процес
на 15.09.2022 г. за около 1 (един) час, довело до спиране на работата, с
което е нарушено задължение за спазване на регламентираното работно
време и почивки в предприятието, както и уплътняване на работното време,
регламентирано както в чл. 126, т. 3 от Кодекса на труда, така и в чл. 18,
ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред, което представлява
нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда“;
- „подстрекателство на други работници към нерегламентирани
действия непосредствено след оповестено на 15.09.2022 г. увеличаване на
трудовите възнаграждения за работниците в предприятието…, с което е
нарушено задължение съгласно чл. 126, т. 10 от Кодекса на труда; чл. 17,
10
ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред; т. 5, раздел II „Лоялност“ от
Споразумение между работници и служители и СКФ, подписано от
работника на 01.11.2017 г., което представлява нарушение по смисъла на чл.
187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда;;
- „непристойно и агресивно поведение към лице от ръководството на
дружеството-работодател, а именно Р. В. - член на Управителния съвет и
директор „Човешки ресурси“ на 28.09.2022 г...., с което е нарушено
задължението за достойно, вежливо и коректно отношение между колеги,
регламентирано в чл. 33, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред,
което представлява нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса
на труда“.
Според съдебната практика, за да е налице системно нарушаване на
трудовата дисциплина по смисъл на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, следва да са
извършени от работника или служителя три или повече нарушения на
трудовата дисциплина, поне за едно от които да не е наложено преди това
дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на
работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения –
наказанията следва да не са заличени. От гореизложеното е видно, че първото
от трите нарушения, описани в Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г. е
същото, за което ищецът е бил наказан с „Предупреждение за уволнение“.
Съдът вече изложи мотиви за неговата незаконосъобразност, от което следва,
че предмет на обсъждане и анализ биха били другите две нарушения. В
случая обаче това не е необходимо, тъй като очевидно отпада признакът
системност на нарушенията и ползваното уволнително основание по чл.190,
т.3 КТ не е налице. Описаните в заповедта две други нарушения не са
достатъчни и не може да обосноват системност на извършването им. Това
прави заповедта изцяло незаконосъобразна и подлежаща на отмяна, без съдът
да разглежда спора по същество.
С оглед основателността на главния иск и поради обстоятелството, че
трудовото правоотношение между страните е безсрочно, основателен се явява
и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. При уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
прекратеното трудово правоотношение се възстановява и работодателят има
задължение да допусне възстановения работник (ТР № 2 от 23.10.2012 г. по
11
тълк. дело № 2/2012 на ОСГК на ВКС, решение № 106 от 30.03.2015 г. по гр.
д. № 5857/2014 г. на ВКС, 4-то ГО).
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от
КТ:
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се определя въз
основа на пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето, през
което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Доказването на вредата – оставането
без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца /Тълкувателно
решение № 6/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2013 год., ОСГК/. В случая
фактът на оставане без работа за процесния период е установен от
представената в оригинал в с. з. от 22.06.2023 г. трудовата книжка, която
съдът, след направената констатация, е върнал на ищеца.
От представения фиш за последното брутно трудово възнаграждение за
м. септември 2022 г. на Г. А. А. (л.152) се установява, че същото е в размер на
1314.89 лева. Ето защо искът за присъждане на обезщетение за 6 месеца ще се
уважи до размера на 7889.34 лева, като за разликата над този размер до
пълния предявен от 9000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца разноските по делото. С представения списък по чл.80 ГПК се
претендира сумата от 2000 лева – за адвокатско възнаграждение на един
адвокат, а ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът намира направеното от ответната страна възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 от 09.08.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай предмет на адвокатска
защита е гражданско дело – трудов спор, образувано по обективно
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
12
3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 минималният размер на адвокатското възнаграждение по искове за
отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или възстановяване на работа (чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно, е не по-малко от
размера на МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2,
а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. Към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие (съдът приема за
меродавна датата на подаване на исковата молба – 25.10.2022 г., поради липса
на дата в Договора) установеният размер на МРЗ в страната възлиза на 710.00
лева. По предявения оценяем иск (чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ) минималният размер на адвокатския хонорар, определен по правилата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е в размер на 1 088,93 лева (400 лева + 688,93
лева, представляващи 10 % за горницата над 1000 лева до обжалваемия
размер от 7 889,34 лева). Тоест минималният размер на адвокатския хонорар
в случая е 1798.30 лева.
При тези данни, съдът намира, че съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото – броят на предявените искове и
осъществената правна защита (изготвяне на искова молба, участие в две
открити съдебни заседания, в които са разпитани четирима свидетели,
ангажиране на немалък обем писмени доказателства, изготвяне на писмена
защита), претендираният от ищеца размер на адвокатски хонорар не се явява
прекомерен, поради което на същия следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева (в този смисъл
Определение 183/09.05.2016 г. по гр. дело № 1460/2016 на ВКС, III Г.О.).
На основание чл.78, ал.6 ГПК, съдът следва да се осъди ответникът да
заплати държавна такса по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната
власт в размер на 30.00 лева за всеки от двата уважени неоценяеми иска,
315.57 лева за оценяемия иск, както и платените от бюджета на съда разноски
за възнаграждение на свидетели в размер на общо 60.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО наложеното на Г. А. А., ЕГН: **********,
13
с адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х. Б.“ № **дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, извършено със Заповед № ЧР - 01114 от
28.09.2022 г., на Директор „Човешки ресурси“ при „СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК
********* – гр. С. и ОТМЕНЯ Заповед № ЧР - 01114 от 28.09.2022 г.
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО наложеното на Г. А. А., ЕГН: **********,
с адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х. Б.“ № **дисциплинарно наказание „Уволнение“,
извършено със Заповед № ЧР - 01137 от 03.10.2022 г., на Директор „Човешки
ресурси“ при „СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* – гр. С. и ОТМЕНЯ Заповед
№ ЧР - 01137 от 03.10.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. А. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., обл. П., ул.
„Х. Б.“ № **на заеманата преди уволнението длъжност „О. п. за т. о. на м.“ в
„СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н С., бул. „Ц. О.“ № **, представлявано от изпълнителния директор Р.
Б..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
„СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., р-н С., бул. „Ц. О.“ № **, представлявано от изпълнителния директор Р.
Б., да заплати на Г. А. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х. Б.“
№ **обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, за период от 6 месеца – от 03.10.2022 г. до 03.04.2023 г., в
размер на 1314.89 лева месечно или общо 7889.34 лева (седем хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане, като за разликата над този размер до пълния предявен от 9000 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н С., бул. „Ц. О.“ № **, представлявано от
изпълнителния директор Р. Б., да заплати на Г. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: с. Р., обл. П., ул. „Х. Б.“ № **направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева).
ОСЪЖДА „СКФ Б. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н С., бул. „Ц. О.“ № **, представлявано от
изпълнителния директор Р. Б. да заплати по сметка на РС К. в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от общо на 435,57 лв. (четиристотин
14
тридесет и пет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща държавни
такси за уважените искове и възнаграждения на свидетели, платени от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок
от връчване съобщение на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15