РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 193/21.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на десети януари две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Александър Митрев
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Сл.Костова,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 3590 / 2019г., взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
чл.63 ал.1 ЗАНН.
ТД на НАП - Пловдив с процесуален
представител гл.юрисконсулт М.С. обжалва Решение № 1880 от 16.10.2019г.,
постановено по АНД № 2486/2019г. на РС – Пловдив, в частта, с която е изменена
наложената имуществена санкция. Със съдебния акт е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 275301-F295139/05.07.2017г.
на Заместник – Директор на ТД на НАП - Пловдив, като наложената имуществена
санкция на Мебелна Къща Гергана ЕООД, булстат
*********, гр.Пловдив – в размер на 1000лв. е намалена на 500лв., за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
с чл.118 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание
чл.185 ал.1 ЗДДС.
Касаторът
счита, че имуществената санкция е намалена без ПРС да изложи мотиви за това и
без да е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства по чл.27 ал.2 ЗАНН –
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Поддържа се, че административно-наказващият
орган е определил правилно размера на наложената имуществена санкция,
ръководейки се от предвидените в закона изисквания за справедливото й
определяне, като е взел предвид, че обществената опасност е по-голяма с оглед
характера на дейността. В случая предлаганите стоки са на високи стойности и
неотразяването на дори една продажба води до съществено накърняване на
държавния интерес и фискалната политика на държавата. Заявено е, че според
приложения КЛЕН за периода 31.05.2016г. – дата на въвеждане в експлоатация на
ФУ, до 05.12.2016г., са отчетени само две продажби, което показва трайна
тенденция за неотразяване на извършените продажби. Фактът на първо нарушение е
съобразен от законодателя при определяне размера на санкцията по чл.185 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС, поради което следва да се има предвид
чл.56 НК вр. с чл.11 ЗАНН /не са смекчаващи и
отегчаващи обстоятелствата, които са взети предвид от закона при определяне на
съответното престъпление/нарушение. Поискана е отмяна на решението в
обжалваната част с потвърждаване на НП.
Ответникът Мебелна къща Гергана ЕООД с
пълномощник адв.Т.Д., не е изразил становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015г. – 1, т.1.1,
б.“г“ е приложена в адм.нак.преписка/,
а АУАН № F295139/12.04.2017г.
е съставен от инспектор по приходите в НАП, ТД - Пловдив въз основа на Протокол
за извършена проверка /ПИП/ № 0244693 от 27.01.2017г. Протоколът е съставен в
присъствие на продавач-консултант и подписан от същото лице.
Според обстоятелствената част на НП,
идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При проверка на
27.01.2017г., 11:45ч., в обект – магазин Гергана в ***, стопанисван от Мебелна
къща Гергана ЕООД, било установено, че търговското дружество – в качеството на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на цитираната разпоредба.
Конкретно – за извършена покупка на 1 бр. легло и 1 бр. матрак, на стойност 239
лв., платени в брой с квитанция № 118/21.11.2016г., не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение е прието за доказано от разпечатка
КЛЕН от ФУ за периода 31.05.2016г. – 05.12.2016г., според който първата
издадена фискална бележка от ФУ е издадена на 29.11.2016г. в 11:23 на стойност
1 377лв. За продажбата на 21.11.2016г. на стойност 239лв., платена изцяло в брой,
не е издадена фискална касова бележка от ФУ.
В НП е отразено, че нарушението е за
първи път. Описаните факти са квалифицирани от правна страна за административно
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
с чл.118 ал.1 от ЗДДС и е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на
основание чл.185 ал.1 ЗДДС : „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100
до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”.
2. Спор по фактите не е имало,
поради което правилно РС - Пловдив приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка се установява без съмнение от събраните по делото доказателства. Според
ПРС е осъществено нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. : „Всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“. Възприето
е отсъствие на процесуални пропуски в хода на административно-наказателното
производство и съответствие между съдържанието на АУАН и НП с изискванията на
ЗАНН. ПРС мотивирал извод за отмяна на НП поради хипотеза на чл.28 б.а ЗАНН вр. с чл.93 т.9 НК - нарушението е явно несправедливо и
липсват мотиви на административно-наказващият орган за начина на определяне
размера на наказанието, както и дали нарушението е извършено за първи път, вкл.
с аргумент от размера на сумата, за която не е издаден фискален бон, обуславящ
не толкова големи вредни последици за фиска.
3. Решението е законосъобразно. Спор
по фактите не е имало и моментът, в който следва да бъде издадена фискална
касова бележка – регистрирането и отчитането на продажбата на стока или услуга
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, е момент на получаване на
плащането. Правилна е преценката на ПРС за несъобразяване от административно
наказващия орган с нормата на чл.27 ЗАНН. Действително, факт на извършено първо
нарушение не е предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай на
посоченото самостоятелно основание и следва да се съобразяват същността и
целите на административнонаказателното производство,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК
и НПК. В случая НП не съдържа мотиви за определяне размера на наложената
имуществена санкция над минимално предвидения, като не е допустимо с
касационната жалба да се допълват съображения в тази насока. Без основание се
твърди, че цитираната норма на чл.185 ал.1 ЗДДС съобразява извършване на първо
нарушение. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Съгласно чл.93 т.9
ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
конкретните факти, би могло успешно да се въздейства чрез предупреждение, че
при друг подобен случай ще бъде ангажирана отговорността на дружеството, тъй
като не е изключена възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН – нормата не е
разграничила административните нарушения на формални и резултатни. В реда на
изложеното, правилно ПРС приема, че при анализ на текста на чл.27 ЗАНН,
административно наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28
б.а ЗАНН.
В допълнение се отбелязва, че АУАН е
връчен на лице, което не е легитимирано за пълномощник на търговското
дружество, нито в акта е отразено конкретно качество на Н.Х.. Преписката
съдържа Търговско пълномощно за Н.Х., но с нотариална заверка от 16.04.2018г. –
АУАН е съставен и връчен на 12.04.2017г. Приложено е и „Търговско пълномощно”
за Н.Х. – „Да разписва наказателни постановления от АУАН и НАП”, което е без
дата на съставяне, поради което не би могло да се обвърже с дата на съставяне и
връчване на АУАН. Тоест, нарушена е нормата на чл.40 ал.2 ЗАНН. Предвид липса
на възражения за това и с оглед критериите за същественост на процесуалното
нарушение – дали и в каква степен е нарушило правото на защита, конкретиката на фактите отрича същественост на нарушението.
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив
XXIII състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1880 от
16.10.2019г., постановено по АНД № 2486 / 2019г. на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :