Решение по дело №158/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20217220700158
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш Е Н И Е  № 179

 

гр. Сливен, 15.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                       ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                  СТЕЛА ДИНЧЕВА             

 

при участието на секретаря Радостина Желева и прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 158 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Бургас против Решение № 79/01.07.2021 год. постановено по АНД № 20212220200225/2021 год. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 562800-F584756/02.04.2021 год. издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Атлантик уей“ ЕООД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ул. „Васил Левски“ № 11 представлявано от С. Г. Б. за нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и е осъдена ТД на НАП – Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас, Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на „Атлантик уей“ ЕООД сумата от 200 лева – разноски в производството пред районния съд.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че са необосновани изводите на съда, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като правилно е наложена посочената в наказателното постановление „Имуществена санкция”. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Нова Загора и потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП Бургас редовно призован се представлява от гл. юрисконсулт С.Д., който поддържа касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени и да остави в сила наказателното постановление.

Ответникът по касация „Атлантик уей“ ЕООД редовно призован се представлява от адв. П.Н., който счита жалбата за неоснователна. Моли съдът  да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, а оспорването с касационната жалба да бъде отхвърлено.

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

С отмененото от районния съд НП № 562800-F584756/02.04.2021 год. на „Атлантик уей“ ЕООД е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС – за това, че не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност в случая въвеждане на пари в касата на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ суми, което е установено от органите по приходите при извършена на 16.12.2020 год. проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР ЗДДС – с.находящ се в ****

За да отмени наказателното постановление, РС – Нова Загора е приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП - не са съобразени разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Решението на районния съд е правилно.

Обосновано съдът е приел, че в НП не са описани всички релевантни обстоятелства по извършване на деянието, за което дружеството е санкционирано. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е установил, че въпросната сума от 127.50 лева не постъпила в касата, че тези пари са били поставени на бюрото, а не прибрани в касата, поради което няма резон да бъдат отразени като промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ. Приел е, че ако е налице продажба и неиздаване на касов бон за посочената парична сума, същото задължително е следвало да бъде отразено при проверката, а в нея напротив – не е констатирана продажба без издаване на касов бон. Липсвали констатации и доказателства, които категорично да установяват каква точно е тази сума – налична в касата или на бюрото до гишето и до касата. Според показанията на служителите на НАП, тези пари са оставени от предходния клиент на бюрото, но не твърдят да са извадени от касата, а същевременно са включени в описа. Тези обстоятелства не са описани в АУАН и НП и не са изследвани от наказващия орган. За пълнота следва да се посочи, че текстът на чл. 42, т. 4, пр. второ във вр. с т. 8 от ЗАНН предвижда в акта за установяване на административното нарушение да бъде описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива, каквито в АУАН не са посочени. При това положение правилно районният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова го е отменил. Допуснатото процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, както е посочил в мотивите си РС – Нова Загора.

Районният съд подробно е анализирал тезата на АНО и на жалбоподателя, като аргументирано е обосновал извод, че не е доказано извършването на нарушението. Изложените от районния съд съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Предвид изложеното, Административен съд Сливен намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, последното като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

С писмения отговор на касационна жалба подаден от процесуалния представител на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски, което съдът намира за своевременно заявено и основателно, поради което в полза на същия следва да се присъди сума в размер на 200.00 лева, представляваща адвокатски хонорар, която да се възложи в тежест на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/01.07.2021 год. постановено по АНД № 20212220200225/ 2021 год. по описа на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „Атлантик уей“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ул. „Васил Левски“ № 11, представлявано от С. Г. Б., разноски по делото в размер на 200 лева /двеста лева/, представляващи разноски пред касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ