Р Е
Ш Е Н И Е
№ 304/21.12.2018 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 20.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 549 по описа за
2018 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от
„Градски транспорт“ЕАД гр.Варна, срещу решение № 398/22.05.2018год. по т.д. №
1210/2017год. по описа на ВОС, в частта му с която съдът е осъдил въззивника да
заплати на „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, сумата от 50666.76лв., формирана като общ сбор от сумата от 6676.83лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 68945.81лв. по фактура
№*********/31.03.2014г. за периода 08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от 7431.22лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 68883.74лв. по фактура
№*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 15.10.2015г., сумата от
8029.73лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
67680.59лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
23.12.2015г., сумата от 9140.37лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68613.00лв. по фактура №*********/14.04.2014г. за периода
08.09.2014г. до 31.12.2015г., сумата от 9747.27лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 68814.68лв. по фактура №*********/17.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от 9641.84лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г.
за периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г.
на основание чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и е осъдил
въззивника да заплати сумата от 4658.42лв. представляваща сторени съдебно
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Счита
решението за неправилно-същото е
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при
необоснованост на същото, по изложени
съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Излага, че към датата на завеждане на иска три
годишната погасителна давност е изтекла и затова неправилно съдът не е уважил
направеното възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на цялото
претендирано вземане в размер на 52000,32лв., което представлява законната
лихва върху процесните шест броя фактури. Излага, че начисляването на законна
лихва за забава в полза на ищеца е започнало да тече едва след момента на
падежните дати по всяка една от фактурите и е приключила с погасяването на
главниците по тях. За това, към момента на подаване на ИМ три годишната давност
за процесните вземания за лихва е изтекла.
Сочи
също, че в процеса ищецът не е доказъл, че с обратната цесия в неговия
патримониум са преминали и процесните лихви.
Излага
също, че след като с договора е уредена неустойка за забава, то претендирания
размер за заплащане на законни лихви е неоснователен, понеже страните са се
съгласили претенцията за обезщетение за забава да не може да надхвърля 0,5%
месечно от стойността на неизпълнението с включен ДДС. За това, поради
договорената неустойка за забавено плащане, кредиторът има право да претендира
само неустойката.
С жалбата се иска решението да
бъде отменено и постановено друго, с
което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.262 ГПК и е допустима.
Въззиваемата
страна не е представила писмено становище..
В
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, както и
чрез писмено становище на същия.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на
представляващия, оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения.
След като се съобрази с доказателствата по делото и
взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд
съобрази следното, относно обжалваната част от решението:
Съдебното
производство пред ВОС е образувано по иск с правно основание чл.294 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен от
„ПОЛИСАН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Придунавски Булевард“ №18 срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, със искане да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 52000.32лв., формирана като общ
сбор от: сумата от 6676.83лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68945.81лв. по фактура №*********/31.03.2014г. за периода
08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от 7466.77лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 68883.74лв. по фактура №*********/04.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 15.10.2015г., сумата от 8094.50лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 67680.59лв. по фактура
№*********/10.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 28.12.2015г., сумата от
9140.37лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
68613.00лв. по фактура №*********/14.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
31.12.2015г., сумата от 9747.27лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68814.68лв. по фактура №*********/17.04.2014г. за периода
08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от 10874.58лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор
№66/04.10.2013г. за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на
членовете на Пловдивската стокова борса, по силата, на който ищецът се задължил
да доставя на ответника дизелово гориво Б6, съгласно чл.47, ал.1, т.2 от Закона
за енергетиката от възобновяеми източници – гориво за дизелови двигатели със
съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни.
В изпълнение на договора ищецът извършил доставка за
периода 04.10.2013г. до 03.10.2014г. на 179111л. дизелови горива, предадени на
купувача, за което са съставени процесните 6 бр. данъчни фактури на обща
стойност 411008.18лв., всяка една платима на падеж 70 дни календарни дни от
издаването й.
Твърди се, че по реда на чл.99 ЗЗД, задължението от 411008.18лв. е било цедирано
от страна на ищеца на „Уникредит факторинг“ ЕАД чрез договор за продажба и
изкупуване на вземания по търговски фактури /факторинг/ №FDR000507/05.10.2012г. За прехвърляне на
вземанията ответникът е бил уведомен чрез поставяне на изричен текст върху
всяка една от фактурите. На основание т.2 от Анекс №1 от договора за продажба и
изкупуване на вземания, факторът „Уникредит Факторинг“ ЕАД е поел задължение от
01.02.2013г. да авансира плащанията на доставчика „Полисан“ АД само до размер
на 1250000лв. Тъй като този лимитът е бил изчерпан и ответникът не е погасил
тези задължения, както и предходни такива към фактора, последният е цедирал
обратно задълженията в размер на 411008.18лв. на ищеца, за което ответникът е
уведомен с писмо от 03.04.2015г.
Процесните фактури са били платени на ищеца след
обратната цесия и след настъпване на 70
календарни дни от издаването им от страна на ответника. С оглед неплащането на
падежа на задълженията ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
претендираните размери за процесните периоди, което се следва на ищеца, тъй като
вземането е придобито от ищеца с изтеклите лихви.
По изложените съображения ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати процесните суми суми.
Ответникът „Градски транспорт” АД в отговора на
исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер.
Не оспорва обстоятелствата, че между страните е
сключен договор №66/04.10.2013г. за покупко – продажба на дизелово гориво Б6,
че е извършена доставка за периода 04.10.2013г. до 03.10.2014г. на 179111л., за
което са съставени процесните 6 бр. данъчни фактури на обща стойност
411008.18лв., всяка една платима на падеж 70 дни календарни дни от издаването
й.
Признава, че вземането от 411008.18лв. е било прехвърлено на „Уникредит
факторинг“ ЕАД, съгласно договор №FDR000507/05.10.2012г.
Въпреки, че е
налице обратно цедиране на вземането, ищецът не е носител на вземането за лихви, тъй като същият по
никой начин не доказва, че с обратната цесия в неговия патримониум са преминали
изтеклите лихви, предмет на спора.
В условие на евентуалност прави възражение за
погасяване на лихвите, поради изтичане на три годишна давност на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от
решението:
Страните не спорят относно установената от съда
фактическа обстановка, а именно:
Между „Градски транспорт“ ЕАД и „Полисан“ АД е сключен борсов договор
№66/04.10.2013год. за покупко – продажба на стоки чрез посредничеството на
членове на Пловдивската стокова борса с предмет доставка на 2500000л. дизелово
гориво. Уговорено е, че плащането на доставеното количество следва да бъде
извършено в срок до 70 дни след датата на фактуриране на всяка доставка и
представяне на приемо – предавателен протокол, декларация за съответствие на
количеството течни горива, експедиционна бележка, документ за платени мита и
такси.
Във връзка с доставката на дизелово гориво са били
издадени следните фактури:
фактура №*********/31.03.2014г. на стойност
68945.81лв., фактура №*********/04.04.2014г. на стойност 68883.74лв., фактура
№*********/10.04.2014г. на стойност 67680.59лв., фактура
№*********/14.04.2014г. на стойност 68613.00лв., фактура №*********/17.04.2014г.
на стойност 68814.68лв., фактура №*********/24.04.2014г. на стойност
68070.29лв.
На ответника са били
доставени уговорените количества дизелово го
риво, описани в процесните фактури, който факт е признат за безспорен и
ненуждаещ се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК.
На основание договор №FDR000507/05.10.2012г. за продажба и изкупуване на
вземания по търговски фактури, „Уникредит Факторинг“ ЕАД е придобило вземане в
размер на 411008.18лв. по 6 бр. данъчни фактури, за което обстоятелство
длъжникът е бил уведомен. Видно от т.19 от договора, срокът на действие на
същия е бил до 25.09.2013год., но понеже
и двете страни се позовават на него, следва да се направи извод, че
същият е продължил да действа между страните.
Няма спор между страните и това обстоятелство също е
признато за безспорно, че задълженията в общ размер от 411008.18лв. по 6 бр.
данъчни фактури отново е цедирано от страна на фактора „Уникредит Факторинг“
ЕАД на ищеца „Полисан“ АД с договор за цесия от 01.04.2015г., за който
длъжникът „Градски Транспорт“ ЕАД също е уведомен. От неоспореното заключение по допусната съдебно счетоводна
експертиза се установява, че стойността на дизеловото гориво в размер на
411008.11лв. е била заплатена изцяло от ответника на доставчика „Полисан“, като
плащанията са извършени през периода 21.08.2015г. до 29.01.2016г.
От заключението на вещото лице се установява, че
ответникът не е заплатил задълженията си на падежа /70 дни след фактурирането и
предаването на стоката/. Падежът на първата фактура е бил на 10.06.2014г., а
падежът на последната фактура е настъпил на 04.07.2014г. Следователно
ответникът е изпаднал в забава считано от изтичането на 70 дни от датата на
фактуриране до плащането на задължението.
Видно от исковата молба, претенциите по всяка от
фактурите е за период, с начало 08.09.2014год. до съответната дата на
погасяване на задължението.
Съгласно заключението на вещото лице за претендираните
периоди по исковата молба и при съобразяване на плащанията, обезщетението за
забава и за периодите както следва: сумата от 6676.83лв. по фактура
№*********/31.03.2014г. за периода 08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от
7431.22лв., по фактура №*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
15.10.2015г., сумата от 8029.73лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 23.12.2015г., сумата от 9243.77лв. по фактура
№*********/14.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от
9747.27лв., по фактура №*********/17.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
29.01.2016г., сумата от 9641.84лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г. за периода
08.09.2014г. до 29.01.2016г. В обобщение,според вещото лице, общата стойност на
фактурите е 411 008,11лв., като общия размер на лихвите за забава по
процесните фактури е сумата от 50 770,66лв. /104/.
Предвид изложеното, съдът
прави следните изводи:
Съгласно нормата на 86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, съответно и съобразно разпоредбата на чл.294, ал.1 от ТЗ
между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, което не се твърди
и не се установява в процеса.
Както се посочи, лихвите за забава по процесните
фактури са в установен размер от 50 770,66лв. В процеса не се твърди и не се установява
уговорка, изключваща правилото на чл.294 ал.1 ТЗ. Този извод следва от
съдържанието на договор №FDR000507/05.10.2012г. за продажба и изкупуване на вземания по търговски
фактури, „Уникредит Факторинг“ ЕАД, както и на съдържанието на Борсов
договор № 66/04.10.2013год. Освен това,
в процесните фактури, издадени от ищеца към ответника, изрично е направено отбелязване, че
задължението, произтичащо от съответната фактура, е цедирано на „Уникредит
факторинг“ ЕАД, към която следва да бъде извършено плащането.
За това, при прилагане на правилото на чл.99, ал.2 от ЗЗД се налага извода, че факторът е
придобил, при липса на противна уговорка в договор №FDR000507/05.10.2012г. лихвите върху главниците, които
имат акцесорен характер. На същият са му се следвали и лихвите за бъдещите
периоди докато е бил носител на вземането за главница, тъй като той е бил
кредиторът и към него момент ответникът е продължавал да бъде в забава.
Следователно,
цедирано е вземането без поставени условия и изключения, респективно е цедирано
като лихвоносно, т.е. ведно със евентуално дължимите лихви за забава. Впрочем
възражението на ответника се свежда единствено до обстоятелството, че не се
установява „Уникредит Факторинг“ ЕАД с обратната цесия е прехвърлил и дължимото
обезщетение за забава по процесните фактури-т.е. признава се, че вземанията по
първата цесия по договор №FDR000507/05.10.2012г. е прехвърлила вземанията ведно с обезщетението за
забава.
Както се изложи, не е спорно, че вземанията по
процесните фактури са цедирани обратно на ищеца, като главниците по тези
вземания са заплатени от ответника на посочените от съдебно-счетовиодната
експертиза дати.
А видно от съобщаването за извършената обратна цесия,
съдържащо и опис на фактурите, с посочена стойност на всяка от тях, не е направено
отбелязване, че обезщетението за забава е изключено от цедираните вземания.
Напротив, отбелязано е, че вземанията са собственост на прехвърлителя по силата
на договора за факторинг №FDR000507/05.10.2012г.. Следователно, вземането се прехвърля обратно във вида,
в който е придобито по силата на договора за факторинг, а то е придобито, както
се посочи, като лихвоносно.
Следователно,
не е установено, което е в тежест на ответника,
изключващото условие на разпоредбата на чл.99 ал.2 ЗЗД, респективно
вземането е придобито от ищеца включително с изтеклите лихви и бъдещите лихви
до погасяване на задължението. Или следва извода: Понеже съгласно нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, и
понеже не се установи да е уговорено противното, цесионерът-ищец е придобил
вземането си и ведно с изтеклите лихви и бъдещите лихви за забава.
За това
възражението за липса на материално правна легитимация у ищеца, а именно, че
същият не е носител на вземането за обезщетение за забава, тъй като същото не е
му е било прехвърлено с „обратната цесия“ съдът намира за неоснователно.
Съгласно заключението на вещото лице за претендираните
периоди по исковата молба и при съобразяване на плащанията се дължи обезщетение
за забава и за периодите както следва: сумата от 6676.83лв. по фактура
№*********/31.03.2014г. за периода 08.09.2014г. до 21.08.2015г., сумата от
7431.22лв., по фактура №*********/04.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
15.10.2015г., сумата от 8029.73лв. по фактура №*********/10.04.2014г. за
периода 08.09.2014г. до 23.12.2015г., сумата от 9243.77лв. по фактура
№*********/14.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до 29.01.2016г., сумата от
9747.27лв., по фактура №*********/17.04.2014г. за периода 08.09.2014г. до
29.01.2016г., сумата от 9641.84лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 68070.29лв. по фактура №*********/24.04.2014г. за периода
08.09.2014г. до 29.01.2016г.
Предвид изложеното и при кредитиране на неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, съдът намира, че
доказаното обезщетение за лихви е в размер на 50 770,66лв. и искът
евентуално би бил основателен, в посочения размер, ако не се уважат правопогасяващите
възражения срещу иска, а именно:
Относно останалите възражения срещу иска:
Относно възражението на ответника, че ищецът не може
да претендира обезщетение за забава, тъй като разполага с клауза за неустойка в
договора, равняваща се на 0.5% от стойността на неизпълнението. Действително
такава клауза е предвидена в Борсовия договор. Не съществува пречка обаче да се
претендира както неустойка така и обезщетение по чл.86 от ЗЗД, като
позоваването на неустоечна клауза зависи единствено и само от волята на ищеца.
Този извод е съобразен и с изводите в Решение № 68/09.07.2012год. по т.д. № 450/2011год. на І- т.о. на ВКС.
Впрочем между самите страни в чл.7.2 то договора, изрично е постигната
договорка, че изправната страна може да търси обезщетение за реално претърпени
вреди, непокрити от размера на уговорените неустойки /както е в случая/. А
реално претърпяната вреда от страна на ищеца от забавеното плащане се изразява
най-малко в пропуснати ползи от неполучаване на дължимите лихви за забава, поради
което и предявения иск за заплащане на същите е съобразен и с договореното
между страните. .
За това възражението се явява неоснователно.
Относно възражението за погасяване на задължението
поради изтекла погаситерлна давност:
Относно вземанията за лихви, съгласно нормата на чл. 111,
б."в" ЗЗД се прилага тригодишна давност. Според
правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Лихвата върху главницата се дължи за всеки ден за забава.
Действието прекъсващо давността на основание чл. 116, б.
"б" ЗЗД е подаването на исковата молба. В случая исковата
молба е подадена на 07.09.2017г. Следователно лихвите за периода 07.09.2014г.
до 07.09.2017г. не погасени по давност. А видно е, че процесния период на
обезщетението за забава е от 08.09.2014год.- т.-е. не се установява размер от претенцията да е погасен по
давност, за това и възражението се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
По изложените съображения съдът намира, че предявения
иск следва да бъдат уважен за установения от вещото лице размер-за сумата от
50666.76лв.
Поради изложеното по-горе, предявеният иск е
основвателен до посочения размер, предмет на настоящето производство,
респективно жалбата като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните
изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение, които споделя.
Разноски пред настоящата
инстанция: Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не се
присъждат.
С оглед на гореизложеното,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №
398/22.05.2018 год., постановено по
т.д.№ 1210/2017 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.