Р
Е Ш Е
Н И E №
гр.А., 28.10.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, І състав, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Таня Спасова
при
секретаря Росица Марковска, като разгледа докладваното от съдията Спасова
наказателно административен характер № 295/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по повод
постъпила жалба от И.К.М. с ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 19-0237-000281 от 18.07.2019 г. на Началника Група към ОДМВР Б.,
РУ А., с коeто на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП. По
съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично, като поддържа жалбата и дава подробни обяснения за случилото се.
Административно наказващият орган не
делегира представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
А.кият районен
съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
На 12.07.2019 г. около 17.30 часа
свидетелите Ж.Ж., И.И. и Н.К.,***,
били изпратени на ПП Е773 в близост до разклона за с. Черноград, за да
регулират движението. Причината била силно задимяване на пътя от пожар,
възникнал в нивите около пътя. От едната страна по посока от гр. А. към гр. К. движението се регулирало от свидетелите И.И. и Н.К., а от другата страна по посока от гр. К. към гр. А.
движението се регулирало от свидетеля Ж.Ж. и
полицейски служители от РУ-К.. Между тях на платното за движение се намирали
пожарните коли, които по това време извършвали действия по потушаване на
пожара. В посока от гр. А. към гр. К. имало движение на колона от автомобили,
като първи в колоната бил т.а. „***” с рег. № ***, управляван от жалбоподателя И.К.М..
Зад полицейските служители И. и К. *** имало силно задимяване, като един от тях
подал стоп палка по образец, за да спре идващия товарен автомобил. Водачът И.К.М.
не спрял на подадения сигнал незабавно, като в съдебно заседание сочи, че не
разбрал дали сигналът е подаден за него или за някоя от колите зад него.
Въпреки това решил да спре, още повече че вече бил възприел опасната силно
задимена зона пред него. За да не създава излишна опасност за движещите се след
него в колоната коли предприел плавно спиране и спрял на известно разстояние
след полицейските служители, но преди пожарните коли – обстоятелство, което се
потвърждава и от полицейските служители. Извършили проверка на водача, който се
оказал жалбоподателят И.К.М.. За съдействие бил извикан полицейския служител Ж.Ж., който съставил АУАН на водача и съответно същият бил
санкциониран с атакуваното наказателно постановление за това, че не спира на
подаден сигнал за спиране.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото полицейски служители и обясненията на самия жалбоподател, както и писмените доказателства, приложени по делото. Следва да се отбележи, че като цяло относно обстоятелствата, относими към съществените обективни елементи от състава на нарушението, няма противоречия между обясненията на жалбоподателя и показанията на полицейските служители Ж.Ж., И.И. и Н.К.. Следва да се отбележи, че в показанията на полицейските служители И.И. и Н.К. в частта, че жалбоподателят преди да спре насочил умишлено автомобила срещу тях, като първо тръгнал срещу единия, а после срещу другия, се констатират съществени противоречия. В съдебно заседание от 30.09.2019 г. единият твърди, че водачът първо тръгнал срещу И., после срещу К., а другият твърди обратното - че водачът първо тръгнал срещу К., после срещу И.. Подобни фактически констатации не са вписани в АУАН, въпреки че полицейският служител Ж.Ж., на длъжност мл.автоконтрольор, се е намирал съвсем наблизо и се е отзовал веднага на сигнала за нарушението по чл.103 от ЗДвП, който му подали И.И. и Н.К.. С оглед констатираните съществени противоречия в показанията на двамата свидетели, при съобразяване, че подобни фактически констатации липсват в АУАН, то съдът не може да гради изводи въз основа на показанията на свидетелите И.И. и Н.К. в тази част.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от
него административно нарушение
по чл.103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране
от контролните органи, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място. Като
обстоятелства около нарушението в АУАН и НП е посочено, че водачът не спира на
подаден ясен сигнал със стоп палка по образец, като същият е спрял 200 метра
след нарушението. От доказателствата по делото се установява различна от
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като безспорно водачът е спрял
на подадения сигнал със стоп палка. Това е станало с известно закъснение и на
известно разстояние от мястото на подаване на сигнала, но за това е имало
обективни причини, които са затруднили възприемането на сигнала от водача като конкретно
предназначен за него. Данните сочат, че обстановката на пътя е била затруднена,
със силно задимяване на платното за движение, а водачът е бил първа кола в
колона от моторни превозни средства, движещи с посока на движение от гр. А. към
гр. К.. При това положение причините за забавената реакция на подадения сигнал
със стоп палка по образец е напълно възможно да са тези, посочени от
жалбоподателя, който в съдебно заседание обяснява, че поради интензивното и
затруднено движение не е възприел подадения сигнал със стоп палка като
предназначен за него. Понятието
„подаден сигнал за спиране” е визирано в чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП,
които
задължават
контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за
спиране със стоп - палка, при
който за водача на ППС да
е оформено убеждението, че този своевременно
подаден ясен сигнал за спиране
е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно
на пътното платно или на
посоченото от контролния орган място. В
случая очевидно у водача това „убеждение“ не е било оформено категорично, но
въпреки това предприел спиране –
обстоятелство, което се потвърждава от доказателствата по делото, като го
направил по възможно най-безопасния начин за движението, предвид че зад него
имало плътна колона от коли, а пред него задимено платно за движение и пожарни
коли. Полицейските служители също потвърждават, че движението е било интензивно
и със задимяване на платното за движение. Самият инцидент се случил по време на
пожар, довел до задимяване на платното за движение, а К. потвърждава
обстоятелството, че след водача имало колона от автомобили. Сигналът следва да
бъде подаден своевременно и да бъде ясен по начин, че да се възприеме
своевременно от водача, като се оформи категорично убеждение, че сигналът е
предназначен за него. Данните по показанията на полицейските служители относно
условията, в които е подаден сигнала, разгледани в контекста на обясненията на
жалбоподателя, обосновават извод, че е напълно възможно водачът да не е могъл
да възприеме първоначално подадения сигнал със стоп палка като предназначен за
него. В него безспорно е възникнало съмнение, че е възможно сигналът да е за
него, но законът изисква не просто съмнение, а „убеждение” като предпоставка за
санкциониране на водача. В тази връзка следва да се отбележи, че непосредствено
след това водачът е предприел спиране, като от показанията на полицейските
служители става ясно, че същият е бил изряден и не е имал причина да бяга от
органите на властта. Анализът на всички данни обосновава извод, че първоначалното
„неспиране“ на стоп палката по образец (по-скоро забавена реакция от страна на
водача по отношение на подадения сигнал) се дължи на обективни причини, каквито
са били невъзможността за възприемане на сигнала от водача като предназначен за
него, за което безспорно е допринесла усложнената пътна обстановка. Ето защо описаното в АУАН и НП не
може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП, съответно и на това основание наказателното
постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63
от ЗАНН, А.кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0237-000281
от 18.07.2019 г. на Началник Група към ОДМВР Б., РУ А., с коeто на И.К.М., с ЕГН **********,***, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :