Р Е Ш
Е Н И Е № 260006
07.04.2023
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
седми март две хиляди двадесет и трета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Цветелина Станчева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 507 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес ***,
адв.З. Й. Ц., против М.Д.Т. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между страните били
сключени подробно описаните в исковата
молба договори за предоставяне на услуги. Договор за мобилни услуги
№*********/24.07.2014г., съгласно който за мобилни услуги на клиента бил
предоставен мобилен номер ***********. Договор за мобилни услуги
№*********/15.09.2015г., съгласно който за мобилни услуги на клиента бил
предоставен мобилен номер *******. Допълнително споразумение
№*********/28.05.2015г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което
за мобилен номер ******** влиза в сила нов мобилен план. Допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за
лизинг от 24.05.2016г., съгласно което споразумение за мобилен номер *******
влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен апарат.
Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 1057,77лв. с ДДС. За
ползването й на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг лизингополучателят се
задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 45,99лв. с ДДС
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Допълнително
споразумение №*********/20.04.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план
със стандартна месечна абонаментна такса 30,99лв. с ДДС или 25,82лв. без ДДС.
Договор за мобилни услуги №*********, приложения към договор за мобилни услуги
и договор за лизинг от 20.07.2018г., съгласно който на клиента бил предоставен
мобилен телефонен номер *********. Съгласно приложение 1 към договор за мобилни
услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********* със
стандартна месечна абонаментна такса 15,99лв. с ДДС или 13,33лв. без ДДС, като
за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 13,99лв. с ДДС или 11,65лв. без ДДС и мобилно устройство. Съгласно
приложение 2 към договор за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер ********* със стандартна месечна абонаментна такса 7,99лв. с
ДДС или 6,65лв. без ДДС и мобилен часовник. Предоставянето на устройството било
уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ била 45,77лв. с ДДС. За ползването й на основание чл.3 ал.1
от договора за лизинг лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни
лизингови вноски в размер на 1,99лв. с ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 20.07.2018г., съгласно което за мобилен номер *********
влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса
44,99лв. с ДДС или 37,49лв. без ДДС, а на клиента бил предоставен мобилен
апарат. Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
1862,77лв. с ДДС. За ползването й на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг
лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски в
размер на 80,99лв. с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно
с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 20.07.2018г., съгласно което за мобилен номер ***********
влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса
44,99лв. с ДДС или 37,49лв. без ДДС, а на клиента бил предоставен мобилен
апарат. Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
1209,57лв. с ДДС. За ползването й на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг
лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски в
размер на 52,59лв. с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно
с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
Ответникът не изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4бр. фактури, издадени в периода м.декември 2018г. –
м.март 2019г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между страните, при условията на които
са ползвани процесните номера по вина на потребителя, поради изпадането му в
забава операторът издал фактура от 05.03.2019г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на
1024,17лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства в общ размер на
2304,69лв. с ДДС.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й. В
периода след издаване на първата от описаните в исковата молба фактури длъжникът
не бил извършвал плащания, като и към момента задълженията не били погасени.
Поради липсата на действия от ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищцовото
дружество било депозирано заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№1166/2020г. по описа на РС-Хасково и била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №453/26.06.2020г. Предвид разпореждането на
съда по заповедното производство, с което ищецът бил уведомен, че издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК била връчена на
длъжника – ответник в настоящото дело при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в
срок предявявал настоящия иск по чл.422 от ГПК.
Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1166/2020г.
по описа на РС-Хасково против длъжника – ответник, както следва 3945,20лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура
№**********/05.12.2018г., фактура №**********/05.01.2019г., фактура
№**********/05.02.2019г. и фактура №**********/05.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на
ответника особен представител адв.В.Д. депозира отговор на исковата молба, като
оспорва същата като неоснователна. Оспорва основанието и размера на иска;
наличието на договорни отношения между страните; реалното предоставяне на
мобилни услуги; верността на отчетените от измервателните средства на
доставчика мобилни услуги, тяхното правилно тарифиране, коректното им
фактуриране; предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
основанието и размера на претендираната неустойка. Твърди, че между страните не
са възникнали валидни облигационни правоотношения. Оспорва подписа на
ответника, положен във всички представени с ИМ писмени доказателства. Оспорва
истинността на всички писмени документи, представени с исковата молба. Прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречието й на
добрите нрави.
Предвид подробно изложените в отговора на
исковата молба съображения се иска отхвърляне изцяло на предявения иск. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По
подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№1166/2020г. по
описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата общо от 3945,20лв., дължима по договори за
мобилни услуги, ведно със законната лихва от 29.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №453/26.06.2020г. по ч.гр.д.№1166/2020г. по описа на съда.
Видно
от приложените с исковата молба договори за мобилни услуги е, че същите са
сключени между страните на 24.07.2014г., 15.09.2015г., 28.05.2015г, 24.05.2016г.,
20.04.2017г., 20.07.2018г. На 24.05.2016г. и на 20.07.2018г. между страните са
подписани и договори лизинг за закупуване на посочените в самите тях мобилни
устройства. Въз основа на така подписаните между страните договори са издадени
и приложените по делото фактури. Приложени са и подписаните от страните
допълнителни споразумения към съответните договори, сключени между тях, и
договорените тарифи.
Поради оспорване на подписите на ответницата в представените
договори и допълнителни споразумения, по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебна графологична експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице заявява, че
всички оспорени подписи са положени от ответницата, с изключение на тези, които
се намират в допълнително споразумение №********* от 20.04.2017г.,
декларация-съгласие и приложение – ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от дата 20.04.2017г.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на
страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение
вещото лице сочи, че към датата на проверката в счетоводната система на ищеца
/20.02.2023г./ няма извършени плащания по процесните фактури от ответницата.
Общият размер на търсеното вземане от ищеца е 3945,20лв., съгласно подробно
описаните в заключението и в исковата молба счетоводни документи – фактура
№**********/05.12.2018г.; фактура №**********/05.01.2019г.; кредитно известие
№**********/05.02.2019г.; фактура №**********/05.03.2019г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми, формирани от неизплатени месечни абонаментни такси по договори за
мобилни услуги и лизингови вноски по договори за лизинг, т.е. неизпълнение на
договорни задължения и неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между
страните договори. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим,
тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за
което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на съществуващи между тях
договорни отношения.
Разгледан
по същество иска се явява основателен. От представените договори, сключени
между страните, се установява наличието на облигационни отношения между тях. В
тази връзка неоснователни са възраженията на назначения на ответника особен
представител за наличието на нищожна клауза досежно начислените неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите. Назначеният на ответника особен
представител оспори подписите на потребителя в приложените по делото договори,
сключени между страните, като съдът намира това оспорване за недоказано, респ.
неоснователно. От депозираното заключение от назначената по делото съдебна
графологична експертиза се установи, че оспорените подписи на договорите са
изпълнени от ответницата, като само и единствено тези, които се намират в
допълнително споразумение №********* от 20.04.2017г., декларация-съгласие и
приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
20.04.2017г. не са положени от нея. Именно тези документи следва да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото. Но дори и без тези писмени
доказателства съдът счита, че се установява по категоричен начин наличието на
валидни облигационни отношения между страните. Както преди това допълнително
споразумение, така и след него са налице валидно подписани от ответницата
договори, допълнителни споразумения и декларации, с които се потвърждава
наличието на договорни отношения, респ. наличието на възникнали въз основа на
същите задължения за заплащане на потребени услуги от потребителя. Още повече,
че фактурите, въз основа на които се претендира заплащане на процесната сума по
делото са издадени след повече от една и дори две години от датата на това
допълнително споразумение, което не е подписано от ответницата, поради което
със сигурност не касаят вземане, конкретно обусловено от това допълнително
споразумение към договор. Ето защо, съдът приема, че липсата на подпис на
ответницата под допълнителното споразумение от 20.04.2017г., не води до
различни изводи относно дължимостта на процесните суми. Подписаните между
страните договори се представят по делото, като няма спор относно наличието на
неизпълнение на поетите от потребителя – ответник в настоящото производство –
задължения по същите. Същевременно не се оспорва и съдържанието им, поради
което не съществува спор между страните и относно истинността на тези договори.
Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключените договори на
ответника са издадени фактури за потребените услуги за процесния период, като в
същите са начислени суми за неизпълнени задължения по различните договори,
сключени между страните. От описанието на всяка една от фактурите се установява
кой от абонаментните планове касае. Съдът намира за неоснователни възраженията
на назначения на ответника особен представител относно начислените
неустойки, като счита, че техните размери
са напълно съобразени със законовите изисквания и съдебната практика в тази
насока. С оглед твърденията, че ответникът не е погасил в съответните срокове
поетите задължения по гореописаните договори за мобилни услуги и лизинг, изцяло
в тежест на последния е да установи извършено плащане на процесните суми. В
тази връзка въпреки дадените указания с доклада ответната страна не представи
доказателства, от които да се установи, че е изплатила дължимите суми. Ето
защо, така предявения установителен иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен в пълния размер.
Предвид
постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
разноските в заповедното производство и в настоящото производство в общ размер
на 2213,89лв., от които 464,80лв. държавна такса за заповедното и исковото
производство, 500лв. – възнаграждение за особен представител, 1049,09лв. –
адвокатско възнаграждение за двете производства, 200лв. – възнаграждение за
вещо лице, а по сметка на РС-Хасково 200лв. – разноски за вещо лице.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение М.Д.Т. с ЕГН:********** ***, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата общо от 3945,20лв., дължима за заплащане на
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски за
предоставени устройства и неустойки, съгласно фактури №**********/05.12.2018г.,
№**********/05.01.2019г., №**********/05.02.2019г. и №**********/05.03.2019г.,
издадени въз основа на договори за мобилни услуги, сключени между страните на 24.07.2014г.,
15.09.2015г., 28.05.2015г, 24.05.2016г., 20.04.2017г., 20.07.2018г., както и
договори за лизинг, сключени между страните на 24.05.2016г. и на 20.07.2018г, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.01.2020г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№453/26.06.2020г. по ч.гр.д.№1166/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА М.Д.Т.
с ЕГН:********** ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, направените в заповедното
и в настоящото производство разноски
в размер общо на 2213,89лв., а по
сметка на РС-Хасково разноски за
вещо лице в размер на 200лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.