Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 09.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 104/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба (наименувана възражение) от ЕТ „В.- Д.Т.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, чрез В.А.Т., против Наказателно
постановление № НИ-1-12-00495677 от 29.11.2018 г., издадено от Ръководителя на
ТП на НОИ- Пазарджик, с което на ЕТ за нарушение на чл.349 ал.1 от КСО е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Жалбата е бланкетна, като в същата е посочено, че се
възразява срещу НП с молба да бъде разгледана.
В съдебно заседание за ЕТ, редовно призован чрез
законовия представител Д.Т., не се явява законовия представител, но изпраща
надлежно упълномощен пълномощник, който поддържа жалбата, и излага становище за
неоснователност на НП, като иска същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законовия или процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки от ст. юрисконсулт,
процесуален представител на АНО, в които е изложено становище, че НП е издадено
в съответствие с изискванията на закона и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като се иска същото да бъде потвърдено.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
въззиваемата страна, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка през м. май 2018 г. от
инспектори по осигуряването към ТП на НОИ- Пазарджик относно спазване на
разпоредбите на действащото осигурително законодателство, било установено, че ЕТ
„В.- Д.Т.“ като осигурител е подало некоректно данни по реда на чл.4 от КСО по
отношение на служител в ЕТ- Г. Л.В., което се изразявало в разминаване между
изплатените суми от средствата за ДОО и подадените от осигурителя данни,
съответно за месеците май и юни 2017 г. Поради тази причина контролните органи
издали Задължителни предписания № ЗД-1-12-00416156/17.05.2018 г. на осигурителя,
със срок за изпълнение в 14 работни дни от датата на получаването им, в който
осигурителят следвало да се коригират подадените данни за лицето Г. В. по реда
на чл.5 ал.4 от КСО за месец май 2017 г. и за м. юни 2017 г., като подробно
било описано каква информация да се подаде и кои данни да се коригират. За
отговорно длъжностно лице за изпълнение на даденото предписание бил определен
управителя на ЕТ-осигурител. Задължителните предписания били връчени на пълномощника
В.Т. на 23.05.2018 г., видно от известие за доставяне на л.22 от делото. В
14-дневният срок осигурителят не обжалвал предписанията, но и не изпълнил
същите. Св. Ф.Ж.- инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Пазарджик, който
участвал в проверката и даването на предписанията, след изтичането на
14-дневния срок за изпълнение на последните, т.е. до 13.06.2018 г. включително,
знаейки, че все пак е необходимо технологично време за извършване на промените
в персоналния РОЛ, а преди това и в регистрите и информационните масиви на НАП,
предвид и утвърдената практика, решил да извърши проверка в персоналния
регистър след около два месеца, от изтичането на срока. С оглед на това на 09.08.2018
г. св. Ж. извършил проверка в персоналния РОЛ и установил, че няма промяна
относно данните за осигуреното лице Г. В.. Затова той приел, че с бездействието
си- неизпълнение на задължителни предписания в срок отговорното лице, което е
следвало да ги изпълни- законовия представител на ЕТ е нарушил разпоредбата на
чл.349 ал.1 от КСО.
С покана изх. № 4009-12-129/ 09.08.2018 г. Д.Т. като
собственик на ЕТ-осигурител била поканена да се яви в ТП на НОИ- Пазарджик за
съставяне на АУАН относно констатираното нарушение. Поканата била връчена по
пощата на 14.08.2019 г. на сина на Д.Т.- Т.Т. със задължението да я предаде. В
указания ден – 21.08.2018 г. не се явил собственика на ЕТ, нито упълномощено от
него лице, поради което в отсъствие на нарушителя бил съставен АУАН с № АИ-1-12-00449863/ 21.08.2018 г. в
присъствието на свидетели. АУАН бил връчен чрез общинската администрация на Д.Т.
на 27.08.2018 г., видно от самия АУАН и писмо до Кметство Ветрен (л.10 от
делото).
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение от Д.Т. срещу съставения АУАН, в което се отправяла молба към АНО да
не съставя НП, т.к. корекцията в НАП била осъществена.
АНО не съобразил направеното възражение и издал срещу
ЕТ атакуваното НП. Последното било връчено по пощата с обратна разписка на
08.01.2019 г. на сина на Д.Т.- Т.Т. със задължението да й го предаде. Жалбата
против НП е подадена от В.А.Т.- дъщеря на собственика на ЕТ- Д.Т. на 10.01.2019
г., на ръка в деловодството на ТП на НОИ- Пазарджик, т.е. чрез АНО до съда.
Съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, т.к. е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН. Подадена е от лице, което е активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Това е така, т.к. ЕТ не е нов правен субект, а ФЛ- Д.Т. с учредяването на ЕТ е
придобила правото да извършва търговски сделки и по ТЗ. В този смисъл като
субект на административнонаказателна отговорност тя може да бъде представлявана
и защитавана в АНО и от своите низходящи, в случая нейната дъщеря В.Т. по
аргумент на чл.91 ал.2 във вр. с чл.84 от ЗАНН. Още повече, че последната е
имала правото да представлява своята майка пред НОИ, по силата на нотариално
заверено пълномощно от 11.03.2014 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Ф.Ж. и св. Д.Р.- свидетел по акта. По делото не се твърдят и не са установени
обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода
на административното производство, независимо, че се намират в служебни
отношения с АНО, още повече че техните показания освен, че са еднопосочни и
кореспондират напълно с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът счита, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Това е така, т.к. при
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл.63 ал.1 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни
органи в кръга на правомощията им по закон и в предвидените от закона срокове.
Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно
производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на
ЗАНН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В
детайли- в АУАН и в НП са посочени датата (14.06.2018 г. ) и място на
извършване на нарушението (гр. Пазарджик, ТП на НОИ- Пазарджик). Същото е
изчерпателно описано, като са посочени и обстоятелствата, при които е
осъществено. В подкрепа на направените констатации са приложени съответните
документи (Задължителни предписания, справки в Персоналния регистър на НОИ за лицето
Г. В.). Дадена е правна квалификация на нарушението (чл.349 ал.1 от КСО). Актът
е съставен в отсъствие на законния представител на ЕТ- нарушител, който е бил
надлежно поканен. Впоследствие му е бил връчен срещу подпис.
След анализ на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено по безспорен начин, че от страна на ЕТ-жалбоподател
е осъществен съставът на административно нарушение по чл.349 ал.1 от КСО.
Нарушението се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените и приети писмени доказателства и от показанията на св. Ж.
и св. Р., които съдът кредитира като последователни и правдиви.
Следва да се има предвид, че посочените по-горе
задължения на ЕТ-осигурител са нормативно установени в чл.5 ал.4 т.1 от КСО,
съгласно който осигурителите периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица-
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване“. Няма спор, че ЕТ-жалбоподател
е осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО. Конкретният казус касае социалното
осигуряване на работник, нает по трудово правоотношение от търговец по смисъла
на Търговския закон,
а именно процесния ЕТ „В.- Д.Т.“. Посоченият търговец е осигурител по смисъла
на закона и като такъв е правен субект, който по принцип подлежи на наказване
чрез имуществена санкция.
След като осигурителят е подал некоректно данни за
осигуреното лице негов служител Г. В. с декларация Обр.1 в ТД на НАП- Пловдив
Офис Пазарджик за м. май и м. юни 2017 г. и след като не е коригирал неправилно
подадените данни, той не е изпълнил задълженията си по чл.5 ал.4 т.1 от КОС.
Това е наложило и издаването на задължителни предписания за осигурителя с
определен срок за изпълнение. Неизпълнението им в дадения срок, а както се
установява и от писмените доказателства (справки от Персоналния регистър на НОИ
и справка суми по ЕГН и документи- л. 13-20 от делото) дори и към датата на
съставяне на АУАН, влече административнонаказателната отговорност на нарушителя
съгласно разпоредбата на чл.349 ал.1 от КСО.
Съдът не споделя довода на пълномощника на ЕТ, че
корекциите били подадени в ТД на НАП. Видно от представената и приета по делото
Декларация от В. и съответните корекции, е че същата е депозирана на 22.08.2018
г., т.е. след получаване на поканата за съставяне на АУАН и ден след като
същият е бил съставен в отсъствие на законовия представител на ЕТ. Казано с
други думи, осигурителят е предприел действия по изпълнение на дадените му
задължителни предписания едва след като е узнал да угрозата от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, независимо, че е бил изчакан
достатъчно дълго време след изтичането на законоустановения срок за изпълнение
на предписанията от страна на контролните органи, преди да пристъпят към
действия за образуване на АНП. В случая не са били налице каквито и да е
обективни пречки осигурителят за изпълни задължителните предписания в срок, па
дори и в един по-късен момент, предвид дадения толеранс от контролните органи.
Напротив, той е бездействал в един не малък период от време, като поведението
му показва, че едва ли би предприел действия за изпълнение, ако не беше получил
поканата за съставяне на АУАН. Доказателства за наличието на обективни причини
за неизпълнение на предписанията не са ангажирани от жалбоподателя.
Въпреки че изрични възражения в тази насока не са
направени, съдът намира за необходимо да посочи, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като подобен извод не намира опора и в събраните по делото доказателства-
засягането на основни права на работниците. Заявление за коригиране не са
подадени в продължителен период от време, от нарушението са настъпили
общественоопасни последици за държавата, тъй като ЕТ не е изряден и не
изпълнява стриктно задълженията си по КСО. Изложените обстоятелства не дават
основание нарушението да се третира като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
При тези данни съдът счита, че е осъществен състава на адм. нарушение по
чл.349 ал.1 от КСО. Санкцията по чл.349, ал.1 от КСО
е предвидена за проявено от страна на задълженото лице бездействие, водещо до
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на
обществените отношения свързани с държавното
обществено осигуряване. При определяне размера на санкцията
съдът прецени, че оглед изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, административнонаказващият орган е отчел тежестта
на нарушението, с оглед начина на извършване и че същото е извършено за първи
път и е наложил минималния размер на санкцията, предвидена в 349 ал.1 от КСО за
съответното нарушение.
Персонифицирането отговорността на нарушителя, с
налагането на имуществената санкция в установения чл.349 ал.1 от КСО минимален
размер за съответното нарушение ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12
от ЗАНН и същата ще съответства на тежестта на нарушението.
По изложените съображения обжалваното постановление е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № НИ-1-12-00495677 от 29.11.2018 г., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ- Пазарджик, с което на ЕТ „В.- Д.Т.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ветрен, представлявано от Д.Я.Т.,
за нарушение на чл.349 ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на
500 (петстотин) лева, като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: