Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
10.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:
Антоанета Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова,
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 1261 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
вр. с чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл.
215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на А.Д.Т. ***, в качеството ѝ на наследник на С.М.И., против
Решение по точка 4 от Протокол № 32/05.09.2018г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със заповед на Кмета на Община Хасково, с което е определено
еднократно обезщетение за сервитут за право на прокарване и преминаване на
трасе на въздушна линия 400 kV и площадки за ел. стълбове за
строеж: Въздушна линия от п/ст „Марица-Изток“ – п/ст „Неа Санта“, през имот №
50.16, находящ се в землището на с. К., общ.Х., в размер на 1 412 лева.
В жалбата се
твърди, че в писмото, с което оспорващата била уведомена за решението на комисията,
било посочено „поземлен имот № 11867.50.16“, като се заявява, че този номер
имот се намира в землището на с.В.и е 195 кв.м. общинска публична собственост,
за път. Сочи се, че имотът на наследниците е в местността „Тас тепе“ и с №
37770.50.16. На следващо място, се изразява убеждение, че оценката на
лицензирания оценител е силно занижена.
В съдебно
заседание жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
В писмени
бележки се излага становище за нарушение на чл. 7, ал. 3, 4 и 5 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи.
Ответникът по жалбата - ОБЩИНА ХАСКОВО, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че атакуваното решение е
законосъобразно.
Заинтересованата
страна - „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
по делото, че имотът, по отношение на който е определено обезщетение от комисия
по чл. 210 от ЗУТ на Община Хасково, е бил собственост на С.М.И., а към
настоящия момент, по силата на наследствено правоприемство - на наследниците
му, сред които е и жалбоподателката А.Д.Т.. Последното се установява и от част
от доказателствата по делото, а именно Регистър на засегнатите имоти в
землището на с.К.(ЕКАТТЕ 37770), общ.Хасково, обл.Хасково, писмо изх.№ 53
Е-450-2/15.10.2019г., както и от т. 4 на оспореното решение.
Видно от
Регистър на засегнатите имоти в землището на с.К.(ЕКАТТЕ 37770), общ.Хасково,
обл.Хасково, от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във
връзка с дейност „Проучвания и инвестиционни дейности за българската част на
проект „Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта, заета
от сервитута на имот № 50.16, представляващ ниви /орна земя/, категория VII, в местността „ТАС ТЕПЕ“, с обща площ 8.801 дка,
собственост на наследниците на С.М.И., е 4.772 дка.
Установен бе
и фактът на прието от Министерски съвет на Република България решение за
обявяване на линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/
400 кV п/ст „Марица изток“, Република България – п/ст „Неа Санта“, Република
Гърция, в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република
България, за национален обект и обект с национално значение.
Със Заповед
№ 240/17.02.2011г., с оглед ефективната работа на Община Хасково, на основание
Решение № 276/06.03.2009г. на Министерски съвет за определяне размера на
еднократните обезщетения за право на прекарване и преминаване в полза на Община
Хасково, чл. 287 от Закона за електронните съобщения, чл. 64 от Закона за
енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, чл. 196, ал. 6 и чл.
193, ал. 8 от Закона за устройство на територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ,
Кметът на община Хасково е назначил комисия, включваща председател, секретар и
двама членове, за определяне размера на еднократните обезщетения относно
сервитутите за право на прекарване и преминаване през поземлени имоти. Със
Заповед № 104/13.01.2014г. Кметът на Община Хасково е направил изменение в
поименния състав на комисията, а със Заповед № 1387/12.11.2015г. извършил
последваща промяна на състава на същата.
Видно от
Протокол № 32/05.09.2018г., назначената със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед
№ 104/13.01.2014г. и Заповед № 1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково
комисия е заседавала на 05.09.2018г., като с решение по т. 4 от дневния ред е
определен размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на
прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел.
стълбове в землището на с.К., община Х., през поземлени имоти – частна
собственост на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица
Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на
територията на община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД гр.София, измежду които поземлени имоти е и имотът, собственост на
наследниците на С.М.И.. Комисията посочва, че площта на сервитута от
поземлените имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи
се в землището на с.К., съгласно одобрения със Заповед № РД-02-20/09.03.2018г.
на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на
засегнатите имоти, както и че съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на
обезщетението се извършва по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие
на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията е
приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение
относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена експертна
пазарна оценка от лицензиран оценител Е.А. К. (рег.№ ********* от
11.02.2015г.), като под т. 31 в списъка, за поземлен имот № 50.16, собственост
на наследниците на С.М.И., с площ на сервитута от 4.772 дка, е определила
стойност на обезщетението в размер на 1 412.00 лева.
С писмо
изх.№ 53 Е-450-2/15.10.2019г. оспореното решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ
е съобщено на наследниците на С.М.И., сред които е и оспорващата А.Д.Т. - на
25.10.2019г., видно от известие за доставяне с баркод ИД RS 6300 0119F6 M.
Жалбата на А.Д.Т.
срещу решението в оспорената му част е подадена до Административен съд -
Хасково чрез Община Хасково и заведена с рег.инд. 94 А-6184-1 на 28.10.2019г.
По делото е
приложен използваният от Комисията Доклад за оценка, изготвен от лицензиран
оценител Е.А. К., в който поземлен имот № 50.16, находящ се в землището на с.К.,
не е конкретизиран като обект на самостоятелна оценка. Като такъв общо е
посочено „поземлени имоти в земеделска територия – държавна, общинска и частна
(на физически и юридически лица) собственост, засегнати от трасето на обект „ВЛ
400 kV п/ст „Марица Изток“ (Р. България) – п-ст „Неа Санта“
(Р. Гърция) на територията на община Хасково, област Хасково, землище с.К.“.
Като приложения към доклада са били
представени Приложение № А - Регистър на засегнатите имоти в землище с.К.,
Приложение № Б - Извадка от информация за продажни цени на земеделски земи,
Приложение № 2 – Определяне Ссерв землище с.К.и др.
Видно от
коментирания Доклад за оценка, използваните методи при определяне размера на
обезщетенията на засегнатите от обекта имоти, са метод на пазарните сравнения
(аналози), метод на пазарните множители, метод на пряка капитализация, като е
бил направен оглед на имотите на 03.07.2018г., използвани данни от Служба по
вписванията – Хасково, данни от научни трудове в областта на оценката на имоти
и информация от официалните интернет страници на НСИ, МЗХ, БНБ и сайтове с
обявени за продажба имоти. Въз основа на последните справедливата пазарна
стойност на сервитутната част от имот 50.16 е определена в табличен вид в
Приложение № 2 – Определяне Ссерв землище с.К., л.43, където в позиция „33“ е
отразено обезщетение в размер на 1 412 лева.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа и правна страна бе назначена
съдебно-оценителна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение вещото
лице посочва, че е извършило оценката на процесния имот, съобразявайки се с
пазарната стойност на земята по два метода – сравнителен метод (пазарни
аналози) и приходен метод (поземлена рента). Експертът дава заключение, че
размерът на справедливото обезщетение за
сервитутно право на имота с ограничителен режим на ползване, засегнат от
ПУП – ПП за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст „Марица
Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), в землището
на с.К., общ.Хасково, местност „Тас тепе“, седма категория, с начин на трайно
ползване - нива, със сервитут 4.772 дка, е 4 293 лева. В съдебно заседание
заключението се поддържа експерта.
При така
установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168
от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, от надлежна страна - съсобственик на недвижим имот, чиито
права и законни интереси са засегнати от решението в оспорената му част,
съответно жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно
назначен с горецитираните заповеди на Кмета на Община Хасково, съобразно
предоставените му със закона правомощия.
Решението е
издадено в необходимата форма, от всички членове на комисията, в състава,
определен в заповедите на Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите
на съдържанието, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като
в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването
му.
Спазени са
съществените административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт,
регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният
административен акт обаче е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за
енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни
и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект, възникват сервитути.
Според ал. 2
на същия текст, сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в
полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни
електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на
поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
Според ал. 4 на чл. 64, сервитутите по ал. 2
възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се
определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута
изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал
сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а
съгласно ал. 6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се
извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Безспорно е,
че обектът „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица
изток“ Република България – п/ст „Неа Санта“ Република Гърция представлява
енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че
трасето на този обект преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в
землището на с.К., общ.Хасково, и в частност през този съсобствен на
жалбоподателката имот, предвид качеството ѝ на наследник на С.М.И., като
страните не спорят и относно сервитутната площ, определена за частта от имота
на оспорващата, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Спорът между
страните се свежда до определения от органа размер на обезщетението за
възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със справедливата
пазарна стойност.
В конкретния
случай, видно от оспорения акт, административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при определяне стойността на обезщетението в размер на 1 412.00 лева за
имот № 50.16, посочва в Решение по точка 4 от Протокол № 32/ 05.09.2018г., че
приема пазарните оценки, съгласно изготвената експертна пазарна оценка на
лицензиран оценител Е.А. К.. При детайлен преглед на същата, съдът установи, че
тя не съдържа данни за процесния имот, а такива са налични в Приложение №
А - Регистър на засегнатите имоти в землище с.К., Приложение №1.1 – Определяне
на Ссерв/ ниви и Приложение №2 – Определяне Ссерв землище с.К., всички към
Доклада за оценка. Установеният и посочен в част от приложенията към доклада
размер на сервитутното право на процесния имот обаче, не е съобразен с
изискванията на закона.
Според
правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това число и
за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по
пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са
тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при
сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно
местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на
обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения
на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута.
В случая,
възприетата от административния орган експертна оценка (Доклад за оценка) се
опровергава от приетото по делото заключение по назначената съдебно-оценителна
експертиза, по която вещото лице подробно обосновава заключението си,
приложената методология, чрез отчитане на стойността на сходни имоти със същите
характеристики, които се предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки
от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената със заключението по
съдебно-оценителната експертиза оценка е определена в съответствие с чл. 210,
ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени, като са приложени
сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента), и тази
оценка следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице методи
дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от
имота, която попада в границите на сервитута. Следователно като е приела, че
дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза
на собственика на имота, респ. наследниците му, в землището на с.К., община
Хасково, е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ
е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената
стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в
съответствие с посоченото от вещото лице в съдебно-оценителна експертиза, а
именно в размер на 4 293.00 лв.
Възражението
за неправилно посочен номер на имота в уведомителното писмо, с което на
жалбоподателката е съобщено оспореното решение, който следвало да бъде
37770.50.16, а не 11867.50.16, съдът приема за ирелевантно в случая, доколкото
в оспорената част на административния акт - т.4, не се визират имоти с номера 37770.50.16 или
11867.50.16, а само имот с номер 50.16, находящ се в землището на с.К.,
общ.Хасково, с площ на сервитута 4.772 дка, собственост на наследниците на С.М.И.,
сред които е и жалбоподателката А.Д.Т..
За
неоснователен съдът намира и довода за нарушение на чл. 7, ал. 3, 4 и 5 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и изразеното в
съдебно заседание от процесуалния представител на оспорващата становище, че
земеделските земи се считат с променено предназначение в момента на влизане в сила
на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект. Посочените възражения в
случая са лишени от правна опора, доколкото към момента на изготвяне на
съдебно-оценителна експертиза статутът на земята не е променен.
Въпреки
крайния изход на спора, предвид липсата на искане за присъждане на разноски по
делото, такива не следва да бъдат присъдени.
На основание
чл. 77, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, с оглед приетото по делото
заключение на вещото лице и увеличения размер на възнаграждението му от 150 на
200 лева, както и предвид преведената по сметка на съда до момента на
постановяване на решението сума в размер на 150 лева за изготвената експертиза,
то следва сумата от 50.00 лева, представляваща доплащане до пълния размер на
възнаграждението от 200 лева, да бъде преведена по сметка на АдмС - Хасково,
като това задължение съдът определя в тежест на оспорващата.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 77 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т. 4 от Протокол №
32/05.09.2018 г., в частта, с която е определен размер на еднократно
обезщетение относно сервитутно право по отношение на поземлен имот № 50.16, находящ се в землището
на с.К., общ.Хасково, с площ на имота 8.801 дка и площ на сервитута 4.772 дка,
съсобствен на А.Д.Т., в качеството ѝ на наследник на С.М.И., като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетението от 1 412.00 лева
на 4 293.00 лева (четири хиляди двеста
деветдесет и три лева).
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН
**********,***, да заплати по сметка на Административен съд – Хасково сумата от
50.00 (петдесет) лева, представляваща доплащане до пълния размер на
определеното на вещото лице по делото възнаграждение.
Решението, в
частта, имаща характер на определение по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението, в
останалата му част, подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: