Р Е Ш Е Н И Е
№ 260186 / 4.8.2022г.
гр. Перник, 04.08.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Кристина Иванова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6521 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – фаза по извършване на делбата /втора фаза
на делбения процес/.
По делото е постановено Решение №
261035 от 05.10.2021 г., с което е приключила първата фаза на производството по
съдебна делба /фаза по допускане на делбата/. В тази връзка и с посоченото
решение съдът е допуснал до делба следния недвижим имот между следните лица и
при следните квоти в правото на собственост:
Самостоятелен обект в сграда – жилище
апартамент № 1 – с идентификатор 55871.515.7823.1.36 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в ****, като самостоятелният
обект се намира в сграда 1 / с идентификатор 55871.515.7823.1/, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.515.7823,
с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, като апартаментът е на едно
ниво, с площ по документ за собственост: 41,00 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 1 с площ 9,84 кв.м. и 1,712 %
ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на
строеж. Ниво 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55871.515.7823.1.28, под обекта: няма, над обекта: 55871.515.7823.1.1,
55871.515.7823.1.3,
който недвижим имот е идентичен, съгласно
документ за собственост с: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ № 1,
находящ се в ****, в жилищна сграда-блок ****, състоящ се от стая, кухня,
сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 41,00 квадратни метра, заедно
с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с полезна площ 9,84 квадратни метра и с
1,712 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: от
изток-стълбище, от запад-двор, от север-преградна стена и от юг-улица и при
граници на избеното помещение: от изток-стълбище, от запад- коридор, от
север-двор и от юг-коридор,
при следните квоти: за Ц.С.Х. - 1/2 идеална част и за П.С.Ц.
- 1/2 идеална част.
Решение
№ 261035 от 05.10.2021 г. не е обжалвано от страните по делото Ц.С.Х. и П.С.Ц. в законоустановения
срок, поради което същото е влязло в сила.
В първото по делото заседание от втората фаза на производството по съдебна
делба ищецът Ц.С.Х., чрез процесуалния си представител – адв. П.Л., е заявил искане
за възлагане на имота в дял на основание чл. 349 от ГПК. Наред със същото са
заявени и претенции по сметки – 1/ за
обезщетение за лишаването му от ползване на процесния делбен имот в размер на
общо 4712 лева /главница/ за периода от 10.10.2019
г. до 05.10.2021 г., 916.22 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 06.11.2019 г. до 05.10.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 16.12.2020 г. до окончателното плащане; 2/ за извършени
разходи за геодезическо заснемане на имота в размер на 68 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Към молбата с претенции по сметки са представени: покана по телепоща,
разписка, известие за доставяне, схема на самостоятелен обект в сграда, справка
за обект с идентификатор, удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастрална карта и кадастрални регистри, разписка и квитанция.
В последното проведено по делото съдебно заседание от 11.07.2022 г. ищецът
е направил изменение на исковете, съчетано с оттегляне на иск което е посочил,
че искът за обезщетение за лишаване от ползване се намалява до сумата от 2728
лева, а обезщетението за забава върху сумата до 550.95 лева. След получено
изрично съгласие от ответницата съдът е приел исковете в размери съгласно
изменението.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/ - основна
с допълнение.
Предвид направените претенции по сметки по делото са изслушани трима
свидетели – Х.А.В. /без дела и родство със страните/, Й.Т.Х. /съпруга на ищеца/
и С.Я.Г./дъщеря на ответницата/, както и допълнителна съдебно техническа
експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г. ищецът Ц.С.Х., чрез адв. Л.
иска изнасяне на имота на публична продан, доколкото не са налице основанията
за възлагането му в дял на ответницата П.Ц.. Иска се претенциите по сметки да
бъдат уважени.
Ответницата П.С.Ц. чрез адв. С. иска отхвърляне изцяло евентуално частично
на претенциите по сметки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е извършена и приета СТЕ, съгласно която
пазарната стойност на делбения имот към датата на експертизата /10.02.2022 г./
възлиза на 33 600 лева. В
експертизата е посочено, че вещото лице е използвало сравнителна методика, за
да достигне до посочените стойности – като е изследвало цената на сходни имоти
по нотариални актове и обяви на агенции за недвижими имоти. На последно място според експертизата и разясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание, процесният имот е неподеляем – предвид броя съделители и
квотите им в делбата, доколкото представлява апартамент с площ от 41 кв.м.,
състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения и мазе, както и отделно избено
помещение с площ от 9.84 кв.м. Съгласно допълнение към първоначалното
заключение наемната цена на имота възлиза на 220 лева като за да достигне до тази стойност вещото лице отново е
проучило пазарните условия за сходни имоти.
В съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че пазарната стойност на имота и наемната цена действително са
ниски, но това е така защото независимо от сравнително доброто местоположение
на имота, неговата площ е много малка, но най-вече същият се намира в
изключително лошото състояние.
Така изготвените заключения следва да бъде
кредитирани, доколкото същите са пълни и изчерпателно отговарят на поставените
задачи като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от
изхода на делото. От своя страна оспорванията на страните касаят само размера
на пазарните стойности, но не съдържат конкретна обосновка, нито са подкрепени
с доказателства, които да обусловят по-високи размери на изследваните
стойности.
С оглед дадените от вещото лице стойности и предвид
участието на съдилителите в съсобствеността съдът достигна до следните изводи
за стойностите на дяловете на страните: за Ц.С.Х. – 16 800 лева /при ½ ид. част/ и за П.С.Ц.
– 16 800 лева /при ½ ид. част/.
На следващо от представени по делото
разписка от платежен оператор от 15.10.2020 г. до Агенция по кадастъра със
задължено лице Ц.Х. се установява, че ищецът е заплатил в полза на агенцията
сумата от 35 лева с 1.24 лева такса превод. По делото е представена и квитанция
към приходен касов ордер, от която е видно, че Ц.Х. е заплатил на дружеството
„Идея М“ ЕООД сумата от 100 лева. Посоченото дружество е с предмет на дейност
услуги по кадастрални карти и геодезически заснемания. В тази връзка и по
делото са представени документи – схема на самостоятелен обект в сграда,
удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР, както и справка по
идентификатор. От същите се установява, че идентификаторът на процесния имот е
бил вписан погрешно в КККР, което е наложило процедура по изменението им, за
която са заплатени съответните разходи от ищеца.
Видно от представена по делото телепоща
– писмо ищецът Ц.Х. на 09.10.2019 г. е отправил до ответницата П.С.Ц. /Х./
покана да му заплаща сумата от 190 лева месечно като обезщетение по реда на чл.
31, ал. 2 от Закона за собствеността – съответна на ½ идеална част от
собствеността върху процесния имот, доколкото ползва същия самостоятелно и
лишава ищеца от ползването му съгласно неговите права. В поканата е изрично
отбелязано, че се отправя във връзка с имот с адрес: **** ******* с площ от 41
кв.м. Поканата е получена от ответницата П. Х. лично на 09.10.2019 г.
По делото е разпитан свидетелят Х.А.В.,
който познава ищеца като двамата са колеги от 2014 г. Според свидетеля ищецът
му споделил, че баща му починал през 2015 г., а през 2019 г. ищецът имал
проблем с кадастъра относно процесния имот. Тогава според свидетеля ищецът
получил ключ от апартамента. Свидетелят знае за влошени отношения между ищеца и
сестра му, но не знае защо, нито знае дали процесният имот се ползва от
ответницата. С изключение на проблема около кадастъра обаче ищецът споделял, че
няма достъп до делбения имот. В тази връзка свидетелят поддържа, че след
смъртта на бащата на ищеца самият ищец не е ползвал жилището, но свидетелят не
може да каже кой ползва жилището. Свидетелят не може да каже и кой се е грижил
за бащата на ищеца преди смъртта му.
От показанията свидетелката Й.Т.Х.
/съпруга на ищеца/ се установява, че знае имотът, за който се води делото като
имот на бащата на страните. Последният починал около зимата на 2015 г., а
имотът се намирал на *******. Свидетелката описва жилището като малък
апартамент – гарсониера с една стая и кухня. Самата свидетелката го посещавала
последно приживе на свекър си. В тази връзка свидетелката знае, че след смъртта
му жилището се ползва от ответницата и семейството й. От своя страна ищецът
споделял със свидетелката, че няма ключ от имота, като такъв нямал и приживе на
баща си. Допълва, че докато бил жив именно свекърът на ищеца си ползвал
апартамента, като живеел там сам.
Свидетелката твърди, че не знае съпругът
й да плаща данъци или други разходи за имота, като поддържа, че вероятно не
плаща, защото не го ползва.
Уточнява, че еднократно ищецът получил
ключ от жилището, за да го отвори при необходимост по повод работа с кадастъра,
но после върнал ключа. Не знае дали ключовете на жилището или сградата след
това са сменяни. Допълва, че тя и съпругът й живеят в гр. София от сватбата си
през 1984 г.
По делото е разпитана и свидетелката С.Я.Г./дъщеря
на ответницата/, която също посочва, че майка й и ищецът са във влошени
отношения като поводът за това била именно делбата на гарсониера в гр. Перник.
Гарсониерата била наследствена от дядото на страните, който починал.
Апартаментът бил на първия етаж – малко жилище с една стая и кухня. Поради това
и след смъртта на бащата на страните имотът действително се ползвал от
ответницата, която живеела там със сина си /братът на свидетелката/. Самата свидетелката не ползвала жилището, но
работела наблизо и минавала редовно покрай него. Поради това свидетелката твърди,
че не е виждала ищеца в имота.
На следващо място свидетелката твърди,
че назад във времето майка й дала на брат си ключ от имота, но самият ищец
заявил, че не желае да има нищо общо с имота. Свидетелката разказва, че на
имота бил правен козметичен ремонт от ответницата. Ищецът обаче никога не се
бил интересувал от жилището.
Свидетелката посочва, че доколкото
ищецът не ползвал жилището, то всички данъци и такси, както и консумативни
разноски за същия се плащали от ответницата. Според свидетелката ищецът никога
не е предявявал претенции за имота до момента, но и ответницата не му пречела
да влиза в него.
Показанията на така разпитаните свидетели съдът
намира, че следва да кредитира при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК
относно вторите двама свидетели, предвид родствената връзка с ищеца
съответно ответницата. Показанията и на тримата
свидетели обаче макар да страдат от известни противоречия, са еднопосочни
относно обстоятелството, че ищецът не ползва имота след смъртта на баща си, а
жилището се ползва от ответницата. Поради това и липсват основания за поставяне
под съмнение на тяхната достоверност.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г.,
ищецът лично заявява, че след смъртта на баща си не плаща данъци, такси и консумативи
за имота.
На последно място независимо от направеното искане за
възлагане на имота от ответницата Ц. не бяха представени доказателства, че не
притежава друго жилище.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по извършване на
делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена
общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху
реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка
от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните
способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий
по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК,
чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Посочената разпоредба следва да намери
приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или
по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми – на
обособените дялове от тях.
В настоящия случай, видно от заключението по СТЕ, процесният имот е
неподеляем съгласно изискванията на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не би могъл да приложи основния
способ за извършване на делбата – теглене на жребий, поради липсата на
достатъчно имоти, които да бъдат обособени в относително равни дялове за
съделителите.
По същите причини е неприложим и способът, визиран в разпоредбата на чл. 353
от ГПК – съставяне на дялове и разпределение без да се тегли жребий. По правило,
за да се приложи този способ имотите трябва да се разделят на толкова дяла,
колкото са и участващите в делбата съделители. В случая е невъзможно процесният
недвижим имот – апартамент от 41 кв.м. да се раздели на два дяла.
Не са налице и предпоставките процесният имот да бъде възложен по реда на чл.
349, ал. 2 от ГПК. Такова искане действително е направено от ответницата П.Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК обаче ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. В случая по делото не се
установи, че ответницата Ц. действително е живяла в имота към смъртта на
наследодателя С.Н.. Дори да се приеме, че това е така обаче не е налице второто
условие за прилагане на посочената хипотеза, доколкото ответницата не изпълни
указанията на съда да представи доказателства, че не притежава друго жилище.
Поради това и извършването на делбата чрез възлагане също е неприложимо в
настоящия случай като искането на ответницата Ц. в този смисъл следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложените съображения за недопустимост на двата способа за
извършване на делба / чрез тегленето на жребий и чрез разпределение на имотите
по реда на чл. 353 от ГПК/, както и невъзможност за възлагане по ГПК, съдът
намира, че единственият възможен способ за извършване на делбата е чрез
изнасяне на процесния имот на публична продан.
По претенциите по сметки:
В случая ищецът Ц.Х. претендира обезщетение за лишаването си от ползването
на имота по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС – в размер на 2728 лева за периода от 10.10.2019
г. до 05.10.2021 г. От своя страна ответницата поддържа, че претенцията е
неоснователна, доколкото не е възпрепятствала достъпа до имота на ищеца.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците
същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня
на писменото поискване.
Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС се
явява частен случай на общата забрана /чл. 59 от ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства
за сметка на друго. Източник на
вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което
обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на
съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на
правото на собственост в определен обем – така Решение № 516/11.01.2011 г. по
гр.д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.
Понятието
„лично ползване”
може да се определи като всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове – в този смисъл Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по
т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС.
Неползващият вещта не е длъжен да
изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй
като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата
съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване, а не липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си – в този смисъл е трайната съдебна
практика напр. Решение № 119/11.03.2009 г. по гр.д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ
г.о.
Освен това когато обективно е
невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава
преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва както реалното
ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други
съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от
имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните субективни права,
не освобождава ползващия съсобственик от задължението му да заплати обезщетение
за ползата, от който останалите са лишени – в този смисъл Решение №
104/8.04.2014 г. по гр.д. № 5821/2013 г., ВКС, І г.о.
Конкретно по настоящото дело се
установи, че делбеният имот е жилище – апартамент с площ от 41 кв.м. състоящ се
от стая, кухня и санитарен възел. Установи се също, че след смъртта на общия
наследодател в имота живеят ответницата и сина й. Жилището има един вход, едно санитарно помещение и една кухня, както и една
единствена стая като е в лошо техническо състояние. При тези данни жилището
реално не би могло да се ползва от семействата на ищеца и ответницата
едновременно, поради което следва да се приеме, че дори ответницата да е дала
ключ на брат си и това да е покана да ползва имота, то същата е само формална и
на практика неизпълнима. Затова и дори тези твърдения да отговарят на истината
не освобождават ответницата от отговорността да плаща обезщетение на другия съсобственик
/така Решение № 241/10.10.2014 г. по
гр.д. № 928/2014 г., І г.о/.
По делото не се оспори обстоятелството, че ищецът е отправил писмена покана
чрез телепоща до ответницата да му плаща сумата от 190 лева месечно като
обезщетение. Не се оспори и че поканата е получена лично от ответницата на
09.10.2019 г., но не е заплащала никакви пари на ищеца. Поради това и
претенцията следва да се приема за доказана по своето основание, а възраженията
на ответницата в този смисъл не могат да бъдат възприети.
По отношение на размера, то съдебната практика е приела обезщетението да се
изчислява съобразно средните наемни цени за имот от сходен вид. В случая
съгласно съдебно техническата експертиза този наем за настоящия имот би
възлизал на около 220 лева месечно. От тази сума ответницата следва да дължи
110 лева месечно съобразно участието на ищеца в съсобствеността. В тази връзка
за процесния период от 10.10.2019 г. до 05.10.2021 г. дължимата сума възлиза
на 2618.71 лева /23 месеца х110 лева + 25 дни от м. октомври 2021 г./. Поради
това и до сумата от 2618.71 лева претенцията на ищеца се явява основателна, а
разликата до пълния размер от 2728 лева или за сумата от 109.29 лева.
По отношение на обезщетението за забава върху тази сума съдът намира, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
равнозначно на покана по смисъла на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването й
съсобственикът изпада в забава и дължи и лихва /така Решение № 121/7.04.2014 г. по гр.д. № 3220/2013 г., ВКС, ІV г.о./.
Поради това и в претендирания период от 06.11.2019 г. до 05.10.2021 г., обезщетението за забава възлиза на 509.20 лева[1],
до който размер искът е основателен като за разликата до пълния размер от
550.95 лева или за сумата от 41.75 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на разходи за изменение на КККР
същите са в общ размер от 136 лева, поради което исковата претенцията за сумата
от 68 лева следва да се приеме за изцяло основателна. Извършването на разходите
за изменение на КККР не се оспорват от ответницата, а в свидетелските показания
също се съдържат твърдения за възникнал такъв проблем с процесния имот като
именно ищецът е бил зает с административната процедура.
Законната лихва върху двете суми следва да бъде присъдена от датата на
предявяване на претенциите – 11.01.2022 г. като липсва основание същата да се
присъжда от датата на исковата молба – 16.12.2020 г. още повече, че при първата
претенция /по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС/ това би довело до двойно начисляване
на сума за забава, предвид частичното съвпадение с периода на обезщетението за
забава върху същото вземане.
По исканията за разноски на страните:
Необходимите за движението на
производството по съдебната делба и ликвидирането на съсобствеността разноски,
когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за
извършване на делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно на
стойността на дела им съобразно установеното в чл. 355 от ГПК правило. Всички
останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е
и това за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се
понасят от всяка страна така, както ги е направила /в този смисъл и определение
№ 47 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6919/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение №
335 от 01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на ВКС, ГК, I ГО, и др., както и
Определение № 758/08.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 483/2017 г. по описа на
Пернишкия ОС/.
В настоящия случай ищецът Ц.С.Х. претендира разноски от
250 лева за съдебно техническа експертиза и 950 лева за адвокатски хонорар –
във втората фаза на производството по делба /което обстоятелства е изрично
уточнено от процесуалния представител/. Разноските за експертиза са
действително извършени. От тази сума обаче в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 125 лева
съобразно участието на ответницата в съсобствеността. Останалите 125 лева са
направени от ищеца в негова полза и остават в негова тежест.
Относно разноските за адвокат действително е уговорено възнаграждение от
950 лева. От тази сума обаче съгласно договора за правна защита и съдействие е
платена само сумата от 600 лева – с отбелязване, че остатъкът ще бъде платен
при приключване на делото. Доказателства обаче да е платена сумата от още 350
лева не са представени. Поради съдът приема съобразно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че са
извършени разноски от 600 лева, доколкото действително е заплатена само сумата
от 600 лева. От тази сума съдът приема, че 300 лева касаят производството по
извършване на делба и 300 лева – производството по искове по сметки. Доколкото
искането на ответницата за възлагане на имота е неоснователно сумата от 300
лева следва да се присъди на ищеца. От останалите 300 лева обаче следва
ответницата да заплати съобразно уважената част от исковете /като в случая
съдът пресмята разноските съобразно първоначално предявения размер на исковете
по сметки с молбата с вх. № 260130/11.01.2022 г., доколкото ДПЗС е представен с
тази молба, т.е дължимото възнаграждение е уговорено спрямо този размер, а не
съобразно стойностите след изменението по чл. 214 от ГПК/ сумата 168.32 лева.
Поради това на ищеца се дължат разноски за адвокат от общо 468.32 лева.
От своя
страна ответницата П.С.Ц. не претендира разноски в производството по извършване
на делбата.
Всички
съделители следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия РС и
съответната държавна такса в размер на 4 % стойността на дела им, но не
по-малко от 50 лева или за ищеца Ц.С.Х. 672 лева и за ответницата П.С.Ц.
също 672 лева.
В полза на
съда обаче се дължат и разноски в претенциите по сметки, като за уважената част
от същите разноските се поемат от задълженото лице, а за прекратената и
отхвърлената част от заявилия претенциите Ц.С.Х. /тук
съдът отново изчислява разноските съобразно първоначалния размер на исковете/.
В тази връзка ищецът Д.В.Д.следва да бъде осъден да
заплати – 100.01 лева, а
ответницата П.С.Ц. следва да заплати 127.84
лева /предвид отхвърлената част/.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на П.С.Ц., с ЕГН: ********** и
адрес: *** ЗА ПОСТАВЯНЕ В НЕЙН ДЯЛ по
реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент № 1 – с
идентификатор 55871.515.7823.1.36 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в ****,
като самостоятелният обект се намира в сграда 1 / с идентификатор 55871.515.7823.1/, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.515.7823,
с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, като апартаментът е на едно
ниво, с площ по документ за собственост: 41,00 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 1 с площ 9,84 кв.м. и 1,712 %
ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на
строеж. Ниво 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55871.515.7823.1.28, под обекта: няма, над обекта: 55871.515.7823.1.1,
55871.515.7823.1.3,
който недвижим имот е идентичен, съгласно
документ за собственост с: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ № 1,
находящ се в ****, в жилищна сграда-блок ****, състоящ се от стая, кухня,
сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 41,00 квадратни метра, заедно
с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с полезна площ 9,84 квадратни метра и с
1,712 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: от
изток-стълбище, от запад-двор, от север-преградна стена и от юг-улица и при граници
на избеното помещение: от изток-стълбище, от запад- коридор, от север-двор и от
юг-коридор.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда – жилище апартамент № 1 – с идентификатор 55871.515.7823.1.36 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в ****, като самостоятелният
обект се намира в сграда 1 / с идентификатор 55871.515.7823.1/, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.515.7823,
с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, като апартаментът е на едно
ниво, с площ по документ за собственост: 41,00 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 1 с площ 9,84 кв.м. и 1,712 %
ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на
строеж. Ниво 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55871.515.7823.1.28, под обекта: няма, над обекта: 55871.515.7823.1.1,
55871.515.7823.1.3,
който недвижим имот е идентичен, съгласно
документ за собственост с: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ № 1,
находящ се в ****, в жилищна сграда-блок ****, състоящ се от стая, кухня,
сервизни помещения и мазе, със застроена площ от 41,00 квадратни метра, заедно
с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с полезна площ 9,84 квадратни метра и с
1,712 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: от
изток-стълбище, от запад-двор, от север-преградна стена и от юг-улица и при
граници на избеното помещение: от изток-стълбище, от запад- коридор, от
север-двор и от юг-коридор, при следните
квоти: за Ц.С.Х., с ЕГН: **********
и адрес: *** – ½ идеална част и за П.С.Ц., с ЕГН: **********
и адрес: *** – ½ идеална част.
ОСЪЖДА П.С.Ц., с ЕГН: ********** и
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.Х., с ЕГН: ********** и
адрес: *** следните суми: 1/ сумата от общо 2618.71
лева /главница/, представляваща обезщетение за лишаване на Ц.С.Х. от
ползване на имота с адрес ***, предмет на делбата, за периода от 10.10.2019 г. до
05.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на претенциите по сметки – 11.01.2022 г. до окончателно изплащане
на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния размер на претенцията от 2728 лева или за сумата от 109.29 лева като неоснователен; 2/ сумата от 509.20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава върху главницата от 2618.71 лева за периода от 06.11.2019 г. до 05.10.2021 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния размер на претенцията от 550.95 лева или за сумата от 41.75 лева като неоснователен; 3/ сумата от 68 лева /главница/
- представляваща разходи за административно производство по повод
индивидуализацията на процесния имот в Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, направени от Ц.С.Х., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на претенциите по сметки – 11.01.2022 г. до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА П.С.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ц.С.Х., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от общо 593.32
лева разноски за съдебно техническа експертиза и адвокатско възнаграждение
във фазата по извършване на делбата.
Държавни такси:
ОСЪЖДА Ц.С.Х., с ЕГН: ********** и
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с чл.
78 от ГПК сумата в размер на общо 772.01 лева, представляваща дължима държавна такса съобразно стойността на
дела му и уважената и оттеглена част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА П.С.Ц., с ЕГН: ********** и
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на 799. 84 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела й и уважената част от претенциите
по сметки.
УКАЗВА
на съделителите да внесат възложените в тяхна тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, КАТО ГИ
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че преди внасяне на възложените в тяхна
тежест разноски няма да им бъде издаден заверен препис от съдебното решение,
нито изпълнителни листа за присъдените в тяхна ползва разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Да не се
издават преписи от решението и изпълнителни листа в полза на страните преди
заплащане на сумите, присъдени в полза на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА