Решение по дело №1003/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Т. Г. Ф., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, чрез упълномощен адвокат - Н. Д., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 20.03.2021 г. до 13.05.2024 г. (датата на завеждане на исковата молба) в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване на наказанието съгласно чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Оплакванията са от пренаселеност на затворническите помещения - под 3 кв. метра на човек нетна жилищна площ, липса на санитарен възел, наличие на дървеници, хлебарки, гризачи, неподходяща храна, липса на лекар, който да прегледа ищеца и да му предпише подходящи за заболяването му медикаменти, липса на баня и тоалетна в коридора и необходимост да се преминава през двора на затвора за достигане до банята, липса на съблекалня, лошо състояние и хигиена в банята, невъзможност за ползване на тоалетна и мивка при провеждане престоя на открито поради липса на такава, лоша хигиена в килията, поради наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, котки, влизащи в столовата и имащи достъп до храната на лишените от свобода, липса на пералня в затвора, което налагало пране на ръка и сушене на дрехите в спалните помещения, водещо до образуване на мухъл и плесен в същите. От всичко това твърди, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. Претендират се направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си представител, в депозиран писмен отговор, застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи, че ищецът търпи своята присъда при условия, не по различни от условията, при които са поставени останалите затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния представител на ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.

Административен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно представените от ответника писмени справки за ищеца се установява, че не е пребивавал на територията на Затвор Пловдив през част от исковия период, а именно от 20.03.2021г. до 21.11.2021г. На 22.11.2021г. Ф. е настанен в стая РЦ на Приемно отделение при Затвора Пловдив, където пребивава до 25.11.2021г. вкл. Стая РЦ е с площ от 27,04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1,0м. х 1,2 м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2 м., течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Според данните в становище на л. 44 в стая РЦ никога не е имало мухъл. Хигиената в спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е на самите лишени от свобода. При престоя му в Приемното отделение на Затвор Пловдив л.св. Ф. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Пребивавал е в стая РЦ с други лишени от свобода, както следва – на 22.11.2021г. – 7, на 23.11.2021г. – 5, на 24.11.2021г. – 6, на 25.11.2021г. – 7. Видно от справка от ГДИН (л.46) на 26.11.2022г. л.св. Ф. е разпределен на пост 2, стая № 76, която е с площ 26,10 кв/м (без санитарния възел), разполагаща с два отваряеми прозореца с размери 0,60 м. х 1,20 м., 1,20м х 1,20 и санитарен възел, с площ 2,07 кв.м. с един отваряем прозорец – 0,40 м. х 1,20 м. В стая № 76 в периода от 26.11.2021г. до 10.02.2022г. са пребивавали 4 лишени от свобода; за периода от 10.02.2022г. до 13.05.2022г. са пребивавали 3 лишени от свобода; за периода от 13.05.2022г. до 24.06.2022г. са пребивавали 4 лишени от свобода; за периода от 24.06.2022г. до 05.09.2022г. са пребивавали 3 лишени от свобода; за периода от 05.09.2022г. до 27.10.2022г. са пребивавали 4 лишени от свобода; за периода от 27.10.2022г. до 31.10.2022г. са пребивавали 3 лишени от свобода; за периода от 31.10.2022г. до 16.11.2022г. са пребивавали 4 лишени от свобода; за периода от 16.11.2022г. до 21.11.2022г. са пребивавали 3 лишени от свобода; за периода от 21.11.2022г. до 12.12.2022г. вкл. са пребивавали 4 лишени от свобода. Спалното помещение е снабдено с течаща вода и санитарен възел, централно парно, отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от самите лишени от свобода, а през летния сезон е разрешено ползване на вентилатори. Прането се извършва по усмотрение на лишените от свобода - пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне от близки. Работещите лишени от свобода ползват баня ежедневно, за неработещите е осигурено ползването ѝ по утвърден график от началника на затвора график. На 13.12.2022г. л.св. Ф. е настанен в стая № 9 на шести пост с площ 27,99 кв.м. (без санитарния възел), разполагаща с два отваряеми прозореца с размери 0,90м. х 0,55 м. и 0,90 х 0,55 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход и с площ 2,40 кв.м. с отваряем прозорец – 0,85 м. х 0,55 м. Видно от справка на л. 49 от 13.12.2022г. до 02.01.2023г. в посоченото помещение са били настанени 6 лишени от свобода, от 03.01.2023г. до 03.01.2023г. - 5 лишени от свобода; от 04.01.2023г. до 12.01.2023г. - 6 лишени от свобода; от 13.01.2023г. до 19.01.2023г. в посоченото помещение са били настанени 5 лишени от свобода. На 20.01.2023г. ищецът е преместен в стая № 16, с площ 27,09 кв.м. (без санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери 1м. х 1 м. и 1,15 х 1,15 м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход и с площ 3,03 кв.м., разполагащ с отдушник. От 20.01.2023г. до 20.01.2023г. в посоченото помещение са били настанени 5 лишени от свобода, от 21.01.2023г. до 22.01.2023г. - 4 лишени от свобода, от 23.01.2023г. до 23.01.2023г. - 5 лишени от свобода, от 24.01.2023г. до 30.01.2023г. - 4 лишени от свобода, от 31.01.2023г. до 14.02.2023г. - 5 лишени от свобода, от 15.02.2023г. до 15.02.2023г. - 4 лишени от свобода, от 16.02.2023г. до 26.02.2023г. – 5 лишени от свобода, от 27.02.2023г. до 23.03.2023г. - 6 лишени от свобода, от 24.03.2023г. до 26.03.2023г. – 5 лишени от свобода, от 27.03.2023г. до 30.03.2023г. - 4 лишени от свобода, от 31.03.2023г. до 04.04.2023г. - 6 лишени от свобода, от 05.04.2023г. до 12.04.2023г. – 5 лишени от свобода, от 13.04.2023г. до 20.04.2023г. - 4 лишени от свобода, от 21.04.2023г. до 11.05.2023г. - 5 лишени от свобода, от 12.05.2023г. до 25.05.2023г. - 4 лишени от свобода, от 26.05.2023г. до 22.06.2023г. - 5 лишени от свобода, от 23.06.2023г. до 26.06.2023г. - 4 лишени от свобода, от 27.06.2023г. до 31.07.2023г. - 5 лишени от свобода, от 01.08.2023г. до 11.08.2023г. - 6 лишени от свобода, от 12.08.2023г. до 22.08.2023г. - 4 лишени от свобода, от 23.08.2023г. до 08.09.2023г. – 5 лишени от свобода, от 09.09.2023г. до 14.09.2023г. - 4 лишени от свобода, от 15.09.2023г. до 17.09.2023г. - 5 лишени от свобода, от 18.09.2023г. до 28.09.2023г. - 4 лишени от свобода, от 29.09.2023г. до 16.10.2023г. - 6 лишени от свобода, от 17.10.2023г. до 02.11.2023г. - 5 лишени от свобода. На 03.11.2023г., поради ремонтиране на стая № 16 ищецът е преместен на пост шест в стая № 8 с площ 29.66 кв.м. (без санитарния възел), която е с два отваряеми прозореца с размери 0,5м. х 1,15 м. и 1,00 х 1,15 м. и санитарен възел с площ 2,54 кв.м., разполагащ с един отваряем прозорец – 0,30 х 1,15 м. В посоченото помещение л.св. Ф. е пребивавал за времето от 03.11.2023г. до 20.11.2023г., като са били настанени 5 лишени от свобода. На 21.11.2023г. е преместен на шести пост в стая № 7 с площ 28.78 кв.м. (без площта на санитарния възел) която е с два отваряеми прозореца с размери 1,00 м. х 1,15 м. и 0,40 х 1,15 м. и санитарен възел – обособено помещение с отделен вход с площ 2,94 кв.м., разполагащ с един отваряем прозорец – 0,4 х 1,15 м. В посоченото помещение л.св. Ф. е пребивавал за времето от 21.11.2023г. до 23.11.2023г., като са били настанени 7 лишени от свобода. На 24.11.2023г. ищецът е върнат в посочената по-горе стая № 16, където е престоял до датата на подаване на исковата молба, при следната населеност на помещението: от 24.11.2023г. до 06.12.2023г. - 6 лишени от свобода; от 07.12.2023г. до 02.01.2024г. - 5 лишени от свобода; от 03.01.2024г. до 04.01.2024г. - 6 лишени от свобода; от 05.01.2024г. до 09.01.2024г. - 5 лишени от свобода; от 10.01.2024г. до 13.02.2024г. - 6 лишени от свобода; от 14.02.2024г. до 19.02.2024г. - 5 лишени от свобода; от 20.02.2024г. до 28.02.2024г. - 6 лишени от свобода; от 29.02.2024г. до 13.03.2024г. - 5 лишени от свобода; от 14.03.2024г. до 07.04.2024г. – 6 лишени от свобода; от 08.04.2023г. до 15.04.2024г. - 5 лишени от свобода; от 16.04.2024г. до 13.05.2024г. - 6 лишени от свобода. В справката от ГДИН (л. 49) е посочено, че на 16.01.2024г., след преболедуване ищецът е спрян от работа, но продължил да ходи на училище. Според данните в справката на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода в затворническата баня, пералнята се ползва по график, тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен вход с достъп до течаща студена вода. Отоплението е чрез централно локално парно през отоплителния сезон, проветряването – по желание на пребиваващите, чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения също се осъществява от лишените от свобода, като за целта получават съответните прибори и имат възможност да закупуват допълнително от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близки. Къпането на лишените от свобода е в обща баня като всички лишени от свобода имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.

По данни от ГДИН (справка на л.57) по отношение на помещението, където е пребивавал л.св. Ф., е осигурена естествена вентилация – нямало е проблем да бъде проветрявано, за да се избегне образуване на мухъл; всяко спално помещение е снабдено с течаща вода и отделен санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения. През периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в четири от килиите е извършен основен ремонт, включващ изкъртване на стените, мазилка, шпакловка, боядисване, подмяна на електрическа и ВиК инсталация и цялостна замазка на пода. В останалите килии, в които е пребивавал ищецът, са извършвани текущи ремонти по своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела и др. Не се допуска да има счупени прозорци - същите се подменят своевременно. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Банята в Затвор – Пловдив е обща и се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Подът ѝ е с мозайка, стените – с фаянсови плочки. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня. Карето, където се провежда престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда има възможност да се ползва тоалетната и водата в коридора и в спалното помещение. На лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно им се дават по 400 гр. прах за пране, 2 бр. сапуни и препарат за почистване на санитарните възли, съгласно представена по делото Таблица № 6, утвърдена от главния директор на ГДИН за перилни, миещи, дезифенкциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, които се полагат на л.св. за един месец. Представен е график за ползване на служебната пералня в затвора. Хигиенизирането на помещенията е задължение на лишените от свобода, а отговорник на стаята изготвя график за ежедневно почистване н помещението. По делото от страна на ГДИН са представени данни за изписване на порепарати и материали за хигиенизиране, получавани от лишените от свобода.

Във връзка с оплакването за липса на медицинска грижа, по делото са представени здравен картон на Т. Ф. и медицински документи – амбулаторни листове, епикризи, резултати от назначени изследвания, фиш за спешна медицинска помощ. Видно от медицинско становище, издадено от лекар на ищеца Д-р Д., Т. Ф. се счита за високо рисков пациент, който на 05.01.2024г. е приет по спешност в Кардиологично отделение на МБАЛ „Св.Г.“ЕАД и му е извършен инвазивно изследване, след което на 08.01.2024г. е приведен в инвазивна кардиология за имплантиране на Пейсмейкър. Като придружаващи заболявания на лицето са отбелязани – Дилатативна кардиомиопатия, Хронична сърдечна недостатъчност, Стенокардия, Едноклонова коронарна болест, Артериална хипертония, Захарен диабет тип 2 и Дислипидемия. Препоръчано е предвид претърпените интервенции и поставянето на пейсмейкър да се прекъсне наказанието на лицето по медицински причини за 30 (тридесет) дни за възстановяване в домашни условия. По делото е представено работно време на Медицински център - Затвор Пловдив и АИППМП Д-р Ж. Д., от което е видно, че всеки делничен ден се извършват дейности по прием на лекарства; прегледи на новопостъпили лишени от свобода, амбулаторни прегледи за всеки пост. Видно от приложената по делото докладна записка в Затвора Пловдив е въведен график за амбулаторни прегледи с цел предотвратяване струпването на лишени от свобода.

Относно оплакването за наличие на инсекти и гризачи на територията на Затвор Пловдив ГДИН е представила по делото приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка на територията на затвора, от която се установява, че такава е извършвана неколкократно през исковия период.

По делото са събрани гласни доказателства.

Разпитан е свидетелят М. С. Р., който посочва, че, Т. Ф. е постъпил в Затвор Пловдив през месец ноември 2022 г. и заедно обитавали стая № 76, където стените били срутени, имало влага, вратата на тоалетната била дървена и изгнила. В тази стая преди това имало много хора, но били изведени. Обитавали я четирима – по двама във всяко помещение. Твърди се за наличие на дървеници и хлебарки. Стаята им, която обитавали около една година, била 5-6 метра дълга и 2 метра широка и излизали от нея само на каре и на телефон, за по 2 - 3 минути. Свидетелят не знае при какви условия ищецът е бил настанен на шести пост. Общата баня в затвора се намирала вън на двора, в карето. Там била и съблекалнята, където имало закачалки за оставяне на дрехи. До 13 май нямало лекар и зъболекар. Според свидетеля л.св. Ф. имал болно сърце и диабет, давали му лекарства в затвора, понякога не ги взимал. Посочва също, че в столовата на затвора влизали котки, които имали досег с тавите с храна и никой не полагал усилия да ги изгони.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и предвид факта, че се касае до лице, изтърпяващо също наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив. По отношение на свидетеля на съда е служебно известно, че също е завел дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. Съдът взема предвид факта, че свидетелят е изтърпявал наказанието лишаване от свобода заедно с ищеца и има непосредствени впечатления от съвместното съжителство и от обстановката единствено в стая № 76, където и от писмените доказателства се установява, че Ф. е пребивавал в периода от 26.11.2021г. до 12.12.2022г. По отношение на другите помещения, в които, според данните от ГДИН, се установи, да е бил настанен Ф. свидетелят няма преки впечатления. Видно е от показанията му, че условията в конкретното помещението (стая № 76) са посочени като лоши, но се установява също така, че не е имало пренаселеност, ползвала се общата баня със съблекалня, на ищеца били предписвани медикаменти.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на престоя му в Затвора в гр.Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца е за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи битово-хигиенни условия, медицинско обслужване, за периода от 20.03.2021г. до 13.05.2024г.

Фактическият състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в разпоредбата на чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Н. и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Н. и други против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Неоснователна се явява исковата претенция по отношение на периода от 20.03.2021г. до 21.11.2021г. вкл., тъй като по делото не са представени доказателствата Т. Ф. да е пребивавал в Затвора - Пловдив през този период.

От доказателствата по делото се установява, че при пребиваването си в Затвора Пловдив през периода от 22.11.2021г. до 15.05.2024г. вкл. жилищната площ, с която е разполагал Т. Ф. във всички помещения, в които е бил настанен, е била над 4 кв.м. Изключение правят два дни, в които е пребивавал в Стая РЦ на Приемното отделение към Затвора Пловдив при жилищна площ под 4 кв.м., а именно на 22.11.2021г. и на 25.11.2021г., когато е разполагал с 3,86 кв.м. жилищна площ. Според съда, пребиваването за така посочените единствено 2 дни в Стая РЦ на Приемното отделение на Затвора – Пловдив не е довело до условия, нарушаващи жизнената среда на ищеца, като съдът съобрази решението на „Н. и други против България“. В тази връзка съдът счита, че не е изпълнен състава на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като отклонението от 4 кв.м. е съвсем минимално - от 0,14 кв.м. и престоят е бил само два дни. При съобразяване със горепосочената практиката на ЕСПЧ, условията на пренаселеност следва да са били продължителни и квадратурата като площ за пребиваване на лице да е под 3 кв.м., което в случая не е, поради което съдът счита, че не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН.

Няма незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, тъй като съвкупността от всички условия, се доказа по делото като осигурена и своевременна. Ищецът е имал възможност да ползва санитарен възел, отделен от спалното помещение, обща баня със съблекалня, пералня и сушилня, медицинско обслужване, подходяща храна, препарати за поддържане на хигиена, ремонтирани помещения и ползване на баня и тоалетна при нужда по време на престой на открито. В Затвора – Пловдив е извършвана обработка, против насекоми и гризачи, предприемани са ремонти на помещенията, в които е бил настаняван ищеца. Установява се, че през целия период на пребиваване на ищеца в Затвора гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен, е имало санитарен възел с течаща вода и обща баня на разположение на всеки работещ затворник след работния ден, а на неработещите – съгласно график. По отношение на оплакването в исковата молба, че банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на лишените от през двора на затвора за достигане до обособеното помещение за къпане, според съда действително се установява от свидетелските показания, че се налага такова придвижване, но по никакъв начин не се установява това обстоятелство да причинява описаните от страна на ищеца вреди. Следва да се има предвид, че е категорично установено, че банята е закрито оборудвано по надлежния ред помещение, с под с мозайка и стени с фаянсови плочи, в което е осигурена течаща топла вода, като в тази насока не се установява ползването ѝ да е свързано с описания от ищеца дискомфорт. От страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и по отношение на столовата, където Ф. сочи, че влизали котки и създавали предпоставки за болести и зарази. От събраните по делото доказателства се установява, че за хигиената в Затвора в Пловдив ежемесечно се изписват материали, прибори и препарати за поддържането ѝ, в т.ч. и почистващи препарати в контакт с храни и кутии за храна с капак. В тази връзка съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за лоша хигиена в столовата на затвора.

За хигиенизиране на спалните помещения в затвора се установява, че са осигурени препарати, извършва се дезинфекция на помещенията. Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията. Следва да се има предвид, че съпричастността и личното участие на ищеца трябва да допринасят за ефективното почистване и дезинфектиране. Същото се отнася и по отношение на сушенето на дрехите в спалните помещения, което се твърди, че води до мухъл и плесен в тях, а се извършва от самите затворници, за което ответната администрация няма как да отговаря. От страна на затворническите власти е осигурено ползване по график на перално помещение, където има и сушилня. Не са представени данни за депозирани молби от ищеца до затворническата администрация за ползване на пералнята и сушилнята в затвора. Фактът, че лишените от свобода простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени за това места в затвора), от което се създават предпоставки за мухъл и влага в помещението, съдът счита, че не може да се вмени във вина на ответната по делото страна. Въпрос на личен избор на лишените от свобода е дали да перат на ръка или да депозират молба до затворническите власти, както и как да перат и сушат дрехите си.

По отношение на твърденията за липса на адекватно лечение от страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив, съдът счита същите за недоказани. По делото са приети медицински документи на Ф., от които е видно, че са му извършвани прегледи, назначавани са му изследвания, предписвани са му медикаменти и му е извършена операция за поставяне на пейсмейкър. Тоест, в Затвора - гр.Пловдив, според събраните по делото доказателства, са прилагани адекватни медицински грижи и е давано предписание за прекъсване на наказанието на лишаване от свобода на Ф. по медицински причини, за по-доброто възстановяване извън затвора. Свидетелят посочва, че в пенитенциарното заведение е имало лекар и зъболекар през процесния период и че ищецът е приемал медикаменти. Самият ищец, видно от амбулаторен лист на л. 86, е отказвал да бъде диспансеризиран. В тази връзка съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. Не се установява от здравния му картон и от останалите приложени по делото медицински документи на Ф. да е предписвана конкретна диета във връзка с някое от заболяванията му, нито да е подавал искане до затворническата администрация за необходимост да му се дава конкретна храна. По тази причина няма как да бъде незаконосъобразна дейността на ГДИН за непредоставянето на „подходяща храна“ на л.св. Ф., още повече, че становище коя храна е „подходяща“ за дадено заболяване следва да е дадено от лице със специални познания, а в случая такива данни по делото липсват.

При така разпределената по делото доказателствена тежест в процеса, от страна на Ф. не са представени данни за подавани молби до затворническата администрация във връзка с изложените в исковата молба оплаквания, в това число и за необходимост от медицинска помощ. Не се кредитират показанията на свидетеля, тъй като са твърде противоречиви, относно ползването на престоя на открито. Не се установява от същите, че при ползването на престой на открито ищецът е бил лишен от ползването на мивка и тоалетна, каквито, според представените данни от ГДИН е имало в коридора и в спалните помещения и е нямало пречка да бъдат ползвани при нужда от л.св.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на Т. Г. Ф. за периода на пребиваване на лицето в Затвор – Пловдив не се установи нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

С оглед на изложеното, искът на Т. Г. Ф. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвор Пловдив следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ХVI състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Ф., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 20.03.2021 г. до 13.05.2024 г. в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Пловдив.