Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260701 08.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4735 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК.
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, чрез пълномощник ю. Д.А., е предявил против „Макстрей” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Кричим, ул. „Александър Стамболийски” № 23, представлявано от у. С. Г. К. и против „Метал Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от у. К. К. и Р. Х., иск да се обяви за недействителен договор за покупко- продажба от 12.12.2018 г. на МСП- влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АС 440 С 46 ТП“, с рег. № *** и нов рег. №***, рама *** и двигател № ***, сключен пред ***.
В исковата молба се твърди, че първият ответник бил длъжник по изпълнително дело, образувано за принудително събиране на публични вземания в общ размер на 64 975, 75 лева по ревизионен акт №***. Образувано било и ревизионно производство, по което след извършено проучване на длъжника се установило, че същият е отчуждил в полза на втория ответник в хода на процеса горното МПС. Длъжникът нямал друго имущество, нито банкови сметки, а дружеството от повече от година било преустановило дейността си. Твърди се, че продажбата била недействителна спрямо Държавата на специалното основание на чл. 216 от ДОПК, като отделно от това продажната цена била силно занижена от действителната пазарна стойност. Продажбата била извършена на застрахователната стойност от 600 лева, а справка за подобни влекачи показала, че стойността му е поне трикратно по- висока. С извършване на отчуждителната сделка се препятствала възможността имуществото на дружеството да послужи за обезпечение на вземанията по ***. В този смисъл се моли за решение за обявяване на сделката за недействителна по отношение на Държавата. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците.
В с.з. ответникът „Макстрей” ЕООД, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
В с.з. ответникът „Метал Комерс“ ООД, чрез пълномощника
си взема писмено становище за неоснователност на иска. Твърди, че към момента
на сключване на сделката влекачът бил в изключително лошо техническо състояние
и затова стойността му била ниска, защото той бил технически негоден за
извършване на транспорт. Наложили се множество ремонти по него и подмяна на
части, за да бъде приведен камионът в изправност. Моли за отхвърляне на иска.
Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със Заповед № *** е
образувано ревизионно производство по отношение на ответника „Макстрей” ЕООД,
за корпоративен данък и ДДС за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2017 г., като
ревизията е допълнена с две последващи заповеди, съответно от 07.12.2018 г. и
от 08.01.2019 г. Всички заповеди са връчени на представител на ответника.
По отношение на ответника е
издаден ревизионен акт №***,
за установени публични задължения в общ размер на 31 858, 34 лева и лихви
за просрочени в размер на 6 044 лева.
Направено е искане за
предварително обезпечаване на задължения, издадено е постановление за налагане
на обезпечение, изпратени са запорни съобщения до банки и ЦРОЗ. Приложена е и
справка за задълженията на дружеството.
С договор за продажба на МПС от
12.12.2018 г., с нотариална заверка на подписите, „Макстрей” ЕООД продава на „Метал
Комерс“ ООД, влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АС 440 С 46 ТП“, с рег. № ***, за
сумата от 600 лева. Представени са свидетелство за регистрация, справка за МПС,
удостоверение за застрахователна стойност, декларация на продавача за липса на
задължения към Държавата към датата на сделката.
Приети са още обяснителна
записка- справка от у. на „Метал Комерс“ ООД относно състоянието на автомобила,
ценова листа за автомобили на скраб и протокол за разкомпектоване при скраб.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ответника
(протокол от с.з. от 03.11.2020 г.). Св. Е. Д. Д.- бивш служител на ответника,
посочва, че през м. януари 2019 г. им докарали влекача, който ставал само за
скраб. Не можел да се движи, правели му много ремонти, сменяли части, като
вземали такива втора употреба. Нямал акумулатор, кабината била в лошо
състояние, всички служители помагали в ремонта. Св. В. П. В.- *** при
ответника, също заявява, че влекачът пристигнал при тях в много лошо състояние,
окачването му било разбито, ремонтирали се двигател, компресор и много
инсталации. Закупували се части за ремонта, положил се много труд, за да бъде
пуснат в движение, всичко се изчистило и подменило.
Прието е заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, по която вещото лице след извършен оглед на място е
дало оценка за пазарната стойност на влекача, ако е бил технически изправен и
годен за експлоатация- 10 387 лева и ако не е бил- 2 130 лева. В
устния си доклад посочва, че не му били предоставени фактури за части на
влекача, като трудът за ремонта бил извършван от служители на ответника.
Посочва, че ремонтът бил икономически неоправдан, защото бил на по- висока
стойност от реалната за автомобила. При огледа изглеждал без външни проблеми,
но само технически преглед можел да установи действителното му състояние.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно нормата на чл. 216 ал. 1
т. 2 от ДОПК недействителни по отношение на Държавата са сключените след датата
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения, възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които
даденото значително надхвърля по стойност полученото. За да бъде уважен този иск, е
необходимо да са налице следните предпоставки- да има длъжник, по отношение на
който да е установено публично задължение, да е извършена разпоредителна
сделка, с която да се прехвърлят имуществени права на занижена стойност и която
да е извършена в хода на ревизионното производство.
На първо място, няма спор по обстоятелството, че
първият ответник има качеството на длъжник, като спрямо него е било образувано
изпълнително производство от НАП за принудително събиране на публични
задължения, издадени са заповеди за възлагане на ревизия, както и ревизионен
акт, надлежно връчени на представител на дружеството, наложени са били и
обезпечителни мерки. С получаване на заповедта за ревизия от у., ответникът се
счита за уведомен за предприетото спрямо него производство по проверка на
данъчните му задължения, като в случая това е станало на 10.09.2018 г., т.е.
всички евентуални отчуждителни действия след тази дата попадат в кръга на
сделките, които могат да бъдат атакувани от Държавата по съответния ред.
На второ място, също няма спор, че е била извършена
продажба от първия ответник, на втория, на процесното МПС, като сделката е
осъществена по законовите правила- пред ***, със заверка на подписите, с
представяне на съответните декларации, т.е. по надлежния ред е било прехвърлено
възмездно собствено на длъжника имущество.
Сделката е извършена на 12.12.2018 г., т.е. в хода
на ревизионното производство, след като то вече е било започнало и след като е
била връчена първата заповед за ревизия. По този начин длъжникът е знаел, че
спрямо него е висящо принудително изпълнение от Държавата, по което в
последствие с ревизионния акт са установени големи публични задължения и
въпреки това той е отчуждил свое имущество, което пък е можело да послужи като
обезпечение на задълженията му по ***. Още повече, че се е установило, че след
извършеното проучване на длъжника и наложените обезпечителни мерки, дружеството
не разполага с имущество, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение.
По този начин се нанася вреда на Държавата, която губи възможността да погаси
дори и част от установените публични задължения на дружеството, защото то не
притежава имущество, от което взискателят да се удовлетвори, а единственото
такова е било прехвърлено.
На трето място, ясна е и цената на сделката- 600
лева според договора, като именно в тази връзка е основният спорен въпрос по
делото- дали тази стойност е значително занижена и оттук- дали даденото по
сделката (прехвърленото ПМС) значително надвишава по стойност полученото по
продажбата (цената).
По делото беше прието заключение
на САТЕ, което в два варианта посочва реалната пазарна цена на въпросния
влекач- от една страна се дава стойност на технически изправно и годно за
експлоатация МПС, която е в размер, многократно надвишаващ цената на
продажбата- 10 387 лева, а от друга- определена е стойността на неизправно
возило, като цена на скраб, отново обаче надхвърляща сумата по договора-
2 130 лева. От разпитаните свидетели се установи, че МПС- то действително
е било докарано в много лошо състояние, като на същото са били предприети
редица ремонтни дейности и подмяна на части, за да придобие годен за
експлоатация вид. Вещото лице изрично посочи в устния си доклад, че подобен
ремонт е изцяло технически неизгоден, защото е много по- скъп от стойността на
вещта, дори и да не се включват разходи за труд, положен от служители на втория
ответник или да се използват части втора употреба, тъй като при всички
положения цената на ремонта ще надвишава пазарната стойност. Без значение за
предмета на спора е какво е направил с влекача втория ответник- дали го е
ремонтирал, дали е технически изправен и годен за експлоатация по
предназначение след ремонта, дали пък е генерирал загуби от този ремонт, както
и каква е била целта на покупката- за скраб или за възстановяване. Тези въпроси
нямат отношение към изследвания тук въпрос, който е свързан с това да се
установи дали при продажбата първият ответник е занижил цената на собствената
си вещ, която възмездно е отчуждил. САТЕ доказва, че това безспорно е така,
защото дори и при цена за разкомплектоване, стойността на полученото е много
по- ниска (около три пъти и половина) от тази на прехвърлената вещ. Не е
необходимо да се изследва дали всяка част е следвало да попада в графата за
скраб, в каква ценова група е там, можело ли е да се получи и по- добра цена за
отделните части, ако се продават и т.н., защото това са въпроси, които касаят
втория ответник и намеренията му за използване на придобитото имущество. От
значение за делото е само това, че дори и вещта по договора да е била в толкова
лошо състояние, което позволява единствено разкомплектоването й, то пак има
значително несъответствие между дадено и получено от длъжника по сделката.
Именно в тази връзка Държавата търпи щета, защото първият ответник е отчуждил
своя собственост на занижена стойност и така е възпрепятствал възможността за
принудително изпълнение върху това имущество, като е приел за него ниска цена,
която не може да покрие дълга му.
С оглед горното, доколкото са налице
всички изискуеми на специалния закон предпоставки, съдът намира, че предявеният
иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а като
последица- атакуваната сделка да се обяви за относително недействителна по
отношение на Държавата за прехвърленото от длъжника- първия ответник МПС (влекач),
предмет на договора за продажба.
Предвид изхода от спора, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат от ответниците направените по
делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. Разноските надлежно се
претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и
доказателства, че те са реално заплатени- внесени такси пред *** във връзка с
допуснатото обезпечение на иска в размер на 66 лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение, доколкото ищецът е представляван от свой
пълномощник в процеса, което следва да се определи в размер на 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78
ал. 8 от ГПК. Отделно от това, ответниците също така следва да бъдат осъдени и
да внесат по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт дължимите по
делото държавна такса и частта от депозита за вещо лице по САТЕ, от които ищецът
е освободен и са били поети от бюджета на съда, като те възлизат общо на сумата
от 230 лева (50 лева- за ДТ и 180 лева- за вещо лице). Направените от втория
ответник разноски в процеса си остават за негова сметка.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца *** при ТД на НАП- Пловдив, договор за покупко- продажба от 12.12.2018 г. на МСП- влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АС 440 С 46 ТП“, с рег. № *** и нов рег. №***, рама *** и двигател № ***, сключен пред ***, ***, извършен от „Макстрей” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Кричим, ул. „Александър Стамболийски” № 23, представлявано от у. С. Г. К., в полза на „Метал Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от у. К. К. и Р. Х..
ОСЪЖДА „Макстрей” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Кричим, ул. „Александър Стамболийски” № 23, представлявано от у. С. Г. К. и „Метал Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от у. К. К. и Р. Х., да заплатят на *** при ТД на НАП- Пловдив, направените по делото разноски, както следва: такси пред *** във връзка с допуснатото обезпечение на иска в размер на 66 (шестдесет и шест) лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „Макстрей” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Кричим, ул. „Александър Стамболийски” № 23, представлявано от у. С. Г. К. и „Метал Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от у. К. К. и Р. Х., да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство, както и сумата от 180 (сто и осемдесет) лева- депозит за вещо лице по приетата съдебно- автотехническа експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно
с оригинала!ВГ