РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. ХАСКОВО, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500231 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение № 260001 от 12.01.2022 г., постановено по гр.д. № 227 по
описа на съда за 2020 г., Районен съд – Димитровград е отхвърлил предявения
от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23 Б, искане да се признае за установено, че П.Д.К., с ЕГН **********, от
гр. *** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 91,83 лв., от които 55,09 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.
01 до м. 04.2017 година, както и стойността по изравнителни сметки №
**********/30.11.2017 г. за периода 07.04.2017 г. до 30.04.2017г., №
**********/30.11.2017 г. за периода от м. 07.2016 г. до 06.04.2017 г., 10,26 лв.
– законна лихва за забава от 03.03.2017 г.до 16.08.2019 г., както и 22,50 лв. –
представляваща сумата за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2017 г. до м.04.2018 г. и 3,98 лв. – законна лихва за забава от периода от
02.03.2017 г. до 16.08.2019 г., ведно със законна лихва от 12.09.2019 г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК вх. № 3067073 до окончателното изплащане на сумите. Решението е
поставено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – ФДР
„Бруната България“ ООД.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
„Топлофикация София“ ЕАД, който чрез пълномощника юрк. Т., го обжалва в
1
законоустановения срок с доводи за неговата неправилност. Между страните
не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което в
отношенията помежду им не били приложими Общи условия за небитови
клиенти, позовавайки се на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ. След като страните по делото
не били сключили писмен договор, между същите липсвало валидно
облигационно правоотношение, поради което и ответникът дължал сумите за
използвана топлинна енергия на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както
и да присъди съдебни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна П.Д.К., чрез особения представител адв. Я., с който оспорва жалбата.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Пред въззивната инстанция страните нямат доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1
ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Димитровград е сезиран по подадена от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД искова молба против П.Д. К. с искане да се
признае за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 91,83 лв., от които 55,09 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.01 до м.04.2017 година, както и стойността по изравнителни сметки
№ **********/30.11.2017 г. за периода 07.04.2017 г. до 30.04.2017 г.,
№**********/30.11.2017 г. за периода от м.07.2016 г. до 06.04.2017 г., 10,26
лв. - законна лихва за забава от 03.03.2017 г. до 16.08.2019 г., както и 22,50 лв.
- представляваща сумата за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2017 г. до м.04.2018г. и 3,98 лв. - законна лихва за забава от периода от
02.03.2017 г. до 16.08.2019 г., ведно със законна лихва от 12.09.2019 г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК вх.№ 3067073 до окончателното изплащане на сумите.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
2
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението
въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в
очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно посочените от страните
допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
поради което постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа
обстановка. Въззивният съд не намери основания за корекция на направения
от първоинстанционния съд анализ на ангажираните от страните
доказателства, поради което и изведената от районния съд фактология няма
да бъде преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя направените от
първата инстанция, но и окончателните правни изводи за разрешаването на
спора.
Видно от доказателствата по делото, по силата договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № *** г., дело
***, на Нотариус Цветанка Симеонова, рег. № 030 на НК, ищцата П.Д. К. е
придобила магазин № ***, находящ се в гр. ***, на сутеренния и партерния
етаж от сградата,на две нива свързани помежду си с вътрешна стълба.
За този имот е открита партида с абонатен номер ***.
С оглед пълното изясняване на делото от фактическа страна, пред
първоинстанционния съд са били назначени съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза. Заключенията на вещите лица настоящата
инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвени.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, „Топлофикация – София“ ЕАД подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни
периоди е идентична с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените
суми били в съответствие с действалите такива в процесния период, като
фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, че топломерът в
сградата е преминал задължителните метрологични проверки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
3
се установява, че дължимите суми за топлинна енергия за процесния период
са в размер на 54,71 лв. за общо сума за топлинна енергия и 22,50 лв. за
дялово разпределение. Видно е още, че размерът върху главницата, считано
от датите на изпадане в забава до 16.08.2019 г. възлиза общо на 14,67 лв.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на
заповедното производство за установяване съществуването на спорните
вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи
съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора,
решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на
кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.
Районният съд е сезиран с редовна искова молба от кредитора-заявителя,
поради което е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на
исковото производство и посоченото в заявлението вземане. Предявените от
ищеца обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Спорният момент във въззивното производство, очертан в рамките на
изложените във въззивната жалба съображения, се свежда до това дали дължи
ли ответницата заплащане за ползваната топлинна енергия на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е определил
неправилно правната квалификация на иска, но предвид разпределената с
доклада тежест на доказване, определената от настоящия състав правна
квалификация не променя фактите и обстоятелства, подлежащи на доказване
от страните.
Процесният собствен на ответницата имот е стопански обект, поради
което потребената в него топлинна енергия е за небитови нужди. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или
природен газ за небитови нужди. ЗЕ, в частност чл. 149, ал. 1, т. 3 от тази
разпоредба, предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя. По делото страните не
спорят, че такова писмено съглашение не сключвано, т.е. липсва валидно
4
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз
основа на което ищецът да претендира заплащането . Именно поради
изложеното, ищецът основава своя иск на твърдения за настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
включват обогатяване на едната и обедняване на другата страна, което
резултира в разместването на блага, без наличие на валидно основание за това
разместване. В настоящия случай е налице доставена в имота на ответницата
топлинна енергия, която обаче не е била заплатена. Т.е., с неплащането е
настъпило обедняване на ищеца, а ответницата като собственик на имота, се е
обогатила, спестявайки си този разход. Настоящият състав споделя застъпено
в практиката становище, че спестяването на разходи също може да бъде
квалифицирано като обогатяване.
Липсата на сключен писмен договор не освобождава ответницата като
собственик на имота да плати доставената в него топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. От
заключението на СТЕ се установи, че през процесния период в имота е била
доставена топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия за отопление.
Собственикът отговаря за разходите във връзка с имота, като с неплащането
им, се е обогатил, спестявайки си тези средства, а ищецът е обеднял. В случая
разместването на блага се равняване на 54,71 лв. общо за топлинна енергия и
на 22,50 лв., представляваща сума за дялово разпределение на топлинна
енергия.
Предвид гореизложените съображения, главният иск следва да се
уважи за сумата от 54,71 лв., представляваща стойността на отдадена
топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия за отопление както и 22,50 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия, с която
сума се съизмеряват обогатяването и обедняването на страните по делото,
като искът до пълния му предявен размер от 55,09 лв. е неоснователен и в
тази част решението е правилно.
5
Относно претенцията за мораторна лихва, доколкото в случая не са
приложими общите условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за
плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за поставяне на ответника в забава е била
необходима покана. По делото, макар да е приложена от ищеца покана, не се
ангажират доказателства, от които да се установи, че тази покана за плащане
е връчена на ответницата, поради което не може да се обуслови извод да
изпадането в забава. Предвид изложение съображения, претенцията за
обезщетение за забава се явява неоснователна, поради което и решението в
тази му част е правилно и законосъобразно.
Поради изложеното, атакуваният акт следва да се отмени в частта до
сумата от 54,71 лв. и 22,50 лв., представляваща сума за дялово разпределение
на топлинна енергия като неправилно и незаконосъобразно, а в останалите
му части като правилно да се потвърди.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски,
съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
Предвид изхода на делото и поради частичната основателност на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на въззиваемата страна следва да се
възложат сторените от въззивника разноски за двете инстанции, съобразно
уважената част на иска. Настоящият състав следва да се произнесе по въпроса
за разноските сторени и в заповедното производство, съобразно
задължителните указания на ВКС, изложени в т.12 от ТР от 18.06.2014г.,
постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК. Макар и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК да не е представен от въззиваемия, това не препятства съда да
се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски /арг. т. 2 от
задължените указания на ВКС, изложени в ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК/. От доказателствата по делото съдът извежда, че
въззивникът претендира разноски в размер на 25 лв. – държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение – за заповедното производство, в размер на
827,50 лв. – държавна такса и възнаграждение за вещи лица и за назначен
особен представител на ответницата, както и юрисконсултско
възнаграждение – в първоинстанционното производство и сума в размер на
250 лв. – държавна такса и възнаграждение за особен представител на
ответницата – за въззивното производство. В настоящия случай относно
размера юрисконсулстското възнаграждение приложение намират
6
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за
правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с
Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл.26 от същата,
възнаграждение за представителство в заповедното е в размер от 50 до 180
лв., а съгласно чл. 25 – възнаграждението за представителство по гражданско
дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв. Предвид
изхода на спора, цената на иска, обстоятелствата, че спорът не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, на въззивника следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв. за
заповедното производство и по 100 лв. – за първоинстанционното и
въззивното производство. Предвид изхода на спора, на въззивника се дължат
сумите 44,68 лв. – разноски в заповедното производство, 552,58 лв. –
разноски в първоинстанционното производство и 208,52 лв. – сторени
разноски във въззивното произвоство.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001 от 12.01.2022 г., постановено от Районен
съд – Димитровград по гр.д. № 227 по описа на съда за 2020 г. в частта му, в
която е оставен без уважение предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, искане да се признае за
установено, че П.Д.К., с ЕГН **********, от гр. *** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия за сумата до 54,71 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м. 01 до м. 04.2017 година, както и стойността по изравнителни
сметки № **********/30.11.2017 г. за периода 07.04.2017 г. до 30.04.2017г.,
№ **********/30.11.2017 г. за периода от м. 07.2016 г. до 06.04.2017 г., както
и за сумата 22,50лв.,представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от януари 2017г до април 2018г.,вместо което
постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл. 59 от ЗЗД, по отношение на П.Д.К., с ЕГН **********, от гр. ***, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 54,71 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената консумирана топлинна енергия за периода от м. 01
до м. 04.2017 година, както и стойността по изравнителни сметки №
7
**********/30.11.2017 г. за периода 07.04.2017 г. до 30.04.2017г., №
**********/30.11.2017 г. за периода от м. 07.2016 г. до 06.04.2017 г., както и
за сумата 22,50лв.,представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от януари 2017г до април 2018г ведно със законна лихва
от 12.09.2019 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за която сума е издадена Заповед №
1058/25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
гр.д.№ 1927/2019 г., по описа на Районен съд – Димитровград.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА П.Д.К., с ЕГН **********, от гр.*** на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумите 44,68 лв. – сторени разноски в
заповедното производство, 552,58 лв. – сторени разноски в
първоинстанционното производство и 208,52 лв. – сторени разноски във
въззивното произвоство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8