ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1053
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500588 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България"
№ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Р.И. против разпореждане №4074,
обективирано в Заповед № 1131/04.04.2022 г. постановено по ч. гр. д. №
2128/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което заповедният съд е отхвърлил
частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжниците Д. К. Б. и К. М. У...
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1
ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита обжалваният акт за незаконосъобразен. Излага
доводи, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, цитира относима съдебна практика. Счита, че заповедният съд
не следва да извършва преценка за валидност на договора поради нарушение
на закона или добрите нрави и в конкретния случай, превишавайки своите
правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във
връзка с правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира, че не е
1
извършил задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на
неравноправна клауза, а именно: наличие на клауза, сключена във вреда на
потребителя и клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност.Счита, че съдът неправилно не е отчел нормата на чл.145,
ал.2 ЗЗП, т.е. преценката на една клауза като неравноправна не включва
съответствие между цената и възнаграждението и услугата, която ще бъде
извършена в замяна.По отношение извода на съда относно недължимостта на
договорното възнаграждение, заявява, че в процесния договор уговореният
ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва и е ясно посочена
методиката на изчисляването му. Счита клаузите в договора,уговарящи
лихвен процент в размер на 41% и ГПР в размер на 48,94% са действителни.
Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е действаща към момента на сключване на
процесния договор и обвързва страните. Не е налице нарушение на законови
норми, както и на добрите нрави, поради и което клаузата, уговаряща
договорно възнаграждение е действителна и същото се дължи от длъжника.
Известен факт е че лихвите на небанковите институции са по-високи с оглед
риска, който поемат кредитирайки лица, които не могат да получат кредит от
банкова институция, поради и което следва да се взима предвид пазарната
цена на кредитите в сектора, а не законната лихва. В заключение посочва, че
лихвен процент в размер на 41 % и ГПР в размер на 48,94 % не противоречат
на добрите нрави, поради и което клаузите от договора, които ги определят са
действителни.Сочи, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна
лихва или неустойка за забавено плащане, като следва да се има предвид
нормата на чл.19, ал.4 ЗПК относно размера на ГПР. При преценката относно
това дали уговореният размер на договорна лихва противоречи на добрите
нрави, само защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, както и размерът на останалите разходи,
следва да се вземе под внимание вида на договора, неговата цел, срока, дали
заемът е обезпечен. В конкретния случай, ГПР не надхвърля петкратния
размер на законната лихва, поради и което добрите нрави не са нарушени.
По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането, като
бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по отношение на обжалваните вземания, претендирани със
заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдът като взе предвид доводите, изложени в
частната жалба, относими към начина на формиране размера на ГПР,
2
договорната лихва и ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК, петитума на същата,
съдържащ искане за издаване на заповед относно обжалваните вземания на
заявителя и изрично посочените суми, които се претендират, намира че
жалбата е насочена срещу разпореждането, в частта, с която се отхвърля
заявлението за горецитираните суми за лихви за забава и договорната лихва.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Частно гражданско дело № 2128 по описа за 2022г. на Районен съд-
Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД, чрез
юрисконсулт Р.И. против длъжника Д. К. Б. и длъжника К.М. У., солидарно,
за следните суми: 952,53 лв. – главница по договор за потребителски кредит;
300,09 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода 20.12.2020г-
05.01.2022г.; 282,91 лв. – неплатено възнаграждение по закупена услуга Фаст,
дължимо до 10.02.2022г.; 188,89 лв.- възнаграждение по закупена услуга
Флекси; лихва за забава в размер на 208,94 лв., дължима от 21.11.2020 г. до
05.01.2022г., законна лихва в размер на 23,48 лв., дължима от 05.01.2022г. до
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв, както и
разноски по делото, от които: 39,74 лв. –държавна такса и 180 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит № ***/24.03.2021 г.
Районният съд е издал Заповед № 1131 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2128/2022 г. на БРС за сумата от
952,53 лв.- дължима главница по договор за потребителски кредит №
***/22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху него, считано от
25.02.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 19,05 лв. –
разноски за държавна такса, и сумата от 23,97 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.
С разпореждане № 4074, заповедният съд е отхвърлил заявлението в
частта, относно следните суми: 300,09 лв. –договорна лихва ; 282,91 лв. –
възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст“; 188,89 лв. –
3
възнаграждение за закупена услуга “Флекси“;30лв-такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането , 232,42 лв. –мораторна лихва , с мотиви,
че договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.10а,
чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗПК.Съдът е счел, че
клаузите за заплащането на тези суми са нищожни на основание чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като в ГПР очевидно не са включени всички разходи –
възнагражденията за услуги “Фаст“ и “Флекси“, с което се цели
заобикалянето на ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК. По отношение на
клаузата, регламентираща лихвения процент – 40.70%, съдът счита същата за
нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави, тъй като уговореният ГЛП надвишава значително трикратния
размер на законната лихва.Съдът не се е произнасял по въпроса дали искането
се основава на неравноправна клауза в потребителски договор.
Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за
потребителски кредит "Стандарт" с № ***/22.10.2020 г., общи условия към
договора, погасителен план.
Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на
длъжниците сумата от 1000 лв., която следва да бъде върната на 18 месечни
вноски, всяка от по 74,80 лв.,при ГПР – 48,94 %, ГЛП – 41 % и дължима сума
по кредита 1346,31 лв.
В договора е уговорено и възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 300 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 200 лв., като вноската по тези допълнителни услуги е в
размер на 27,78 лв., и е дължима заедно с месечната погасителна вноска, като
така общото задължение по договора възлиза на 1846,31 лв.
Жалбата, която както вече бе посочено, е против разпореждането, в
частта, с която са отхвърлени сумите за договорна, мораторна и законна
лихви, поискани със заявлението по чл.410 ГПК, е основателна.
За претендираните от заявителя суми, а именно: 300.09лв. –договорна
лихва за периода 20.12.2020г - 05.01.2022г ; 208.94 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода дължима от 21.11.2020 г. до 05.01.2022г., и
23.48 лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2022г до 24.02.2022г, следва
да се издаде заповед по чл.410 ГПК.Съображенията за това са следните:
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че
4
досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните
вземания е приложим ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали
вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са
оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не
следва да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията
на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел
проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради
което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният
съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в
жалбата се явява неоснователно.
Настоящия състав обаче не споделя доводите на районния съд, че
процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 10а,
чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1-4 вр. с чл.21, чл. 22 от ЗПК, както и
направения в тази връзка извод, че на основание чл. 23 от ЗПК потребителят
дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него.
Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата
информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, тъй като в него
посочена отпуснатата сумата по кредита и общата дължима сума, както и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния
процент на разходите по кредита, изчислен по определения в Приложение №
1 към закона начин и съобразно определените в закона допълнителни
допускания, посочени в ОУ, неразделна част от договора, които са и
подписани от длъжника. В договора е вписана и информацията по чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 от ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен
е размера, броя и падежа на вноските, като към договора е приложен и
погасителен план, неразделна негова част, в който са описани периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 7.3.1 от ОУ е предвидено
правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в т. 7.1.1 от ОУ изрично е предвидено правото на
потребителя да се откаже от договора.
С оглед така установеното съдържание на процесния договор за
5
потребителски кредит и ОУ към него, въззивният съд намира, че същият е
сключен в съответствие с посочените в чл. 22 от ЗПК изисквания и като такъв
е действителен, което обуславя неприложимост на разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, поради което изводите на районния съд за недействителност на
договора за кредит са неправилни.
Що се касае до вземането за пакет допълнителните услуги, макар
разпореждането на заповедния съд да не се обжалва в тази част, претенцията
за присъждането на това вземане е послужило като основание извод, че
същият не е включен в ГПР, с което се цели заобикаляне на ограничението по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е прието, че договорът е нищожен и
потребителя дължи само чистата остатъчна стойност на кредита и законната
лихва върху нея. Този извод не се споделя от въззивния съд, по съображения,
че обстоятелството дали вземането за допълнителните услуги реално е
включено в ГПР или не , е въпрос, който не може обективно да бъде преценен
в заповедното производство, а е предмет на изследване в исковото
производство. Затова при ясно посочен в договора размер на ГПР, който е в
рамките на предвидения в закона максимален размер, за целите на
заповедното производство се налага извода, че не е налице нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само
посочената клауза би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика
от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на
клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.
Окръжният съд намира също , че клаузата на възнаградителна лихва
/годишен лихвен процент/ не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. С изменението на ЗПК и приемане на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се считат за нищожни.
Преди приемането на законоустановен размер на ГПР по потребителски
кредити не съществуваше норма, регулираща оскъпяването на кредита,
поради което съдът е извеждал изводите си от общите правни принципи и
морални норми. Към датата на сключване на процесния договор за кредит -
6
24.03.2021 г., новите разпоредби на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК са в сила и
определят ясно и точно предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната
лихва е компонент от ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и размерът й
подлежи на договаряне, като единственото условие е същата, общо с другите
разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на
законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута,
определени с Постановление на МС, което в случая е спазено. Определеният
по договора ГПР, в размер на 47,92 %, е в границите на законодателно
заложения максимален праг, поради което тази уговорка не противоречи на
добрите нрави. Следва да се има предвид също, че преценяването на
неравноправна клауза в договора не включва определяне на основния му
предмет и съответствие между цената или възнаграждението, от една страна и
стоката и услугата, от друга страна- чл.145,ал.2 ЗЗП, т.е. размерът на
възнаградителната лихва не подлежи на преценка в контекста на ЗЗП. От
друга страна, в чл.11,ал.1,т.10 не се съдържа изискване за конкретизация как е
формиран ГПР и по-точно за посочване на отделните негови компоненти.
Изискването на закона е в договора на разбираем език да се посочи ГПР и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения в приложение № 1 начин, което е сторено в чл.5.2 от ОУ по
договора.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните
са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в
които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на
закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита,
не надвишава пет пъти законната лихва,както изисква чл.19,ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-
голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната
лихва.
По горните съображения, разпореждането в обжалваната част – за
вземанията за договорна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено
като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на
заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените
отхвърлени вземания.
7
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на претендираните разноски пред въззивната
инстанция – в размер на 15 лв. за платена такса за въззивно обжалване и в
размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по НЗПП.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4074/04.04.2022 г., постановено по ч. гр. д.
№ 2128/2022г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлено
заявлението с правно основание чл. 410 от ГПК, на "Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение против
длъжниците Д. К. Б. и К. М. У.., за заплащане на сумата от 300,09 лв. –
договорна лихва за периода 20.12.2020г. – 05.01.2022г.;208,94 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.11.2020г /датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 05.01.2022г./дата на предсрочна
изискуемост/, и 23,48 лв. – законна лихва за периода от 05.01.2022 до
24.02.2022г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е,
вх.В, срещу Д. К. Б. и К. М. У.., солидарно, за заплащане на следните суми:
300,09 лв. –договорна лихва за периода 20.12.2020г. – 05.01.2022г ; 208,94 лв.
– обезщетение за забавено плащане за периода от 21.11.2020г /датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 05.01.2022г./дата на предсрочна
изискуемост/, и 23,48 лв. – законна лихва за периода от 05.01.2022 до
24.02.2022г, както и за разноски във въззивното производство в размер на 15
лв – държавна такса и 50 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК съобразно настоящото определение.
8
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9