РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 12 декември 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 458 по описа
за 2016 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 422 от ГПК вр.
чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 422 вр. чл. 86 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по
искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М. Д." № *, представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х.,
чрез пълномощника юрисконсулт В.Б.,
уточнена с допълнителна молба чрез пълномощник юрисконсулт Б.М., против К.В.М.,
ЕГН ********** ***, с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК
са предявени обективно съединени искове за установяване на вземанията на ищеца,
за които против ответника е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 397/2016 г. по описа на РС - Луковит.
Твърди се, че по подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д. № 397/2016 г. по описа на РС – Луковит, по което заявлението
е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Ответникът
депозирал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявил искова молба
за установяване съществуването на вземанията си срещу ответника.
Ищецът основава субективното си право на вземане на следните фактически твърдения: На 20.07.2016 г., около 23,50 ч. в гр.Луковит е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“с рег.№ ********, собственост на Б.Н.К. с ЕГН **********, управляван от ответника К.В.М., и МПС марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег.№********, собственост и управлявано от М.М.П.с ЕГН **********. За ПТП-то бил съставен констативен протокол за ПТП №1541372/20.07.2016 г. с рег.№ 64, издаден от компетентните органи на РУ Луковит, съгласно който протокол, причините за ПТП-то се дължали по вина на водача на лекия автомобил марка „Тойота“- ответника К.М.. Съгласно същия този протокол, последният отказал да бъде подложен на проверка за алкохол. Твърди се, че управляваното от ответника МПС е било застраховано при ищеца със застрахователна полица №******************от 20.07.2015 г., валидна към датата на ПТП-то. При ищеца била заведена щета под №***********. След направена оценка на щетата на изправния водач, участник в ПТП-то - М.М.П.ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 503,86 лв. На основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят встъпвал в правата на увредения водач от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът К.В.М. дължи сумата от 503,86 лв. – главница, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумата 11.08 лв. – законна лихва за забава за периода от 20.07.2016 г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира за произнасяне по разноските в заповедното и в настоящото производство, които се претендират.
С отговора на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител адв. Л. *** оспорва иска по основание и размер.
За съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но чрез депозирано становище поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез процесуалния си представител поддържа становището, изложено в писмения отговор. Счита иска за неоснователен и недоказан и моли съдът с решението си да го отхвърли изцяло, като в писмена защита излага подробни доводи за това.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 397/2016 г. по описа на РС Луковит въз основа на
заявление, подадено от ищцовото
дружество на 07.10.2016 г., за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 251 от 10.10.2016
г. срещу ответника К.В.М. за следните суми: 503.86 лв. – главница,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение на трето пострадало от
ПТП лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда /07.10.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането;
11.08 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 06.10.2016 г. и 175.00 лв. – разноски, представляващи държавна
такса в размер на 25.00 лв. и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника К.В.М., с което
заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. С разпореждане, съобщено на заявителя на 11.11.2016 г., съдът му е
указал, че може да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за
изпълнение, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата
държавна такса. В изпълнение на указанията на съда ищцовото дружество е
депозирало искова молба срещу длъжника К.М. на 12.12.2016 г. /първият
присъствен ден - понеделник, следващ последния ден от срока 11.12.2016 г.,
който е бил ден неделя съгл. чл. 60, ал.6 от ГПК/.
Видно от приложената по делото застрахователна полица № BG30/115001887300, лек автомобил „Тойта Рав4“ с Рег. № ********, собственост на Б.Н.К. /трето за спора лице/, е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на валидност от 12.38 часа на 20.07.2015 г. до 24.00 часа на 20.07.2016 г.
Видно от приложения Протокол за ПТП № 1541372, неоспорен по надлежния ред от ответника, съставен на 20.07.2016 г. в 23.50 ч. от мл. инспектор Д.Г.Т.– на длъжност мл. автоконтрольор при РУМВР гр. Луковит, на 20.07.2016 г. в 21.50 ч. в гр. Луковит, ул. „М.“ № ** е настъпило ПТП между застрахования автомобил „Тойта Рав4“ с Рег. № ********, управляван от ответника К.В.М., и лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег.№ *********, собственост и управляван от М.М.П.с ЕГН **********. Съгласно описания в протокола механизъм на ПТП, водачът на лек автомобил „Тойта Рав4“ при изпреварване на забранен участък с пътен знак „В24“ не осигурява достатъчно странично разстояние от лекия автомобил "Мазда Премаци", като го блъска странично и реализира ПТП с материални шети. Изготвена е схема на ПТП, като е отразено, че същото е посетено на място. Посочено е, че на участник 1 /ответникът К.М./ е съставен АУАН сер. Г № 299732 за нарушение на чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП. В протокола са описани видимите щети по двете МПС, настъпили в резултат на ПТП-то. По отношение на лек автомобил "Мазда Премаци" с рег. № ********* констатираните и описани в протокола щети са: охлузена лява част на предна броня; деформирани: ляв заден калник, лява врата - задна и предна и преден калник ляв. В протокола е отразено, че водачът на застрахования при ищцовото дружество автомобил „Тойта Рав4“, а именно ответникът К.В.М., е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Протоколът е подписан от съставителя, свидетел - служител при РУМВР - Луковит и от двамата водачи на участващите в произшествието автомобили.
Видно от приложеното АНД № 276/2016 г. по описа на РС - Луковит въз основа на съставения срещу ответника АУАН сер. Г № 299732 от 20.07.2016 г. е било издадено наказателно постановление на началника на РУМВР - Луковит № 16-0297-000238 от 29.07.2016 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника К.М. за извършени на 20.07.2016 г. две нарушения - за това, че на 20.07.2016 г., около 21.50 ч., в гр. Луковит, ул. "М." № **, посока София, управлява лек автомобил " Тойто Рав4", зелен, с рег. № *********, собственост на Б.Н.К. от гр. Луковит като: 1. При изпреварване на забранен и прав участък, не осигурява достатъчно странично разстояние между своето и на изпреварваното МПС - л.а. "Мазда Премаци" с рег. № *********, като го блъска странично и реализира ПТП с материални щети; 2. Напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията на която е настъпило произшествието - - нарушение на чл. 42, ал.2, т.1 и на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, за които на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.6 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП съответно са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева, глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Наказателното постановление е било обжалвано от ответника и с решение № 147 от 11.10.2017 г., постановено по АНД № 276/2016 г. по описа на РС - Луковит, влязло в сила на 03.11.2017 г., съдът е отменил наказателното постановление изцяло на формално основание - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да разглежда въпросите относно това има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина.
По делото е приложено и наказателно постановление № 16-0297-000237 от 29.07.2016 г. на началника на РУМВР - Луковит, издадено въз основа на съставен АУАН № Г299733/20.07.2016 г., с което на ответника К.М. е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - за това, че на 20.07.2016 г., в 22.50 часа в гр. Луковит, на ул. "Възраждане" № ** посока гр. Плевен управлява лек автомобил " Тойто Рав4", зелен, с рег. № *********, собственост на Б.Н.К. от гр. Луковит като отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол или упойващи вещества с техническо средство "АЛКОТЕСТ" 7510 ARBB 0098 и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на кръвта. Издаден талон за медицинско изследване № 0315753, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Съдът е обявил за ненуждаещ се от доказване факта, който му е служебно известен - че с влязло в сила решение по АНД № 277/2016 г. по описа на РС - Луковит наказателното постановление е потвърдено.
От представените по делото доказателства /л. 52-54/ се установява, че във връзка с причинените от ПТП на 20.07.2016 г. щети по МПС, собственост на М.М.П., при ищцовото застрахователно дружество е заведена щета № **********, по която е изготвен опис-заключение от 21.07.2016 г. и калкулация ремонт от 05.08.2016 г., съгласно която разходите за ремонт възлизат на стойност 503.86 лв. По приложеното ч.гр.д. № 397/2016 г. по описа на РС Луковит е представен и ликвидационен акт по щета № **********.
От представеното на л. 21 авизо преводно нареждане се установява, че на 12.08.2016 г. ищецът е изплатил на М.М.П.застрахователно обезщетение по щета № ********** в размер на 503.86 лева.
С покана изх. № 2663/14.09.2016 г. /л.18/ ищецът е поканил ответника в 15-дневен срок от получаването й да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ********** на основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като при ПТП е отказал да се подложи на проба за употреба на алкохол. От приложеното известие за доставяне /л.20/ е видно, че поканата е получена на 27.09.2016 г. от упълномощено лице, но доколкото не е оспорено, съдът приема, че тя е достигнала до ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.422 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установявания вземания на ищеца против ответника, за които по ч.гр.д. № 397/2016 г. по описа на РС Луковит е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 503.86 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение на трето пострадало от ПТП лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда /07.10.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането; 11.08 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 06.10.2016 г.
По
иска с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ
Съгласно разпоредбата на 500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" има право да получи от виновния водач
платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП и е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
Съдът намира, че от събраните доказателства се
установява наличието на пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
От писмените доказателства безспорно се установи наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", валидна към датата на ПТП. Ищецът в изпълнение на
задължението си по застрахователния договор е заплатил на увреденото лице
обезщетение за причинените от възникналото на 20.07.2016 г. ПТП вреди на
собствения му лек автомобил "Мазда Премаци" с рег. № ******** в
размер на 503,86 лв.
Видно от обсъдения по-горе протокол за ПТП, именно ответникът като водач на лек автомобил "Тойта Рав4" при изпреварване на забранен участък с пътен знак „В24“ не осигурява достатъчно странично разстояние от лек автомобил "Мазда Премаци" в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП, като го блъска странично и реализира ПТП с материални шети. От протокола се установява не само механизма на ПТП, но и обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установения ред и форма по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на ПТП и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е трайната практика /незадължителна/ на ВКС - напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., І т. о. В случая ответникът не е оспорил автентичността или удостоверителната компетентност на съставителя, или пък реда, по който е съставен протоколът за ПТП, и след като не е оборена материалната му доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа.
Видно от същия протокол по отношение на ответника е взето административно отношение, като против същия е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и наказателно постановление. Последното е отменено от съда на формално основание поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а именно - има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина. Поради това, че липсва сила на пресъдено нещо по тези въпроси, решението на съда в административнонаказателното производство не е обвързващо за гражданския съд.
С оглед отразеното в
протокола за ПТП, съдът приема за установено, че ответникът като водач на МПС,
при нарушаване на правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП, при което
са причинени материални щети - пряка и непосредствена последица от деянието,
описани в протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото
/опис-заключение по щета, калкулация за ремонт/, както и че е отказал да се
подложи на проверка за алкохол. Следва
да се отбележи, че ответникът е санкциониран с
коментираното по-горе влязло в сила наказателно постановление за извършено
на същата дата 20.07.2016 г., около 22.50 часа, нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП /отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол/ и
макар деянието да е извършено на друго място в гр. Луковит /ул.
"Възраждане" № **/, различно от мястото на ПТП /ул.
"Момчилец" № **/, от мотивите
на приложеното решение по АНД № 277/2016 г. по описа на РС Луковит, както и от
материалите по приложеното АНД №
276/2016 г. по описа на РС Луковит, е видно, че ответникът е напуснал
мястото на инцидента, впоследствие е бил
преследван и спрян от служителите на РУМВР - Луковит за проверка именно във
връзка с процесното ПТП /настъпило в 21.50 ч. на ул. "Момчилец" № **/.
Субективният елемент на
гражданския деликт - вината, в случая се предполага, с оглед установената
законова презумпция по чл. 45, ал.2 ЗЗД, която в случая не е оборена.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на ищцовото дружество застраховател е възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав и главният иск следва да бъде уважен. Сумата от 503.86 лева следва да се заплати от ответника ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 07.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 от НК съдът намира следното:
Ищецът свързва началото на периода за заплащане на мораторна
лихва за забава с датата на непозволеното увреждане - 20.07.2016 г. Съдът не
споделя това разбиране. Съгласно разпоредбата
на чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от
приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице. Застрахователят има право на законната лихва върху
претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата.
В конкретния случай поканата е връчена на ответника на
27.09.2016 г., поради което следва да се
приеме, че ответникът е изпаднал в забава от този момент и от тогава, той дължи
на ищеца /суброгиралия се застраховател/
законна лихва за забава до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 07.10.2016 г. В случая ищецът в заповедното производство е претендирал
законна лихва за забава до 06.10.2016 г. Съгласно направените
изчисления на мораторната лихва, ползвайки
електронен калкулатор /calculator.bg/, съдът установи, че
размерът на законната/мораторна лихва за забава/
върху главница в размер на 503.86
лв. за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2016 г. възлиза на 1,40 лв. Ето защо същото вземане следва да бъде
признато до този размер и за период от 27.09.2016 г. до 06.10.2016 г., като за
горницата до 11.08 лв. и периода от 20.07.2016 г. до 26.09.2016 г., искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 175.00 лева, от които 25 лв. държавна такса и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, поради което
следва да бъде осъден да зплати на ищеца разноски в размер на 171.71
лева съобразно уважената част от исковете.
По
отношение на разноските в настоящето производство.
Ищецът
е направил разноски в размер на 75 лв. държавна такса. Претендира на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съобразно цената на иска съдът намира, че следва да е 100
лв. При това положение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 171,71 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответникът
също е заявил претенции за разноски, като съобразно приложеният по делото
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства,
ответникът е направил разноски по делото в размер на 300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в исковото
производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 5.64 лева.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К.В.М., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М. Д." № *, представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., сумата от 503,86 лв. – главница, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** и сумата от 1.40 лв. - мораторна лихва за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2016 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за мораторна лихва за горницата над 1.40 лв. до пълния претендиран размер от 11.08 лв. и периода от 20.07.2016 г. до 26.09.2016 г., за които задължения по ч.гр.д. № 397/2016 г. по описа на РС - Луковит в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по по чл. 410 ГПК № 251 от 10.10.2016 г.
ОСЪЖДА ответника К.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М. Д." № *, представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., направените в заповедното производство разноски в размер на 171,71 лева, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ответника К.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М. Д." № *, представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 171,71 лева.
ОСЪЖДА ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София 1172, бул. "Г. М. Д." № 1, представлявано от изпълнителните директори Т.Й.В.и Ж.С.Х., да заплати на ответника К.В.М., ЕГН ********** *** направените в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 5.64 лева.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: