Решение по дело №9877/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1742
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120109877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1742                                               22.07.2020г.                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                    І граждански състав

На седми юли две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                           Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Д.,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 9877 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на М.С.А. с ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес *** – адвокат Т.Ж., против М.Д.В. с ЕГН ********** ***. Ищецът предявява кумулативно съединени осъдителни искове против ответницата за заплащане на следните  суми : 3 000 лв. – дължима главница по договор за заем, сключен на 16.05.2018г.; 27 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.05.2018г. - 31.08.2018г.; 366,67 лв.мораторна лихва за периода 01.09.2018г. – 14.11.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 20.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 16.05.2018г. е предоставила на ответницата в заем сумата от 3 000 лв., която последната се е задължила да върне с договорна годишна лихва от 3 % в срок до 31.08.2018г. Ответницата не е изпълнила договорните си задължения.

Ответницата представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Не оспорва предявените искове и обстоятелствата, на които те се основават. Твърди, че с ищцата са провеждали разговори за отсрочване на изпълнението, но поради влошаване на отношенията им преустановили контактите си.

След посочване на банкова сметка ***аетата сума и лихвите.

С писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищцата признава получено в хода на делото плащане от ответницата на сумата 3 165 лв. Счита, че с това плащане са погасени 680 лв. разноски по делото, 477 лв. – мораторна, възнаградителна и законна лихви и част от главницата в размер на 2 008 лв. Поради това претендира като дължими още 992 лв. от главницата, ведно със законната лихва след 28.02.2020г.

Ответницата в съдебно заседание оспорва така изразеното становище на ищцата, като счита че с извършеното плащане е погасила изцяло заемната сума от 3 000 лв. и договорната лихва, като оспорва претенциите за мораторна и законна лихва.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.86 ал.1 вр. чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

По делото не се спори и се установява от представения писмен договор и разписка, че на 16.05.2018г. ищцата е предоставила на ответницата в заем сумата от 3 000 лв., която последната се е задължила да ѝ върне в срок до 31.08.2018г. /чл.3 от договора/. Страните са договорили и задължение за заплащане на възнаграждение – годишна лихва в размер на 3 % от заемната сума.

Страните не спорят, че до предявяването на иска ответницата не е изпълнила договорните си парични задължения. Не се установява договорено от страните изменение на този договор относно крайния срок за изпълнение на задължението на заемателя да върне заемната сума.

На основание чл.84 ал.1 от ЗЗД ответницата е изпаднала в забава за изпълнение на договорните си задължения с изтичането на договорения срок за изпълнение – на 01.09.2018г. Тъй като съгласно чл.68, б.“а“ от ЗЗД договорните задължения на ответницата за плащане на парични суми на ищцата са носими – изпълняват се в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, твърденията на ответницата, че ищцата не ѝ е отправяла покани за изпълнение не се квалифицират като забава на кредитора да получи изпълнение по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Дори и в такава хипотеза, законът указва на длъжника, че за да се освободи от последиците на забавата следва да остави дължимите пари за пазене в банка по местоизпълнението /чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД/. Ето защо не е налице основание за освобождаване на ответницата от последиците на нейната забава.

По тези съображения съдът приема, че се установи неизпълнение до предявяването на иска на процесните договорни парични задължения за връщане на заемната сума и за заплащане на договорна лихва.

На основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение на забавата. На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД дължимото обезщетение за забава на главницата е в размер на законната лихва от деня на забавата – 01.09.2018г.

На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът приема безспорния факт на извършено в хода на делото плащане от ответницата в полза на ищцата на сумата от 3 165 лв. - на 27.02.2020г. Както в представеното платежно нареждане, така и в писменото заявление, с което то е представено, ответницата е посочила като основание на плащането – връщане на заема и лихвите по него.

На основание чл.162 от ГПК, чрез използване на информационен продукт АПИС – Финанси/ Изчислителни системи, съдът определя размер на договорната възнаградителна лихва за срока на договора 16.05.2018г. - 31.08.2018г. – 26,63 лв., размер на обезщетението за забава за предявения период на забавата 01.09.2018г. – 14.11.2019г. – 366,67 лв. и размер на законната лихва от предявяването на исковата молба на 20.11.2019г. до датата на плащането 27.02.2020г. – 83,33 лв.

Тъй като извършеното от ответницата плащане не е достатъчно да погаси всички установени парични задължения на ответницата към ищцата /за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава/, приложими са правилата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. В  случая, ответницата – длъжник е упражнила предоставеното ѝ от закона право да посочи ред на погасяване на задълженията, поради което на основание първото предложение на цитираната норма погасителният ефект настъпва съобразно заявеното от ответницата, а не съобразно следващите правила на закона /предложения 2 и 3, на чл.76, ал.1 от ЗЗД/. Следва да се отбележи, че към момента на плащането за ищцата не е съществувало изискуемо и ликвидно вземане за претендираните съдебни разноски, което възниква едва с влизане в сила на съдебното решение по спора. Поради това посоченият от ответницата ред за погасяване е съобразен с чл.76, ал..2 от ЗЗД – когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, погасяват се първо лихвите, след това главницата, като следва да се отбележи, че посочените от закона лихви включват само договорните задължения за лихви, не и дължимото обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД, което само по размер се съизмерва със законната лихва.

По тези съображения съдът приема, че с извършеното плащане на сумата от 3 165 лв., ответницата е погасила задължението си за връщане на заемната сума от 3 000 лв., задължението си за възнаградителна лихва в размер на 26,63 лв. и 138,37 лв. от дължимото обезщетение за забава на главницата. Поради като погасени чрез плащане следва да бъдат отхвърлени искът за главницата и искът за 26,63 лв. от прететенцията за възнаградителна лихва, която за разликата до 27 лв. е неоснователна. Поради констатираното погасяване неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 138,37 лв., който също следва да бъде отхвърлен. В останалата част – за сумата от 228,30 лв. /366,67 лв. – 138,37 лв./ искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.09.2018г. – 14.11.2019г., както и искането за заплащане на законна лихва, установена в размер на 83,33 лв. за периода след предявяването на иска на 20.11.2019г. до датата на плащането 27.02.2020г., следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски :

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на присъждане на направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Основанията за освобождаване на ответника от тази отговорност за разноски при уважаване на предявени срещу него искове са кумулативно установени в нормата на чл.78 ал.2 от ГПК - ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Безспорно ответницата е извършила плащане незабавно след получаване на банковата сметка на ищцата съобразно чл.127, ал.4 от ГПК и направи признание на претенциите за главница и възнаградителна лихва, но оспори претенцията за обезщетение за забава. По спорния въпрос дали ответницата е дала повод за завеждане на иска, съдът отчита изложените съображения за забава на ответницата за изпълнение на претендираните парични задължения, но също отчита и обстоятелството, че до искането за съдебна защита ищцата не установи да е положила никакви усилия за извънсъдебно уреждане на този спор, поради което съдът приема, че в спорното облигационно правоотношение тя не е положила дължимата грижа на добър стопанин. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на закона за освобождаване на ответницата от отговорност за сторените от ищцата разноски съразмерно с исковете за главницата, възнаградителната лихва и погасената част от претенцията за обезщетение за забава.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК отговорността на ответницата за разноски следва да се определи само съразмерно с уважената част от оспорената претенция за обезщетение за забава. Разноските на ищцата в настоящото производство са в размер на 220 лв. – заплатени държавни такси, за които съразмерно с посочения уважен иск ответницата ѝ дължи сумата от 14,80 лв. На основание т.1 от тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, в отговорността на ответницата за разноски не следва да се включи претендираното адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено в размер на 460 лв., платимо в брой, но липсва удостоверяване да е било реално заплатено.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА М.Д.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.С.А. с ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес *** – адвокат Т.Ж., сумата от 228,30 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 000 лв. по договор за заем от 16.05.2018г.; дължимо за периода 01.09.2018г. – 14.11.2019г., сумата от 83,33 лв. - законна лихва върху тази главница, дължима за периода 20.11.2019г.- 27.02.2020г., както и сумата от 14,80 лв. – за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.С.А. с ЕГН ********** против М.Д.В. с ЕГН ********** за заплащане на следните  суми : 3 000 лв. – дължима главница по договор за заем, сключен на 16.05.2018г.; 27 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.05.2018г. - 31.08.2018г.; 138,37 лв. – част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата лихва за периода 01.09.2018г. – 14.11.2019г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала: НД