РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Пазарджик, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100623 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с
чл.59 ал.9 от СК и чл.127а ал.2 от СК.
Подадена е искова молба от ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:
с.Огняново, ул.“********, общ.Пазарджик, чрез пълномощника си адв.А.Г. –
АК Пазарджик, с адрес на призоваване: гр.Пазарджик, ул.“******* против Н.
АТ. Б., с ЕГН **********, живущ в с.Ивайло, ул.„*******, като баща и
законен представител на Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН
********** и Г. Н. Б., с ЕГН **********, в която ищцата, чрез
пълномощника си, твърди, че с ответника Н.Б. са бивши съпрузи. Двамата
сключили граждански брак на 29.01.2011г. в гр.Пазарджик, който бил
прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с
влязло в сила решение №901 от 31.10.2017г., постановено по гр. д.
№640/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Твърди, че и двамата са родители на непълнолетното дете Р. Н. Б. и
малолетните деца А. Н. Б. и Г. Н. Б.. Твърди, че съгласно сключена по делото
спогодба, родителските права по отношение и на трите деца били
1
предоставени за упражняване на техния баща Н. АТ. Б., с местоживеенето на
децата при бащата на адрес: с.Ивайло ул.„********, по-късно променено с
решение на съда, на основание чл.59 ал.9 от СК на ул.„*******. Бил
определен и режим на личните отношения между децата и майката, а именно:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 17.00
часа вечерта, както и веднъж годишно през лятото за един месец, когато
бащата не е в платен годишен отпуск. С утвърдената от съда спогодба била
осъдена да заплаща издръжка на трите децата в размер на по 115 лева за
всяко.
Твърди, че с постигнатата спогодба се съгласила съда да даде
разрешение заместващо съгласието й като майка за пътуване на децата в
чужбина, както и за издаване на паспортите им. Сочи, че с Решение
№842/07.05.2019г. по гр.д. №901/2018г. на ПРС е изменено Решение
№901/31.10.2017г. в частта относно присъдената издръжка, като същата била
увеличена, както следва: за Р. от 115 лв. на 180 лв., за А. от 115 лв. на 170 лв.,
за Г. от 115 лв. на 160 лв.
Твърди, че дъщеря им Р. е ученичка в 10 клас на ПГИМ, гр.Пазарджик,
синът им А. е ученик в 7-ми клас на ********, гр.Пазарджик, а най-малката
дъщеря Г. е ученичка в 3-ти клас на *********, гр.Пазарджик. Твърди, че
нейните родителите винаги са им помагали при отглеждането и възпитанието
на техните деца от самото им раждане.
Твърди, че след допускане на развода се опитвала по всякакъв начин да
комуникира с децата и да се вижда с тях, но те категорично отказвали, били
системно настройвани от бащата срещу нея и не желаели да се срещат, като
по този начин нямало как да осъществява и правото си на режим на лични
отношения с тях, определен от съда. Това обстоятелство много й тежало, като
майка и смятала, че не заслужава такова отношение от тяхна страна. Тъй като
бащата всяка година подавал иск за увеличаване на издръжката и с доходите,
които получавала в България не можела да заплаща същата, за която била
осъдена, а именно 480 лв. на месец, била принудена заедно с мъжа, с когото
съжителства в момента да замине да работи в Испания, където се намира и
сега.
Твърди, че за нейна радост, преди няколко месеца, голямата й дъщеря Р.
и синът й А. започнали да търсят контакт с нея, чрез социалните мрежи и
2
телефона, без да знае баща им, за да не ги накаже. По този начин разбрала, че
баща им е заминал да живее и работи с друга жена в Англия. Оставил ги на
грижата на тяхната баба /по бащина линия/ и не се интересувал от тях. Те й
споделили, че не получавали никакви пари от баща си, дори и тези, които
изпращала, като издръжка. Това наложило да дава допълнителни пари на
нейната майка, за да им купува нещата, от които имали необходимост.
Твърди, че преди няколко дни й звъннали от отдел „Закрила на детето”
при ДСП, гр.Пазарджик и поискали да разговарят с нея, като майка на децата,
тъй като имало подаден сигнал, че същите са поставени в риск, има
психическо и физическо насилие от страна на бащата Н.Б., като същите са
обиждани и заплашвани от баба им по бащина линия - Р. Б.. Също имало
данни, че дъщеря им Р. е била жестоко пребита /където е получила травма на
челюстта/ от юмруците на бащата Н.Б. на Великден през 2020г., преди
същият да замине за Великобритания. След развода, децата били
принуждавани от ответника да се държат грубо с нея, да я обиждат и да
изричат лъжи. Заплахите спрямо децата и нейните родителите от него
продължавали дори от чужбина. Това наложило дъщеря й Р. да посещава от
три години психолог - Р. Н., с която споделяла всичките си страхове от
бащата.
Сочи, че предвид обстоятелството, че и двамата родители са в чужбина,
отдел Закрила на детето при ДСП, гр.Пазарджик взели решение, че към
настоящия момент до изясняване на обстоятелствата, за децата най-добре е да
бъдат настанени в дома на нейните родители М. и Г. Г. в с.Ивайло, за което
имало издадена Заповед №ЗД/Д-РА-010 от 11.02.20201г. на Р. К. - директор
ДСП - Пазарджик.
Счита, че е налице изменение на обстоятелствата, съгласно чл.59 ал.9 от
СК, при които са постановени мерките относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата им, постановени с Решение №901/31.10.2017г. на Районен съд -
Пазарджик.
Посочва, че според т.5 от Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр. д.
№3/1974г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и при действащия СК,
основание за иск за изменилите се обстоятелства, които съществено засягат
интересите на детето. Под „изменение на обстоятелствата“ следва да се
3
разбира, както нови обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при който то е отдадено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. Съдът следва да прецени в интерес на детето ли са ефикасността
на по-рано взетите мерки. Според практиката на ВКС, също най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие на легалната дефиниция по
параграф 1, т.5 от ДР на ЗЗД.
Счита, че поведението на бащата, изразено във физически и психически
тормоз върху децата, страхът, който възбужда у тях, липсата на нормална
комуникация и разбиране, е достатъчно важно изменение на обстоятелствата,
които изцяло водят до влошаване на тяхното положение в дома при баща им,
което води и до предприемане на действия, изискващи тяхната закрила, като
деца в риск.
Ищцата твърди, че за момента тя живее и работи в Испания, гр.Елбурго
Де Осма с приятеля си Й.. Преди да заминат за Испания живяли в къщата на
неговите родители в с.Огняново, в която къща имало добри условия за живот,
имало всякакви удобства. Въпреки новата си връзка, с друг мъж, винаги е
била привързана към децата си, многократно, но винаги неуспешно била
правила опити да осъществява личните си контакти с тях, лично или по
телефона, по повод техни лични празници също. Твърди, че живее в жилище,
както в България, така и в Испания, с добри битови условия. Работи и
реализира доходи, като е подпомагана финансово и от мъжа до себе си.
Можела спокойно да задоволява нуждите на децата си и техните потребности,
ако те живеят при нея. В отглеждането на децата можела да разчита изцяло и
винаги на помощта и подкрепата и на нейните родители. Позовава се на
Постановление №1 от 1974г. на Пленума на ВС и цитира същото.
Твърди, че съдебната практика дава негативна оценка на родителския
капацитет и качествата на бащата, който със своето поведение създава пречки
децата да общуват с майката. Тъй като общуването на децата и с двамата
родители е необходимо за тяхното формиране като личност и съдейства за
правилното им развитие и възпитание. Смята, че тя като тяхна майка има по-
добри възпитателски качества и морален облик, способност да полага по-
адекватни грижи за тях и да способства всячески за тяхното физическо,
психическо, емоционално, интелектуално и социално развитие. Общуването и
4
с Н. не протичало гладко, като по този начин децата им ставали буфер на
противоположни интереси от една страна, а от друга страна - ги обърквало.
Счита, че е налице изменение на обстоятелствата, съгласно чл.59 ал.9 от
СК, при които са постановени мерките относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, съгласно Решение №901 от 31.10.2017г. на Районен съд - Пазарджик.
Моли съда да постанови решение, с което да измени мерките относно
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата им, постановени с Решение №901 от 31.10.2017г., на
Районен съд Пазарджик, както следва:
1.Да предостави родителските права по отношение на децата Р. Н. Б., с
ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН ********** за
упражняване на нея, тяхната майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********;
2. Да определи местоживеенето на Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с
ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН ********** на адреса на майката ЕЛ. Г. Г.,
с ЕГН ********** в с.Огняново, общ.Пазарджик, ул.”******;
3. Да определи режим на лични отношения на трите деца с бащата Н.
АТ. Б., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа сутринта до 17.00 часа вечерта, както и веднъж годишно през
лятото за един месец, когато майката не е в платен годишен отпуск;
4. На основание чл.143 от СК да осъди бащата Н. АТ. Б., с ЕГН
********** да заплаща месечна издръжка за детето Р. Н. Б., с ЕГН
********** в размер на 250 лв., за детето А. Н. Б., с ЕГН ********** - в
размер на 200 лв. и за детето Г. Н. Б., с ЕГН ********** - в размер на 180 лв.,
чрез нея ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, като тяхна майка и законен
представител, платими до 10 число на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. Сочи, че размерът на издръжката е съобразен с доходите,
които бащата получава в Англия, възрастта и нуждите на децата към момента
и минимално определеният размер за издръжка, установен за страната от
162,50 лв.
Моли на основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът да постанови
5
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената
издръжка.
Сочи, че съгласно чл.76 ал.1, т.9 от ЗБЛД напускане на страната на
малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено
съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители,
както и при разногласие между родителите, спорът се решава от съда по реда
на чл.127а от СК.
Предвид обстоятелството, че към настоящия момент ищцата живее и
работи в Испания, имало желание от страна на децата да напуснат страната и
да отидат при нея, но нямали съгласието на техния баща, за това моли съда:
1. Да постанови разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. АТ.
Б., с ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** да подаде
заявление за издаване на международен паспорт на децата Р. Н. Б., с ЕГН
**********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН **********, както и
други документи, необходими за пътуването на децата в чужбина /изходни и
входни визи и др./, позволяващи пребиваването им на територията на Европа;
2. Да постанови разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. АТ.
Б., с ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** да има
право самостоятелно да извежда децата от страната, както и да пътува с тях в
чужбина с продължителност на престоя зад граница под нейна преценка, като
това съгласие е безсрочно.
Заявява, че майката е длъжна да уведомява бащата при всяка смяна на
адреса на живеене и пребиваване на децата в едномесечен срок от настъпване
на промяната. В случай, че адресът на децата бъде променен едностранно от
майката и тя не уведоми бащата за промяната в предвидения срок,
разрешението за пътуване на децата в чужбина се смята автоматично за
оттеглено.
Сочи, че в подкрепа на гореизложеното е и ТР №1 от 03.07.2017г. на
ВКС по тълк. д. №1 от 2016г. на ОСГК като задължителна съдебна практика
за съда.
Счита, че направеното искане е напълно в интерес на децата им и с
оглед исканото изменение на мерките, постановени с Решение №901 от
31.10.2017г. на Районен съд-Пазарджик.
6
На основание чл.127а ал.4 от СК моли съда да допусне предварително
изпълнение на решението в тази част.
Моли да бъде осъден ответника да й заплати всички направени съдебни
разноски и заплатен адвокатски хонорар по делото.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
С допълнителна молба, представена по делото ищцата е уточнила, че
при уважаване на иска, тя желае и ще промени своето местоживеене и
месторабота от Испания в България, където смята да се грижи и отглежда
децата си. Заявява, че действително при развода през 2017г. е дала съгласие за
издаване на паспорти и пътуване на децата в чужбина с техния баща Н.Б., но
децата били споделили с нея, че до настоящия момент бащата не се е ползвал
с тези права, т.е. децата нямат издадени задгранични паспорти, а лична карта
има само Р..
Прави уточнение на последния от предявените искове, в следния
смисъл: Моли съда да постанови разрешение, заместващо съгласието на
бащата Н. АТ. Б., с ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН
********** да има право самостоятелно да извежда децата от страната, както
и да пътува с тях в чужбина, а именно до всички държави членки на
Европейския съюз, за период от един месец през годината.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения първоначално особен представител на
ответника адв.Д.Ц. /впоследствие встъпил като пълномощник на ответника по
делото/, с който е взето становище, че частично оспорва предявения иск и
молбата за отстраняване на нередовности, които са посочени в исковата
молба и коригиращата молба и моли съда да ги отхвърли частично, като
неоснователни, ведно със законните последици, по следните съображения:
Заявява, че искът по същество е допустим, но е частично неоснователен
и недоказан, тъй като, за да се стигне до това положение с децата на
ответника Н. АТ. Б. и ищцата по делото ЕЛ. Г. Г., счита, че са виновни и двете
страни по делото.
По отношение на това, че децата им са поставени в риск, има
психическо и физическо насилие върху тях от страна на бащата Н. АТ. Б.,
като същите са обиждани и заплашвани от бабата им по бащина линия - Р. Б.,
7
както и твърдението, че бащата Н. АТ. Б. на Великден през 2020г. е пребил
дъщеря си Р. Н. Б., счита, че тези твърдения до момента не са доказани по
един безспорен начин и задължение на ответната страна по делото, т.е ищцата
трябва да докаже тези твърдения в процеса по делото. Въпреки, че пред
социалните служители бабата им по бащина линия - Р. Б. е заявила, че
"никога не отправяла заплахи и причинявала физическо насилие на внуците
си, а само се е опитвала да налага правила на децата, както и вечерен час", в
което нямало нищо лошо, тъй като най-голямото дете Р. е непълнолетно, а
другите две деца, т.е. А. и Г. са малолетни, а правила и вечерен час имало и
съгласно ППЗНП и др. поднормативни актове, но естествено тези правила и
вечерен час не се харесвали от децата. В тази връзка на стр.3 от ИМ било
записано: “Съдебната практика дава негативна оценка на родителския
капацитет и качества на бащата, който със своето поведение създава пречки
децата да общуват с майката“!?, тази контатация била по-скоро никому
ненужна полова дискриминация, а и в съвременния свят и в тяхното
положение на разделеност, т.е. единият родител в Англия, а другият - в
Испания, при това положение особеният представител не виждал пречка
децата да си общуват в социалните мрежи и по телефоните /по интернет/,
където вече имало и видеоконферетна връзка с когото си искат, но тук било
въпрос на тяхно желание с кого и колко да си общуват. Съгласен бил, че
общуването на децата с двамата родители е необходимо за тяхното
формиране като личности и съдейства за правилното им развитие и
възпитание, но не смята, че майката има по-добри възпитателни качества и
морален облик, а и в същото време най-голямото им дете скоро ще навърши
пълнолетие и е малко късно сега да се мисли за нейното възпитание, както и
за физическото, психическото, емоционалното, интелектуалното и
социалното й развитие. Същото можело да се каже и за другите две деца,
които вече имали своите формирани характери, принципи и виждания.
Съгласен е, че на този етап децата трябва да живеят заедно в един дом и то в
дома на бабата М.Г. и дядото Г. Г. по майчина линия, както е посочено в
Заповед №ЗД/Д-РА-010 от 11.02.2021г. на Директора на ДСП - Пазарджик, а
не както искала ищцата да живеят всички в с.Огняново, общ.Пазарджик в
къщата на родителите на Й., т. е. мъжът, с който ищцата живее сега на
семейни начала, тъй като тази среда била непозната за децата и поне
първоначално те щели да изживеят един психичен стрес, а и ищцата не е
8
собственик или съсобственик на това жилище. Сочи, че по този въпрос
становище ще вземе, след като се изслуша и мнението на децата в съдебна
зала и доклада от ДСП-Пазарджик.
Счита, че така предявеният иск е допустим, но е частично
неоснователен и недоказан.
Твърди, че представените по делото писмени доказателства и
направените доказателствените искания са относими по делото и моли да
бъдат приети, но с оглед на факта, че няма контакт с ответника към момента
няма да представя доказателства и да прави нови доказателствени искания, но
с оглед на допълнителните становища и направените искания на ищцата,
моли да му се даде възможност да ангажира и други доказателства.
Моли съда, след доказване от ищцата на описаната фактическата
обстановка и наличието на основание за изменение на обстоятелствата по
състава на чл.59 ал.9 от СК, при които са постановени мерките за
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, съгласно Решение №901/31.10.2017г. по описа на PC-
Пазарджик за: 1.Предоставянето на родителските права по отношение на
децата Р. Н. Б., А. Н. Б. и Г. Н. Б. за упражняване от ищцата, след като се
изслуша и мнението на децата в съдебна зала и доклада от ДСП-Пазарджик,
тъй като поне първите две деца са достатъчно големи, а Р.Б. скоро ще
навърши и пълнолетие; 2.Определяне местоживеенето на децата Р. Н. Б., А.
Н. Б. и Г. Н. Б. на адреса на бабата М.Г. и дядото Г. Г. по майчина линия в
с.Ивайло, общ.Пазарджик, както е посочено в Заповед №ЗД/Д-РА-010 от
11.02.2021г. на Директора на ДСП-Пазарджик, а не както иска ищцата - да
живеят всички в с.Огняново, общ.Пазарджик по горепосочените причини и
затова, че към момента ищцата живее и работи постоянно в Испания;
3.Евентуалният режим на лични отношения на трите им деца с бащата Н. АТ.
Б., с ЕГН ********** да включва всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 10,00ч. до 18,00ч. вечерта, както и веднъж годишно през лятото за
един месец и веднъж годишно през зимата за десет дни, когато децата са във
ваканция и когато майката /ищцата/ не е в платен годишен отпуск, както и
възможността баща им Н. АТ. Б. да взима децата и по друго време, но след
предварителна уговорка с майката на децата ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, тъй
като баща им работи и живее постоянно в Англия; 4.Ако на основание чл.143
9
от СК бъде осъден бащата Н. АТ. Б., с ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка на децата си, то да бъде както следва: на детето си Р. Н. Б., с ЕГН
********** - в размер на 200 лв, на детето си А. Н. Б., с ЕГН ********** - в
размер на 190 лв., а на детето си Г. Н. Б., с ЕГН ********** - в размер на
180лв., чрез ищцата ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, като тяхна майка и законен
представител, но не считано от датата на подаване на исковата молба, а от
датата на влизане в сила на решението по делото или от датата на
преместване на местоживеенето на децата им на адреса на бабата М.Г. и
дядото Г. Г. по майчина линия в с.Ивайло, общ.Пазарджик, тъй като и сега не
всички деца са на този адрес, а и ищцата за периода назад реално не тя е
полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата си. Тази издръжка
да се дължи до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване. Твърди, че размерът на издръжката е съобразен с това, че
бащата не е на постоянен трудов договор в Англия, а най-вероятно е на
сезонна работа и/или е самоосигуряващо се лице, както са почти всички
български граждани, работещи в Англия и тази издръжка е изцяло в интерес
на децата и съобразена с тяхната възраст и нужди, а също така в Англия се
плаща на седмица, а не на месец и то когато има работа и с тази седмична
заплата той трябва да си плаща квартирата, да ходи на работа и да живее.
Въз основа на горното, моли съда да не постановява предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на
основание чл.242 ал.1 от ГПК
Не възразява да се постанови с решението по делото разрешение,
заместващо съгласието на бащата Н. АТ. Б., с ЕГН **********, с което
ищцата ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** да подаде заявление за издаване на
международен паспорт на децата Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН
********** и на Г. Н. Б., с ЕГН **********, както и др. документи, които са
необходими за пътуване на децата в чужбина /т.нар. изходни и входни визи и
други/, позволяващи пребиваването им на територията на Европа.
Не възразява да се постанови с решението по делото разрешение,
заместващо съгласието на бащата Н. АТ. Б., с ЕГН **********, с което
ищцата ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** да има право самостоятелно да извежда
децата от страната /Р България/, както и да пътува с тях в чужбина, но
продължителността на престоя зад граница да не е съобразен само по нейна
10
преценка, а съвместно с бащата на децата Н. АТ. Б., с ЕГН **********, както
и с ваканциите на децата, за да не отсъстват същите от училището, където
учат. Сочи, че в тази връзка е правилна корекцията в молбата за отстраняване
на нередовностите, в която накрая е посочено, че "пътуването ще е за един
месец през годината", а този месец задължително трябва да е през лятната
ваканция на децата и за тази цел ищцата трябва да представя билети за
пътуването /отиване и връщане/ и др. документи предварително. Това
съгласие не може да е безсрочно, а би следвало да е до навършване на
пълнолетие от децата, когато ще могат сами да избират къде и за колко време
да пребивават.
Съгласни са ищцата /майката на децата/ да уведомява бащата за всяка
смяна на адреса за живеене и пребиваване на децата, но това трябва да става
или предварително или в едноседмичен срок от настъпване на промените.
В тази връзка моли съда да не допуска предварително изпълнение на
решението в тази част по състава на чл.127а ал.4 от СК.
Становище по разноските на ищцата по делото ще вземе след като му
бъде представен списък с разноските на ищцата по делото.
Предявените искове се поддържат изцяло в проведените по делото съдебни
заседания от пълномощника на ищцата. Моли съда да уважи исковите
претенции. Подробни съображения по същество са изложени в представеното
по делото писмено становище.
Ответникът се явява лично в първото по делото съдебно заседание и
представя доказателства за упълномощаването на адв.Д.Ц. да го представлява
по делото. Оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. Доводи по същество са изложени в приложените по делото писмени
бележки.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и становището на
ответника и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представените и приети писмени
доказателства е видно, че страните - ищцата и ответникът са бивши съпрузи,
като бракът им, сключен на 29.01.2011г. е прекратен с развод по взаимно
съгласие с влязло в сила решение по гр. дело №640/2017г. по описа на
11
Пазарджишкия районен съд. Ицщата и ответникът имат родени три деца - Р. Н.
Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН **********.
С влязлото в сила решение по гр. дело №640/2017г. по описа на
Пазарджишкия районен съд е утвърдено постигнатото споразумение между Н.
АТ. Б. и Е.Г. Б., съгласно което: 1.Родителските права по отношение на децата
Р. Н. Б., родена на 14.7.2004г., с ЕГН **********, А. Н. Б., роден на 28.8.2007г.,
с ЕГН ********** и Г. Н. Б., родена на 10.11.2011г., с ЕГН ********** ще се
упражняват от бащата Н. АТ. Б. и те ще живеят при него на адрес: с.Ивайло,
обл.Пазарджик, *****, като на майката Е.Г. Б. се определя режим на лични
отношения с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.
сутринта до 17ч. вечерта, както и веднъж годишно през лятото за един месец,
който да не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. Децата ще се вземат
от и връщат на адреса в с.Ивайло, обл.Пазарджик, ***** лично от майката;
2.Майката Е.Г. Б. ще заплаща месечна издръжка в размер на по 115лв. за всяко
от трите деца, считано от подаване на исковата молба – 22.2.2017г., до
настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска; Майката Е.Г. Б. дава
съгласие бащата Н. АТ. Б. да подаде заявление за издаване на международен
паспорт на децата Р. Н. Б., А. Н. Б. и Г. Н. Б., както и на всички други документи,
необходими за пътуването на децата в чужбина /изходни и входни визи и др./,
позволяващи пребиваването им на територията на Европа. Родителите се
споразумяват бащата Н. АТ. Б. да има право самостоятелно да извежда децата
от страната, както и да пътува с тях в чужбина с продължителност на престоя
зад граница по негова преценка, като така постигнатото споразумение замества
съгласието на майката по чл.76 ал.9 ЗБЛД и е безсрочно при условията на
споразумението. Бащата се задължава да уведомява майката при всяка смяна на
адреса на живеене или пребиваване на децата в едномесечен срок от настъпване
на промяната. В случай, че адресът на децата бъде променен едностранно от
бащата и той не уведоми майката за промяната в предвидения срок,
разрешението за пътуване на децата в чужбина се смята автоматично за
оттеглено.
С протоколно определение от 07.05.2019г. по гр. дело №901/2019г. по
описа на Пазарджишкия районен съд е одобрена постигнатата между ищеца Н.
АТ. Б., с ЕГН ********** и ответницата ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** спогодба,
по силата, на която ответницата ЕЛ. Г. Г. се задължава да заплаща месечна
12
издръжка за малолетните деца, чрез техния баща и законен представител Н. АТ.
Б. в размер на, както следва: за детето Р. Н. Б. – 170 лева, за детето А. Н. Б. –
160 лв. и за детето Г. Н. Б. – в размер на 150 лв., ведно със законната лихва при
всяко просрочие, считано от 01.05.2019г. до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяването на същата.
В исковата си молба ищцата твърди, че след утвърждаване на
споразумението между нея и ответника, е настъпила промяна в обстоятелствата,
при които е било постигнато утвърденото от съда споразумение, изразяваща се
в неизпълнение на поетите по споразумението задължения от страна на бащата-
ответника. Твърди, че бащата е заминал, заедно с друга жена, с която
съжителства на съпружески начала, в чужбина и че се е установил да живее и
работи в Англия, като е оставил и трите деца в България, на грижите на своите
родители. Твърди, че преди да замине, бащата се е отнесъл изключително грубо
с детето Р. и че дори й е нанесъл побой. Твърди, че лошото отношение към
децата Р. и А. от страна на бабата и дядото по бащина линия, при които са били
оставени от бащата за отглеждане и възпитание, е довело до необходимостта от
сезирането на ДСП-Пазарджик и предприемането на мерки по настаняването им
в дома на тяхната баба по майчина линия.
Ответникът оспорва твърденията. Възразява, че винаги е бил добър и
отговорен родител, с грижа за децата си. Твърди, че в неговия дом и в
разширеното му семейство децата се чувстват добре и са обгрижвани и
задоволени и че майката е тази, която е изоставила децата си и се е
дезинтересирала от тях, че не ги търси, не общува с тях и че продължителни
периоди от време дори не е плащала издръжката им, за което е била осъдена с
влезли в сила присъди.
Следователно между страните по делото и родители на ненавършилите
пълнолетие деца няма воля и желание за постигане на ново споразумение по
смисъла на разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК и във връзка с чл.59 ал.9 от СК.
Затова предявеният иск по чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК
се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
По съществото му, съдът приема следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
родителите на децата – ищцата и ответникът са разделени и не живеят заедно.
Ищцата и майка на децата живее, заедно с приятеля си и работи в Испания.
13
Ответникът, заедно със своята спътничка в живота – свидетелката Р. Б. С. –
живеят в Англия. От 19.08.2021г. при тях живее и детето А. Н. Б.. Малолетната
Г. Н. Б. живее в бащиния си дом в с.Ивайло, като след заминаването на бащата
за Англия, преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието й
се полагат от бабата и дядото по бащина линия, с подкрепата на лелята -
свидетелката Г. АТ. АТ. - сестра на ответника. При започването на делото,
непълнолетната Р. Н. Б. живееше при баба си и дядо си по майчина линия, след
което се върна в дома на родителите на баща си.
В конкретния случай, съдът приема за установено по делото, че ищцата и
майка на децата се е дезинтересирала от сина си и дъщерите си. Не ги търси, не
общува с тях, не идва да ги вижда и не ги взема в дните и периодите по
определения й режим на лични отношения с тях, съгласно влязлото в сила
споразумение. Напротив майката е напуснала страната и живее в чужбина, като
е създала нова връзка. Прибира се рядко в България и дори и тогава не се вижда
с децата си /с изключение на едно установено виждане с детето Р. и престои на
последната при нея в дома й в с.Огняново за три-четири дни през месец ноември
на 2021г./.
Ищцата, в чиято тежест бе, не доказа твърденията си, че след раздялата им
с ответника, той е препятствал общуването й с децата, както и техните срещи и
вземането на децата в определените периоди за режим на лични отношения. Не
доказа твърденията си за грубо отношение и тормоз на бащата към децата Р. и
А..
При изслушването му по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, непълнолетният
А. Н. Б., който понастоящем заедно с баща си и неговата приятелка, живее в
Лондон, заяви, че иска да продължи да живее при баща си. При него се чувства
добре, а с майка му отношенията им вече са никакви. Не са се чували от месец
януари 2021г.
Малолетната Г. Н. Б. заяви, при изслушването й, че иска да живее с тати.
Чувства се супер в бащиния си дом. С мама не се чувала. Непозната й е. Шест
години не я е виждала и не я е чувала. Нито по телефон, нито по Вайбър.
Непълнолетната Р. Н. Б., при първоначалното й изслушване, заяви, че иска
да живее с майка си, след което, в хода на производството по делото и въз
основа на представена от нея нотариално заверена декларация, с която оттегли
становището си, бе допуснато повторното й изслушване, при което тя изрично
14
заяви, че иска да остане да живее при баща си докато навърши пълнолетие след
няколко месеца. Посочи причините, поради които е променила становището си
– осъзнала, че се е поддала на влиянието на майка си, която я използвала и
искала Р. да отиде да живее при нея, за да не плаща издръжка за нея. Заяви, че с
баща й се разбират много добре.
При тези данни съдът приема, че към настоящия момент не е налице
изменение на обстоятелствата, което да обуславя извод за изменение на
утвърденото от съда споразумението между родителите относно упражняването
на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.
Затова не се налага съдът, на основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с
чл.59 ал.9 от СК да измени местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения между родителите и децата, както и
издръжката на децата.
Съдът при преценка на всички обстоятелства, установени по делото и
най-вече съобразно интереса на децата и воден от изразеното и от трите деца
желание да останат да живеят при баща си, намира, че бащата-ответникът ще
следва да продължи да упражнява родителските права по отношение и на трите
деца и че не се налага промяна в упражняването на родителските права и в
частност предоставянето им на майката.
Установи се по делото, че ответникът е отговорен родител, грижещ се
добре за децата си и задоволяващ нуждите и потребностите им. В грижите си за
децата бащата разполага изцяло с подкрепата на своите близки и роднини – на
жената, с която съжителства на семейни начала, на родителите си и на сестра си.
Предвид на това, както и с оглед на обстоятелствата, че бащата има
готовността, възможността и необходимия родителски капацитет да се грижи за
децата си /това, че ответникът е добър баща се подкрепя и от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели/, то в конкретния случай,
родителските права ще следва да продължат да се упражняват от него, като не
се допуска исканата от ищцата промяна.
Установи се по делото, че след раздялата на родителите, по една или друга
причина, майката се е поотдалечила от децата си през годините. Връзката
между майката и децата не е така силна, както би следвало да бъде между
15
родител /и то майка/ и нейните деца. Затова говорят показанията на
свидетелката и леля на децата по бащина линия, която заяви, че детето А.
нарича ищцата по име „Е.“ и не я нарича „мамо“. При изслушването и в съдебно
заседание малолетната Г. каза за майка си, че и е „непозната“, че шест години не
я е виждала и не я е чувала.
При изслушването им и трите деца казаха, че се чувстват добре в дома на
бащата си, както и при баба си и дядо си по бащина линия.
Предвид неуважаването на претенцията на ищцата за промяна на
утвърденото от съда споразумението, с влязлото в сила съдебно решение по
бракоразводното дело, за изменение на същото относно упражняването на
родителските права, неоснователни се явяват и претенциите на ищцата за
изменение на местоживеенето на децата, режима на лични отношения и
издръжката им. Затова и те ще следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл.127а ал.2 от СК:
В конкретния случай, съдът счита, че предявените искове по чл.127а
ал.2 от СК са доказани и основателни и следва да се уважат, като се даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. АТ. Б., с което майката ЕЛ.
Г. Г. да има право самостоятелно да извежда ненавършилите пълнолетие деца
- Р. Н. Б., А. Н. Б. и Г. Н. Б. от страната, както и да пътува с тях в чужбина, а
именно до всички държави членки на Европейския съюз, за период от един
месец през лятото, при спазване на определения по съдебен ред режим на
лични отношения на децата с тяхната майка.
Разрешението е необходимо и следва да се даде, за да могат децата да
пътуват до Испания, където майката се е установила да живее и да работи, и
да й гостуват през лятната им ваканция, както и да ходят заедно с нея на
екскурзии или почивки в други държави от Европейския съюз. Да могат
децата да пътуват през свободното си време в чужбина безспорно е в тяхна
полза и интерес.
На основание чл.127а ал.4 от СК ще следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в тази му част.
Другата претенция на ищцата, а именно за даване на разрешение
заместващо съгласието на бащата, за издаване на международни паспорти за
пътуване в чужбина на децата Р., А. и Г., съдът намира за неоснователна. В хода
16
на производството по делото се установи и не е спорно между страните, че към
момента на приключване на съдебното дирене и трите деца на страните по
делото - Р., А. и Г. - имат издадени паспорти и че същите са в срок на валидност.
Затова тази претенция ще следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, ищцата дължи на ответника разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 840 лева. Ответникът дължи на ищцата разноски по делото, с оглед
уважената искова претенция, в размер на 130 лева.
По изложените съображени, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По исковете на ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Огняново,
ул.“********, общ.Пазарджик, чрез пълномощника си адв.А.Г. – АК
Пазарджик, с адрес на призоваване: гр.Пазарджик, ул.“******* против Н. АТ.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ивайло, ул.„*******, с правно
основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК и чл.127а ал.2 от
СК:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:
с.Огняново, ул.“********, общ.Пазарджик против Н. АТ. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ивайло, ул.„******* искове с правно
основание чл.127 ал.2 от СК, във връзка с чл.59 ал.9 от СК – за изменение на
мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н.
Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН **********, постановени с Решение
№901 от 31.10.2017г. по гр. дело №640/2017г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, както следва: 1.Предоставяне родителските права по
отношение на децата Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и
Г. Н. Б., с ЕГН ********** за упражняване на ищцата - тяхната майката ЕЛ.
Г. Г., с ЕГН **********; 2.Определяне местоживеенето на Р. Н. Б., с ЕГН
**********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН ********** на
адреса на майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** в с.Огняново, общ.Пазарджик,
ул.”******; 3.Определяне режим на лични отношения на трите деца с бащата
Н. АТ. Б., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа сутринта до 17.00 часа вечерта, както и веднъж годишно през
17
лятото за един месец, когато майката не е в платен годишен отпуск;
4.Осъждане на бащата Н. АТ. Б., с ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка за детето Р. Н. Б., с ЕГН ********** в размер на 250лв., на детето А.
Н. Б., с ЕГН ********** в размер на 200 лева и за детето Г. Н. Б., с ЕГН
********** в размер на 180 лв., чрез ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, като тяхна
майка и законен представител, платими до 10 число на текущия месец,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:
с.Огняново, ул.“********, общ.Пазарджик против Н. АТ. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ивайло, ул.„******* искове с правно
основание чл.127а ал.2 от СК с искане за даване разрешение, заместващо
съгласието на бащата Н. АТ. Б., с ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г.,
с ЕГН ********** да подаде заявление за издаване на международен паспорт
на децата Р. Н. Б., с ЕГН **********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с
ЕГН **********, както и други документи необходими за пътуването на
децата в чужбина /изходни и входни визи и др./ позволяващи пребиваването
им на територията на Европа, като неоснователни.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата Н. АТ. Б., с
ЕГН **********, с което майката ЕЛ. Г. Г., с ЕГН ********** има право
самостоятелно да извежда ненавършилите пълнолетие деца - Р. Н. Б., с ЕГН
**********, А. Н. Б., с ЕГН ********** и Г. Н. Б., с ЕГН ********** от
страната, както и да пътува с тях в чужбина, а именно до всички държави
членки на Европейския съюз, за период от един месец през лятото, при
спазване на определения по съдебен ред режим на лични отношения на децата
с тяхната майка.
На основание чл.127а ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в тази му част.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Огняново,
ул.“********, общ.Пазарджик да заплати на Н. АТ. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Ивайло, ул.„******* разноски по делото в размер на 840
лева.
ОСЪЖДА Н. АТ. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ивайло, ул.
18
„******* да заплати на ЕЛ. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.Огняново,
ул.“********, общ.Пазарджик разноски по делото в размер на 130 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
19