РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600719 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 24 от 09.06.2021г., постановена по НОХД № 1695/ 2021 г., Районен съд
– Бургас признал Г. А. Д. ЕГН ********** от гр.Бургас, област Бургас, за виновен в това, че
на 02.08.2019 г., в гр.Бургас, ж.к ’’Меден рудник”, без надлежно разрешително, съгласно
чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
(НУРРД) по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, държал в себе си и в апартамент,
находящ се в гр.Б., ж.к „**********, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* /***/, високорисково наркотично
вещество - синтетичен канабиноид Метил - (2S)-(1 4 - флуоробутил) -1 Н- индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4FMDMB-BINACA,4F-ADB,4F-
MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-флуоропентил) - 1Н -
индазол -3-1 ил]формамидо}- 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-MDMB-PINACA) включено
в списък I на Приложение №1 към чл. 3,т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични , с общо нетно тегло 6,537 грама, както следва:
Обект № 1.1 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1-[(5-
флуоропентил) - 1Н - индазол -3-ил]формамидо} - 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,800 грама;
1
Обект № 1.2 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)- 1Н-индазол-
3-карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB- BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1-[(5-
флуоропентил) - 1Н - индазол -3- ил]формамидо} - 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,743 грама;
Обект № 1.3 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-Диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-
флуоропентил) - 1Н - индазол -3-ил]формамидо} - 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,832 грама;
Обект № 1.4 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)- 1Н-индазол-
3-карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-
флуоропентил) - Ш - индазол -3-ил]формамидо}— 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,665 грама;
Обект № 1.5 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-
флуоропентил) - Ш - индазол -3-ил]формамидо}— 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,792
Обект № 1.6 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINAC A,4F-ADB
,4F-MDMB-BUTINAC A - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-флуоропентил) -
Ш - индазол -3-ил]формамидо) — 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-MDMB-PINACA) с
нетно тегло 1,665 грама;
Обект № 1.7 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-
флуоропентил) - 1Н - индазол -3-ил]формамидо} - 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,642 грама;
Обект № 2 - синтетичен канабиноид Метил - (2S)- (1-4-флуоробутил)-1Н- индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4F-MDMB-BINACA,4F-
ADB,4F-MDMB-BUTINACA - химичен аналог на веществото Метил - 2-{1- [(5-
флуоропентил) - Ш - индазол -3-ил]формамидо) — 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA) с нетно тегло 0,148 грама, поради което на основание чл.354а, ал.3, предл.
второ, т.1 във вр. с чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което на основание чл. 57, ал.1, т.2 б. „б“ от
ЗИНЗС определил да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, като на
основание чл.55, ал.3 от НК не наложил кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.
Със същата присъда съдът се разпоредил с веществените доказателства, като
постановил същите да се отнемат в полза на държавата, след което да се унищожат, и се
произнесъл и относно сторените в хода на наказателното производство разноски, които
присъдил в тежест на подсъдимия Д..
Недоволен от присъдата останал подсъдимият Г.Д., който чрез упълномощения си
2
защитник – адв. Д.В. от АК-Бургас, я обжалва пред Окръжен съд-Бургас. Във въззивната
жалба се съдържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, а също и за
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Престъплението, в извършването
на което бил признат Д., следвало да се квалифицира по чл.354а, ал.5 от НК, тъй като
деянието било с изключително ниска обществена опасност и представлявало „маловажен
случай“ по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Подсъдимият сам признал пред полицейските
служители, че притежава в себе си и в дома си наркотични вещества. Оказал пълно
съдействие на разследващите органи и направил пълни самопризнания още в началото на
производството. Процесуалното му поведение било безупречно – не бил злоупотребявал с
предоставените му от закона права. Защитата набляга на обстоятелствата, че количеството
наркотичното вещество – 6.537 грама, било малко, за лична употреба – тоест подсъдимият
увреждал единствено себе си, и същото представлявало „чай“ за пушене – тревиста маса,
обогатена със синтетични канабиноиди, наричано „лека“ дрога. Наред с изложеното в
положителна посока следвало да се отчете и продължителният период от време от
извършване на деянието до настоящия момент – 2 години. Според защитата приложението
на чл.55 ал.1 от НК в настоящия случай не се явявало по-благоприятно, тъй като ако съдът
бил определил наказанието „Лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум от 1
година, то след редукцията по чл.58а от НК, същото щяло да бъде в размер на 8 месеца,
което било по-благоприятно от наложените с присъдата 11 месеца „Лишаване от свобода“.
Кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, което следвало да се наложи в случай, че не
се приложи чл.55 от НК, не променяло този извод. Въз основа на изложеното се иска
преквалифициране на деянието в такова по чл.354а ал.5 от НК и налагане на предвиденото в
същата норма наказание „Глоба“. Алтернативно се моли за намаляване на отмереното от
районния съд наказание на подс. Г..
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
намира жалбата на подсъдимия за основателна в частта относно размера на наказанието.
Последното, за да било справедливо и съответно на деянието и неговия извършител,
следвало да бъде за срок от 8 месеца, поради което моли за изменение на присъдата в този
смисъл.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Г.Д. се явява лично и с
упълномощения от него защитник, който поддържа жалбата с изложените в нея искания и
доводи. Счита, че по делото били налице множество смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, сред които изразеното от него съжаление и разкаяние за
извършеното и наличието на малолетно дете, за което следвало да се грижи.
В последната си дума подс. Г.Д. признава вината си, изразява съжаление за стореното
и желание да се грижи за семейството си, и моли за снизхождение.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата на подс. Г.Д. за частично основателна.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната
3
процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.3 от НПК, след изричното признание от
страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд
констатирал, че признанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила
надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от
НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и
направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било
оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.
След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство
доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на
подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен и действително се
подкрепя от показанията на свидетелите Г. Д., Г.Д. Д., С. И., от обясненията на подсъдимия,
дадени в качеството на обвиняем в досъдебното производство, протокол за доброволно
предаване от 02.08.2019г. (л.61 от досъдебното производство), протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум към него (л.62-64 от досъдебното производство),
както и от протоколите за извършени химическа експертиза № 696 от 07.08.2019г. и
физикохимична експертиза № 20/НАР-1443 от 16.11.2020г., приложени съответно на л.67-69
и л.73-75 от досъдебното производство, от справката за съдимост на подсъдимия и
останалите, събрани по делото доказателства – заповед за задържане, докладни записки и
други. Въз основа на посочените доказателствени източници, настоящият съдебен състав
възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а
именно:
Подсъдимият Г. А. Д. ЕГН ********** е роден в гр. ******, област ******, и живее в
******. Той е ******** гражданин, със ***** образование, ******, ******** и е *******.
На 02.08.2019г., около 14:25 часа, във връзка със съставен план за специализирана
полицейска операция, провеждана на територията на ж.к „Меден Рудник“, гр. Бургас,
свидетелите С. И., Г.Д. Д. и Г. Д. – всички полицейски служители в IV РУ на МВР-Бургас,
се намирали в посочения район, до блок № *. Те видели подс. Д., известен им с прякора
„********“, за когото знаели, че употребява наркотични вещества, поради което решили да
му извършват проверка. На зададения му въпрос дали притежава забранени от закона
вещества, подс. Д. отговорил положително, като посочил, че в себе си държи 1 бр.
саморъчно свита цигара, съдържаща суха тревна маса, която според него представлявала
„чай за пушене“, а в дома си – ж.к. „*******“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, гр. ******, държал още
няколко броя пакетчета, тип „джъмпери“, в които имало от същата тревна маса.
Полицейските служители и подсъдимият посетили обитаваното от последния жилище на
посочения адрес. След покана от подс. Д., полицейските служители влезли в дома му и
4
установили, че в една от стаите на апартамента му, върху бюро, в стъклен пепелник били
поставени 7 бр. малки полиетиленови пликове тип „джъмпер“, в които била поставена суха,
зелена тревна маса. Пакетчетата със съдържащото се в тях вещество били предадени от подс.
Д. на разследващ полицай при 04 РУ-Бургас с протокол за доброволно предаване от
02.08.2019г. При огледа им, извършен на същата дата, на субстанцията в един от пликовете
бил направен полеви тест, който дал резултат, че тя представлява амфетамин.
Впоследствие доброволно предадените от подсъдимия вещества били обект на
химическа и физикохимична експертизи, от чиито заключения се установява, че общото
нето тегло на растителната маса, съдържаща се в полиетиленовите пликове и в саморъчно
свитата цигара, било 6.537 грама и в състава било установено наличието на Метил-(2S)-(1-
(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат–вещество, познато още
и под имената (4F-MDMB-BINACA, 4F-ADB, 4F-MDMB-BUTINACA). Експертът, изготвил
физикохимичната експертиза, е посочил, че казаното вещество може да се разглежда като
химичен аналог на други синтетични канабиноиди, поставени под контрол, като например –
Метил-2-{1-[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил]формамидо}-3,3-диметилбутаноат (5F-
ADB, 5F-MDMB-PINACA). Груповата принадлежност на двете вещества се основавала на
еднаквата им основна част на молекулата (скелет/ядро). Разлика в състава им имало в
страничните групи и/или въглеводородни вериги.
Веществото 5F-ADB/5F-MDMB-PINACA е синтетичен канабиноид и съгласно чл.3
ал.2 от ЗКНВП е включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични (НРКРВН), към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Към датата на извършване на деянието –
02.08.2019г., подсъдимият Д. не е разполагал със съответното разрешително по чл. 73, ал. 1
от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.
73, ал. 1 от ЗКНВП, за държане на казаното вещество.
Въз основа на така посочената фактическа обстановка, правилно районният съд е
квалифицирал деянието на подс. Г.Д. като престъпление по чл.354а ал.3 предл. второ т.1 от
НК.
От обективна страна, на инкриминираните с обвинителния акт дата и места,
подсъдимият упражнявал собствена фактическа власт, т.е. държал (у себе си и в жилището
си) посоченото по-горе вещество Метил-(2S)-(1-(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат (4F-MDMB-BINACA, 4F-ADB, 4F-MDMB-
BUTINACA). Към датата на извършване на деянието тази субстанция не е била включена в
Списък I от НРКРВН, към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, следователно не е било „наркотично
вещество“, както неправилно е отразено в диспозитива на атакуваната по настоящото дело
присъда. Същото обаче, предвид дадената в § 1 т.17 от Допълнителната разпоредба на
ЗКНВП легална дефиниция на понятието „аналог“ (всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и
5
предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм), и заключението на
кредитираната с доверие от двете инстанции физикохимична експертиза, представлява
аналог на високорисково наркотично вещество, което към инкриминираната дата е
включено в Списък I от НРКРВН, към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, а именно Метил - 2-{1- [(5-
флуоропентил) - 1Н - индазол -3-1 ил]формамидо}- 3,3-диметилбутаноат (5F-ADB, 5F-
MDMB-PINACA), тъй като основната част на молекулата на двете вещества е еднаква –
имат сходен химически строеж, и въздействието им върху човешкия организъм е
аналогично. Ето защо, независимо от липсата на отразяването му в посочения списък, това
вещество към 02.08.2019г. също е било поставено под разрешителен режим и подсъдимият е
следвало да притежава надлежно разрешително за държането му, каквото всъщност е нямал.
Впрочем, поради тези обстоятелства (съответствието между двете вещества) държаният от
подсъдимия синтетичен канабиноид – Метил-(2S)-(1-(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, с Постановление № 255 от 11.09.2020г. на
Министерски съвет е бил дефиниран като вещество с висока степен на риск за общественото
здраве, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, и е било включено
в Списък I от НРКРВН, към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП (изм. и доп. в ДВ, бр.81 от 15.09.2020г.) С
разпоредбата на чл.354а ал.3 от НК е криминализирано държането не само на наркотични
вещества, но и на техните аналози, какъвто именно е настоящият случай, а това от своя
страна обуславя търсенето на наказателна отговорност от подс. Г.Д. за стореното от него.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението при „пряк“ умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина. Съзнавал е
сходството на държаната от него субстанция с веществото, чието притежание е било
забранено от закона, като наред с това е знаел, че не разполага и с изискващото се
разрешително. Подс. Д. е предвиждал и желаел настъпването на съставомерните последици
от неправомерното държане. Умисълът в действията му явства и от обективно стореното от
него, и от дадените в хода на досъдебното производство обяснения. Изцяло е осъзнавал, че
веществото, предмет на разглеждане по настоящото дело, има подобен, сроден ефект с
високорисково наркотичното вещество и ще въздейства върху човешкия организъм по
същия начин като забраненото, и именно поради това противозаконно се е снабдил по
неустановен начин с него. Обстоятелството, че пред полицейските служители подсъдимият
назовал субстанцията „чай за пушене“, а не аналог на синтетичен наркотик, каквато
всъщност била, не променя факта, че Д. е бил наясно с всички елементи от състава на
престъплението, за което е обвинен, и за неговия противоправен и общественоопасен
характер.
За обсъденото престъпление, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, районният съд
определил на подс. Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което
постановил да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Така отмереното
наказание, настоящият състав счита за несъответно на извършеното престъпление, поради
което в тази част присъдата следва да бъде коригирана.
Най-напред е необходимо да се посочи, че съдът неправилно е счел за налични
6
предпоставките за определяне на следващото се на подсъдимия наказание по
привилегирования ред на чл.55 ал.1 от НК. Според въззивния състав не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, още по-малко такива, при
които и най-лекото предвидено за престъплението наказание да се окаже прекалено тежко.
По делото наистина са налице смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия
обстоятелства, които са били отчетени от районния съд, но не са били оценени в
необходимата степен като брой и относителна тежест. Още в хода на извършената му
полицейска проверка, подс. Д. е посочил, че притежава процесната субстанция, включително
е посочил, че има допълнително от нея в дома си. Непосредствено след това е съдействал на
органите на МВР за пълното изясняване на случая, давайки обяснения, които видно от
проведеното разследване са били обективни и искрено изложени. Процесуалното му
поведение безспорно е било коректно. Освен самопризнанията му, доказателство в този
смисъл се явяват и действията му в хода на досъдебното и в съдебното производство. Той се
е явявал всеки път, когато е бил призован и не е ставал причина за отлагане на конкретни
действия по разследването.
Държаното количество вещество, аналог на високорисково наркотично вещество, е
ниско - 6.537 грама, и с категоричност следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но не и като изключително такова, изискващо определяне на наказанието под
предвидения минимум, противно на приетото от първия съд. Във физикохимичната
експертиза е посочено, че предадената от подсъдимия саморъчно свита цигара е съдържала
0.148 грама от химичния аналог на забраненото за притежание вещество. Чрез извършването
на неспецифични, елементарни аритметични действия може обосновано да се заключи, че
държаното от подсъдимия вещество е било достатъчно за направата на над 40 къса цигари,
при осреднено количество на посоченото вещество, необходимо за единична цигара. Това от
своя страна предполага системната и дълготрайна употреба на веществото, зависимост у
подсъдимия към него, която впрочем не се отрича от същия, видно от дадените от него
обяснения. Изложеното обаче следва да се възприема като завишаващо обществената
опасност на деянието и дееца обстоятелство, тъй като вредният ефект върху здравето на
подсъдимия неминуемо следва от употребата на такива вещества, а наред с това се
повишава и рискът от извършване на правонарушение или престъпление – както е в
настоящия случай, било то преди (поради абстинентно състояние, когато е в невъзможност
да набави за себе си такова вещество), или след употребата им (докато е под въздействието
на съответното вещество). Казаното безспорно следва и от обясненията на подсъдимия, в
които е посочил: „…не мога да откажа чая за пушене, защото ставам неконтролируем,
страхувам се, че ставам и агресивен“. Цитираните признания разкриват необходимостта от
прилагането на съответната медицинска грижа спрямо подсъдимия, чрез която да се
подобри състоянието му, но наред с това сочат и дълбоката пристрастеност на същия,
подкрепят изцяло възприетия извод относно обществената опасност на деянието и
допринасят за разкриването на обществената опасност на личността на дееца, която
безспорно е висока. Д. е осъждан многократно за различни по вид престъпления, сред които
кражба в квалифициран случай, телесна повреда, принуда, управление на моторно превозно
7
средство без съответно свидетелство за управление, противозаконно държане на наркотични
вещества, какъвто е и настоящият случай, както и за противозаконно държане на
огнестрелни оръжия. За всички тях, на подс. Д. са били налагани различни по вид и
продължителност наказания, включително и ефективно „Лишаване от свобода“. От
приложената на л.20-23 от първоинстанционното съдебното производство справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че последно наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца е било изтърпяно на 14.03.2019г. Деянието по
настоящото дело е извършено на 02.08.2019г., тоест само 5 месеца след освобождаването му
от затвора. Видно е, че прилаганите спрямо него санкционни и превъзпитателни мерки не са
оказали целеното въздействие, тъй като той е продължил с престъпната си деятелност. У
подсъдимия се наблюдава трайно изградено престъпно поведение, насочено към нарушаване
на установените в обществото правила, морал и запрети.
От всичко посочено дотук е видно, че основните възражения на защитата,
обосноваващи предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай, са
изцяло неоснователни. В чл.93 т.9 от НК е дадена легална дефиниция на това понятие,
според която при липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид, тоест при преценката си съдът е задължен да изследва характера и вида на засегнатите
от деянието обществени отношения, тяхната значимост и степента на увредата им,
механизмът на извършване и изобщо всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца.
Изложеното дотук не оставя съмнение, че обществената опасност на престъплението е
типична, а стореното от подс. Д. се субсумира от нормата на чл.354а ал.3 от НК и същият
следва да понесе предвидената за това наказателна отговорност, а не тази по ал.5 на същия
член. Методът и средствата, с които деянието е осъществено, както и степента на увреждане
на обществените отношения, свързани с човешкото здраве, не се отличават от обичайните
случаи на престъпленията от същия вид. Тук е моментът да се уточни, че в кръга от
обществени отношения, обект на защита от нормата на чл.354а от НК, попада и здравето на
подсъдимия, поради което изложеният от защитата аргумент – че подс. Д. увреждал само
себе си, не е основание за намаляване степента на обществена опасност на личността и
деянието и по-горе бяха изложени аргументи в този смисъл. Фактическите данни, изводими
от доказателствените източници по делото и относими към индивидуализацията на
наказанието, наред с изразеното от дееца критично отношение, разкаяние и осъзнаване на
стореното и посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства сочат, че за
реализиране целите, заложени в чл.36 от НК, е необходимо на подсъдимия Г.Д. да се наложи
по реда на чл.54 от НК, наказание в минимално предвидения в закона размер, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Така отмерено наказанието е справедливо и
адекватно на обществената опасност на дееца, деянието и вредните последици от същото.
По този начин превантивният, поправителен и превъзпитателен ефект спрямо подс. Д. може
да бъде постигнат в най-пълна степен. На основание чл.58а ал.1 от НК, този срок следва да
8
бъде редуциран с 1/3 до окончателен размер от 8 месеца „Лишаване от свобода”, в какъвто
смисъл присъдата следва да бъде изменена, за да съответства на закона и доказателствата.
Наличието на предходни осъждания на подсъдимия за извършени от него
престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран, обективно препятстват
приложението на института по чл.66 ал.1 от НК, поради което правилно районният съд е
постановил ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Независимо от
намалената от настоящия състав продължителност на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок 8 месеца, промяна в първоначалния „строг“ режим за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ не е необходима, тъй като същият е правилно определен от
районния съд съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС.
Корекцията на допуснатото от районния съд нарушение на материалния закон при
приложението на чл.55 от НК и определянето на наказанието на подс. Д. по реда на чл.54 от
НК изисква да се наложи и кумулативно предвиденото за престъплението по чл.354а ал.3 от
НК наказание „Глоба“. Тук обаче следва да се съобрази, че въззивното съдебно
производството е било образувано единствено по жалба на подсъдимия Д.. Доколкото
присъдата не е била протестирана от първоинстанционния прокурор с изрично искане за
увеличаване на наказанието, респективно за налагане и на по-лекото наказание „Глоба“,
предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода“, и предвид законовата забрана за
влошаване положението на подсъдимия, наказанието „Глоба“ в случая не може да бъде
законосъобразно наложено при настоящото разглеждане на делото (аргумент от чл. 337 ал.2
т.1 от НПК).
Съблюдавайки разпоредбата на чл.354а ал.6 от НК, първоинстанционният съд
правилно е постановил в полза на държавата да се отнемат веществените доказателства по
делото – синтетичен канабиноид Метил - (2S)-(1 4 - флуоробутил)-1 Н- индазол-3-
карбоксамидо)-3,3-диметилбутаноат, познато и под имената 4FMDMB-BINACA,4F-ADB,4F-
MDMB-BUTINACA, с общо тегло 6,537 грама.
Предвид изхода на делото, проверяваният съд правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК е възложил разноските по делото в тежест на
подс. Д..
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, извън посоченото в обстоятелствената част основание за частично
изменение, въззивният съд не констатира други допуснати от първата инстанция или в
досъдебното производство нарушения на материалният закон или на процесуалните
правила, което изисква тя да бъде потвърдена в останалата част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.1 т.1, във връзка с чл.334 т.3 и чл.338 от
НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ присъда № 24 от 09.06.2021г., постановена по НОХД № 1695/2021г. по
описа на Районен съд - Бургас, в ЧАСТТА, с която на основание чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК на подсъдимия Г. АТ. Д. ЕГН ********** е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 11 месеца, като на основание чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА срока на
наказанието от 11 месеца на 8 месеца „Лишаване от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10