Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2428            Година  2020, 31.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 23.09.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при прокурора БОРИС МЕНДЕВ и при секретаря СЪБИ­НА СТОЙ­­­КО­ВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 1239 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

 

                            Производство пред първа инстанция.

Постъпила е искова молба от П.Д.Н. *** срещу Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ -Пловдив с адрес гр.Пловдив, бул.“Марица“№86 за заплащане на сумата от общо 5 739,94 лева, състояща се от 368,95 лева, 132,69 лева, 3 773,85 лева, 958,39 лева и 506,06 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на дължими по общо 5 броя актове за обезщетения: от 08.01.2018г., от 09.01. 2018г. и три акта от 01.03.2018г., издадени от Директор на ОДБХ – Пловдив, поради неоснователно бездействия на длъжностни лица от състава на Дирек­цията.Претендират се законна лихва върху посочената обща главница от дата­та на входиране на исковата молба, както и разноски.

Ответникът – ОДБХ – Пловдив оспорва исковите претенции. Счита про­цеса и за недопустим. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното.

По възраженията, касаещи допустимостта на процеса, то следва да се посочи, че действително Н. първо е пристъпил към опит по реда на ГПК (чрез заповедно производство по чл.410 и сл. ГПК) да се снабди със запо­вед за изпълнение, което е и сторено видно от приложеното ч.гр.дело №18611/ 2019г. на РС – Пловдив, за което е била издадена Заповед от 18.11.2019г. за същата обща сума, но поради възражение от ответника на заявителя с разпо­реждане е указано, че в едномесечен срок следва да предяви иск.. Т.е. запо­ведта не е приведена, а предявеният в този срок иск е този, по  който се разви­ва настоящото съдебно производство, изпратено по подсъдност от общия съд.

При това положение и според този съд за ищеца не е налице друг ред за защита на правото и такъв не е реализиран, въпреки опитите за развитие на производство по ГПК(където издадената заповед за изпълнение не може вече да бъде приведена в изпълнение, а отделно стои въпроса въобще приложим ли е бил този ред, след като искът не е подсъден на РС съгласно изискването на чл.410 ал.1, т.1 ГПК).

С оглед на това съдебния процес с основание чл.1 ЗОДОВ е допустим.

По същество не е спорно между страните, че с 5 броя актове за обезще­тения: от 08.01.2018г., от 09.01.2018г. и три акта от 01.03.2018г., издадени от Директор на  ОДБХ – Пловдив с посочено основание в тях чл.147 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/,в полза на ищеца са определени суми за изплащане на обезщетения за умъртвени животни, собственост на Н..

Съгласно действалата редакция на чл.148 т.1 ЗВМД след съставяне на акто­вете е следвало да се изплатят посоче­ните в тях суми като обезщетение „…в срок до 30 дни от датата на смъртта или унищожаването“.

Не е спорно между страните, че плащане на посочените дължими обез­ще­тения не е направено от ответника в указания от закона срок, нито дори след издаване на акта по чл.148 ЗВМД от Директора на ОДБХ – Пловдив, а  едва на дата 14.08.2018г. и по петте.

Видно е пълното е неоспорено заключение на в.л. М., че за заба­вата за плащане на определените пет обезщетения, съобразно посоченото в зако­на(в приложимата му редакция), се дължи обезвреда в размер точно на общата искова претенция. Експертът установява, че излизането на сумите от бюджетната сметка на ответника и постъпването по личната сметка на Н. е станало на дата 14.08.2018г., независимо че създаването на платежното нареждане по СЕБРА е с дата 25.04.2018г.

За съда е без значение кога е инициирано създаване на платежното нареж­дане по СЕБРА, тъй като важното е кога реално е осъществено плаща­нето. Каква е причината за забавата(дали липсата на бюджетно финансиране или необходимо разрешение от горестоящ орган в системата на разпореждане с бюджетни кредити) е без значение за възникване на специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ.

Или в случая ищецът и ответникът са надлежни страни в материалното правоотношение по възникване на отговорността, като ответното държавно учреж­дение е и юридическо лице съгласно чл.12 ал.5 от Устройствения Пра­вил­ник на БАБХ.

Следва да се посочи, че в настоящия казус се претендира не законна лихва, а обезщетение, което се съизмерява със законната лихва(тъй като става въпрос за вреда от късно плащане на парично вземане).

В случая са налице актовете, от които произтичат вземанията на ищеца, издадени в административни производства по ЗВМД, подписани от Директора на ОДБХ – Пловдив, с които е следвало да последват и пет плащания в указа­ния в чл.148 т.1.(в съответната редакция) ЗВМД срок на дължимите суми за умъртвените животни на собственика Н..

Такива плащания обаче са направени ефективно към ищеца едва на да­та 14.08.2018г., като ответникът не дава никакво реално обяснение за забавата си, което е без значение за възникване на отговорността при забава за пла­щане на парично задължение, освен ако това не се дължи на липсата на съдействие от страна на кредитора(каквато не се твърди да е налице).

В случая е налице бездействие от страна на длъжностни лица на ответ­ни­­ка, като е без значение за отговорността кои се те и имат ли те субективна вина за настъпване на обективния факт на липсата на плащане в указания срок. Без значение е дали това е и резултат на действия или бездействия на висшестоя­щата организация, респ. липсата на преведени суми на ОДБХ за плащане на дължимите обезщетения от нея.

Ето защо следва да се приеме, че в този случай и поради забавата за пла­щане на дължимите суми за Налбантов е възникнало право на обезщете­ние, което се съизмерява със законната лихва от съответната падежна дата по петте акта, посочена в чл.148 т.1 ЗВМД(с изтичането на визирания 30-дневен срок от датата на смъртта/унищожаването). Доколкото вземането е от хипотеза на де­ликт, макар и специален по ЗОДОВ(поради бездействие), то покана не е била необходима за изпадане на длъжника в забава.

Неоснователно е възражението на ответника във връзка с приложението на чл.519 ал.2 ГПК, тъй като посоченото правило има предвид изпълнение срещу държавно учреждение, за което е издаден изпълнителен лист, докато в казу­са изпълнението е следствие на пет стабилни индивидуални администра­тивни акта, издадени в полза на ищеца, като самите те са изпълнително осно­вание по чл.268 т.1 АПК, а чл.148 т.1 ЗВМД има специална уредба за изпла­щане на дължимото обезщетение по тези благоприятни за адресатите им инди­видуални администра­тивни актове.

Или съединените пет претенции следва да се уважат в посочените от тях и претендирани с исковата молба размери, като се присъди и търсената закон­на лихва от датата на входиране на исковата молба в съда(в случая се при­съжд­а лихва върху обезщетение, а не лихва върху лихва).

По разноските.

С оглед изхода от спора на ищеца са дължат разноски, които се конста­ти­раха да са: 10 лева за дължимата ДТ в производството пред Администра­тивен съд(ищецът е заплатил 229,60 лева по сметка на РС – Пловдив, но такава сума за ДТ на се дължи по делото, поради което и не може да бъде при­съ­дена) и 200 лева за приетата съдебна експертиза по делото.

По отношение на претендираните разходи за адвокатска защита – сума­та от 580 лева по представения договор с исковата молба, то с оглед възраже­ние­то на ответника за прекомерност, следва да се посочи, че действалата прав­на уредба в чл.8 ал.1,т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адво­кат­ските възнаграждения към момента на сключване на договора(07.01.2020г.) и към датата на приключване на съдебното дирене(23.09.2020г.) сочи при раз­мер над 5 000 лева минимално възнаграждение от 580 лева плюс 5% за горни­цата. Или всъщност тук уговореният и заплатен размер е дори под минимума.

При това положение общият размер на разноските, които следва да се при­съ­дят на Налбантов, е 790 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, бул.“Марица“№86 да заплати на П.Д. *** сумата от общо 5 739,94/пет хиляди се­дем­стотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, състояща се от 368,95 лева, от 132,69 лева, от 3 773,85 лева, от 958,39 лева и от 506,06 ле­ва, представляващи обезщетение за забавено плащане на дължими по общо 5 броя актове за обезщетения: от 08.01.2018г., от 09.01.2018г. и три акта от 01.03.2018г., издадени от Директор на ОДБХ – Пловдив, поради неоснователно бездействие на длъжностни лица от състава на Дирекцията, ведно със закон­ната лихва върху посочената обща сума начиная от 17.01.2020г. до окончател­ното и изплащане, а също така и на разноски за това производство в размер на общо 790/седемстотин и деветдесет/лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/