РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 423
гр. Пловдив, 25 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на четвърти декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 352 по описа
за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Производството е образувано по жалба предявена от С. А.К., в
качеството му на едноличен търговец с фирма „Р.-М-С.К.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника му адвокат Н.Д., с адрес ***,
против Ревизионен акт (РА) № Р-16001617001651-091-001/07.09.2017 г., издаден от
С.П.П. на длъжност началник сектор, възложил
ревизията и Д.Г.Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 727/11.12.2017 г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП),
в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 13 711,05 лв., ведно със
законните лихви в размер на 3 929,49 лв.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита
приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение, съответно прилагане на нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК при
евентуално уважаване на жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
4. Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617001651-020-001/22.03.2017 г.,
e сложено начало на ревизията на жалбоподателя за различни видове задължения
сред, които и за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.04.2013 г. до 31.12.2016 г., като е определен краен срок за
приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед (30.03.2017 г.). Впоследствие със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617001651-020-002/23.06.2017
г. срокът за приключването на ревизията е удължен до 28.07.2017 г. Всички
цитирани ЗВР са издадени от С.П.- Началник сектор „Ревизии” в Дирекция
“Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.
6. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001617001651-092-001/11.08.2017 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2
от ДОПК е издаден и оспореният РА.
7.
Този
резултат е обжалван от ЕТ, като с Решение № 727/11.12.2017 г., Директорът на
Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесия ревизионен акт в
обжалваната пред настоящата инстанция част.
8. По делото са приложени
следните упълномощителни заповеди: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. издадена на
основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД
на НАП гр. Пловдив.
9. С оспорения РА, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на
жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредите в общ размер
на 13711,05 лв. по 40 броя фактури, подробно описани
на стр. 8-11 от РД, издадени от „Уни Кредит Лизинг“
ЕАД във връзка с Договор за финансов лизинг
№ 98048/11.04.2013 г. за придобиване
на автомобил, марка „Ауди Q7“. В Приложение № 1 към договора, автомобилът,
предмет на лизинговия договор, е описан по следния начин:
- вид автомобил: употребяван
- марка: “АУДИ”;
-
модел: Ку 7;
-
рама: WAUZZZ4L0BD012812.
Лизинговата цена на автомобила е
определена в размер на 36 679,91 Евро , без включен ДДС, а срокът на договора
за лизинг - от 11.04.2013 г. до 11.04.2016 г.
Посоченият автомобил е регистриран за пръв път
в КАТ на 29.10.2010 г., като “лек
автомобил” - категория “М1G”, с места за сядане “6+1”, което се установява от
представеното в хода на ревизията от страна на ревизираното лице Свидетелство за регистрация на автомобила.
Преди възлагане на настоящата
ревизия, на жалбоподателя е извършена Проверка за установяване на факти и
обстоятелства (ПУФО), приключила с издаване на Протокол №
П-16001616153905-073-001/28.02.2017 г., присъединен към ревизионната преписка,
в хода на която от негова страна е представена следната информация за отдаване
под наем на посочения по-горе автомобил:
- фактура № **********/04.11.2016 г.
за наем на автомобил Ауди Q7, с данъчна основа 200,00 лв. и ДДС - 40,00 лв.
издадена от ЕТ „Реста-М-С.К." на „Мототехника
66" ЕООД, с БУЛСТАТ -*********.
- фактура № **********/02.12.2016 г.
за наем на автомобил Ауди Q7, с данъчна основа 200,00 лв. и ДДС - 40,00 лв.
издадена от ЕТ „Реста-М-С.К." на „Мототехника
66" ЕООД с БУЛСТАТ -*********.
В хода на ПУФО, с писмо вх. №
К8-99#/24.01.2017 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, от Изпълнителна
агенция (ИА) „Автомобилна администрация“ са представени протоколи от извършени
периодични прегледи за техническа изправност на автомобил АУДИ Q7, с рег. № ***, както следва: Протокол от 31.10.2013 г. с показания на километропоказателя - 102211 км; Протокол от 04.11.2014 г.
с показания на километропоказателя - 118700 км; Протокол
от 03.11.2015 г. с показания на километропоказателя -
140230 км.
От така представените протоколи е
установено, че за периода от 31.10.2013 г. до 03.11.2015 г., процесният
автомобил е изминал 38019 км.
Тъй като при проверката не са
представени доказателства за използване на автомобила за дейността на
едноличния търговец, на база на представената информация от ИА „Автомобилна
администрация“ е направен извод, че същият е бил в движение, но не се е
използвал за извършване на облагаеми доставки и на доставки свързани с икономическата
дейност на ревизираното лице.
При ревизията е установено, че въпросният
автомобил е заприходен в счетоводството на ЕТ„Реста-М-С.К."
като дълготраен материален актив (ДМА) в сметка 205 - Транспортни средства през
2013 г. и са начислявани амортизации, които конкретно за 2013 г. са в размер на
13509,81 лв.
В хода на ревизията отново не са
представени доказателства от датата на сключване на договора за лизинг - 11.04.2013
г. до м.11.2016 г., посоченият по-горе автомобил Ауди Q7 да е използван при
осъществяване на икономическата дейност на предприятието на търговеца. Констатирано
е от ревизиращите органи, че през периода на ревизията и предхождащата я
проверка няма данни за ползван данъчен кредит за закупено гориво или за
поддръжка и експлоатация на превозно средство. В разходите на предприятието за
ревизирания период липсват осчетоводени такива за горива, експлоатационни
разходи и други във връзка с експлоатацията на автомобила, освен разходи за
амортизации.
При това положение, на основание чл.
70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 13 711,05 лв. по процесните 40 бр. фактури
издадени от „УниКредит Лизинг“ ЕАД, тъй като не са
представени доказателства за използването на закупения на лизинг лек автомобил
Ауди Q7 в икономическата дейност на предприятието на едноличния търговец.
10. В хода на
съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), чието заключение е прието без заявени резерви от
страните. Констатациите на вещото лице се свеждат до следното:
Процесният автомобил е заведен като
ДМА по с/ка 205 Транспортни средства и е отчетено задължение по с/ка 159 Други
заеми и дългове /л.106/. Това отчитане е в съответствие с НСС 17 Лизинг. При
проверката в счетоводството на едноличния търговец, вещото лице е установило, че не са налични
счетоводни данни за отчетен пробег на процесния автомобил. За същия не са
отчетени разходи за гориво, не са налични пътни листа или пътна книжка, няма
счетоводни данни за изминатите километри. Отчетени са разходи за амортизации на
процесния автомобил за 2013 г. /л.133/.
При тези данни, вещото лице е
посочило, че не може да се изчисли какъв е пробега на работен месец,
респективно ден, за ревизирания период за автомобил Ауди, модел Q7 с рег.№***,
както и че не може да се направи заключение за извършения пробег и дали той е
бил необходим, свързан с дейността на търговеца.
11. В съдебно заседание проведено на 22.06.2018 г. като свидетели са разпитани следните лица:
11.1. Г.Г.А., който заявява,
че познава С.К. от 1992-93 г. Били съседи по склад. Свидетелят имал склад в
търговията на Брезовско шосе 180, в гр. Пловдив, а С.
държал съседен склад. Впоследствие и дамата придобили имоти, и пак се случило със
С. да са комшии. Чисто приятелско отношение имал с К.. Според свидетеля, той е
коректен бизнесмен. Не знае с подробности, с какъв бизнес се занимава, но знае,
че в началото търгувал с домашни потреби и после търговия с различни неща. Не са
имали търговски отношения с него, поради което не знае конкретно с какво се
занимава. През 2013 г., 2014 г. или 2015 г., не си спомням точно, С. правел
ремонт на складовете, като тогава той се движел с едно светло Ауди Q7. Много често свидетелят го виждал с аудито до склада – по няколко пъти на ден. Виждал го даже
торби цимент да сваля от него. С. си вършел работа с колата. Всеки ден бил там
в склада. Възможно било някога да е пропускал да идва, но свидетелят вече не може
да си спомни. Неговата работа била да посреща и изпраща клиенти пред неговия
склад, който бил до склада на С., поради което по С.но имал поглед над склада
на С., а и по тази причина се виждали редовно. Знае, че С. имал два склада.
Първо било едно голямо помещение. Той го ремонтирал и го направи на две. Тъй
като не свидетелят не е запознат с дейността на С., не може да кажа дали е
използвал автомобила за доставки.
11.2. С. Н.К., същият заявява, че се познават от 25 години със С.К.. През 2004 г. той направил офис до неговото
жилище и били добри познати с него. Запознат бил с дейността на К., даже му е
помагал. Последните години той се занимавал със строителство. Преди това имал
складове в търговията. През 2013-2014 г. С. строял кооперация в град Бургас и свидетелят
лично е ходил няколко пъти там с него. Пътували с един джип Ауди Q7. Свидетелят
лично го е карал два-три пъти до Бургас, когато С. му е казвал, че е много
уморен и не може да шофира. Колата си С. я използвал за работа и пътувал по
четири-пет пъти на седмица до Бургас през този период, но свидетелят не знае
дали е попълвал пътни книжки и листове.
ІV. За правото :
12. В случая, релевантните
за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила
с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма
съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения
на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на
приходната администрация.
13. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани
от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса относно приложението на
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съответно следва ли на ЕТ да бъде
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните 40 броя фактури
издадени от „УниКредит Лизинг“ ЕАД
във връзка с Договор за финансов лизинг №
98048/11.04.2013 г. за придобиване на автомобил, марка „Ауди Q7“.
14. Разрешаването на конкретния административноправен спор,
налага да се съобрази следното:
Не се спори, че лизинговият автомобил
е с 6+1 места за сядане, което означава, че не е лек автомобил по смисъла на §
1, т. 18 от ДР на ЗДДС (според
който "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил,
който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно
вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност
от регистрираното лице.т.е. посочената правна норма.). Твърди се от приходна администрация,
че превозното средство е ползвано за дейности, различни от икономическата
дейност на жалбоподателя, като този извод е изведе въз основа на липсата на
счетоводно отразени разходи свързани с обсъжданото превозно средство (за
гориво, ремонт и др.), както и на липсата на съставени транспортни документи в
тази връзка (пътни листове, пътна книжка и др.). В същото време обаче, самите
органи по приходите са установили, че лекият автомобил е заведен в
счетоводството на ревизираното лице по сметка 205 „Транспортни средства”, като
са отчитани разходи за амортизации – констатация, потвърждаваща се и от
приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ, което съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена.
В случая става въпрос за дълготраен материален
актив на жалбоподателя. Този актив може да бъде използван за последващи
облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в
ревизирания период, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на
ревизираното лице, този актив участва косвено в облагаемия оборот, посредством
формиране себестойността
на произведените стоки/услуги, предмет на облагаеми доставки, а освен това в
понятието независима икономическа дейност по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС (според който е
дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. Това е всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него), по
принцип се включват и административните и управленските дейности на едно
данъчно задължено лице. Тоест изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС,
стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки и няма основание за отказ на данъчен кредит. Очевидно
процесният автомобил не е използван от С.К. изцяло за независимата икономическа
дейност на ЕТ „Р.-М-С.К.” – обстоятелство, което не само не се оспорва от
жалбоподателя, напротив, дори са ангажирани гласни и писмени доказателства в
тази насока (Удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 149/10.08.2015 г., съобщения за публична продажба
на имот придобит с ипотека, писма до ТБ „Алианц
България“ АД от „С.И.Д. Комерс“ ООД, фактура № 12/07.11.2011 г., Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 116, том ІІІ, рег. № 10001, дело №
274/2011 г., Договор за послужване от 16.12.2013 г., квитанции за платени
данъци и такси). От тези
доказателства може да се прави извод, че процесният автомобил е използван от К.
и във връзка с дейността на „С.И.Д. Комерс“ ООД, в което същият е съдружник и
управител. Повече от нормално е, когато едно лице упражнява едновременно търговска дейност и като
едноличен търговец, и като съдружник и управител в друго или други търговски
дружества, да използва едно превозно средства за обслужване на тези дейности,
което впрочем според настоящия съдебен състав се субсумира в хипотезата на чл.
26, параграф 1, буква „б“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност (според чл. 26,
параграф 1, букви „а“ и „б“ от Директивата, всяка от следните сделки се третира
като възмездна доставка на услуги: а) употребата на стоки, които са част от
стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на
неговия персонал, или по-общо за цели,
различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези
стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично
приспадане; б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от
данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди [или тези на неговия персонал,]
или по-общо за цели, различни от
икономическата дейност на лицето).
Ето защо, след като процесният
автомобил е придобит и включен изцяло в имуществото на предприятието на
едноличния търговец като ДМА, то същият този търговец има право на приспадане
на ДДС. Наред с това, от изслушаните по делото свидетелски показания се
установява, че жалбоподателят е посещавал ежедневно притежавания от него склад,
включително е използвал процесния автомобил за превоз на строителни материали
във връзка с извършван ремонт на този склад.
15. При тези данни несъмнено следва да
бъде съобразена и относимата в случая практиката на Съда на Европейския съюз
(Съда на ЕС).
На първо място е необходимо да се
посочи, че съгласно чл. 267, ал. 1 ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се
произнася и преюдициално, давайки т.нар. “преюдициално заключение”.
Важна особеност на решенията на този
съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като
е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос,
всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на
идентични въпроси, които възникват пред тях, и от тази гледна точка следва да
се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на
разглеждане.
В тази връзка следва да се посочи, че
по идентичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице
произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2012
година по дело С-118/11, което, както вече бе казано, като преюдициално
заключение на Съда на ЕО се ползва със сила на тълкуваното нещо не само по
отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на
по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички
други национални юрисдикции в страните-членки. Преюдициалното
запитване се отнася до тълкуването на членове 168, 173 и 176 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7; поправка ОВ L 74, 2011 г.,
стр. 3, наричана по-нататък „Директивата“). Запитването е отправено в рамките
на спор между „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу
Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна по
повод ревизионен акт, с който на „ЕОН Асет“ е
начислен данък върху добавената стойност в резултат на отказано право на
данъчен кредит във връзка със сключени от „ЕОН Асет“
с едно дружество договор за наем на автомобил за периода от 1 октомври 2008 г.
до 1 март 2009 г., от една страна, и от друга страна — договор с друго
дружество за лизинг на друг автомобил със срок 48 месеца. Настоящият съдебен
състав намира, че е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този
по разглежданото преюдициално заключение.
В диспозитива на коментираното Решение
на Съда (втори състав) от 16 февруари 2012 година по дело С-118/11, ясно и
точно е постановено : “...1) Член 168,
буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в
следния смисъл: ... счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и
се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако
данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва
изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването
данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при
което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице
или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от
икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на
услуги......”.
Даденото разрешение от Съда на
Европейския съюз следва да бъде съобразено изцяло в конкретния казус, с оглед
неговия задължителен характер.
В настоящия случай, каза се,
автомобилът, предмет на договора за лизинг, е осчетоводен като дълготраен
материален актив на дружеството и е включен в имуществото на предприятието.
Следователно, предназначението на актива е за целите на облагаеми доставки и
обслужване на икономическата дейност на дружеството.
16.
С оглед приетото за установено,
се налага извода, че правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните
фактури издадени от „Уни Кредит Лизинг“ ЕАД е
неправомерно отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. При това
положение оспореният РА ще следва да бъде отменен в коментираната част.
V. За разноските
:
17. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те
се констатираха в размер на 250 лв., представляващи заплатените държавна такса
и възнаграждение за вещо лице.
Искането на ответния административен орган за прилагане
на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
доколкото представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства в хода
на съдебното производството, по никакъв начин не променят възприетите изводи за
незаконосъобразност на оспорения РА. Казано с други думи, дори и да не бяха
представени, резултатът от настоящия съдебен акт щеше да бъде същия с оглед
цитираната практика на Съда на Европейския съюз.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001617001651-091-001/07.09.2017 г., издаден от С.П.П.
на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Д.Г.Д. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 727/11.12.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, в
частта, с която на С. А.К., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Р.-М-С.К.”,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, не е признато право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 711,05 лв., ведно със законните лихви в размер на 3 929,49 лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, да заплати на С. А.К., в качеството му на едноличен търговец с фирма
„Р.-М-С.К.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 250 лева, представляваща заплатените държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: