Р Е Ш Е Н И Е
№ 888
гр.
Пловдив, 17.04.2019 год .
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен
съд - Пловдив,IХ състав, в публично заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател; Велизар
Русинов
при секретаря Д. Й. като разгледа
докладваното от Председателя адм.д. №960
по опис за 2018г. Административен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с
чл.215, ал.1, от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против
Разрешение за поставяне №2 от 05.01.2018г., издадено от Кмета на Район
Централен при Община Пловдив, с което на Н.С. е разрешено да постави
слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50м. в УПИ ІІ-12, кв. 430 по плана на кв.
„Русин махала“. Твърди се незаконосъобразност на акта и нищожност при условията
на евентуалност и в този смисъл се иска прогласяването на неговата нищожност
или да се установи неговата незаконосъобразност. Към жалбата са приложени
описани в същата 42 бр. писмени доказателства. Жалбоподателят твърди, че към
момента на депозиране на жалбата, че не е бил запознат и не му е било връчено
въпросното разрешение за поставяне. По делото е изпратена преписката със
съпроводително писмо с вх. №643 от 03.04.2018г. Подробни съображения са
изложени в писмена защита. В о.з. на 19.03.2019 г. жалбоподателят, чрез
процесуалния представител адв. П., поддържа жалбата и счита, че разрешението за поставяне е
назаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, без
съгласието на съсобственика Д.Д.. Иска се отмяна на разрешението за поставяне и
присъждане на разноските съгласно представен списък.
Съдът, с разпореждане от 27.03.2018г. е администрирал
жалбата, депозирана към 26.03.2018г. По отношение на тежестта на доказване,
съдът е указал на оспорващия, че негова е тежестта да докаже твърденията си в
жалбата, както и е указвал на ответника, че е негова тежестта да докаже
фактическите и правни установявания в процесния акт .
Ответникът – Кмет на Район Централен при Община
Пловдив, в представено писмено становище с вх. № 4590 от 11.03.2019г. и писмена
защита с вх. № 5892 от 26.03.2019 г., излага доводи, че жалбата е неоснователна
и моли да се остави в сила Разрешението за поставяне, издадено от Кмета на
Район „Централен“ при Община Пловдив.
Заинтересованите страни – М.К.С., Ж.Н.С., П.Н.С., чрез
адв. И., молят за отхвърляне на жалбата и претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Административното производство е започнало с подадени
заявления с вх. ОП10-19877/2/ от 16.10.2017 г. и № ОП10-19877/3/от 23.11.2017
г. от Н.С. (л.100 и 102) за издаване на схема-предложение за разполагане на
обект СПО-слънцезащитен навес в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин
махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № 6. Към заявленията са приложени нотариални
актове, удостоверения за наследници, Протокол
от 07.08.2015 г. на Общо събрание на собствениците на СО в сграда на „**“
№* и техническа експертиза относно разпределяне на реалното ползване на
свободното незастроено дворно място.
Документите са разгледани от Районен експертен съвет
по устройството на територията (РЕСУТ) за Район „Централен“, за което е
съставен Протокол № 35 от 19.10.2017 г. (л.101), съгласно който е взето решение
да бъде приета слънцезащитна навесна конструкция без ограждащи елементи в УПИ
II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен
адрес: ул. „**“ № *. Описано в протокола е, че монтирането на навесната
конструкция може да бъде разрешено след представяне на доказателствен материал,
че на обекта няма съществуващо незаконно
строителство. Описано в протокола на РЕСУТ е също , че съгласно представената
схема се предвижда разполагане на СО в югозападната част на УПИ зад ажурна
ограда към улицата и съседен имот. Описано е също, че за строежа „Пристройка с
размери 10,00/4,50 и височина Н=3,35 м. е съставен КА № 65 от 29.06.2017г. Приложена
по преписката е и Заповед № РД-17-1564 от 24.10.2017 г. за премахване на
незаконен строеж „Пристройка с размери 10,00/4,50 и височина Н=3,35 м. ,
изградена пред югоизточната фасада на сграда в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“,
гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № *, пред кафе аперитив „Двата
бора“ от Н.С. в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Въз основа на заявлението и представените документи,
Кметът на Район „Централен“ при Община Пловдив, е издал разрешение за поставяне
№ 2 от 05.01.2018 г. , за поставяне на стационарен преместваем обект –
слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50 м. в УПИ II-12, кв. 430, по плана на
кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „**“ № 6, съгласно
одобрена схема на 04.01.2018 г.; площ на терена-45,00 кв.м., вид и
предназначение на обекта-слънцезащитен навес.
По преписката, като приложения към жалбата са
представени Решение от 09.03.2016 г. по
гр. дело № 11122 по описа за 2015 г. на ПРС, с което са отменени решенията на
Общото събрание на етажните собственици на сграда с административен адрес: гр.
Пловдив, ул. „***, взети проведено на 07.08.2015 г. Общо събрание на
собствениците, обективирани в протокол от същата дата и Решение № 1425 от
09.11.106 г. по гр. дело № 1541 по опис за 2016 г. на Окръжен съд Пловдив, с
който е потвърдено решение № 825 от 09.03.2016 г. на ПРС. В мотивите на
Решението на ПРС, е посочено, че „.. не се установява при провеждане на ОС на
ЕС да е налице мнозинство за вземане на решенията, поради това взетите решения
се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени…“. Заедно с това в
мотивите на Решението на ПОС, което е окончателно, по т. 1 от Протокола на ОС
на собствениците - Вземане на решение относно разпределяне на реалното ползване
на свободно дворно място, е посочено, че „…Дворното място не е обща част в
настоящия случай, поради което общото събрание на етажните собственици не е
компетентно да вземе решение по реда на ЗУЕС за разпределение на неговото
ползване…“
В хода на съдебното производство на 12.06.2018 год. е
постъпило, писмо от ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Икономическа полиция“, с което
във връзка с извършване на предварителна проверка по прокурорска преписка
№4789/2018 год., по описа на Районна прокуратура - Пловдив и по изрично писмено
разпореждане на наблюдаващия прокурор е направено искане да бъде извършена
справка за хода на делото по настоящето производство, за което се констатира,
че това е сторено на 12.06.2018 год.
По искане на Съда, за нуждите на настоящето производство
е постъпило адм. дело № 76/2016 год., по описа на Административен съд -
Пловдив, VІ - ти състав.
В хода на
съдебното производство като свидетели са разпитани А.К.П. и Д.Т.Д..
Според показанията на свидетеля П., през 2015г. е изградена
пристройка в южната част към улица „**“. Твърди, че „…Откакто е построена
съществува в този вид, в който е построена, никога не е променяна. Нито по
размери нито по височина, нито по нещо друго. Описва, че когато е посещавал
имота през месец ноември 2017г., покривът на тази пристройка не е премахван,
като твърди, че са премахнати стъклата от витрините, без да се демонтират
витрините. Сочи също, че вътре в самата пристройка са вградени два бора в
дворното място и на тях е направена една възможност да може да са надпокривната
конструкция.
Свидетелят Димитър Д. си спомня си, че през 2017г., е
бил поканен от С. да види, че те са сваляли старата конструкция, която е била
направена на този навес. Твърди, че са били премахнали съществуващия покрив и
отпред огражданията. Според показанията на свидетеля е било „…премахнато
остъклението и покривната конструкция. Беше останала само металната конструкция
като отгоре после оставиха тези дървените плоскости които бяха махнати от
покрива….“ Свидетелят си спомня също, че „… в началото на тази година бяха
януари месец бяха поставени пак, в смисъл беше направен покрива и сложи тези
дървените плоскости. В началото на 2018г., година беше направен навеса във
вида, в който е в момента…“. Свидетелят сочи също, че „…преди този навес имаше една метална
конструкция, която беше с найлони
затворена. Описва, че в момента двете дървета са се запазили отдолу и минават през
покрива на навеса в момента.
По делото са назначени и приети с възражения от
жалбоподателя СТЕ и тройна СТЕ със задачи: „Дали обектът, изпълнен върху имота
е масивен или преместваем“ и „Дали същият обект е идентичен с обекта, посочен в
Заповед № РД-171564 от 24.10.2017 г., която заповед се намира на л. 105 и л.
106 от делото“
В отговор на поставените задачи, след оглед на място и
преглед на представените по делото документи, ВЛ З.Р. е дало заключение, че
съоръжението е монтирано върху
съществуваща бетонова настилка с анкери. Описано е, че връзката му с фасадата
на жилищната сграда също е с анкери, като според експерта при едно бъдещо
преместване е достатъчно да се демонтират покривната обшивка, окаченият таван и
ограждащите стъклопакети. Посочено е, че „…след изрязване на анкерите така
„оголената“ конструкция може да бъде премествана и монтирана на ново място,
идентично по характеристики на старото, и да променя субстанцията на обектите,
от които се отделя…“
На следващо място е посочено, че при извършения оглед на място и замерване, е
констатирано, че процесното съоръжение е с размери в план 9,95 и 4,50м. или с
площ 44,78 кв.м., а размерът, посочен в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г. са
10,00/4,50м. Според експерта „…разликата е, че
Заповед № РД-17-1564 от 24.10.2017 г. се отнася за строеж по смисъла §5,
т.38 на ЗУТ, а процесният в момента обект е преместваемо съоръжение по смисъла
на §5, т.80 на ЗУТ…“
Експертите по назначената тройна СТЕ, в отговор на
поставените задачи, са дало следното заключение:
На място е изпълнена посочена в проекта стоманена
конструкция, като единствено е променено анкерирането на колоните за основата,
като не са изпълнени предвидените по проект планки с 4 броя анкерни болта, а са изпълнени два анкера от
арматура, набити на подовата настилка и заварени към металните колони. Според
заключението на експертите „..обектът може да се определи като стационарен
преместваем обект-слънцезащитен навес, който не е масивен и не е преместваем, а
е демонтируем/целият обект може да се демонтира на отделни елементи, без същите
да се разрушат и повредят и да се премести на друго място/. Възможен е монтажът
на същата конструкция на ново място, идентично по характеристики на старото, и
да функционира със същото или подобно предназначение….“
На следващо място е посочено, че двата обекта
(процесният обект и посочения обект в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г.) „..са
почти идентични по площ. Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г. се отнася за строеж
по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а процесният в момента обект е стационарен
преместваем обект-слънцезащитен навес…“
Вещото лице Р. по допуснатата и приета СТЕ, в отговор
на поставената задача дали е необходима строителна техника, за да се премахне
обектът, посочен в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г. или това премахване е
възможно да стане и без използване на такава техника, след оглед на място, е
посочило следното:
Изпълнена е
стоманена носеща конструкция от колони, греди и столици, а също и единични
бетонови фундаменти под част от колоните и ивични основи по другите колони.
Двете колони, долепени до фасадата на жилищната сграда, са анкерирани в ст.
бетонови колони от нейната носеща монолитна конструкция. Според експерта
отделянето на тези елементи не може да стане с обикновен демонтаж, а само с
предварително изрязване на анкерите, разпробили самите стоманени квадратни
тръби на елементите. Описано е, че „..изрязването може да бъде изпълнено с
подходяща строителна техника за изрязване на заварките…“
ВЛ е констатирало също, че върху основите са изпълнени
бетонови цокли с деб. 25 см и вис. 60 см от ниво терен. Според експерта за разбиване на бетоновите стени по южна,
източна и западна фасада на обекта, е необходимо използване на строителна
техника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК
във вр. чл. 144 АПК представените по делото писмени доказателства, приема за
установено от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице
с правен интерес от оспорване. От представените писмени доказателства е видно,
че Д.С.Д. е собственик на ид. ч. от
дворното място, в което е поставен обекта, за който е издадено процесното
разрешение за поставяне.
По делото не е спорно, че процесното разрешение за
поставяне не е съобщено на жалбоподателя.
Жалбата е насочена срещу акт, който подлежи на
обжалване по съдебен ред и с който се засягат права и законни интереси на Д.Д..
Обжалвания акт е издаден на основание чл. 56, ал. 1 ЗУТ, съгласно която разпоредба, в приложимата редакция, върху поземлени имоти могат да се
поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и
други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за
електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане
(спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за
събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).Съгласно ал. 2 на чл.
56 ЗУТ за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен
с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се
одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която
стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител.
Законодателят е дал легална дефиниция на понятието
преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и това е обект, предназначен
за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя(§5, т.80 от ДР на ЗУТ).
В случая Разрешението за поставяне е издадено на основание Наредба на ОбС Пловдив за реда за
поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив Приета с Решение № 226, взето с Протокол № 11 от 11. 06. 2009
г.,Изм. и доп. с Р. № 119, Пр. № 11 от 22.04.2010 г.; Изм. и доп. с Р. №148,
Пр. № 12 от 13.05.2010 г.; Изм. и доп. с Р. № 440, Пр. № 31 от 25.11.2010 г.;
Доп. с Р. № 505, Пр. № 33 от 16.12.2010 г., изм. и доп. с Решение №160, Пр.№9
от 17.05.2012 г.; изм. и доп. с Решение №189, Пр. №10 от 31.05.2012 г.; изм. и
доп. с Решение № 435, Пр. №18 от 25.10.2012 г.; изм. и доп. с Решение № 444,
Пр. №23 от 18.12.2013 г.; Изм. и доп. с Решение № 324, Пр. №16 от 09.10.2014
г., Изм., и доп. с Решение № 403, Пр.№21 от 18.12.2014 г.; Изм., и доп. с
Решение № 181, Пр. №10 от 28.01.2015 г.; Изм., и доп. с Решение № 12/п/, Пр. №1
от 28.01.2016 г.; изм., и доп. с Решение № 539, Пр. №22 от 22.12.2016 г.,
Решение № 102, Пр.№6 от 29.03.2018 г., наричана по долу Наредбата.
Разпоредбата на чл. 07, ал. 8 от Наредбата гласи, че в чужди поземлени имоти
разрешение за поставяне на преместваем обект се издава въз основа на изрично
писмено съгласие от собственика на поземления имот или въз основа на писмен
договор за наем на заетата от преместваемия обект площ .
В случая не са налице и изискванията, предвидени в
нормата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ - писмено съгласие на етажните собственици или
договор за наем с тях. Представеният Протокол от Общото събрание от 07.08.2016
г., както се посочи по-горе е отменен с влязло в сила съдебно решение .
С разпоредбата на чл. 35 от АПК, законодателят изрично
е въвел изискване, че индивидуалният административен акт се издава след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Разпоредбата съдържа
императив и представлява гаранция за издаване на административен акт в унисон с
принципите на законност, истинност и съразмерност. Преди да издаде акта,
административният орган е следвало безпротиворечиво да установи
обстоятелството, дали има дадено съгласие за поставяне и от останалите
съсобственици в етажната собственост, което в настоящия случай не е сторено, а
е задължителна предпоставка съгласно чл. 56, ал. 5 от ЗУТ. Изискването е
алтернативно - или писмено съгласие на всички етажни собственици, или писмен
договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал.1 площ.
В настоящото производство безспорно са установени и двата релевантни факта - от
една страна имотът на жалбоподателя е засегнат от процесния СПО - слънцезащитен
навес, а от друга - той не е давал съгласие за това. Не е спазено законовото
изискване за изрично писмено съгласие от един от собствениците на поземления
имот-частна собственост, което сочи на материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани
твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите
немотивирани и издадени при съществено нарушение на
административно-производствените правила, поради което подлежат на отмяна.
Спори се между страните дали процесният обект
представлява преместваем обект, или се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР ЗУТ.
ВЛ по допуснатите и приети по делото СТЕ и тройна СТЕ,
които Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени, са посочили
в заключенията си, че се касае за обект, който може да се демонтира на отделни
елементи, без същите да се разрушат и повредят и да се премести на друго място.
Експертът по назначената е СТЕ е имал поставена задача
да даде отговор на въпрос, свързан с обекта, описан в Заповед № РД-17-1564 от
24.10.2017 г. на Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която заповед
е наредено премахване на незаконен строеж - Пристройка с размери 10,00 м./4,50
м. и височина H=3,35 м .
ЗУТ не въвежда ограничения относно обем, размер и
тегло на преместваемите обекти. Според трайно установеното разбиране на ВАС,
определящи при правното квалифициране на обекта са предназначението му (за
търговски и други обслужващи обществени потребности дейности), и съществуването
на възможност той да бъде отделен от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура, да бъде преместен в пространството и да бъде поставен на друго
място, където да бъде ползван със същото или с подобно предназначение на това,
за което е ползван на мястото, от което е отделен.
За да е налице обект по чл. 56, ал.1 от ЗУТ, той
следва да отговаря по вид и предназначение на примерно изброените в закона -
павилиони, маси, кабини, зарядни колонки за електрически превозни средства или
други елементи на градското обзавеждане за търговски или други обслужващи
дейности. Това са леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки
физическата си цялост. Именно характеристиките на преместваемост и поставяемост
предполагат обектът да не е трайно свързан със земята, каквото е и заключението
на експертите по приетите СТЕ.
ВЛ по назначените СТЕ сочат, че процесният обект е
монтиран върху съществуващата бетонова настилка с помощта на анкери и след
„изрязване“ на анкерите, конструкцията може да бъде преместена и монтирана на
друго място и да функционира със същото или подобно предназначение.
В този смисъл са неоснователни възраженията за
нищожност на обжалвания акт, доколкото от страна на жалбоподателя, въпреки
изричните указания за разпределение на доказателствената тежест, не бяха
ангажирани безспорни доказателства, че обектът, описан в Заповед № РД-17-1564/24.10.2017 г.,
като строеж – „Пристройка с размери 10,00 м./4,50 м. по смисъла на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ, е идентичен с обекта, описан в обжалваното Разрешение за поставяне.
Показанията на допуснатите свидетели бяха
противоречиви, доколкото според показанията на свидетеля П. покривът не е
премахван, а според показанията на св. Д. през 2017 г.- през 2017г., е бил поканен от С. да
види, че те са сваляли старата конструкция, която е била направена на този
навес, като твърди, че са били премахнали съществуващия покрив и отпред
огражданията.
Отделно от това от страна на процесуалния представител
на ответника, в представената по делото писмена защита е посочено, че Заповед №
РД-17-1564/24.10.2017 г. е била изпълнена доброволно, за което е съставен
протокол от 13.11.2017 г., „…в който длъжностни лица са установили, че са
премахнати покривът, таванът и ограждащите елементи на незаконния строеж, като
по този начин същият е станал негоден за ползване…..Не е било инициирано
производство по оспорването на протокола от 13.11.2017 г. по съответния
процесуален ред…“
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита,
че оспореното разрешение за поставяне е издадено при неправилно приложение на
материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и като такава следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на процеса, в полза на жалбоподателя Д.С.Д.
следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 1120,00 лв., съгласно
представен списък, от които 650 лв.- адвокатски хонорар, 10 лв.-ДТ и 460,00 лв.
- депозит за ВЛ. (л.252).
Ръководен от горните съображения и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
административен съд-Пловдив, ІХ-ти състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Разрешение за поставяне №2 от5.01.2018г.,
издадено от Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с което на Н.С. е
разрешено да постави слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50м. в УПИ ІІ-12,
кв. 430 по плана на кв. „Русин махала“.
ОСЪЖДА „Район Централен“ при Община Пловдив да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
разноски в размер общо на 1120,00 (хиляда сто и двадесет) лв. Препис от акта да
бъде изпратен на страните.
Решението може да бъде обжалвано с кас.жалба пред
Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия;