МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 150/31.10.2017г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 1308/2017 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против А.Д. ***
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че А. следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи
наказание от три години лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с
една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Прокурорът пледира за
ефективно изтърпяване така определеното наказание – при първоначален строг
режим, както и за прилагане разпоредбата на чл.59 от НК чрез приспадане
времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з., като признава вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез редовно упълномощения си
защитник – адвокат пледира за определяне на наказанието условията на чл.55 от НК. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е баща на две малолетни деца и
жената, с която живее на семейни начала не получава никакви доходи, както и
поради стойността на отнетите вещи, която оценя като невисока защитникът счита,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и моли да му се
наложи наказание от една година лишаване от свобода.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Свид. А.Х.Х.
*** живеел в едноетажна къща на ул. Преслав № *** в гр. Ямбол. На 18.08.2017
около 02.30 ч. Х. и съпругата му легнали в спалнята, като оставили един от
прозорците на хола отворен.
В неустановен точен час, за
времето от 02.30 ч. до 04.30 ч. на 18.08.2017 г., подсъдимият А.Д. *** минал
покрай дома на Х., видял, че прозореца на хола е отворен и решил да влезе в
къщата, за да открадне каквото намери. Хванал се за касата на прозореца, надигнал
се и без особени усилия влязъл в една от стаите на къщата. На масата видял
портфейл и мобилен телефон „Sony“ на стойност 80 лв., които били
собственост на св. Х.. Отворил портфейла и взел от него намиращите се вътре 680
британски паунда, с левова равностойност 1428 лв.
После взел и мобилния телефон, ведно с намиращата се в него СИМ карта, без
стойност, и по обратния път напуснал къщата, след което с вещите се прибрал в
дома си. По-късно същия ден на няколко пъти посетил магазин, находящ се в ж.к.
Г. Бенковски до бл** където св. Л.Б. му обменила част от отнетите британски паунда в български лева. С мобилният телефон А. се
разпоредил по неустановен по делото начин.
Към
момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил осъждан осемнадесет
пъти с влязли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер – с
присъдите по НОХД № 1393/2006 г. на ЯРС; НОХД № 115/2007 г. на ЯРС; НОХД №
1810/2006 г. на ЯРС; НОХД № 1681/2007 г. на ЯРС; НОХД № 327/2008 г. на ЯРС;
НОХД № 610/2008 г. на ЯРС; НОХД № 75/2008 г. на ЯРС; НОХД № 545/2008 г. на ЯРС;
НОХД № 1745/2008 г. на ЯРС; НОХД № 1843/2008 г. на ЯРС; НОХД № 2014/2008 г. на
ЯРС; НОХД № 90/2009 г. на ЯРС; НОХД № 1592/2008 г. на ЯРС; НОХД № 1047/2009 г.
на ЯРС; НОХД № 1446/2010 г. на ЯРС; НОХД № 247/2011 г. на ЯРС; НОХД № 761/2011
.г на ЯРС; НОХД № 1443/2011 г. на ЯРС.
Видно от отбелязването в справката за
съдимост, наказанията по НОХД № 610/2008 г. на ЯРС; НОХД № 75/2008 г. на ЯРС;
НОХД № 545/2008 г. на ЯРС; НОХД № 1745/2008 г. на ЯРС; НОХД № 1843/2008 г. на
ЯРС; НОХД № 2014/2008 г. на ЯРС; НОХД № 1592/2008 г. на ЯРС и НОХД № 1047/2009
г. на ЯРС, са изтърпяни на 03.06.2010г.
С присъдата по НОХД № 1446/2010г. на
ЯРС е осъден на пробация за престъпление, извършено
като непълнолетен, а с присъдата по НОХД № 247/2011г. на ЯРС му е наложено
наказание глоба.
С присъдата по НОХД 761/2011г. на ЯРС, влязла в сила на 30.06.2011г., му е
наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 17.12.2010г. до 25.01.2011г.
Преди влизане в сила на горната присъда
– на 10-11.01.2011г. подсъдимият
е извършил друго тежко умишлено престъпление против собствеността – по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК, за което с присъдата по НОХД № 1443/2011г. на ЯРС, влязла в сила на 23.12.2011 г., е осъден ефективно на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
С Опр. № 119
по ЧНД № 118/2012г. на ЯРС, влязло в сила на 07.03.2012г., му е определено общо
наказание по горепосочените две присъди в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при строг режим. Така определеното му общо наказание
подсъдимият е изтърпял на 03.10.2013г.
С постановление на ЯРП от 22.08.2017г. подс. А. е бил задържан за 72 часа по реда на чл.64, ал.2
от НПК, считано от 11,30 часа на 22.08.2017г., след което с Опр.
№ 872/23.08.2017г. по ЧНД № 1150/2017г. на ЯРС, потвърдено с Опр. № 96/30.08.2017г. по ЧНД № 290/2017г. на ЯОСД, спрямо
него е взета мярка за неотклонение задържане под стража.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от показанията на
свидетелите Х. и Б., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените
оценителна и дактилоскопна експертиза, от обективните
находки, отразени в протокола за оглед на местопрестъпление от 18.08.2017г. и
приложения към него фотоалбум, от данните в протокола за извършено разпознаване
на лица от 21.08.2017г. и приложения към него фотоалбум, както и от писмените
доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
І. И от обактивна,
и от субективна страна, подсъдимият е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като в неустановен точен час, за
времето от 02.30 ч. до 04.30 ч. на 18.08.2017 г. в гр. Ямбол, от частен дом,
находящ се на ул. Преслав 182, е отнел чужди движими вещи - британски паунда и мобилен телефон марка „Sony”,
на обща стойност 1508 лв., от владението на собственика им - А.Х.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от показанията на св. Б. и дадните,
съдържащи се в протокола за извършено разпознаване на лица и приложения към
него фотоалбум, така и от заключението на вещото по назначената дактилоскопна експертиза, които, като хармонизиращи помежду
си и с останалия доказателствен материал, се кредитират изцяло.
Обективно, предмет на престъплението са вещи,
които към момента на отнемането им са били годни за употреба по предназначение.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението
кражба, очертан от нормата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от мястото,
на което са били поставени и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по
прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова.
Т.е., безспорно, в случая е налице прекратяване владението на собственика върху
вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на
съгласие за това от страна на самия собственик.
От
обективна страна, подсъдимият е
действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК,
тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № 761/2011г. на ЯРС,
влязла в сила на 30.06.2011г., му е наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ
И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за тежко умишлено престъпление по чл.195,
ал.1 от НК. При това положение след като посоченият размер на наказанието
лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е отложено по
чл.66 НК, и с оглед размера на предвиденото наказание от една до десет години,
престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е
извършено след навършване на пълнолетие, обективно деянието осъществява
признаците на престъпление извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Освен това, от изтърпяване на наказанието по тази
присъда не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ
приложението на правилата на чл.28 и 29 от НК.
С оглед вида на наложените наказания,
обстоятелството, че деянията са извършени преди навършване на пълнолетие и
поради изтичане на срока по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложените
наказания, останалите присъди, фигуриращи в съдебната биография на подсъдимия,
не следва да се вземат предвид при квалифициране на деянието като такова,
извършено в условията на опасен рецидив, а доколкото деянията, предмет на
присъдата по НОХД № 761/2011г. на ЯРС и на НОХД № 1443/2011г. на ЯРС са
извършени в условията на реална съвкупност, не може да се приеме, че в случая е
налице и повече от едно осъждане.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с предварителен пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт
върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял именно това. Действал е и с намерението противозаконно да ги
присвои. Намерението за своене се установява от действията на подсъдимия по
последваща реализация на вещите, предмет на кражбата, и изразходване за лични
нужди на средствата, получени при реализацията им. Разбирал е противоправния
характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият
е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече е бил осъден
с влезли в сила присъди за други престъпления.
Поради изложеното съдът намери, че подс.
А. действително е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, за което е предаден на съд,
поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. Василев наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи, както и социалното и семейното му положение и
липсата на средства, като причина за извършване на деянието. От друга страна,
при определяне такъв размер на наказанието, съдът отчече завишената степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, както и високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, който към момента на извършване
на деянието е бил осъждан седемнайсет пъти за тежки умишлени престъпления от
общ характер, всички против собствеността и квалифицирани по няколко
квалифициращи признака, без да се има предвид присъдата по НОХД № 761/2011г. на
ЯРС, водеща до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен
рецидив. Данните от съдебната биография на подсъдимия налагат извод, че се
касае за лице с трайно установени престъпни навици и сочи, че спрямо него е
необходимо по-интензивно и продължително наказателноправно въздействие, тъй
като очевидно, предходните осъждания на лишаване от свобода не са оказали
необходимото поправително и възпиращо въздействие върху личността му. Затова
съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност
на предвиденото в закона най-леко наказание от две години лишаване от свобода,
нито оправдават определяне размера на наказанието в законовия минимум от две
години.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. А. наказание от ТРИ ГОДИНИ (36 месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно
императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание
с една трета, т.е., с 12 месеца, и му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ (24
месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО
ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед предходните осъждания на подс. А.
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № 761/2011г.
на ЯРС и по НОХД № 1443/2011г. на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като престъплението,
предмет на настоящото дело е умишлено, и от изтърпяване на предходното
ефективно наказание лишаване от свобода, наложено му с горепосочените две
присъди, не са изтекли повече от пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б” от ЗИНСЗ , съдът постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК от наложеното на подсъдимия наказание съдът приспадна времето, през което
същият е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 11,30 часа на 22.08.2017г.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият бе признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото
разноски общо в размер на 196,66 лева, от които 176,66 лева – разноски за
изготвяне на експертизи в ДП, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 20 лева – разноски
за изплащане възнаграждение на вещо лице в съдебна фаза, вносими
в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: