РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000563 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №22022/30.06.2022 г. от
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА Б*** ****” (Н.***), със седалище
и адрес на управление: гр. С 1, ул. *********, вписано в Регистъра на
Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г. против
Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по тр.д. № 55/2020 г. по описа на К.йски
окръжен съд, в частта, в която съдът е присъдил законна лихва за забава
върху главниците от по 50 000 лева за всеки от ищците, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на Ш. М. Т. -
съпруга и майка на ищците Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М., с начална дата на
дължимост от 31.12.2019 г..
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в посочената част,
като моли съда да го отмени в частта относно началният момент на
1
дължимост на законна лихва за забава върху присъденият размер на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., като приеме, че
ответникът е изпаднал в забава, считано от 29.01.2020 г. – денят, следващ
изтичането на тримесечния срок от датата на завеждане на извънсъдебната
претенция от ищците - 28.10.2019 г., а не както е приел първоинстанционният
съд - от 31.12.2019 г.
По същата е подаден в срок отговор от ищците Н. Г. Д. и Г. Г. М., с
който се изразява становище за неоснователност на същата.
Постъпила е и втора въззивна жалба с вх.№22024/08.07.2022г. и от
ищците Н. Г. Д. и Г. Г. М., с която първоинстанционното решение се обжалва
в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците Н. Г. Д. и Г. Г. М. в
лично качество, както и като наследници на ищеца Г. М. Т. /починал в хода на
процеса и заместен от неговите правоприемници по закон/ искове за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП от
.............., за разликата над уважените размери от по 50 000 лева (петдесет
хиляди) за всеки един от ищците, до размера от по 150 000 лева (сто и
петдесет хиляди) лева за всеки един от първоначалните ищци, ведно със
законната лихва върху сумите от 31.12.2019г.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
противоречие на процесуалния закон, на материалния закон и съдебната
практика при прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, чл. 51, ал. 2 и чл. 53 от
ЗЗД, за което са изложени подробни съображения. Иска се решението да се
отмени в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
да се уважи предявеният от ищцата Н. Д. срещу ответното дружество иск за
неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди/, да се
уважи предявеният от ищеца Г. М. срещу ответното дружество иск за
неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди/ и да се
уважи предявеният от първоначалния ищец Г. Т., заместен в хода на процеса
от своите наследници Н. Д. и Г. М., срещу ответното дружество иск за
неимуществени вреди за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди/, ведно
със законната лихва от 31.12.2019г. до окончателното издължаване на сумите.
По същата е подаден в срок отговор от Н.***, с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и че следва първоинстанционното
2
решение да се потвърди в обжалваните от ищците части.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК,
Пловдивският апелативен съд намира следното:
Всеки от ищците Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М. е предявил иск с правна
основание чл.513, ал.1, във вр. с чл.511, ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на Н.***
да му заплати обезщетение от 200 000 лв за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат от
смъртта на тяхната съпруга и майка - Ш. М. Т., починала в резултат на ПТП
от ....................... г., ведно със законната лихва върху претендираните
главници, считано от 12.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумите. В
хода на производството, ищецът Г. М. Т. е починал, с оглед на което,
производството по делото по предявяния от последния иск е продължило с
участието на законните му наследници Н. Г. Д. - дъщеря и Г. Г. М. – син.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която
исковете са отхвърлени за разликата над сумата от 150 000 лв, до пълния
предявен от всеки ищец размер от 200 000 лв, поради което и предмет на
разглеждане пред настоящата инстанция са исковете на ищците до размер от
150 000 лв за всеки от тях.
Възраженията в жалбата на Н.*** са свързани с въпроса за началния
момент, от който следва да се присъди законната лихва върху дължимите се
на ищците обезщетения. Според настоящата инстанция, тъй като
отговорността на Н.*** не е ангажирана, в качеството на компенсационен
орган по смисъла на чл.515 КЗ, а на основание чл.513, ал.1 КЗ, във връзка с
чл. с чл.511, ал.1, т.1 от КЗ, приложение по горепосочения въпрос следва да
намерят нормите на чл.496, вр. чл.380 КЗ, а не чл.516, ал.2 ГПК. От
материалите по делото се установява, че извънсъдебните претенции на
ищците са отправени до кореспондента на застрахователя на виновния водач
за България – ЗАД „А. Б.“, с молба вх.№200-00-3982/28.10.2019г.. Видно от
представеното от ищците писмо до тях с изх.№310-04-10792/30.10.2019г.,
ЗАД „А. Б.“ ги уведомява, че по повод ПТП от 06.08.2018г., при него е
3
образувана преписка по щета №..................... Със същото писмо, от ищците са
изискани определени документи, като е посочено, че без същите не би могло
да се определи и изплати обезщетение, както и че към датата на писмото не са
налице предпоставки за изплащане на такова. По делото няма данни за
окончателно произнасяне по ликвидирането на щетата от страна на ЗАД „А.
Б.“, поради което е налице хипотезата на чл.511, ал.3 КЗ, при която
кореспондентът не е произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ. Според тази разпоредба, Срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. Следователно, срокът на
произнасяне на ЗАД „А. Б.“по претенцията на ищците е изтекъл на
28.01.2020г., поради което и обезщетението за забава се дължи, считано от
29.01.2020г. Ето защо, първоинстанционното решение ще се отмени в частта,
с която върху присъдените на всеки от ищците обезщетения се дължи
законната лихва, считано от 31.12.2019г., вместо което законната лихва ще се
присъди, считано от 29.01.2020г., до окончателното изплащане.
В подадената от ищците въззивна жалба се оспорва преценката на
първоинстанционния съд относно справедливия размер на следващите се на
всеки от ищците обезщетения. Възразява се, че първоинстанционният съд не е
съобразил в достатъчна степен душевните болки и страдания, изключително
негативните емоционални преживявания, които са претърпели и продължават
да търпят ищците вследствие на смъртта на тяхната съпруга и майка Ш. М.
Т., починала при процесното ПТП от 06.08.2018г. Счита се, че предявените
искове са уважени в занижен размер, който не съответства на реално
претърпените от ищците вреди, което е в противоречие с принципа на
справедливост. Поддържа, че по отношение размера на присъдените
обезщетения, съдът не е взел предвид всички обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и които следва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а именно
- характерът и вида на претърпените от ищците болки и страдания във връзка
със смъртта на тяхната съпруга и майка, изградените между тях отношения,
силната емоционална връзка помежду им, конкретните икономически условия
4
в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на
пострадалата.
В жалбата на ищците се възразява също, че при постановяване на
процесното решение, първоинстанционният съд неправилно и в противоречие
с материалния закон е намалил определеното обезщетение за неимуществени
вреди с 50%, приемайки, че е налице съизвършителство, обуславящо
разделяне на отговорността за причинените вреди по-равно между двамата
делинквенти, респ. между техните застрахователи.
В жалбите не се съдържат възражения относно установените в
първоинстанционния факти относно настъпването на ПТП и смъртта на
сродницата на ищците при същото, механизма му и виновните за същото
лица.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че на 06.08.2018 г., на път 1-5, км. 348 + 600 м., на
кръстовището за с. Г. и с.П., общ. К., водачът на лек автомобил марка „М.,”,
модел „С.", с рег. № .........., С. С. С., в резултат на движение с превишена и
несъобразена скорост, нарушил разпоредбите на ЗДвП и ударил лек
автомобил марка „Ф.", модел „Г.", с рег. № *******, управляван от М. Х. Х., с
което реализирал ПТП. При инцидента била причинена смъртта на Ш. М. Т. -
пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил марка „Ф.", модел „Г.", с
рег. № *******. За произшествието бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № *********** от 06.08.2018 г. Образувано било и
досъдебно производство № ***** г., по описа на РУ-К..
След приключване на разследването било повдигнато обвинение
пред ОС - К. срещу водача С. С. С..
С влязла в сила присъда № 9/22.06.2020 г„ постановена по НОХД №
241/2019 г„ по описа на Окръжен съд - К., потвърдена с Решение по ВНОХД
№ 20205000600412, по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд,
същият бил признат за виновен, за това, че на горепосочените дата и място,
при управление на лек автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. № ..............,
нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като
нарушил забраната при избиране скоростта на движение да превишава
скоростта от 60 км/ч, сигнализирана с комбинация от пътни знаци А26 и В26,
и при условията на независимо съизвършителство, по непредпазливост
5
причинил смъртта на Ш. М. Т. и средна телесна повреда на друго лице,
поради което му било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от
2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 5 години..
Със същата присъда, М. Х. Х., водачът на другия автомобил, в който
се возила Ш. Т., е признат за виновен в това, че на 06.08.2018 год. на път ....,
километър ......... - кръстовището за с.Г. и с.П., общ.К., при управление на
моторно-превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег. №
*******, собственост на Х. Х. Х. от с.В., о. К., обл.К. нарушил правилото за
движение по чл.37 ал.1 от ЗДвП, като при завиване наляво за навлизане в
друг път не изпълнил задължението си да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, и при условията на независимо съизвършителство
по непредпазливост причинил смъртта на Ш. М. Т. от с.Ф., общ. К., обл.К., с
ЕГН **********, и средна телесна повреда на И. С. С. от с.Ф..
На основание чл.300 ГПК, Влезлите в сила присъди са задължителни
за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянията, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателствата, че за лекия автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. №
..................., управляван от С. С. С., е имало валидна към датата на ПТП
полица за застраховка гражданска отговорност, издадена от
ЗД“***************“, Х., чийто кореспондент за обработка на щети на
територията на Република България е ЗАД „А. Б.“.
Не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че
починалата Ш. М. Т. била съпруга на Г. М. Т. и майка на Н. Г. Д. - дъщеря и Г.
Г. М. – син.
Предвид факта, че смъртта на сродницата на ищците е настъпила по
вина водача на лекия автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. № ********,
С. С. С., при независимо съпричиняване с водача на другия автомобил „Ф.”,
модел „Г.”, с рег. № *******, М. Х. Х., следва да се приеме, че се налице
предпоставките по чл.511, ал.1, вр.чл.513, ал.1, вр. чл. КЗ за ангажиране
отговорността на НББЗА за обезщетяване на причинените на ищците
неимуществени вреди, които съгласно чл.52 ЗЗД, се определят по
6
справедливост, като се вземат предвид конкретните особености във всеки
конкретен случай.
При преценката в тази връзка, съдът съобрази показанията на
разпитаните пред първата инстанция свидетели З. А. Х., Ф. Ю. А. и М. М. Х.,
от които се установява, че семейството на починалата Ш. М. Т. е било
задружно и сплотено, а нейният съпруг - Г. М. Т. и деца - Н. Г. Д. и Г. Г. М., са
преживели тежко загубата на своята съпруга и майка. Г. и съпругата му били
сплотено семейство, женени от повече от 35 г., живеели с децата си Г. и Н. в
едно домакинство на първия етаж на жилищна сграда, в която живеели и
други роднини. Двамата съпрузи винаги били заедно, с изключение на
периодите, когато Г. ходел в чужбина на сезонна работа, за да изкарва пари за
семейството. След смъртта на съпругата му, Г. се разболял от болест на
стомаха. Дъщерята Н. напуснала млада семейството, оженила се в Д., където
имала голяма къща. Последните 4-5 години живеела в Б., като се връщала
през лятото за около месец, през който цялото семейство били заедно.
Независимо че не живеела в дома на майка си, поддържала с нея
непрекъснато връзка по телефона и чрез видео. Приела тежко вестта за
смъртта на майка си, а непосредствено след като разбрала, дори припаднала.
Синът на починалата Г. живял в един дом с майка си и баща си, дори работел
на едно място с нея. Има дете на 6-7 години. Преди смъртта на Ш., Г. и жена
му отишли да живеят в с.М. при родителите на съпругата му, но след смъртта
на майка му, се върнали в дома на баща му, тъй като родителите на съпругата
му не се държали добре с тях. Г. много тежко приел смъртта на майка си, като
още не се е възстановил. След смъртта й всяка седмица ходел на гробищата.
Двамата със сестра му много обичали майка си и били много близки с нея.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза
(СПЕ), приета пред първата нистанция, състоянието на Г. Г. М. може да се
разглежда в контекста на реакция на скръб като отговор на преживяното
стресогенно събитие, довело до разстройство в адаптацията - напускане на
работното място на втория месец след злополуката, станал е по-затворен. Към
момента на изследването, гореописаните емоционални състояния са
претърпели частично обратно развитие, като персистира повишена
ситуативна тревожност при разговори, свързани с преживяното ПТП и през
преминаване през мястото на злополуката, мисловни ретардации за майка им.
За това е допринесло задължението и отговорността да се грижи за болния си
7
баща, което се явява предиктор, който отклонява доминантата им
травматична тема. Освидетелстваното лице е преживяло стресогенно жизнено
събитие, с последваща психологична реакция на скръб спрямо загубата на
майка си и с последващо разстройство в адаптацията. Интензитетът и
продължителността на емоционалните преживявания не достигат до проява
на клинично значими данни за наличие на психопатологични феномени.
По отношение на Н. Г. Д., съгласно заключението на СПЕ, се
наблюдава състояние от типа на реакция на преживяно психотравмено
събитие, последвано от преживяване на реакция на скръб довело до
разстройство в адаптацията. Към момента на изследването, гореописаните
емоционални състояния са претърпели частично обратно развитие, като
персистира повишена ситуативна тревожност при разговори, свързани с
преживяното ПТП, през преминаване през мястото на злополуката, мисловни
ретардации за майка им. За това е допринесло задължението и отговорността
да се грижи за болния си баща, което се явява предиктор, който отклонява
доминантата им травматична тема. Подекспертното лице е преживяло
стресогенно жизнено събитие в контекста на реакция на скръб, довело до
разстройство в адаптацията. Интензитетът и продължителността на
емоционалните преживявания не достигат до проява на клинично значими
данни за наличие на психопатологични феномени.
Съгласно СПЕ, резултатите от психологичното изследване
състоянието на Г. М. Т. сочат усложнена реакция на скръб като отговор на
преживяното стресогенно събитие, довело до емоционални преживявания от
тревожно- депресивния регистър с нарушения в личностовото и социално
функциониране. Имайки предвид привързаността на изследваното лице към
съпругата му, изградената емоционално-доверителна връзка между него и
нея, помощта и подкрепата, която му е оказвала, последващото онкологично
заболяване, което също ограничава неговата автономност и се нуждае от
допълнителни грижи, засилва липсата от загубата й, могат да се съотнесат
към усложнена реакция на скръб, която е довела до психомоторна
потиснатост, емоционална лабилност, ниска устойчивост на стрес.
Препоръчително е психологическо подпомагане, както и консултация с
психиатър, която към момента не е правена. Към настоящия момент, предвид
и онкологичното заболяване, подекспертното лице не се е адаптирало
напълно към настъпилите жизнени събития Последиците за в бъдеще са
8
трудно прогнозируеми.
От заключенията на назначената съдебно-медицинска експертиза,
се установява, че на 11.05.2020 г., Г. М. Т. е диагностициран с онкологично
заболяване — стомашен антрален карцином. Според експерта обаче, не може
да се приеме, че стресогенното събитие, което той е преживял при загубата на
съпругата си, е довело до възникване на това заболяване, макар в
медицинската литература емоционалния стрес да е сочен като спомагателен
фактор за появата на такова заболяване.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че съпругът и
синът на починалата при процесното ПТП са изживели по-силни по
интензитет негативни емоции в сравнение с дъщеря й. Този извод е
мотивиран с факта, че починалата е живяла със съпруга си през целия си
живота, а синът им също е живял в техния дом през по-голямата част от
живота си. Дъщерята Н. е напуснала рано семейния дом и е живяла със
съпруга си в друго населено място, а последните 4-5 години - и в друга
държава. Според съда, независимо от показанията на свидетелите, че тя се
чувала често с майка си и че си идвала за един месец в годината, връзката
помежду им не е била така силна, както със съпруга и сина й. Заключението
на приетата СПЕ също подкрепя горния извод. Освен това, при синът и
дъщерята на починалата се наблюдава частично обратно развитие на
негативните емоционални състояния, които са претърпели. Следва да се
отбележи също така, че и двамата са имали негативни изживявания заради
заболяването на баща им, настъпило скоро след смъртта на майка им, което
обаче не се доказа да е вследствие същата, поради което и не следва да се
взема предвид. Генерално, може да се заключи, че претърпените от тримата
ищци неимуществени вреди не са по-различни и по-интензивни от
обичайните в подобни случаи. Ето защо и като взе предвид икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са лимитите за
отговорност на застрахователите по чл.492 КЗ, както и съдебната практика в
подобни случаи, съдът намира, че за справедливото овъзмездяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, са
необходими и достатъчни по 100 000 лв. за Г. М. Т. и Г. Г. М. и 50 000 лв за Н.
Г. Д.. До тези размери се явяват основателни и следва да бъдат уважени
предявените искове. За разликата над посочените суми, до размер от 150 000
9
лв, исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Според настоящата инстанция, не са налице основания за
намаляване на така определените обезщетения поради настъпването на
смъртта на Ш. М. Т. при независимо съпричиняване от водача на лекия
автомобил марка „М.,”, модел „С.", с рег. № ..........., С. С. С., и водача на
другия автомобил „Ф.”, модел „Г.”, с рег. № *******, М. Х. Х., тъй като,
съгласно чл.53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, т.е. пострадалото лице може да претендира пълния
размер на обезщетението от всяко от тези лица, респ. от застрахователя на
съответното лице.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Г. М. за разликата над
сумата от 50 000 лв, до размер от 100 000 лв, като вместо това бъде осъден
ответника Н.*** да му заплати сумата от още 50 000 лв обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на майка му Ш. М. Т., причинена
от настъпило на 06.08.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата
от 100 000 лв, считано от 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от починалия в хода на процеса ищец Г. М.
Т., на мястото на който са конституирани наследниците му Г. Г. М. и Н. Г. Д.,
за разликата над сумата от 50 000 лв, до сумата от 100 000 лв, вместо което в
полза на наследниците му Г. Г. М. и Н. Г. Д. бъдат присъдени още 50 000 лв,
ведно със законната лихва върху сумата от общо 100 000 лв, считано от
29.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
В останалата обжалвана част, с която исковете на Г. М. Т., заместен
от законните си наследници и на Г. Г. М., са отхвърлени за разликата над
сумата от по 100 000 лв, до размер от 150 000 лв, а искът на Н. Г. Д., за
разликата над сумата от 50 000 лв, до размер от 150 000 лв,
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и ще
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да
отмени и в частта за разноските, с която се осъжда Н. Г. Д. от с.Б, ул. Б. м. **
общ.Д., обл.С., с ЕГН ********** и Г. Г. М. от с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К.,
обл.К., с ЕГН **********, да заплатят на Сдружение Национално бюро на
10
Б*** **** - гр.С., ул. Г. И. № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, за разликата
над сумата от 11613 лв с ДДС, до присъдения размер от 14931 с ДДС.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на адв. Р. М. следва да бъде присъдено
допълнително възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищците пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете и
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2 200 лв с ДДС лв,
както и възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4236 лв с ДДС.
На ответника Н.*** се следват разноски пред настоящата инстанция
за адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на спора. По подадената
въззивна жалба от Н.*** са сторени такива от 24 лв за държавна такса и 420
лв с ДДС за процесуално представителство, които ще се присъдят в пълен
размер, тъй като жалбата е изцяло основателна.
Във връзка със защитата по подадената от ищците въззивна жалба,
от Н.*** са сторени разноски от общо 31140 лв за изготвяне на отговор на
въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция,
които са оспорени от другата страна като прекомерни. В тази връзка, съдът
съобрази, че при материален интерес пред въззивната инстанция от общо
300 000 лв, минималния размер на адвокатското възнаграждение по
Наредбата е общо 12708 лв с ДДС. Ето защо и предвид развитието на
производството пред настоящата инстанция, платения от Н.*** адвокатски
хонорар е очевидно прекомерен, поради което следва да бъде намален до
минимума по наредбата от 12708 лв с ДДС. На тази база и с оглед изхода на
спора, на Н.*** ще се присъдят 8472 лв с ДДС разноски за адвокатски
хонорар пред настоящата инстанция, които ищците ще следва да им заплатят.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, Н.*** следва да заплати в полза на
Съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от 4000
лв допълнителна държавна такса за производството пред първата инстанция,
както и сумата от 2000 лв държавна такса за въззивното производство,
съобразно изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. № 55/2020 г. по
описа на К.йски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Г. М. от
с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН ********** за осъждане на
Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И., № *, ет. *, с
БУЛСТАТ ********, да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на майка му Ш. М. Т., причинена от
настъпило на .......... г. ПТП, за разликата над сумата от 50 000 лв., до
сумата от 100 000 лв, КАКТО И В ЧАСТТА ОТНОСНО ДАТАТА, от която е
присъдена законната лихва върху обезщетението – 13.12.2019г., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г.
И., № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, да заплати на Г. Г. М. от с.Ф., ул."В. Л.,
№ *, общ. К., обл.К., с ЕГН **********, сумата от още 50 000 лв
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т.,
причинена от настъпило на ...............г. пътно-транспортно произшествие,
представляваща остатък до пълния размер на вземането на този ищец от
100 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата от общо 100 000 лв,
считано от 29.01.2020г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. №
55/2020 г. по описа на К.йски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска
на Г. Г. М. от с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН ********** за
осъждане на Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И., № *,
ет. *, с БУЛСТАТ ********, да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на майка му Ш. М. Т., причинена от
настъпило на .........................г. ПТП, за разликата над сумата от 100 000 лв., до
сумата от 150 000 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. № 55/2020 г. по
описа на К.йски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Г. М. Т., от с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН **********, починал в
хода на производството, на мястото на когото са конституирани наследниците
му Г. Г. М. и Н. Г. Д., иск за осъждане на Сдружение Национално бюро на
12
Б*** **** - гр.С., ул. Г. И. № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т.,
причинена от настъпило на ........................... ПТП, за разликата над сумата
от 50 000 лв, до сумата от 100 000 лв, КАКТО И В ЧАСТТА ОТНОСНО
ДАТАТА, от която е присъдена законната лихва върху присъденото
обезщетение – 13.12.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г.
И. № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, да заплати на Г. Г. М. от с.Ф., ул."В. Л.,
№ *, общ. К., обл.К., с ЕГН ********** и Н. Г. Д. от с.Б, ул. Б. м. ** общ.Д.,
обл.С., с ЕГН **********, като законни наследници на първоначалния ищеца
Г. М. Т., от с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН **********, починал в
хода на производството, на чието място са конституирани по делото, сумата
от още 50 000 лв обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на Ш. М. Т., причинена от настъпило на ................... г. ПТП,
представляваща остатък до пълния размер на вземането от 100 000 лв ,
ведно със законната лихва върху сумата от общо 100 000 лв, считано от
29.01.2020г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. №
55/2020 г. по описа на К.йски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г. М. Т., от с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН
**********, починал в хода на производството, на мястото на когото са
конституирани наследниците му Г. Г. М. и Н. Г. Д., иск за осъждане на
Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И. № *, ет. *, с
БУЛСТАТ ********, да заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на Ш. М. Т., причинена от настъпило на .................. г. ПТП,
за разликата над сумата 100 000 лв, до сумата от 150 000 лв .
ОТМЕНЯ Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. № 55/2020 г. по
описа на К.йски окръжен съд, в частта, с която Сдружение Национално бюро
на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И., № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, е осъдено да
заплати законната лихва върху присъдената в полза на Н. Г. Д. от с.Б, ул. Б.
м. ** общ.Д., обл.С., с ЕГН **********, сума в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на Ш. М. Т., причинена от настъпило на ................... г. ПТП, считано от
31.12.2019 г., до окончателното й изплащане, вместо което
13
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г.
И., № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, да заплати законната лихва върху
присъдената в полза на Н. Г. Д. от с.Б., ул.Б. м. № * № 1, общ.Д., обл.С., с
ЕГН **********, сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., причинена от
настъпило на ................г. ПТП, считано от 29.01.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. №
55/2020 г. по описа на К.йски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
иска на Н. Г. Д. от с.Б, ул. Б. м. ** общ.Д., обл.С., с ЕГН ********** за
осъждане на Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И., № *,
ет. *, с БУЛСТАТ ********, да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на майка й Ш. М. Т., причинена от
настъпило на .......................... г. ПТП, за разликата над сумата от 50 000 лв.,
до сумата от 150 000 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 22031 от 07.06.2022 г. по т.д. № 55/2020 г. по
описа на К.йски окръжен съд, в частта за разноските, с която се осъжда Н. Г.
Д. от с.Б, ул. Б. м. ** общ.Д., обл.С., с ЕГН ********** и Г. Г. М. от с.Ф.,
ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН **********, да заплатят на Сдружение
Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И., № *, ет. *, с БУЛСТАТ
********, адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
исковете, за разликата над сумата от 11613 лв с ДДС, до присъдения размер
от 14931 с ДДС.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г.
И., № *, ет. *, с БУЛСТАТ ********, да заплати на адв. Р. И. М. от
Адвокатска колегия - София, с личен номер от единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет № ***********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ул. Ц. А. ****** № 1, ет. 4, допълнително възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 2 200 лв с ДДС лв, както и възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция в размер
14
на 4236 лв с ДДС.
ОСЪЖДА Г. Г. М. от с.Ф., ул."В. Л., № *, общ. К., обл.К., с ЕГН
********** и Н. Г. Д. от с.Б, ул. Б. м. ** общ.Д., обл.С., с ЕГН ********** да
заплатят на Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г. И., № *,
ет. *, с БУЛСТАТ ******** сумата от 8472 лв с ДДС разноски за адвокатски
хонорар пред настоящата инстанция по съразмерност и след намаляване по
реда на чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на Б*** **** - гр.С., ул. Г.
И., № *, ет. *, с БУЛСТАТ ******** да заплати в полза на Съдебната власт,
по сметка на Пловдивския апелативен съд, съобразно изхода на спора, сумата
от 4000 лв допълнителна държавна такса за производството пред първата
инстанция, както и 2000 лв държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15