Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 8086 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Р.Н.З. против „Д.З.“АД
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищцата
твърди, че на 24.08.2014 г. пострадала при пътно-транспортно произшествие,
настъпило по вина на водача на л.а „БМВ 320 Д“ с рег. № *******– С.П.Д.-Л.,
чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“. В резултат на катастрофата ищцата
получила телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищцата
определя на 40 000 лв. Наред с това претърпяла имуществени вреди, които се изразили
в разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавала, ако бе здрава, и обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода 28.08.2014г.-24.02.2015 г. в размер на 1984.95 лв.,
както и имуществени вреди на стойност 300 лв., представляващи разходи за
лекарства: „Семакс“ – 1 бр., „Нимезил“ – 2 бр., „Новарикс“ – 1 бр., „Дексофен“
– 3 бр., „Диклофенак лукс“ – 2 бр., „Оксикорт спрей“ – 3 бр., „Хепароид дентива
маз“ – 3 бр., „Лиотон 1000“ – 2 бр., „Диип рилийф“ – 2 бр., „Волтарен форте“ –
1 бр., „Фастум гел“ – 1 бр., „Браунол йоз“ – 9 бр., „Матинокорт маз“ – 1 бр.,
„Брауновид маз“ – 7 бр., „Пост непрол“ – 2 бр., „Непролизин“ – 2 бр.,
„Джинджира цедикасол спрей“ – 2 бр., „Контратубекс“ – 2 бр., „Гел див кестен“ –
1 бр. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 40 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди/, 300 лв./стойността на направени
разходи за лекарства/ и 1984.95 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получила, ако бе здрава,
и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 28.08.2014 г. - 24.02.2015
г./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба до
окончателното изплащане. Ответникът
оспова исковете, като прави следните възражения: оспорва предявения иск за
неимуществени вреди само по размер; оспорва по основание и размер предявения
иск за имуществени вреди, представляващ разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила, ако бе здрава, и обезщетението за
временна нетрудоспособност за периода 28.08.2014г. - 24.02.2015г.; оспорва
претенцията за заплащане на обезщетение за разходи за лекарства; поддържа
становището, че липсват доказателства разходите да са били необходими за
лечението на ищцата и да са били заплатени от нея. Моли съда да отхвърли
исковете. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди: За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а „БМВ 320 Д“ с
рег. № *******е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” от „ЗАД “Виктория“ АД, което се потвърждава и от представената по
делото справка за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния
фонд. Страните
не спорят, че правоприемник на „ЗАД “Виктория“ АД е „Д.З.“АД, което обстоятелство
е оповестено на сайта на Търговския регистър. Видно
от влязла в сила присъда от 24.11.2015 г. по НОХД № 479/2015 г. на Окръжен съд
– Сливен С.П.Д.-Л. е призната за виновна в това, че на 24.08.2014 г., в
землището на с. Полско Пъдарево, общ. Нова Загора, в участък от автомагистрала
„Тракия”, при управление на л.а „БМВ 320
Д”, с per. № *******, е нарушила чл. 21 ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водачите категория „В” да превишават скоростта на
автомагистрала с повече от 140 км/час, в резултат на което е ударила движещото
се в насрещната лента за движение моторно превозно средство – л.а „Мерцедес 190Е”
с per. № *******, при което по
непредпазливост е причинила смъртта на Лилия Георгиева Н., пътуваща в л.а „БМВ 320Д”,
per. № *******, с което е осъществила
състава на престъпление по чл. 343 ал. 1 б.”В”, вр. чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК, поради което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 8 месеца, което е отложено с изпитателен срок от три години. С
оглед на влязлата в сила присъда, на основание чл.300 от ГПК, съдът приема, че поведението на С.П.Д.-Л. - водач на л.а „БМВ 320Д”, per. № *******, е било противоправно и виновно и е в
причинно-следствена връзка с настъпилата на 24.08.2014г. катастрофа между л.а „БМВ 320 Д”, с per. № ******* и л.а
„Мерцедес 190Е” с per. № *******. С
отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че при това пътно-транспортно
произшествие е пострадала и ищцата Р.Н.З., като твърди, че са й причинени
единствено леки телесни повреди. От
заключението на назначената по делото медицинска експертиза, което съдът
приема, се установява, че при катастрофата пострадалата е получила травми на
дясната ръка и десния крак, както и изгаряния в областта на дясното бедро и
дясното ходило. При нормално протичане на лечебния процес периодът на възстановяване
от травмите в областта на дясната ръка и десния крак е 20 - 25 дни, а периодът
на възстановяване от изгарянията в областта на дясното бедро и дясното ходило е
4 месеца. Ищцата е провела консултации със специалист по физиотерапия и
рехабилитация на 03.11.2015г., за което е представен амбулаторен лист по делото,
но липсват данни да е назначена терапия. Пострадалата е ползвала медикаменти за обработка на раните, против образуване на
белези, обезболяващи и противооточни медикаменти. При прегледа на ищцата вещото
лице е установило, че в областта на
дясната гривнена става от външната страна има белег от повърхностно изгаряне с
охлузване с размери 11/2 см. По външната страна на дясно бедро има четири
кръгловати белега с неправилна форма с размери приблизително 4/2 см., 2/1 см.,
2/0.5 см. и 1/0.5 см. на нивото на кожата с по-тъмен цвят. В областта на дясна
подбедрица от задната вътрешна страна до ахилесовото сухожилие се опипва
подкожно уплътнение около 2 см. Експертът е установил ограничен обем на
движение в дясна раменна става за сметка на въртеливите движения. За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е
разпитана св.Петрова/приятелка на пострадалата/. Същата заявява, че познава З.
от 30 години, заедно следвали висшето си образование. Свидетелката научила по
телефона, че ищцата е пострадала при катастрофа, посетила я в дома й,
установила, че е много зле, имала наранявания на десния крак и ръка. Ищцата
изпитвала много силни болки. Психически не била добре, не можела да говори
нормално, заеквала. Свидетелката й помогнала да се изкъпе. След няколко дни я
приели в „Пирогов“, настанили я в Клиниката по изгаряния. След катастрофата, независимо
от изминалия дълъг период от време, ищцата не шофирала и изпитвала страх да
пътува в кола. Свидетелката си спомня за случай, при който пътувала с ищцата в
автомобил, управляван от сина й. Макар автомобилът да се движел с ниска скорост
от 40 км/час, ищцата направила забележка на сина си, че кара бързо и поискала
да намали скоростта, след което започнала да заеква. След катастрофата З. се
променила, затворила се в себе си, не искала да се вижда с хора, дори със
свидетелката рядко комуникирала, понякога заеквала в по-емоционални моменти,
напр. когато разказвала за катастрофата или когато чуела по телевизията за
настъпили други катастрофи. Ищцата се притеснявала от белезите, които получила
при произшествието, поради което не искала да ходи със свидетелката на почивка
в спа хотели, на басейн, споделяла със свидетелката, че трудно заспива и пие
успокоителни. С
оглед на медицинската експертиза и показанията на св. Петрова, съдът приема за
установено по делото, че ищцата е получила телесни повреди при катастрофата, от
които е претърпяла неимуществени вреди. Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът за неимуществени вреди е доказан по основание. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищцата към датата на катастрофата/52 г./; вида на претърпените
телесни повреди - травми в областа на дясната ръка и десния крак и изгаряния в областта
на дясното бедро и дясното ходило; продължителността на възстановителния период
– 4 месеца; обстоятелството, че е лежала в УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД, Отделение по
изгаряния, през периода 31.08.2014 г. - 04.09.2014 г., където под анестезия са
почистени девитализирали тъкани на дясното бедро и ходило и е направена
превръзка с „Актикот“/епикриза от 04.09.2014г. от УМБАЛС „Пирогов“ ЕАД/. Наред
с това съдът отчете силния стрес и типичните за механизма на настъпване
на вредите негативни емоционални преживявания, които са се
отразили на живота на ищцата и след катастрофата – същата не шофира и се
страхува да пътува с кола. Съдът съобрази и обстоятелството, че е ограничен
обемът на движение на дясната раменна става на ищцата за сметка на въртеливите
движения, както и че са останали белези по тялото й - в областта на дясната гривнена става от
външната страна има белег от повърхностно изгаряне с охлузване с размери 11/2
см., както и по външната страна на дясното бедро има четири кръгловати белега с
неправилна форма с размери приблизително 4/2 см., 2/1 исм., 2/0.5 см. и 1/0.5
см. на нивото на кожата с по-тъмен цвят, които притесняват пострадалата./констативна
част на медицинска експертиза, показания на св. Петрова/. Като отчете
горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2014 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди,
на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 20 000 лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв., следва да бъде отхвърлен. По претенцията за
имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства: С уточняваща молба от 10.10.2016г. /л.52/ ищцата е конкретизирала
лекарствата, за които е направила разходи: „Семакс“ – 1 бр., „Нимезил“ – 2 бр.,
„Новарикс“ – 1 бр., „Дексофен“ – 3 бр., „Диклофенак лус“ – 2 бр., „Оксикорт
спрей“ – 3 бр., „Хепароид дентива маз“ – 3 бр., „Лиотон 1000“ – 2 бр., „Диип
рилийф“ – 2 бр., „Волтарен форте“ – 1 бр., „Фастум гел“ – 1 бр., „Браунол йоз“
– 9 бр., „Матинокорт маз“ – 1 бр., „Брауновид маз“ – 7 бр., „Пост непрол“ – 2 бр.,
„Непролизин“ – 2 бр., „Джинджира чедикасол спрей“ – 2 бр., „Контратубекс“ – 2 бр.,
„Гел див кестен“ – 1 бр. Ответникът
поддържа възражението, че тези лекарства не са били необходими за лечението на
ищцата и липсват доказателства да са били закупени от нея. От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че за лечението си ищцата
е ползвала медикаменти за обработка на раните, против образуване на белези,
обезболяващи и противооточни лекарства. По
делото са представени рецепти за изписани лекарства през периода 19.09.2014г. -
06.02.2015г. и 2 бр. касови бонове от
10.12.2014г. на обща стойност 56, 12лв. за закупени „Латикорт унгв.“, „Колдрекс
макс“, „Хепароид унгв.“, „Диип релийв гел“, „Траумил“, „Цетебе“, „Натюр гел с див
конски кестен“, „Адитива вит.“, „Витасин крем“. Във
фискалните бонове от 10.12.2014г./л.44/ са посочени само три от лекарствата, за
които ищцата претендира обзещетение – „Хепароид унгв.“ на
стойност 8.59 лв., „Диип релийв гел“ на стойност 6.79 лв. и „Натюр
гел с див конски конски кестен“ за сумата от 6.59 лв. Общата стойност на тези
лекарства е 21.97 лв., до която искът е доказан по основание и размер. Касае се
за лекарства, които се прилагат при контузии и имат противовъзпалително
действие, поради което съдът приема, че са били необходими за лечението на
ищцата, а искът в останалата част, до пълния предявен размер от 300 лв., трябва
да бъде отхвърлен. Следва да се отбележи, че за останалите
лекарства, описани в уточняващата молба от 10.10.2016г., не са представени
писмени доказателства по делото да са били закупени от ищцата, а във фискалните
бонове са описани лекарства, за които З. не търси обезщетение, с изключение на „Хепароид унгв.“, „Диип релийв гел“ и „Натюр
гел с див конски кестен“. По предявения иск за имуществени
вреди, изразили се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получила, ако бе здрава, и обезщетението за временна нетрудоспособност за
периода 28.08.2014т. – 24.02.2015.: От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, и представените по
делото болнични листове, се установи, че ищцата през периода
28.08.2014г.-24.02.2015г. е ползвала отпуск по болест, за да лекува изгарянията
от катастрофата и травмата на дясната ръка. От
основното и допълнително заключение на
счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата
би получила, ако бе здрава, и обезщетението за временна нетрудоспособност за
периода 28.08.2014г. – 24.02.2015г. е 1815.93 лв., а разликата между нетното трудово възнаграждение,
което ищцата би получила, ако бе здрава,
и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 28.08.2014г. – 24.02.2015г. е 166.91 лв. Съгласно
мотивите към Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, при
определяне на обезщетението за имущестени вреди от деликт под
"действително получавано трудово възнаграждение" трябва да се разбира
възнаграждението, получено от пострадалия след приспадане на законно
установените удръжки, поради което съдът приема,
че в конкретния случай обезщетението за
имуществени вреди следва да бъде изчислено
като разлика между нетното трудово възнаграждение, което ищцата би
получила, ако бе здрава, и обезщетението за временна нетрудоспособност през
процесния период. При
така събраните доказателства дължимото на ищцата обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което би
получила, ако бе здрава, през периода 28.08.2014г. – 24.02.2015г. и полученото
за същия период обезщетението за временна нетрудоспособност, е 166.91 лв.,
колкото е установила допълнителната счетоводната експертиза, до който размер
искът е доказан, а в останалата част, до пълния предявен размер от 1984.95 лв.,
следва да бъде отхвърлен. По
законната лихва: Началният
момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за
вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането. В случая, дължимото от ответника обезщетение
за забава следва да се присъди от датата на настъпване на увреждането, но
ищцата претендира законна лихва от по-късна дата – датата на подаване на ИМ /30.06.2016г./,
поради което лихвата следва да бъде присъдена за посочения от нея период. По
разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 547.06 лв. Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 163.23лв., съобразно отхвърлената
част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, държавна такса в размер на 900 лв. върху уважената част от исковете. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, адрес: гр.
София, бул „*******, да заплати на Р.Н.З., ЕГН **********,***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 20 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни повреди,
получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.08.2014 г. по вина
на С.П.Д.-Л., при управление на л.а „БМВ 320 Д“ с рег. № *******, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, да заплати
на Р.Н.З., ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 21.97 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за закупуване на „Хепароид унгв.“, „Диип релийв гел“ и „Натюр
гел с див конски конски кестен“, за които е издаден касов бон на 10.12.2014 г.,
необходими за лечението на телесните повреди, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 24.08.2014 г. по вина на С.П.Д.-Л., при управление
на л.а „БМВ 320 Д“ с рег. № *******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 300 лв., представляващи разходи за
закупуване на „Семакс“ – 1 бр., „Нимезил“ – 2 бр., „Новарикс“ – 1 бр.,
„Дексофен“ – 3 бр., „Диклофенак лус“ – 2 бр., „Оксикорт спрей“ – 3 бр., „Лиотон
1000“ – 2 бр., „Волтарен форте“ – 1 бр., „Фастум гел“ – 1 бр., „Браунол йоз“ –
9 бр., „Матинокорт маз“ – 1 бр., „Брауновид маз“ – 7 бр., „Пост непрол“ – 2
бр., „Непролизин“ – 2 бр., „Джинджира чедикасол спрей“ – 2 бр., „Контратубекс“
– 2 бр., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, да заплати
на Р.Н.З., ЕГН **********, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 166.91 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разликата
между нетното трудово възнаграждение, което Р.Н.З. би получила, ако бе здрава,
и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 28.08.2014т.
– 24.02.2015., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2016г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1984.95 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД да заплати на Р.Н.З., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 547.06
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Н.З. да
заплати на „Д.З.” АД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 163.23 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД да
заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
държавна такса върху уважените искове
в размер на 900 лв. Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :