№ 95
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 260008 от 08.02.2021 г., постановено по гр. дело №
130/2020 г. по описа на РС - гр. И., И. И. Н. от с. К. е осъдена да
заплати на Д. И. И. от с. К. сумата от 1235 лева обезщетение за
причинени му имуществени вреди по пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 08.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 08.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. И. И. Н. е осъдена да заплати на Д. И. И. сумата от 650, 00
лева разноски за производството.
Решението е обжалвано от ответника И. И. Н., чрез адв. С.Ф. с
доводи за неправилност, незаконосъобразност и съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила. В жалбата се съдържа
оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, тъй като не се е съобразил със служебната ангажираност
на адв. С.Ф. и не е отложил делото за друга дата. По този начин
1
допуснатият до разпит свидетел В.С. не бил разпитан и определението
за допускането на свидетеля отменено. По този начин делото било
решено като са кредитирани само показанията на свидетелите на
ищеца – Й.А.З. и И.А. И.а, майка на ищеца. По същество моли
решението да бъде отменено и иска отхвърлен изцяло.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемата
страна Д. И. И., чрез адв. К. е депозирал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадене в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. По същество жалбата е неоснователна.
Ищецът Д. И. И. е предявил срещу И. И. Н. иск за заплащане на
сумата от 1235, 00 лева, представляваща стойността на причинените
му имуществени вреди от ПТП, реализирано на 08.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 08.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока за отговор И.Н. не е депозирала писмен отговор. В
първото по делото заседание, проведено на 17.09.2020 г.
процесуалният представител на ответника е оспорил иска.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Приетата съдебно автотехническа експертиза дава заключение,
че на 08.07.2019 г. в с. К. на кръстовището образувано от пресичане на
ул. „И. Р.“ с ул. „Б.“, между л.а. марка М. с рег. № ........... с водач И. И.
Н. и л.а. марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ............ с водач Д. И. И., при
условията на автомобили в процес на движение, е нанесен челен удар
и понесен с предните габаритни страни. Непосредствената причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е предприетата
маневра „завой на ляво“ от страна на л.а. „М.“ без да осигури
предимство на л.а. Ф. за преминаване през кръстовището в посока
направо. Дадено е заключение, че действителната стойност на щетата
настъпила по лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ............ в
резултат на произшествието е в размер на 1273,38 лева. Следите от
удар и деформациите по лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ добре
отговарят да са получени по посочения от ищеца механизъм.
2
По делото са разпитани двама свидетели на ищеца – Й.А.З. и
И.А. И.а.
От разпита на св. Й.З. се установява, че е била в лекия автомобил
марка „Ф.“, модел „Г.“, управляван от ищеца при настъпването на
ПТП. След удара Д. излязъл от колата и отишъл при ответницата И.ка,
която помолила да не викат полиция и заявила, че ще даде сумата
необходима за ремонтиране на автомобила. Щетите по лекия
автомобил марка „Ф.“ били в предната част на колата.
От разпита на св. И. И.а /майка на ищеца/ се установява, че
08.07.2020 г. синът й се обадил, че е участвал в ПТП. Свидетелката
отишла на място, където видяла, че по колата имало щети – счупена
предна броня, капак, фарове, спукана гума, изтекла течност от
радиатора. Ответницата И.Н. помолила да не се вика КАТ.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
На първо място неоснователни за възраженията за допуснати
процесуални нарушения от РС-И.. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от ГПК съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й
не могат да се явят в съдебно заседание поради препятствие, което
страната не може да отстрани. Съгласно цитираната разпоредба
следва както страната, така и нейният пълномощник т.е. и двамата
едновременно да са възпрепятствани и да не могат да се явят по
уважителни причини. Отсъствието само на страната или само на
нейния пълномощник, дори по уважителна причина, не може да бъде
основание делото да бъде отложено. В случая са представени
доказателства пред въззивният съд за невъзможността да се яви само
пълномощникът на ответника - адв. Ф., но не и такива за самия
ответник.
Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата
на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до
отхвърляне на претенцията.
Основният елемент на този правен институт е вредата. От
свидетелските показания и от приетата съдебно автотехническа
експертиза категорично се установява, че на 08.07.2019 г. в с. К. на
кръстовището образувано от пресичане на ул. „И. Р.“ с ул. „Б.“, между
3
л.а. марка М. с рег. № ..........., с водач И. И. Н. и л.а. марка „Ф.“ модел
„Г.“ с рег. № ............, с водач Д. И. И., е реализирано ПТП. От
експертизата, която съдът кредитира като обективна и компетентна,
непосредствената причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е предприетата маневра „завой на ляво“ от
страна на л.а. „М.“, без да осигури предимство на л.а. Ф. за
преминаване през кръстовището в посока направо.
Дадено е заключение, че действителната стойност на щетата
настъпила по лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ............, в
резултат на произшествието е в размер на 1273,38 лева. Следите от
удар и деформациите по лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“
отговарят да са получени по посочения от ищеца механизъм. Т.е.
налице са всички предпоставки от фактическият състав на чл. 45 ЗЗД,
поради което следва да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да се уважи до размера предявен от
ищцата -1235, 00 лева. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи и
лихва от момента на деликта – 08.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението
следва да се потвърди.
На ответника по жалба следва да се присъдят разноски в размер
на 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 08.02.2021 г.,
постановено по гр. дело № 130/2020 г. по описа на РС - гр. И..
ОСЪЖДА И. И. Н. с ЕГН: ********** от с. К., ул. „Р.“ № .. да
заплати на Д. И. И. с ЕГН: ********** от с. К., ул. „Е.“ № ... сумата от
300, 00 /триста/ лева разноски за въззивното производство.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5