О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
9.04.2019 г.
Град Бургас
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен
състав
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело № 329 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №48 от 8.01.2019г. по
гр.д.№5374 по описа за 2018г. Бургаският районен съд е приел за установено
между страните, че Т.д.М. *** дължи на ЕС на бл.23, ж.к.“Меден рудник“, гр.Бургас,
представлявана от управителя Драган Колев Узунов, сумата от общо 317,80 лв.,
представляваща неплатени задължения за разходи по текущо управление и поддръжка
на общите части на сградата, находяща се на адрес ж.к.“Меден рудник“,
гр.Бургас, бл.23, определени с решение на Общо събрание, обективирано в
Протокол на ОС от 27.03.2018г., дължими за периода от м.юли 2016г. до м.февруари
2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3348/2018г. на БРС.
Против решението е постъпила въззивна
жалба, подадена от адв.М.Т. от БАК като пълномощник на Т.Д.М. ***. Сочи се, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при несъответствие със
събраните доказателства, поради което се иска неговата отмяна. И отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски. На първо място са изложени доводи за
недопустимост на исковата молба, без да са развити каквито и да било
съображения. На следващо място се сочи, че иска е неоснователен и неподкрепен с
доказателства. Не били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца. Не било проведено
пълно и главно доказване на законосъобразното
свикване, провеждане и разгласяване на общото събрание, проведено на
27.03.2018г. Липсвали доказателства в тази насока, а част от представените били
неотносими, понеже касаели други общи събрания. Неотносими били разходите по
колона 9 от Сведението за действително извършените разходи, които били
своевременно оспорени от ответницата като такива, неподлежащи на включване в
отчета на ЕС за приходи и разходи. Неотносими към предмета на делото намира и
разходите от личен характер, направени от председателя на ЕС- пътни, паркинг и
др. Тези възражения не били обсъдени от районния съд. На следващо място са
изложени доводи за незаконосъобразно- в нарушение на чл.51, ал.1 ЗУЕС начинът
на определяне на разходите между етажните собственици. Тази разпоредба не била
спазена, а разходите били определени между живущите по методика, която не
отговаряла на законово предвидената, в каквато насока били и показанията на
св.Кудев. Сочи още, че твърдението за признаване на иска до размер от 222,78
лв. било доказано посредством писмени доказателства- предложение с обратна
разписка, което било достигнало до представляващия ЕС на 13.06.17г. /така
св.Кудев/. Последният присъствал когато на управителя било предложено заплащане
в брой на признатите от ответницата суми, но последният отказал частично
плащане. Ищецът направил и изрично изявление в тази насока. Разпределяне на
доказателствената тежест от страна на съда в тази насока не било правено, а
съдът ограничил въпросите към св.Кудев като не допуснал въпросите за това дали
е бил извършен опит за плащане. Намира, че ищцовата страна не отрича липсата на
банкова сметка ***, по която да бъде направено частичното плащане. Едва в
решението си съдът изложил мотиви за неуважаването на възраженията срещу пълния
размер на сумата поради липса на реално плащане до признатия размер.
Моли за отмяна на решението,
отхвърляне на иска и присъждане на разноски. При условията на евентуалност, в
случай че иска бъде уважен до размера на стореното признание на иска и
отправеното предложение за плащане през 2017г., моли да се приеме, че
ответницата не е дала повод за завеждането на делото, с последиците от това по
закон.
Въззиваемата етажна собственост,
представлявана от Драган Колев Узунов- председател на УС, чрез адвокат С.П. е
представил своевременно отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи,
че оплакванията на въззивника са неоснователни, а решението следва да бъде
потвърдено. Установено било , че на 27.03.2018г. било проведено ОС на ЕС в
сграда, находяща се в гр.Бургас, к-с „Меден рудник“, бл.23, на което били взети
решени, сред които и такова за потвърждаване на списъка на собствениците с
неплатени месечни вноски по разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата и размерът на задълженията им- така решение №2 на стр.8 от
Протокола от ОС. Не било спорно, че въззивницата е етажен собственик в
сградата. От доказателствата по делото било видно как и в какъв размер са
определени дължимите от етажните собственици суми, включително тези, касаещи
въззивницата. Последната не въвела твърдения и не представила доказателства, че
тези решения са били оспорени от нея по
реда на чл.40 и в сроковете по ЗУЕС, а пропускането им преклудирало
възможността да се обсъжда съдържанието и решенията в настоящото производство.
Цитирана е практика на ВКС в подкрепа на твърденията на въззиваемата страна, че
оспорването на действителността на решенията на ОСЕС не може да бъде обсъждано
в настоящото производство. На второ място са изложени доводи, че с частичното
признание на исковете въззивникът напрактика оттеглял твърденията си за
незаконосъобразност. Дори да се приемела тезата, че е допустимо оспорване
размера на задълженията, без да е оспорено решението на ОСЕС за определянето
им, ответникът би следвало да докаже грешката в тяхното изчисление, но това не
било сторено. Недоказани останали и твърденията на въззивника, че не е дал
повод за завеждането на делото. При подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въззиваемата страна посочила банкова сметка, ***ума, но
подобно плащане не постъпило. Напротив- било направено възражение, довело до
образуване на настоящото производство по чл.422 ГПК.
Оспорва като недопустимо искането
за разпит на свидетел, понеже подобно е искане било преклудирано, като
несвоевременно направено, въпреки възможността на страната да стори това пред
районния съд, поради което моли да бъде оставено без уважение.
Във връзка с указанията за
отстраняване нередовностите на жалбата, констатирани от БОС с разпореждане от 13.03.2019г., страните са представили
своевременно пълномощни, от които е видна представителната власт на
пълномощниците им, а въззиваемата страна е потвърдила и действията на адв.П. по
подаването на отговор на жалбата.
На основание чл.267 ГПК
Бургаският окръжен съд извърши проверка за допустимост на производството.
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от страна, която има правен интерес от обжалване на решението в
атакуваната от нея част. Отговаря на изискванията на чл.261 и 262 ГПК. Ето защо
съдът я намира за допустима, поради което делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На въззивника следва да се дадат
указания да конкретизира какви точно правни последици желае да бъдат приложени
от съда при евентуално уважаване на иска до размера на признатата част от
вземането.
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен за това адвокат.
По доказателствените искания:
Искането за разпит на свидетел е
неоснователно. За установяването на обстоятелствата, за които се иска разпита
на свидетеля в първоинстанционното производство са събрани достатъчно
доказателства, поради което не се налага събирането на допълнителни такива.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за
20.05.2019г. от 10.00ч., за която дата да се призоват страните.
Докладва
въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената
част на настоящото определение.
УКАЗВА
на Т.Д.М., че най-късно до с.з. на 20.05.2019г. следва да конкретизира какви точно
правни последици желае да бъдат приложени от съда при евентуално уважаване на
иска до размера на признатата част от вземането, в противен случай искането
няма да бъде разгледано /чл.101, ал.3 ГПК/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетел, направено от въззивницата Т.М..
Препис
от определението да се връчи на страните.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.