Решение по дело №121/2021 на Административен съд - Търговище

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 117                       30. 09. 2021 година                                      град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                  Търговище

на      двадесет и седми септември                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА   

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                                             ИВАНКА ИВАНОВА

                                                                                              

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор: ДРАГОМИР СЯРОВ

Като разгледа докладваното от Председателя

КНАХД № 121 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2  от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба   от  ИА“АА“   против Решение   № 226/ 02.08.2021 г. постановено по  АНД №  20213530200425 по описа за 2021 г. на ТРС, с което е   било  отменено  Наказателно постановление №38- 0000930 от 09.04.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ на   Б.Г.И. *** е наложено на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като незаконосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН.   Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Не претендира разноски.

Ответната страна    взема становище чрез адв. К., която оспорва жалбата. Не претендира разноски в касационното производство. 

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище  дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид   законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена  в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е  неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление №38- 0000930 от 09.04.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ на   Б.Г.И. ***  е наложено на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр административно наказание глоба в размер на 2000 лева.       

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието,    АУАН с.А-2020 №286437/12.02.2021г  е бил съставен против  Б.Г.И. *** за това, че „на 12.02.2021г. около 14.20 часа в гр.Търговище, третокласен път III-5102 на входа за с. Буховци и главен път I-4 Б.Г.И. ***  като водач на ППС, състоящо се от влекач МАН ТГА 18.430 БЛС с рег.№... от категория N3 и полуремарке с рег.№ ...от категория О4, извършва обществен превоз на товари – течна тор, със заверено копие №********* към лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение, с товарителница №455906/12.02.2021г., с пътен лист №601890/12.02.2021г., по отразен маршрут от гр.Девня за с.Надарево, с кантарна бележка за експедиция №80018476/10 от 12.02.2021г., с МПС, оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO 1324.51 със сер.№02161544 като се  е установило следното нарушение: водачът при извършване на дейността си като водач на МПС за обществен превоз на товари, не представя удостоверение за психологическа годност. Извършена е справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите към ИА“АА“, от която се установи, че водачът няма удостоверение за психологическа годност. Нарушението е установено при посещение на ПТП.  Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 89 т.6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.   Въз основа на съставения акт е издадено   Наказателно постановление №38-0000930 от 09.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по напълно идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл.   87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, за което е наложил   административно наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и на основание чл. 52 ал.4 ЗАНН, изменя квалификацията на актосъставителя по т.1 от акта като неправилна и посочва квалификация по чл. 87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, а след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и предвид настъпилото ПТП, съобразно целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН и случаят не може да се квалифицира като маловажен.    

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, че  АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона ред и форма и съдържат всички необходими реквизити. Съдът се е аргументирал,  че актосъставителят едновременно е посочил, че водачът не представя УПГ и че същият не притежава такова, като всяко едно от тези деяния осъществява състава на две различни нарушения – първото е по чл. 89 т.6 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, а второто е по чл. 87 т.2 от същата наредба. Посочването на нарушената законова разпоредба по чл. 89 т.6 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. не внася необходимата яснота, за да може нарушителят да разбере точно в какво нарушение е обвинен.  В НП АНОрган е посочил, че е направил проверка на АУАН по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН, в резултат на което е променил посочената като нарушена законова норма. Но въпреки това описанието на нарушението е възпроизведено напълно идентично като в АУАН със съдържащите се в същото две различни нарушения, изразяващи се в непредставяне и в непритежаване на УПГ. За първи път с   НП визираният нарушител разбира, че е обвинен в 7 извършване на нарушение, различно от квалифицираното такова със съставения АУАН. Наред с изложеното съдът констатирал и незаконосъобразно прилагане на санкционната норма. В случай, че нарушението покрива състава на чл. чл. 89 т.6 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., приложимата санкционна норма е тази на чл. 93 ал.2 ЗАвтПр, която предвижда глоба от 100 лева. Но за нарушение, изразяващо се в непритежаване на валидно УПС и покриващо състава на чл. 87 т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., адекватната санкционна норма е тази на чл. 178в ал.5 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Тази разпоредба визира точно хипотеза на извършван обществен превоз на товари без водачът да притежава валидно УПГ и се явява специална спрямо посочената в НП норма на чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр, която се отнася до липсата на други документи, като УПС не е сред изрично изброените в нея.  

 Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от  страните становища по тях, и е отговорено  на всички относими инвокирани възражения.

Въззивната инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Основните доводи в касационната жалба свързани с правилното квалифициране на деянието не обосновават различни изводи направени от въззивната инстанция. Принципно „не притежаването“ и „не представянето“  на удостоверение за психологическа гадност законодателно са уредени като два различни състава на нарушение от обективна страна.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен  на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения.

Не е допуснато нарушение на процесуалните  правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Материалния закон е приложен правилно.   

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище,

             

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение   № 226/ 02.08.2021 г. постановено по  АНД №  20213530200425 по описа за 2021 г. на ТРС.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

 

                                                                                 2.