Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260156, 10.12.2020
година, град Търговище,
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
СЪСТАВ
На тринадесети ноември две хиляди и двадесета година:
В
закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Янита Тончева
Като
разгледа докладваното от Съдията
Гражданско дело № 557
по описа за 2020г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на С.В.Р. ***, със съдебен адрес ***,чрез адв.Р.Е.Р.
***, против З.П.З. ***, с предявен главен иск по чл.240 от ЗЗД и евентуален иск
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3100лв.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с
ответницата се познават от ученическите си години и са добри и приятелски
взаимоотношения. З. заминала за И., където живяла определено време. По време на
престоя си в И. в отделни моменти тя изпитвала финансови затруднения, основно
свързани с непредвидени разходи за дентално лечение
на дъщеря и - П.П.П.. В периода от 2014г. до 2016г. ищцата
й изпращала различни суми пари, според нейните нужди и според своите
възможности. Уговорката им била, когато си стъпи на краката и има възможност,
да започне да й връща сумите. Релевира доводи, че вече
повече от 5 години от изпращането на първата сума, все още не й е върнато нищо.
Принудила се на 10.02.2020г., поради опасност да изгуби всякаква правна
възможност да получи парите си, ако тя откаже доброволно да й ги върне, да
изпрати нотариална покана с молба да й върне поне част от сумата, като знак на
добра воля, като конкретен размер не е уточнявала, просто и дала срок от една
седмица. Реакция от страна на ответницата не последвал, което обусловило
правният й интерес от предявяване на настоящите искове в условия на евентуалност.
Моли съда на основание чл.240 ЗЗД да
осъди ответницата З.П.З. да и заплати сумата от 3 100 лв. /три хиляди и сто
лева/, представляваща невърната сума по неформален договор за заем, ведно със
законната лихва считано от 10.02.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
В условия на евентуалност моли съда на осн. чл.55, ал.1, прел.1 33Д да осъди ответницата З.П.З. да
й заплати сумата от 3 100 лв. /три хиляди и сто лева/ като дадени без
основание, ведно със законната лихва от 10.02.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител поддържа исковете.
С
отговора по чл.131 от ГПК ответницата оспорва исковете по основание и размер.
Излага следните съображения. Не оспорва факта, че познава бегло ищцата и то като счетоводителка
на фирмите на бившия й съпруг П.К.. С него са разведени и от брака си имат две
деца, едното от тях е дъщеря им П.П.П.. Действително
през 2015г. двете са живели в И.. Детето имало нужда от корекция на зъбите и за
тази цел, приятелят на ищцата, с когото живеела по това време, В.Б.Й., сключил
договор за финансиране на тези манипулации с фирма „COFIDIS S.P.A. PRESTITO
PREMARCATO“ Интервенцията била проведена и дъщеря й получила необходимата
медицинска помощ. Заемът обаче трябвало да се връща на месечни вноски, в
продължение на две години. Тъй като тя нямала тази възможност да посрещне целия
разход, говорила с бащата на П. - П.К. да помогне финансово. Той се съгласил и
всъщност направените от името на ищцата преводи, представляват дадени от него
суми, които тя като счетоводител е превела по сметка на ответницата за
погасяване на задължението по договора. Парите не са на ищцата, а на съпруга й,
от неговата търговска дейност.
Твърди, че след всеки един превод и
извършено плащане на задължението по договора изпращала на П.К., на имейл ralica farm eood@abv.bg съобщение за това, за да може той да контролира парите и
разхода. Ищцата обслужва като счетоводител всичките тези фирми и борави с
банковите сметки. Предполага, че именно поради това фигурира и нейното име в
платежните документи. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. В
съдебно заседание процесуалният й представител поддържа отговора.
Съдът, след преценка на представените и събрани по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна: С исковата молба са представени нотариална покана
изходяща от ищцата и връчена на ответницата на 12.02.2020г., за дължимост на сумата от 3500лв., както и 12 бр. вноски
бележки от периода 06.11.2014г. до 16.03.2016г., въз основа на които ищцата
претендира искоата сума на основание сключен договор
за заем.
Ответницата с отговора е оспорила част от
вносните бележки, в които е отразено,че вносител на сумите е самата ответница.
Това са вноска от 260лв. от 16.02.2016г., вноска от 260лв. от 15.01.2016г.,
вноска от 260лв. от 16.12.2015г., вноска от 260лв. от 18.09.2015г., вноска от
260лв. от 24.08.2015г., вноска от
21.07.2015г в размер на 320лв. и вноска от 15.07.2015г в размер на 300лв.
Представен е и лицензиран превод от
италиански език на Договор за финансиране № 257835/26.05.2015г., 5 броя листи
(лист 32 – лист 36 вкл.) на чужд език (без превод) – копие; извадка от АБВ
поща, ведно с разпечатка на прикачени файлове от 31.08.2015г.; извадка от АБВ
поща, ведно с разпечатка на прикачени файлове от 07.12.2015г. – копие; извадка
от АБВ поща, ведно с разпечатка на прикачени файлове от 19.12.2015г. – копие;
извадка от АБВ поща от 19.01.2016г. – копие; извадка от АБВ поща, ведно с
разпечатка на прикачени файлове от 20.01.2016г. – копие; извадка от АБВ поща от
16.03.2016г. – копие; извадка от АБВ поща, ведно с разпечатка на прикачени
файлове от 16.03.2016г. – копие; извадка от АБВ поща от 18.02.2016 г.– 2 броя –
копие.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства от двете страни във връзка с твърденията им.
Свидетелят П. П. -бивш съпруг на З., заяви че ищцата му е съобщила, че З. й иска в заем пари,
около 4-5 години. По информация от С.- която е негова счетоводителка З. е
поискала пари в телефонен разговор в края на 2014 година или началото на 2015
година. Посъветвал я да не ги дава, но не разбрал за какво З. иска парите.
Предполага, че парите са искани за зъбите на дъщеря му, защото З. и на него е
искала пари и той е давал. Твръди, че пари е давал
лично на П., когато се е виждал с нея.П., заяви, че тя лично му се обадила от И.
и му казала, че „..зъбите струват над 3000 евро, че майка ѝ попитала дали
аз мога да дам половината сума.“ Свидетелят твърди, че винаги на ръка е давал
парите и то лично на дъщеря си /1500 евро, на няколко пъти в периода след
есента на 2014г./ Оттам нататък С. кога и за какво е дала парите и на какъв
етап, не знае.
Свидетелят Й.Й.Й, заяви че преди около 5-6
години, в офиса на П., дошла С. „шашната“ и обяснила
на П., че З. – бившата му съпруга, искала от нея пари. П. я разубеждавал, но тя
казала, че: “ ще погледне с какво разполага.“ С. не казала за какво З. ѝ
иска парите. За отношенията на С. и З. ***, но не знае в какви точно отношения
са. Знае, че С. обслужва фирми на П..
Свидетелката В. З.-сестра съм на З., заяви че сестра й е получила пари, но не от С., а от
бившия си съпруг П.. През 2014-2015 година З. и П. заминали за И.. П. вече имала
брекети, които ѝ били сложени в гр. Шумен, и понеже
трябвало да се поддържат, са кандидатствали. Освен това знае, че З. имала
уговорка с бившия си съпруг той да плаща тази сума-около 3000 евро. Зная, че е
давал пари, които е превеждал на З., защото П. нямала право да има банкова
карта. В И., сменили брекетите, тъй като не можели
да поддържат тези, които бяха сложени
тук. Не зная от П. баща ѝ да ѝ е давал пари на ръка. От П. знае
само, че веднъж ѝ е пратил пари за рожден ден. П. първата година, след
заминаването, изобщо не си е идвала. В следващите години са си идвали веднъж
годишно, през лятото, за около месец. Знае, че за процедурата с брекетите са подписали някакъв договор, като финансиране за
тези брекети, който трябва да се плаща на вноски в И..
П. й е споделила, че тя е попитала баща си дали ще ѝ даде тези пари и той
е казал, че ще ги даде и тогава са подписали този договор, като вноските са
внасяни до едно време. Не зная дали лично бащата е внасял вноските, но
уговорката е била, че той ще предостави сумата за изплащане на брекетите и тази сума е плащана в един период после тези
вноски спират.
Свидетелят В.Й.-фактически съжител на З. от 2013г., заяви, че двете с П. дошли при него в И.
през 2013г. Доколкото знае С. не е приятелка и З. пари от нея не е искала.
Парите, за които се твърди да е искала З.
от С., са за денталното лечение на П., което трябвало
да продължи в И., всеки месец. Посетили една клиника, в която им обяснили
условията – като времетраене, като себестойност. П. се обадила на баща си, да
го попита дали би се съгласил да се ангажира финансово с лечението. Лечението,
според договора, било 24 месеца за сумата от 2950 евро, разделени на месечни
вноски, като се съгласили да продължат да работят с вече поставените брекети. П. проведе разговор с баща си, като той се съгласил
да поеме денталното лечение. След това дали са имали
други уговорки, не знае. От това което казала П., той останал с впечатление, че
той ще поеме финансирането на цялото лечение. Договорът бил на негово име,
защото разполагал с всички необходими документи в И., включително банкова
карта. Лечението продължило 24 месеца – до края на договора. В началото П.
направил 9 бр. вноски и се отказал с оправданието, че има финансови
затруднения, въпреки че и тези 9 вноски са със звънене, молби, подсещане, че
трябва да ги плати. Парите изпращал по сметката на З., тъй като на П., като
непълнолетна, нямала възможност да ѝ се отвори сметка. Единствения
вариант бил парите да се изпращат по сметката на З., тя да ги изтегли и да
плати. Парите, които се плащали на клиниката не се теглят от неговата сметка.
Дали им 24 бр. вносни бележки, попълнени с всички необходими данни за всяка
вноска и когато някой от тях отиде да плаща дава съответната вносна бележка,
която клиниката заверява, като платена. Тоест картата му била само за
обезпечение. След като П. спрял да плаща, те продължили да плащат лечението. Брекетите се свалили в България, защото се прибрали. П. си
е идвала сама в България през лятната ваканцията, но не ни е казвала да е
получавала пари от баща си за лечението, а не вярвам да е получавала пари от
баща си и да не ни е казала. Получавала е пари само за рожден си ден, който е
малко преди Коледа и за подарък. Абсолютно никаква друга издръжка не е
получавала. Няма случай, в който П. да е давала пари на майка си, получени от
баща й, защото, свидетелят лично би държал тази сума да бъде внесена точно по
предназначение, защото в крайна сметка трябвало той да поеме този ангажимент. В
началото на тази година, получили нотариалната покана от С..Дотогава С. не е
търсила по никакъв повод З.. Доколкото знае в края на предната година е имало
разговор между П. и баща ѝ, като той е твърдял, че той е платил
лечението, че той е пращал пари и изведнъж се появява човек когото ние не
познаваме и твърди, че ги е дал той и се оказва,че този човек работи при баща
ѝ. Не знае защо се случва целият театър, не може да кажа, както и кой
стои зад него.
От показанията
на св.П.П.- дъщеря на ответницата се
установи, че с майка си са живели в И. бяхме в периода 2013 – 2017 година. В И.
правила зъбни процедури – лечение на зъбите и брекети,
като брекетите поставили още докато били в България
(в гр. Шумен), а там продължих да ги коригират, като първо сменили вида брекети. Не знае каква е била стойността на лечението, но твръди че то е заплатено от баща й. Когато се прибирала в
България той винаги и давал пари на ръка /свидетелката не си спомня сума/, като
не е уточнявал, че са точно за лечението. Тези пари тя давала давала на майка си. Не знае дали съжителстващият с майка й
мъж В.Й. е имал сметки в И., нито, дали от неговата сметка е плащано лечението
й. Говорила е с баща си от И., че той ще заплати половината сума от лечението й
за зъбите. Знае, че ищцата е счетоводителка на фирмите на баща й, но не знае
дали е превеждала суми на майка й.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите на ответницата, независимо от заинтересоваността им
от изхода на спора, като счита, че те са точни и непосредствени в обясненията
си. Същите кореспондират и с представените писмени доказателства.
Показанията на свидетелите на ищцата,
имат информативен характер, за проведен разговор между страните, за евентуален
заем.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи: Предявеният главен иск е с правно основание чл.240 от ЗЗД. Съгласно
чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален
договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на
страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
В настоящето производство предмет на спора на първо място е дали между страните
е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем, както
се твърди в исковата молба, и ако е така, дължима ли е сумата по исковата
претенция, и ако е дължима, то в какъв размер.
Според чл. 154 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. За да обоснове твърдението си, че между страните са създадени
отношения, произтичащи от договор за заем, ищцата се позовава на представени по
делото писмени доказателства- вносни бележки.
Установи се обаче, че основанието им е
„захранване на сметка“, поради което не са годно писмено доказателство,
установяващо наличието на валидно сключен между страните договор за заем през
2014г.. Същият не е породил твърдяните от страната,
която го представя, правни последици, а именно правото на ищцата да получи
сумата от 3100 лева от ответницата.
Договорът за заем е неформален договор и
може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране
на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави
определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на
задължение на насрещната страна по договора да върне същата по количество. В
процеса обаче, от ангажираните от ищцовата страна
гласни доказателствени средства - свидетелски
показания, не се установиха твърденията на ищцовата
страна за сключване на договор за заем между страните по делото.
При лежаща върху ищцата доказателствена тежест съобразно правилото на чл.154 ал.1
от ГПК същата не установи наличието на сключен между страните през 2014г.
договор за заем, който е реален договор съгласно чл.240 от ЗЗД и ищцата следва да докаже, че е предала на ответницата в качеството й
на заемател сумата от 3500 лева, посочена в нотариалната
покана и представените по делото вносни бележки. От съдържанието им евентуално
на „разписки“ обаче не може да се направи извод, че процесната
сума е предадена на ответницата по договор за заем. Те не установяват
и получаването на сумата, която според твърдението на ищцата тя била дала на
ответницата със задължението да й бъде върната. Такова изрично записване липсва
в съдържанието на разписката и в тази връзка тя няма характер на разписка за
получена сума. В този смисъл е налице
и задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК-Решение № 52 от 22.05.2009
г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Л. И.Въпреки дадените му указания с доклада
по делото ищецът не ангажира други доказателства, установяващи наличието на
ликвидно и изискуемо вземане на ищеца,основано на сключен между страните
договор за заем.
В
издаденото и приложено по делото писмо от банката, в която са правени изрично е
отбелязано, че вноските са направени от лицето посочено в разписката.
По отношение на останалата част от сумата и изобщо за
цялата претендирана сума се установи, че тя е била
предназначена за дентално лечение на П. в И., което
нейният баща – св.П.К. се е съгласил да заплати.
И двамата свидетеля на ищцата помнят, че С. им е
казала, че З. й и сак пари, но не помнят за какво, както и не могат да
установят има ли този разговор отношение към извършените преводи в последствие
от С.. И двамата твърдят,че не знаят дали ищцата е дала заема, за който е
говорила. Самият факт, че по делото има много разписки, на които вносител е
посочена ответницата и са представени от ищцата като дадени от нея суми говори,
че тя самата изобщо не е превеждала парите с намерение да даде заем на З., в
противен случай би посочила друго основание за превода на сумите.
В разпита си по реда на чл. 176 ГПК ищцата заяви ,че е
знаела ,че З. се е прибрала в България ,но не я е търсила изобщо, до момента на
завеждане на делото. Признава факта ,че никога повече не е говорила с нея
,освен този телефонен разговор, в който З. е поискала пари. Признава, че не се
е чувала със З. по време на преводите ,нито пък след това. Не я е търсила и не
търсила начин да се свърже с нея. Не може обаче да обясни защо е реагирала така
при условие, че е дала заем. Това поведение на ищцата само по себе си говори за
действителните й намерения и опровергава твърденията й за даден заем.
Ответницата признава, че е получила сумите,
включително и тези на вносните бележки на които пише,че тя е вносител, но със съзнанието
,че това са пари дадени от нейния бивш съпруг за лечение на дъщеря й. П. лично
е говорила с баща си П.К. за необходимостта от пари за лечението й и той се е
съгласил да даде половината сума, като дори тя, че знае как по-нататък „са се
развили събитията.“ Няма логика ако ответницата е поискала в заем пари, да не
се обади нито един път на ищцата, още повече че става въпрос за периодични
вноски ,към определени дати. Разговорът им по твърдение на ищцата е бил само
един. От друга страна поведението на ответницата -да получи сумите ,да заплати
веднага дължимите вноски в болницата и да даде отчет за тях на имейла на
фирмата на съпруга й, говори за нейните намерения и нейното съзнание за
получените пари.“. В тази насока по делото са представени писмени
доказателства, от които е видно, че датите на получаване на преводите и
вноските в болницата кореспондират по между си. Приложени са и извлечения от
електронната поща ,от която е видно, че З. е давала веднага отчет за платените
пари.
От всичко това може да се направи единствен извод, че ответницата
никога не е имала нито намерение, нито съзнанието,че получава заем от ищцата.
Тя е била със съзнанието ,че получава пари от съпруга си за лечението на дъщеря
й. И това е доказано в процеса.
С оглед изложеното настоящия състав намира, че не са налице
елементите от състава на разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Недоказаността
на предоставянето на парична сума от ищцата на ответницата по делото срещу
насрещно задължение за връщане, т.е. наличието на договор за заем, обосновава
разбирането на съда за недоказаност на иска по основание, поради което същия
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Ищцата
е предявила, при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме за
недоказано твърдението й, че сумата е предоставена в заем, иск с правно
основание чл. 55, ал.1 , предл. 1 ЗЗД. Ето защо, с оглед горното, съдът дължи
произнасяне по този иск.
Съгласно Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на
чл. 55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало без наличието на някакво
правоотношение или пък след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи,
че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното
задържане.
В случая, както бе посочено
по – горе, е безспорно установено предаването на процесната
сума. Ответницата, видно от отговора на исковата молба, сочи основание за
получаването, респ. задържането на сумата.
Анализът на доказателствата по-горе води до извод за неоснователност на
тази претенция, тъй като процесните средства са
дадени за дентално лечение на дъщерята на
ответницата. Това влагане на парични средства ако се приеме хипотетично че има
такова от страна на ищцата не е без основание и не е с оглед
неосъществено основание. Основанието е ясно изписано в представените документи
„захранване на сметка“, което прави евентуалния иск недоказан.
Предвид изводите на съда и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 330лв., представляващи реално изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Р. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***,чрез
адв.Р.Е.Р. ***, главен иск по чл.240 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3100лв., представляваща невъзстановен заем и евентуален
иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3100лв., като
получена без основание, против З.П.З. с ЕГН-********** *** А, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.В.Р. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***,чрез
адв.Р.Е.Р. *** да
заплати на З.П.З. с ЕГН-********** *** А, сумата от 330лв. представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: