Р Е Ш Е Н И Е

№

 

31.07.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №758 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-000332/27.01.2020 г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, на В.В.Й. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: АУАН е съставен от полицейски служител, който не е присъствал на твърдяното нарушение, а наред с това – е съставен около два часа след извършването на твърдяното нарушение; в АУАН не е вписано, че свидетелят М.А.Х. е втори служител от патрулния автомобил. Отделно от това, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като счита, че не е извършил несъобразена със ЗДвП маневра, от която да е последвала непосредствена опасност за движението. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 332/18.01.2020г. от страна на М.П.Н. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля М.А.Х., както и на нарушителя – В.В.Й.. Съставен е за това, че на 18.01.2020г. около 18:30 часа в гр.***, ул. „***“ до ***, в посока бензиностанция „***“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, като преминава от дясна пътна лента - в лява пътна лента и създава реална опасност за ПТП с минаващия покрай него лек автомобил „***“ с рег. № ***– нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН – отбелязал е, че не е съгласен с така изложената фактическа обстановка, както и че не е създавал предпоставки за ПТП. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е направил и допълнителни възражения, в които е изложил, че действително по посоченото време и на посоченото място е управлявал МПС, а зад неговия автомобил се е движел л.а. „***“ - с включени дълги светлини, при което е заслепявал жалбоподателя; поради това, Й. намалил скоростта, за да даде възможност на другия автомобил да го изпревари, но такова изпреварване не е последвало; посочва, че е преминавал в лява пътна лента, но за да извърши законосъобразно изпреварване на движещо се пред управляваното от негова страна, МПС.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не е отдал вяра на направените от страна на нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.В.Й. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.19 – 20 от делото/.

Не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, в хода на административнонаказателното производство. Действително, процесният АУАН е съставен от полицейски служител, който не е присъствал на твърдяното нарушение, като наред с това – е съставен около два часа след извършването на твърдяното нарушение. Тези обстоятелства обаче не съставляват нарушения на процесуалните правила, тъй като е допустимо АУАН да бъде съставен и от лице, което не е очевидец на съответно административно нарушение, а единствено е констатирало същото – както е в случая; допустимо е съставянето на АУАН в тримесечен, а при определени обстоятелства – в едногодишен срок от довършване на административното нарушение /чл.34 ал.1 ЗАНН/, поради което и оплакването на Й. във връзка с времето на съставяне на АУАН се явява неоснователно. Що се отнася до възражението, че в АУАН не е вписано, че свидетелят М.А.Х. е втори служител от патрулния автомобил – такова отбелязване не е необходимо, тъй като ЗАНН не въвежда изискване за подобно отбелязване /чл.42 ЗАНН/.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.П.Н., М.А.Х., O.M.K., както и писмени доказателства /л.15 – 16 от делото/. От основополагащо значение за разкриване на обективната истина, в настоящия случай са гласните доказателствени средства, а същите се разделят условно на две групи – от една страна, показанията на свидетелите М.П.Н. и М.А.Х., в които е застъпена фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП и показания на св.O.M.K. – в които се отстоява позицията на жалбоподателя, изложена в неговите възражения и свързана с това, че светлините на л.а. „***“ са предизвиквали заслепяване у водача ВАЛЕНТИН Й., който обаче не е предприемал необосновано, несъобразено със ЗДвП, напускане на дясната пътна лента по посока на собственото си движение, а на свой ред – O.K.пътувал в автомобила на Й. на предна дясна седалка. Особен момент от подлежащата на изясняване фактическа обстановка е и този, че споменатият л.а. „***“ е бил управляван от страна на св.М.А.Х., който по това време отивал да застъпи дежурство в сектор „**“ при ОДМВР – ***; след като дежурната му смяна започнала, докладвал на своя съекипник – св.М.П.Н. за случая, били предприети действия по установяване собствеността върху л.а. „***“ с рег. № ***, а именно – жалбоподателят В.Й., който бил посетен по местоживеенето си от дежурните служители Н. и Х., при което бил съставен процесният Акт за установяване на административно нарушение. В този смисъл, непосредствени възприятия по случая биха могли да имат, от една страна св.М.Х., а от друга – св.O.K., тъй като св.М.Н. е научил за процесния случай от колегата си – М.Х. и без в тази връзка показанията на Н. да се приемат като недостоверни, същевременно и не се ползват с доказателствената стойност на очевидец – какъвто на свой ред е самият М.Х..

На следващо място, както беше отбелязано, позициите по случая от страна на М.Х. и O.K.взаимно се изключват; докато св.Х. отбелязва, че на два пъти преди достигане на посоченото в АУАН място, е предприемал опити за изпреварване на л.а. „***“, управляван от жалбоподателя, както и че в двата случая този автомобил необосновано напускал дясна пътна лента, навлизал в лява, въпреки подавани сигнали от страна на л.а., ***“ посредством ляв пътепоказател, от друга страна св.K. изобщо отрича подобни ситуации да са се случили; същевременно св.Х. разказва, че при достигане на посоченото в АУАН място, при нов опит за изпреварване на л.а. „***“, управляван от жалбоподателя, същият автомобил отново е напуснал дясна пътна лента, навлязъл в лява и препречвайки пътя на предприелия вече изпреварване л.а. „***“, е принудил последния да преустанови изпреварването и да намали скоростта, за да избегне сблъсък на двете МПС, докато св.K. отрича подобно поведение от страна на жалбоподателя като водач на л.а. „***“ и твърди, че се е получило заслепяване от фаровете на л.а. „***“, както и че това заслепяване принудило В.Й. на намали скоростта и да даде възможност на л.а. „***“ да предприеме изпреварване, но такова не последвало.

При съпоставката на показанията на свидетелите O.K.и М.Х. Съдът намира, че по-убедителни се явяват показанията на последния. От една страна, св.Х., макар и участник в коментираната пътна ситуация, не може да се приеме заинтересован от изхода на делото, докато за св.K. е налице макар и непряка заинтересованост, доколкото е в близки отношения с жалбоподателя В.Й.. В тази връзка Съдът взе предвид, че липсват каквито и да било доказателства за някакви лични отношения /в т.ч. – такива с конфликтен характер/ между М.Х. и В.Й., т.е. няма как да бъде направен и извод за някаква проява на тенденциозност от страна на първия спрямо втория. Напротив, показанията на Х. не само не оставят впечатление за проявена тенденциозност, но са и изключително подробни и последователни. Същевременно, показанията на св.O.K.са недотам убедителни, което проличава и от следния цитат:

„…Той намали, за да му даде възможност да ни изпревари. Човекът в колата не пожела, а продължи да свети на дълги. Това продължи до ***“. Там Веско се опита да изпревари господина и не успя и тръгнахме вече към „Сторгозия“.

СЪДЪТ – А Веско как е щял да изпревари господина, ако е карал преди него?

СВИДЕТЕЛЯТ K. – Не, не го изпревари. Неговата кола вървеше зад нас и караше зад нас до училище „***“, там ние преминахме към ***ти блок, той продължи…“

Така цитираният момент, нелогичен от гледна точка на разказа на св.K., внася неубедителност в показанията на същия, а за това способства и обстоятелството, че самият K. е неправоспособен по ЗДвП да управлява МПС от определена категория, но същевременно е категоричен, че се касае за използвани от л.а. „***“ дълги светлини и заслепяване от такива светлини. От друга страна, отново следва да бъде подчертано, че липсват каквито и да било доказателства за някакъв личен интерес на св.М.Х. – в т.ч., да създаде някакви неудобства на жалбоподателя като стане причина на Й. да бъде съставен АУАН по ЗДвП – без да са налице основания за това.

По тези причини, Съдът преценява като достоверни показанията на св.М.Х., а не тези на св.O.K.. Не може да се приеме, че показанията на св.K. отразяват действителното фактическо положение относно механизма на изследваната пътна ситуация, поради което и не се кредитират; след влизане на настоящото Решение в сила, препис от същото и от Протокола за съдебно заседание на 11.06.2020г., следва да бъдат изпратени на РП – *** – за преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК.

От друга страна, именно от показанията на св.М.Х. и М.Н. се доказва по убедителен начин фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП, поради което Съдът я приема за установена, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява надлежно опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.25 ал.1 ЗДвП,  „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“. Налице е задължение за действие при изпълнение на всяка маневра от страна на водачите – преди да я предприемат, да се уверят, че няма да създадат опасност за другите участници в движението. При положение, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с това задължение за действие, а при установените време, място и обстановка е предприел отклонение наляво по пътното платно и навлизане в съседна пътна лента, в която по същото време друго МПС се е опитвало да извърши изпреварване, като от това е възникнала непосредствена опасност за движението - следователно е извършил нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи на административно наказание на основание л.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата.

Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание л.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 лева. Същата разпоредба предвижда абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от административнонаказващия орган и поради това – няма да бъде повече обсъждан. Не на последно място, нарушението не представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност на обикновения случай на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-000332/27.01.2020 г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, с което на В.В.Й. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: