М О Т И В И по НОХД № 1411/2118 г. по описа на ПлРС

Обвинението е против подсъдимия З.Т. *** за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК ЗА ТОВА, ЧЕ:

На 12.03.2018 г. в гр. Плевен, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 160 лв., от владението на собственика Ю.С.Р. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване с хладно оръжие - нож.

Съдебното производство е по реда на Гл. XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на Районна прокуратура - гр. Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание съгласно изискванията на закона, като същото бъде намалено с 1/3.Счита че наказанието не следва а се определи при превес на чл55ал1т1 от НК,тъй като подсъдимият е многократно осъждан и то за тежки престъпления против личността.

Подсъдимият З.Т.Г. се явява лично и с адв. П.И. *** и категорично заявява, че е запознат със съкратеното съдебно следствие и дава съгласие то да бъде проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимият признава вината си, запознат е с чл. 371 от НПК, че самопризнанията, направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на присъдата, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство № Д-482/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и направеното самопризнание на подсъдимия в хода на съдебното следствие, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са следните:

На 12.03.2018 г. З.Г. бил в централната градска част на Плевен. Около 22.00 ч. в началото на ул. Васил Левски в близост до магазин „***“, обвиняемият Г. забелязал паркиран лек автомобил марка „*** ***“ с работещ двигател. На мястото на водача се намирал 20 годишния жител *** Ю.С.Р.. Обвиняемият Г. спонтанно взел решение да извърши грабеж. Приближил се до предна лява врата на автомобила и извадил от дрехите си нож. Почукал на страничното стъкло и със заплашителен жест накарал Р. да свали същото. Насочил ножа в областта на шията и с агресивен тон му заявил да му

2

даде всички пари, които носи със себе си. Ю.Р. се уплашил от насоченото към него хладно оръжие. Бръкнал в джоба на якето си и извадил намиращата се там парична сума в размер на 160 лв. Подал ги през прозореца на колата, а обвиняемият Г. ги взел. Нападателя изрично предупредил свидетеля Р. да не съобщава на полицията за станалото, като му казал, че ако стори това, след като излезе от затвора ще го намери и ще го убие. Инцидентно, обвиняемият Г. изявил желание да се качи в колата. Казал на свидетеля Р., че трябва да го закара до един от кварталите на гр. ***. Тръгнал да обикаля автомобила, за да се качи от предната дясна врата. Свидетелят Р. много се уплашил, притеснил се, че може да му се случи нещо още по-лошо, ако обвиняемият Г. се качи при него в автомобила. Възползвал се от това, че Г. се отдалечил от мястото на водача, подал рязко газ и напуснал местопроизшествието. Без да спира, отишъл до дома на родителите си в с. ***, обл. ***. Притеснен разказал всичко на баща си, който подал сигнал на тел. 112, а на следващия ден двамата депозирали жалба в 02 РУ - Плевен.

По случая било образувано и проведено досъдебно производство.

От събраните доказателствени материали и извършените оперативно-следствени действия в хода на разследването се установило, че именно З.Т.Г. е извършител на инкриминираното деяние.

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Ю.С. ***, *** и *** дадени на предварителното производство и приети и от подсъдимия като доказателствен материал по делото. Съдът изцяло цени посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин в логична последователност фактите от значение за делото, които очертават възприетата от съда фактическа обстановка.

В подкрепа на така изложената фактическа обстановка в обвинителния акт са прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по досъдебно производство № Д-482/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен.

На досъдебното производство подсъдимият З.Т.Г. не се признава за виновен, но в хода на съдебното следствие признава вината си и съжалява за стореното.

От така приетата от страните за установена фактическа обстановка се установява, че с деянието си подсъдимия З.

2

3

Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, като на 12.03.2018 г. в гр. Плевен в качеството си на извършител, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 160.00 лева, от владението на Ю.С.Р. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване с хладно оръжие - нож.

От обективна           страна           са всички признаци на посочения

престъпен състав.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал елементите от обективна страна на основния и квалифициран състав и неизбежното настъпване на обществено опасните последици на своето противоправно деяние, което именно е целял.

Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимия.Смекчаващо вината обстоятелство е            направеното самопризнание.

Отегчаващо отговорността обстоятелство са предишните осъждания на подсъдимия Г., които не са оказали необходимото превъзпитателно и превантивно въздействие.

При определяне на наказанието на подсъдимия З.Т.Г.                  съдът                                  взе предвид, че                                    за   извършеното

престъпление по текста на 198, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. Тъй като делото е разгледано при условията на съкртено съдебно следствие и по-точно на чл. 371, т. 2 от НПК, е на лице изискването за императивното приложение на разпоредбата на чл.58а от НК. При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал. 2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК - чл.54 от НК и така определенето наказание се намалява с 1/3 и осъжда подсъдимия Здравко Т.Г. на три години лишаване от свобода, като намалява така определеното наказание с 1/3, а именно го осъжда на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Степента на обществена опасност на деянието за подсъдимия е висока , тъй като са засегнати обществените отношения , свързани със защитата и неприкосновеността на правото на собственост.Подсъдимия , чрез извършване на престъпленията демонстрира трайна престъпна нагласа. При това очевидно предходното му осъждане не е изиграло своята превантивна функция. Не е повлияло за неговото превъзпитание, а

самото осъждане не му въздейства възпиращо поради което съдът

3

4

намира че наказанието му не следва да се определи при привес на изключително смекчаващи вината обстоятелства-чл 55 ал1,т.1 от НК.

Съдът счита, че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани в чл. 36 от НК.

          С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ

4