Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 375/11.10.2012 г.

 

                                    Гр. Ямбол ,….…11.10.2012г.

 

                                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд…………………………....наказателна колегия в публичното

заседание на втори октомври ….……................. .................…………………………

през двехиляди и дванайста година  в състав:

                                                                      Председател:  С.Митрушева

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                             Членове:                                                          при секретаря ……….……………..Г.М.… ..................…….. и в присъствието на прокурора……………….………………………….….. като разгледа докладваното от ….……………………………..С.Митрушева……………..н.а.х.д. №  736  по описа  за   2012  год ………………………………………… ………….…………………………….

 

Производството по делото е образувано по жалба на Х.Х.К. *** против Наказателно постановление № 506/30.06.2011г на Началника на РУП-Елхово, с което на осн. Чл. 270 ал.1 ЗМВР му е наложено наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР.  В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда.

Въззиваемата страна –ОД на МВР-Ямбол, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа  обстановка:

На 17.06.2011г около 22.30ч.  св. А. и св. М. – полицейски служители в РУП-Елхово били изпратени на ул.“***“  във връзка с възникнал скандал.На място полицейските служители били посрещнати от М.И., която им обяснила, че скандала възникнал с Х.К. и Ф.С. Тъй като посочените лица не присъствали на место полицейските служители се отправили към дома на К.,***. Забелязвайки К. на прозореца му разпоредили да представи документ за самоличност и да отиде при тях за изясняване на случая. К. бил в явно нетрезво състояние и при излизането си от къщата започнал да обижда полицейските служители. На няколко пъти на К. било отправено устно разпореждение, да не отправя обидни думи,  да представи документ за самоличност и да не препятства изпълнението на служебните им задължения. В един момент жалбоподателя замахнал с ръка да удари св. М., но последния се отдръпнал, в резултат на което ударил св. А.. Двамата полицейски служители успели да хванат жалбоподателя и да го отведат в полицейското управление. Там на жалбоподателя бил съставен АУАН по чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР, който му бил предявен на 23.06.11, тъй като междувременно К. бил отведен в ЦСМП за оказване на медицинска помощ. При предявяване на акта в графата за възражения жалбоподателя записал, че отразеното в акта не отговаря на истината.

Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление № 506/30.06.2011г на Началника на РУП-Елхово, с което на осн. Чл. 270 ал.1 ЗМВР му било  наложено наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР. 

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.12.2011г

Видно от Писмо изх. № 768/11 от 21.06.12г на РП-Елхово в РУП-Елхово е образувано ДП 274/11г  срещу К., Б.П. и Ф.С. за престъпление по чл. 325 ал.1 НК. С Постановление от 7.02.2012г  по ДП 274/11 на РУП Елхово К.  бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325 ал.2 вр. Ал.1 НК, затова, че : „На 17.06.11 около 22.30ч. в гр. ***, ул.“**** близост до имот № 70 и 72е извършил непристойни действия- викал, крещял и обиждал М.И.Ф. от гр. ***…, викал, крещял и обиждал полицай А.А. и полицай Н.М. с думите „Майка ви да еба, какво правите тука, изчезвайте“, посегнал с ръка да удари Н.М., след което съборил н земята А.А., като разкъсал униформата му, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважениу към обществото , като деянието му било съпроводено със съпротива срещу орган на властта , изпълняващ задължения по опазване на обществения ред- не изпълнил няколкократно отправените  към него полицейски разпореждания на полицаи А., М., К. и Б. – четиримата служители на РУП Елхово да преустанови действията си  и деянието му по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм „  и престъпление по чл. 144 ал.3 ал.2 вр. Ал.1 НК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима , като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

При издаване на акта и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в следното:

Съдът счита, че в конкретния случай не е налице нарушение на чл. 33 ал.2 от ЗАНН, в каквато насока са оплакванията на жалбоподателя. В чл. 32 ал.1 ЗАНН е утвърден основен принцип в наказателното право, съгласно който е недопустимо едновременно прилагане на наказателна и административнонаказателна отговорност за едно и също деяние. Съгласно действащата нормативна уредба наказателната отговорност поглъща административнонаказателната, като в чл. 33 ЗАНН е посочено, че не се образува административнонаказателно производство ако деянието съставлява престъпление, а ако вече е образувано производство същото се прекратява и материалите се изпращат на прокурора. За да е налице обаче хипотезата на чл. 33 вр. Чл. 32 ЗАНН е необходимо с деянието да се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на защита. Когато деянието засяга  два различни обекта на защита единият от които се охранява от административна норма, а другият – от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност ( ТР 51/78г ОСНК).  В конкретния случай с Постановление от 7.02.2012г по ДП 274/11 на РУП-Елхово   жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325 ал.2 вр. Ал.1 НК. Налице е пълна идентичност между деянията по постановлението от 7.02.12 за привличането на К. в качеството на обвиняем и това по наказателното постановление. Но са налице два различни обекта на защита с наказателната и административнонаказателната норма. Обект на защита по чл. 325 ал.2 НК са обществените отношения свързани установения  ред и обществено спокойствие, докато предмет на защита на разпоредбата на чл. 270 ЗМВР са обществените отношения, свързани с реда на управление и в частност действията на органите на МВР.  Ето защо настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган не е бил изправен пред хипотезата на чл. 33 ал.2 ЗАНН и не е следвало да прекрати административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 40. (1) ЗАНН  Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В алинея втора на същия член е предвидено изключение от общия принцип, а именно съставяне на акта в отсъствие на нарушителя да се допуска само в случаите в които същият е известен , но не може да бъде намерен или след покана не се е явил. В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява, че актът е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като същият макар и отведен в РУП Елхово в последствие е бил откаран в ЦСМП за оказване на медицинска помощ. Горното се потвърждава и от факта че актът е бил връчен на жалбоподателя на 23.06.2011г , т.е. няколко дни след съставянето му. Тъй като контролните органи не са били в някоя от хипотезите на чл. 40 ал.2 от ЗАНН с действията си са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, гарантирано от принципа на непосредствено участие  на нарушителя в административнонаказателното производство и правото му да даде обяснения и възражения при съставяне на акта, които да бъдат записани в него  – чл.  42 т.8 ЗАНН. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че по този начин му е било нарушено правото в тридневен срок да даде възражения по акта. Тридневния срок за възражения по Чл.44 ал.1 ЗАНН започва да тече от момента на предявяване и подписване на акта от нарушителя, а не от момента на съставянето му. Тоест в конкретния случай срокът е изтекъл на 26.06.2011г

Съгласно чл. 42 т.4 и т.5  и чл. 57 т.5 и 6 ЗАНН актът и наказателното постановление следва да съдържат описание на нарушението и законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. В конкретния случай в акта при описание на нарушението е посочено, че жалбоподателят е отказал да изпълни устно полицейско разпореждане да не псува , обижда и нанася удари с ръце на полицейските служители , с което съзнателно им е пречил да изпълнят задълженията си по служба , с което виновно е нарушил чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР. Налице е противоречие между фактическо и юридическо формулиране на обвинението , тъй като сочената за виновно нарушена разпоредба от ЗМВР – чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР визира правомощия на полицейските органи , свързани със задържането на лице, какъвто очевидно не е настоящия случай. Фактическото формулиране на обвинението съответства на правна квалификация по чл. 55 ал.4 вр. Ал.1 ЗМВР. Същото нарушение е допуснато и при издаване на атакуваното наказателно постановление. Касае е  се за съществено процесуално нарушение доколкото при допускането му жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен – в такова по чл. 55 ал.4 т.1 ЗМВР – така както е фактически формулирано, или в такова по чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР така както е юридически формулирано. 

В противоречие с разпоредбата на чл. 57 т.6 и 7 ЗАНН в наказателното постановление липсва ясно посочване на законовия текст въз основа на който на жалбоподателя е наложено наказание , доколкото изписаната на компютър абревиатура на нормативния акт, в последствие е била поправена на ръка, в резултат на което се е получило абсолютно нечитаема и  неясна корекция.

Отделно от всичко изложено по-горе при описание на нарушението в наказателното постановление административнонаказващия орган е преписал дословно акта за административно нарушение, при което смислово в наказателното постановление се е получило, че действията на жалбоподателя са били насочени и към Д.Н. – *** на РУП-***- посочен в наказателното постановление и като негов издател. Горното обстоятелство обаче е несъвместимо с разпоредбата на чл. 51 (1) б.а и б.б ЗАНН, съгласно която не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е пострадало от нарушението или е свидетел по него. Горното обстоятелство само по себе си представлява съществено процесуално нарушени и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Предвид наличието на множество съществени процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление съдът не се занима с въпроса за материалната му законосъобразност.

Водим от изложеното,

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 506/30.06.2011г на Началника на РУП-Елхово, с което на Х.Х.К. ЕГН **********, на  осн. Чл. 270 ал.1 ЗМВР е наложено наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 63 ал.1 т.2 ЗМВР. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                           Районен съдия: