Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 07.01.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 1848 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 249179 от 20.10.2019 г., постановено по гр. д. № 48925/2018 г., Софийският районен съд, III ГО, 148 състав, е отхвърлил предявените от ищеца С.П.К. срещу ответника Изпълнителна агенция „Оперативна програма Н. и р.“ искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението от длъжност „старши сътрудник по управление на европейски програми“ в отдел „Финансова верификация“, извършено със Заповед № ЧП-П-16/29.05.2018 г., за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12402 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 30.05.2018 г. до 30.11.2018 г.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от С.П.К., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице твърдяната от ответника несъвместимост между изпълняваната от ищеца длъжност и предмета на дейност на регистрираният от него ЕТ, като навежда твърдения за нарушение на принципите на гражданския процес. Сочи, че в периода от 2011 г. до 10.07.2018 г. не е развивал никаква дейност като едноличен търговец, независимо от неговата регистрация като такъв в Търговския регистър, както и че предметът на дейност на ЕТ няма връзка с осъществяваната от него трудова функция при ответника, поради което не е налице несъвместимост, в какъвто смисъл са и подадените от него декларации по ЗПУКИ. Твърди, че веднага след установяване на несъвместимостта е предприел действия по заличаване на търговската си регистрация в Търговския регистър. Излага, че от представените по делото документи се установява, че е останал без работа за периода от 30.05.2018 г. до 30.11.2018 г., като твърди, че са налице всички предпоставки за приемане на представените от него писмени доказателства и не е настъпила преклузия. Прави оплакване, че съдът не е взел предвид относимите към спора правни норми, че не е съобразил наличието на краен срок, в който работодателят следва да упражни правото си по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, както и че е налице злоупотреба с право, тъй като представител на работодателят е знаел за съществуването на регистрация като едноличен търговец на 03.01.2018 г., а не е разбрал на 15.05.2018 г. от доклада, послужил като основание за уволнението, като твърди. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и растеж“, в който оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи за правилността на атакуваното решение, като твърди, че е достатъчно несъвместимостта по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ да е налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като е без значение отпадането на основанията, послужили за прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ след уволнението. Сочи, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първата съдебна инстанция, тъй като, макар първоинстанционният съд да е указал на работодателя да доказва извършвана от работника дейност като ЕТ, сходна с трудовите му функции, това обстоятелство по същество не е относимо към предмета на доказване и неустановяването му не води до прилагане на последиците от доказателствената тежест чрез уважаване на предявените искове. Счита останалите доводи във въззината жалба относно тълкуване и прилагане на нормите на ЗПУКИ и ЗПКОНПИ за неотносими към спора. Сочи, че наличие на злоупотреба с право не е доказано. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Безспорно между страните, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото, е че същите са били валидно обвързани от трудов договор № 322/20.07.2016 г. и допълнително споразумение № РД-12-82/25.01.2017 г., сключени с Министъра на образованието и науката, по силата на което ищецът е работил при ответника ИА „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, на длъжност „старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в Главна дирекция „Верификация“, отдел „Финансова верификация“, считано от 01.11.2017 г. с основана месечно възнаграждение в размер на 1900 лева, като ищецът е постъпил на работа на 01.11.2017 г.

От представените по делото Декларация по чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от КТ от 12.07.2016 г., Декларация по чл. 12, т. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от 01.08.2016 г., Декларация по чл. 12, т. във вр. с чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от 01.08.2016 г., се установява, че ищецът е декларирал, че не е едноличен търговец.

От представения по делото Доклад с изх. № 80811-330 от 28.05.2018 г. до Изпълнителния директор на ИА „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от Станислава Илиева, главен секретар на ИА, се установява, че във връзка с постъпило писмо с вх. № 03-53/15.05.2018 г. от ТД на НАП с Разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, във връзка с наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки и запорно съобщение за събиране на публично вземане, е извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, от която справка се установява, че С.П.К. е регистриран като едноличен търговец към 28.05.2018 г.

От представеното по делото Запорно съобщение от ТД на НАП – гр. София с изх. № С170022-119-0018272 от 19.12.2017 г., с вх. № 03-8 при ответника от 03.01.2017 г., се установява, че служител на ответника е узнал на 03.01.2018 г., че във връзка с публично вземане, с постановление за налагане на обезпечителни мерки на С.П.К., чиято регистрация като ЕТ е посочена, е наложен запор на трудово възнаграждение.

Между страните не е спорно и се установява, че със Заповед № ЧР-П-16 от 29.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, връчена на служителя на 29.05.2018 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, във вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ, поради наличие на несъвместимост по посочения текст, тъй като лицето е едноличен търговец (ЕТ).

В заповедта е определено обезщетение съгласно чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни, съответно за 2017 г. – 2 дни и за 2018 г. – 13 дни.

По делото е установено, че размерът на последното получено трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец (май 2018 г.) е 2067 лв., от които 1653,60 лв. основна заплата, 310,05 лева и 103,35 лева ползван платен отпуск за 2017 г.

От заверените копия на трудова книжка на С.П.К., серия Б № 588429, които не са оспорени, се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника на страници 18 и 19 е вписано отпускане на обезщетение от НОИ за безработица за периода от 30.05.2018 г. до 29.09.2018 г., след което на 03.12.2018 г., е вписано последващо трудово правоотношение на ищеца с работодател „ЕН И СИ ГРУП“ ООД на длъжност „счетоводител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 720,38 лв. Към датата на представянето на копието липсват други вписвания след посоченото.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1 от КТ. Според чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.

При установяване наличие на обстоятелство по чл. 107а, ал. 1 от КТ за работодателя възниква правото да прекрати трудовия договор, като несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или е възникнала след това (така Решение № 146 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 298/2016 г. на IV ГО на ВКС). В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че вписаната в Търговския регистър при Агенция по вписванията регистрация на ищеца като едноличен търговец по чл. 58, ал. 1 от ТЗ е налична още към 19.01.2012 г., когато е вписана пререгистрация по параграф 4, ал. 2 от ЗТР и е заличена на основание чл. 60а, т. 1 от ТЗ, поради прекратяване на дейността му на 19.07.2018 г., след датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо, тъй като по делото се установява, че ищецът е бил регистриран като едноличен търговец към дата на връчване на заповедта за уволнение, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, е законосъобразно, като правилно е приел и първоинстанционният съд.

Обстоятелството какъв е предметът на дейност на търговеца и дали същият съвпада или е сходен с този на работодателя не е критерий, въведен като относим от законодателя при преценка за наличие на хипотезата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ, защото несъвместителството по посочения текст е между заемането на длъжност в държавната администрация и осъществяването на търговска дейност по чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, а не касае конкурентна дейност. Освен това, вписаният предмет на дейност не ограничава търговеца, тъй като същият може да извършва по занятие всякакви търговски сделки, освен тези, които са забранени от закон или за които не се изисква специално разрешение.

По отношение на възражението, че търговска дейност не е осъществявана от ищеца за периода, в който е заемал длъжност при ответника, същото е неоснователно, защото законодателят е въвел като критерий за несъвместимост съществуването на качеството едноличен търговец, което се предполага при наличие на регистрация, тъй като независимо, че вписването в Търговския регистър няма конститутивно действие, същото има оповестително такова и създава презумпция, че докато съществува регистрация и прекратяване на дейността не е заявено, същата се осъществява. С подписване на Декларациите по чл. 107а, ал. 1 и 3 от КТ от 12.07.2016 г. ищецът също е декларирал, че няма качеството на ЕТ, а не че не извършва дейност като ЕТ, както твърди. Независимо от това, невярното деклариране на данни по чл. 107а, ал. 1 от КТ, съответно липсата на корекции на неверни данни от служителя по време на съществуването на трудовото правоотношение, има отношение към евентуалното реализиране на неговата дисциплинарна отговорност и санкционирането му по чл. 190 от КТ, а не към законността на уволнението, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ.

При установяване наличие на обстоятелствата по чл. 107а, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор, ако несъвместимостта е налице в момента на издаване на заповедта за уволнение, като настъпилите впоследствие факти, относими към отпадане на несъвместимостта нямат отношение към законосъобразността на уволнението и не са основание за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, след като несъвместимостта е съществувала към момента на прекратяване на трудовия договор (така и Решение № 704 от 09.12.2010 г. по гр. дело № 216/2010 г. на III ГО на ВКС). В този смисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд, предприетите действия от страна на ищеца по последващото уволнението заличаване на регистрацията му като ЕТ са ирелевантни.

По отношение на твърденията, че е налице злоупотреба с право, тъй като ответното дружество е знаело за регистрацията на ищеца като ЕТ още в началото на 2018 г., доколкото съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, настоящият състав на въззивния съд счита, че ангажираните от ищеца доказателства във връзка с твърдението му за злоупотреба с право не покриват стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като от тях не може да се установи без съмнение прекратяване на трудовото му правоотношение при превратно упражняване на права, с цел заобикаляне на изискванията за подбор или за да се преодолее закрилата по чл. 333 от КТ, поради което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са неоснователни, доколкото трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въведен с въззивната жалба, същата е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК е неоснователно, тъй като същата е представлявана при условията на чл. 32, т. 3, предл. второ от ГПК, а не от юрисконсулт.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 249179 от 20.10.2019 г., постановено по гр. дело № 48925/2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 148-ми състав.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.