Решение по дело №1099/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 124б, ал. 4 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ЗТД 3000-319/32-560292/18.09.2023 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив.

Изложени са съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена – в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочва се, че за едно и също нарушение са съставени на дружеството два акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, съответно – са издадени две наказателни постановления /НП. Откритите тютюневи изделия – цигари и тютюн, били с надпис DUTY FREE, но липсвала разпоредба, въз основа на която лицето да бъде наказано два пъти за тютюневи изделия от различен вид, съответно – да му бъде наложена два пъти ПАМ. Твърди се, че е нарушен чл. 50 от ХОПЕС, като приложение намирало решение по дело С-97/21 на СЕС. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „СТИЛ-БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С писмена молба поддържа изложеното в жалбата, като моли обжалваният акт да бъде отменен. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Ответникът Директор на ТД Митница Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. В писмени бележки посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и при спазване на производствените правила. ПАМ били насочени към обекта, в който е установено нарушението. Твърди се, че производството по обжалване на НП е независимо от настоящото, като няма преюдициалност между двете, съответно – наличие на презумпция за невиновност. Законът не изисквал НП да е влязло в сила, за да бъде наложена ПАМ. Органът, по смисъла на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, действал при условията на обвързана компетентност. Оспорената заповед била издадена в съответствие с материалния закон.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.03.2023 г. от полицейски служители на РУ – С. е извършена проверка на търговски обект – магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг „Г.“, общ. С., стопанисван от „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, в присъствието на управителя Б. Г. Б.. Установява се наличието на акцизна стока – 20 бр. пакета с нарязан тютюн за цигари, марка George Karelias and Sons по 25 грама всеки, с надпис, съдържащ думите For duty free sale only.

На 10.07.2023 г. е съставен на дружеството АУАН № BG10072023/3000/А-339 за извършено нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 4 ЗАДС.

На 18.09.2023 г. въз основа на акта е издадено от началника на отдел „МРР“, ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“, НП № BG2023/3000-554/НП, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС, отнема се стоката, предмет на нарушението, в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС и дружеството се лишава от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС. Посочен е размер на дължимия акциз на стоките – 83,50 лева.

НП е оспорено пред Районен съд – С.. При служебно направена справка на сайта на съда се установи, че същият е постановил решение на 20.11.2023 г. по АНД № 607/2023 г. и е потвърдил НП.

Със Заповед за налагане на ПАМ № ЗТД 3000-319/32-560292/18.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив е наредено за срок от 1 месец запечатване и забраняване достъпа до търговски обект – магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг „Г.“, общ. С., стопанисван от „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, в 14-дневен срок от връчване на заповедта, в който срок наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат отстранени от управителя или упълномощено от него лице. Посочено е, че на основание чл. 124б, ал. 5 ЗАДС ПАМ се прекратява по искане на наказаното лице и след доказване, че наложеното с горецитираното НП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева бъде заплатено изцяло. Посочено е, че ПАМ се прекратява и при доброволно плащане на 80 на сто от определената „имуществена санкция“ в размер на 800 лева в 14-дневен срок от връчване на НП.

Заповедта е връчена на 27.09.2023 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол /чл. 124б, ал. 4 ЗАДС/, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в установената писмена форма /чл. 124б, ал. 2 ЗАДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, като от представената по делото преписка се извеждат фактическите основания за издаването на оспорения акт, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 124б, ал. 4 ЗАДС във вр. с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, при издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, поради което и не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 124б, ал. 4 ЗАДС във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, поради което не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 124б, ал. 4 ЗАДС във връзка с чл. 146, т. 4 АПК

1. Съгласно чл. 123, ал. 6 ЗАДС „лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.“. Съгласно чл. 124а, ал. 1 ЗАДС в случаите по чл. 123, ал. 6 от с.з. лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец. В конкретния случай не е спорно, че в обекта, стопанисван от дружеството са открити тютюневи изделия, съдържащи надпис For duty free sale only. На дружеството е ангажирана административнонаказателна отговорност съгласно цитираните по-горе разпоредби, като му е наложено административно наказание на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС и същото е лишено от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС.

2. Съгласно чл. 124б, ал. 1 ЗАДС „при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца.“.

Съгласно чл. 124в, ал. 1 ЗАДС „при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка“.

По своята същност запечатването на обект и забраната за достъп до него представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се установи, че лицето е извършило нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 6 ЗАДС. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и той е длъжен при нарушение да издаде акт, с който да наложи съответните ПАМ.

В конкретния случай безспорно е налице нарушение, поради което органът е бил длъжен да наложи ПАМ на дружеството. Не подлежи на анализ обоснована ли е продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй като административният орган не действа в условията на оперативна самостоятелност, а е обвързан от определения от законодателя в абсолютен размер срок, когато не са налице условията на повторност.

3. Законът не поставя условие наказателното постановление, с което за извършеното нарушение е наложено административно наказание, да е влязло в сила, за да е налице правно основание за налагане на ПАМ /така вж. Решение № 14004 от 24.11.2014 г. по адм. д. № 1415/2014 г., І отд. на ВАС/. Независимо от това, съдът съобрази и Решение № 12934 от 25.10.2018 г. по адм. д. № 6157/2018 г., І отд. на ВАС, съгласно което приложение намира разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК в случай, че наказателното постановление е отменено, представляващо предпоставка за отмяна и на заповедта, с която се налага ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 ЗАДС и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС. В конкретния случай по делото не са представени доказателства за отмяна на наказателното постановление, поради което и не е налице основание за отмяна на заповедта.

4. Съдът формира извод за липсата на основание за отмяна на заповедта поради издаването на предходна такава, отчитайки факта, че и двете заповеди са издадени следствие извършени от едно и също лице административни нарушения от един и същи вид, за които законодателят е предвидил налагането на административни наказания от един и същи вид и размер.

За извършено на 21.03.2023 г. нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 123, ал. 6 ЗАДС – държане на акцизни стоки – общо 60 бр. кутии цигари марка Karelia Slims, всяка с по 20 къса цигари – общо 1200 бр. къса цигари, всички с надпис на кутиите, който съдържа думите DUTY FREE, е издадено НП № BG2023/3000-412/НП от 22.06.2023 г. на началник отдел „МРР“ в ТД Митница Пловдив, влязло в сила, с което на „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС, отнети са стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС и дружеството се лишава от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС.

Въз основа на това НП със Заповед за налагане на ПАМ № ЗТД 3000-220/32-236402/23.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив е наредено за срок от 1 месец запечатване и забраняване достъпа до търговски обект – магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг „Г.“, общ. С., стопанисван от „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, като със Заповед № ЗТД 3000-250/32-478562/17.07.2023 г. на Директора на ТД Митница Пловдив запечатването на обекта като принудителна административна мярка е прекратено поради заплащане на наложеното административно наказание.

В действителност за две административни нарушения, извършени на една и съща дата и установени в хода на една и съща проверка, е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството с две отделни НП. Контрол по законосъобразност на издадените НП в настоящото производство е недопустимо да бъде осъществен. Следва да се отбележи също, че при налагане на ПАМ органът не може да извършва контрол за законосъобразност на НП. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява при други условия и ред. Органът, който налага ПАМ, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява независимо от тази при административнонаказателната отговорност. Така вж. Решение № 12700 от 23.11.2016 г. по адм. д. № 5499/2016 г., ІІ отд. на ВАС.

Както бе посочено по-горе, органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което всички възражения, че за едно и също нарушение, извършено по едно и също време на едно и също място от един и същи нарушител се налага два пъти едно и също наказание, съдът намира за неоснователни, вкл. и, че евентуалното нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е релевантно при разрешаване на спора относно ангажирането административнонаказателната отговорност на дружеството.

На четвърто място, заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което подлежи на отмяна съгласно чл. 124б, ал. 4 ЗАДС във връзка с чл. 146, т. 5 АПК .

1. Налагането на ПАМ засяга права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Действително, целта на ПАМ е да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице, но в случай на налагането й след преустановяване на нарушението тя има характер на санкция, каквато функция нямат ПАМ. Налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му. Дори и да се приеме, че нарушението не е преустановено, макар неговият фактически състав да е осъществен/изпълнен на 21.03.2023 г., поради ниската стойност на дължимия акциз на стоките – 83,50 лв., запечатването на обекта и забраняването достъпа до него за срок от един месец, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а преследва цел, присъща на административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно - предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения или ненарушаване на въведените от законодателя забрани. Нещо повече, прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно се препятства възможността, предвидена в чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, а именно - последната норма обективира целта на законодателя - да се обезпечи своевременното събиране на наложените имуществени санкции за нарушения по ЗАДС.

Следва да се подчертае и, че е налице съществена разлика във времето между твърдяното за извършено нарушение и налагането на ПАМ, което прави последната несъответна на целта на закона. Така вж. Решение № 14677 от 28.11.2018 г. по адм. д. № 5019/2018 г., VІІІ отд. на ВАС.

2. Съдът счита, че приложение не може да намери Решение на Съда /първи състав/ от 4 май 2023 г. по дело C-97/21, тъй като последното е с предмет ДДС.

Независимо от това и доколкото акцизът представлява също данък, както и, че в конкретния случай от едно и също нарушение се следва ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагането на ПАМ, следвайки духа на закона, но и съобразявайки съдебната практика относно спазване на принципа за пропорционалност, съдът намира, че за едно и също нарушение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на нарушителя се налагат административни наказания и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, като съществуващата правна уредба не осигурява координиране на производствата и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Напротив, налагането кумулативно на „санкции“ води до извод за тяхната несъразмерна тежест с оглед преследваната цел, т.е. същото е осъществено в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК.

В този смисъл въпреки, че държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 124б, ал. 4 ЗАДС във връзка с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 ДР АПК /чл. 7, ал. 1 и ал. 2 Закона за митниците във връзка с чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на Агенция „Митници“/, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски в общ размер от 1 050 лева /хиляда и петдесет/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, които разноски следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обективирано от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото размерът на това възнаграждение е съответен на определения с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 124б, ал. 4 ЗАДС във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗТД 3000-319/32-560292/18.09.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, да заплати на „СТИЛ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б. Г. Б., със седалище и адрес на управление – гр. С., ********, сумата в размер на 1 050 лева /хиляда и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

Съдия: