Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327
гр. Плевен, 19 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 759/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл.
284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКЗПЧОС/.
Образувано е по искова молба на искова молба
/именувана жалба/ и допълнение към исковата молба, подадени от лишения от
свобода А.М.Н., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен. С
оглед подадената уточнителна искова молба, настоящият съд счита, че е сезиран с
предявен от А.М.Н. иск против ГДИН- София, с цена 30 000 /тридесет хиляди/
лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца през
периода от 30.03.2018г. до 30.07.2018г., произтичащи поставянето на лишения от
свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия- повреден прозорец, който
пропуска вода в дъждовно време, вследствие на което ищецът се измокрял и имало
риск да се разболее; влага и течове по тавана на килията, което вреди на
здравето на ищеца; липса на постоянно течаща вода в тоалетната, както и брава
на вратата ѝ; лоша канализация в тоалетната; некачествено спално бельо и
дюшек, в който са налице паразити.
От ответника е постъпил писмен отговор, в който се
оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че в тежест на ищеца е да
докаже, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на
администрацията на затвора, от които да са последвали вреди. Сочи се, че предявеният
иск е недопустим и алтернативно, че е неоснователен. По отношение на твърдяната
недопустимост се излагат доводи, че ищецът не е уточнил кой е ответника по
предявения от него иск, което съставлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявената претенция, поради което е направено
искане за прекратяване на производството. Излагат се доводи и за недопустимост
на претенцията за вреди, произтичащи от „вида и качеството на медицинската
помощ“, каквато всъщност не е формулирана в исковата молба и допълнението към
нея. Алтернативно се развиват доводи за неоснователност на предявения иск и се
твърди, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия или
бездействия на администрацията, които да са довели до причиняване на вреди.
Сочи се, че не е налице осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и ищецът не е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, че същият
не е имал оплаквания във връзка с предоставеното му постелъчно бельо, а от
представената вещева ведомост е видно, че такова му е било предоставено. Не са
налице жалби, молби или обяснения в обратната насока.Оспорва се
непредубедеността на посомените от ищеца свидетели с доводи, че същите са ищци
по административни производства със същия характер, както и че не са
пребивавали в една килия с ищеца по настоящето дело. В заключение се прави
искане да бъде отхвърлен предявеният иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се
явява лично. В първото по делото заседание заявява, че оттегля искането си за
предоставяне на правна помощ и ще се защитава сам. Поддържа предявения иск и
излага доводи,че претенцията му е доказана, поради което следва да бъде
уважена.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П., която
пледира да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като недоказан и
неоснователен. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства не се
установява да са причинени неимуществени вреди на ищеца, произтичащи от
условията, при които търпи наказанието си. Твърди,че основното оплакване е от
недостатъчното пространство в килията, но от доказателствата по делото е
установено, че ищецът сам е пожелал да бъде настанен в съответната килия, респ.
администрацията на затвора се е съобразила с това негово желание. Сочи се, че
администрацията на затвора е отстранила различните повреди, за които ѝ е
било съобщено, съобразно възможностите, които има като второстепенен
разпоредител с бюджетни средства. Позовава се на заключението на вещото лице,
от което се установява, че условията в конкретната килия са добри, поради което
твърди, че това няма как да се отрази неблагоприятно върху състоянието на ищеца
и по отношение на човешкото му достойнство, поради което за него не са
настъпили неимуществени вреди. В заключение изразява становище,че предявеният
иск е неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че от събраните по делото
доказателства не се установява пряка причинна връзка между незаконна дейност на
държавен орган или длъжностно лице и вредите, за които ищецът претендира да са
настъпили, поради което предлага да бъде отхвърлен предявеният иск.
След като обсъди относимите към правния
спор доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и от
писмените доказателства по делото се установява, че ищецът А.М.Н. е лишен от
свобода, който през посочения в исковата
молба период от
30.03.2018 г. до 30.07.2018 г. е изтърпявал
наказанието си в затвора Плевен, а от 11.09.2018 г. е преведен в затвора Ловеч.
От изисканата от съда на основание чл.284, ал.3 ЗИНЗС справка /л.60/ е видно,
че ищецът през посочения в ИМ период е бил настанен в 212 килия, в която е бил
преместен по негова молба и е пребивавал там до превеждането му в затвора Ловеч
на 13.09.2018 г. В горното помещение са пребивавали от 14 до 16 лишени от
свобода. Килията е с площ 36, 1 кв. м., помещението е оборудвано със санитарен
възел, до който лишените от свобода имат 24 часов достъп. Топла вода се
осигурява четири пъти седмично. Спалните помещения периодично се третират срещу
насекоми, за което е налице сключен договор с частна фирма- изпълнител, а
постелъчното бельо се изпарява. Със средства на затвора се третират леглата и
самите спални помещения на лишените от свобода, на които са осигурени и
препарати за дезинфекция с антибактериално и вирусогонно действие. От
изисканата от съда и приложена на л.48 справка от Началника на затвора Плевен е
видно, че в затворническото досие на ищеца не са налице жалби, оплаквания или
искания, свързани с битовите условия, при които последният е изтърпявал
наказанието си.
На л.61 е приложена приетата като писмено
доказателство вещева ведомост, подписана от ищеца, от която е видно, че на
същият са предоставени дюшек, възглавница, калъфка чаршаф и одеяло.На л.86-88
са приложени представена от ответника разпечатка за закупени от затвора Плевен
и заскладени домакински и миещи препарати. От представения от ответника списъци
на л.90- 96 е видно,че ищецът, фигуриращ в горните списъци, е получил срещу
подпис хигиенни и миещи препарати за м, април, май, юни и юли 2018 г.От
представените от ответника списъци на л.97-100 се установява обстоятелството,
че към 20.03.2018г. ищецът е бил в килия № 216 и в нея са били настанени общо
15 души; към 30.04.2018 г. е бил в килия № 212 и в нея са били общо 16 души;
към 01.06.2018 г. е бил в килия 212 и в нея са били настанени общо 15 души и
към 02.07.2018г. е бил в килия 212, в която общо са били настанени 14 души.
Посочените по-горе писмени доказателства
са представени от ответника и не са оспорени от ищеца и неговия процесуален
представител.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че килия № 212, в която е
бил настанен ищеца през посочения в ИМ период е с размери 7,00/5,20 метра, или
със светла площ 36,4 кв.м. В обема на стаята е изградена тоалетна с размери
1,80/1,00 м., при което полезната обитаема площ на килията е 34, 60 кв.м. С
оглед горното вещото лице е посочило, че за да се спазят изискванията на чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС, спалното помещение може да се обитава максимум от 8 /осем/ души,
а от приложените по делото списъци на лишените от свобода, които са били
настанени в килия 212 през периода, посочен в ИМ е видно, че в килията са
съжителствали между 14 и 16 лица. Вещото лице е посочило, че спалното помещение
отговаря на изискванията на чл.45, ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от
Правилника за приложение на ЗИНЗС, както и на чл.113, ал.1 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии
и устройствени зони. При извършения оглед на помещението за нуждите на експертизата
вещото лице не е установило неизправности във водоснабдителната и
канализационната система, както и в механизмите за отваряне и затваряне на
прозорците, но е посочил, че при наличие на повреден механизъм за затваряне,
прозорецът не би могъл да се уплътни и при валеж е възможно протичането на вода
в спалното помещение. Направена е и констатация, че към 15.30 ч. в деня на
огледа от крана за студената вода не е потекла вода. Не са констатирани следи
от влага и мухъл.
По делото е разпитан като свидетел А.М.А.,
лишен от свобода, който твърди, че не е обитавал една и съща килия с ищеца, но
е запознат с условията в килия 212. Твърди, че същата е с размери около 30-35
кв.м. и е обитавана от 15-16 човека,че е имало петно от мухъл на тавана с
диаметър ок. 40 см., както и че прозорецът трудно се е отварял и затварял. Излага твърдения, че хигиенните условия са
лоши, но хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. Твърди, че
предоставяните от администрацията препарати са недостатъчни, а водата се пуска
само в определени интервали от време.
При разпита си като свидетел л.с. Б.С.
твърди, че познава ищеца, който е търпял наказанието си в килия № 212, в която
е бил заедно с 6-7 човека. Сочи, че условията в килията са нормални и не е възприел
каквито и да е оплаквания от ищеца, вкл. и по отношение на прозореца.
От показанията на свидетеля В.В. се
установява, че изпълнява длъжността помощник склададжия в затвора Плевен и при
преместване на ищеца в затвора Ловеч последният е сдал спалното си бельо, което
е било в изрядно състояние. Твърди, че предоставяното спално бельо на лишените
от свобода е в добро състояние, чисто е и се пере редовно. Никой от лишените от
свобода не се е оплаквал от паразити в спалното бельо и дюшеците.
Свидетелят К.К.Ц.- лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието си в затвора Плевен твърди, че ищецът е бил преместен в
килия 212 по негово желание, както и че за хигиената в килията отговарят самите
лишени от свобода. Сочи, че в килията са били настанени 11-12 човека, но
заявява, че не си спомня дали е имало течове от прозореца върху леглото на
ищеца.
Разпитаният като свидетел л.с. Ф.Б.
твърди, че ищецът е бил преместен в килия 212 по свое желание. По отношение на
хигиената сочи, че тъй като в килията са само мъже, не се пази много чисто, но
състоянието на килията било нормално. Потвърждава, че в единия ъгъл е капело,
но само когато е валял дъжд и твърди, че тази повреда е отстранена в период от
около 7-8 месеца. Твърди, че ищецът не се е оплаквал от друго, освен от теча от
тавана, както и че е имало проблем с машинката на прозореца за период от около
2-3 месеца, поради което той не се е затварял добре и се е налагало да бъде
връзван. Понякога прозорецът се отварял сам и ставало студено.
От показанията на свидетеля П.Г.-*** се
установява, че ищецът е бил преместен в килия 212 по свое желание, а преди това
е бил в 216 килия. Не е споделял за проблеми, а по отношение на повредената
брава на прозореца потвърждава, че е имало такова оплакване, но повредата не е
била отстранена своевременно.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
В ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), глава седма "Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията", се съдържат специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу
органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
В случая в допълнително представената ИМ е посочен като ответник ГДИН. По отношение на
допустимостта на иска срещу същия съдът съобразява следното:
ГДИН е обособена като самостоятелно
юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС - чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка.
Искът срещу ГДИН за процесния период от
30.03.2018г. до 30.07.2018г. е подаден от надлежна страна, имаща право и
интерес от предявяването му и на основание чл. 204, ал.4 от АПК е допустим за
разглеждане.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Според специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от
2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Съобразно критериите, установени в
практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 от ЕКПЧ, които са приложими и при преценката за наличие на
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за да бъде квалифицирано едно отношение
като нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение, първо, то
трябва да достигне минимално ниво на суровост, така че да доведе до
действителна телесна повреда, силно физическо или психическо страдание. Второ,
тези страдания и унижения трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание
или унижение, присъщи на самото лишаване от свобода, като при преценката следва
бъде приложен цялостен подход към условията на изтърпяване на наказанието и
бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие, като се има предвид, че
финансовите и логистични затруднения на държавата да осигури условия, които не
водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат да изключат или намалят
нейната отговорност.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Изброяването в закона не е изчерпателно, а примерно.
Съдът счита, че по делото е установено нарушение
на тази забрана, изразяващо се в липса на достатъчна жилищна площ. От приетата
по делото съдебно- техническа експертиза, както и от представените от ответника
писмени доказателства- изискана на основание чл.284, ал.3 ЗИНЗС справка /л.60/
и списъци на л.97-100, се установява, че ищецът през посочения в ИМ период е
бил настанен в 212 килия, в която е бил преместен по негова молба и е
пребивавал там до превеждането му в затвора Ловеч на 13.09.2018 г. В горното
помещение през посочения в ИМ период са пребивавали от 14 до 16 лишени от
свобода. Полезната обитаема площ на килията е 34,60 кв.м., поради което е
налице нарушение на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, тъй като при тази
площ, спалното помещение може да се обитава максимум от 8 /осем/ души.
Частично доказана се явява и претенцията
на ищеца, свързана с твърдените лоши битови условия. Съдът намира за доказано
обстоятелството, че прозорецът, намиращ се в непосредствена близост до леглото на
Н. е бил с повреден механизъм и трудно се е затварял, което е довело до течове
и му е създало дискомфорт. Обстоятелството, че въпросният механизъм е бил
повреден се установява от показанията на свидетеля Г.-***, както и от показанията
на лишените от свобода А.А. и Ф.Б.. От заключението по приетата от съда
техническа експертиза е видно, че при наличие на повреден механизъм за
затваряне, прозорецът не би могъл да се уплътни и при валеж е възможно
протичането на вода в спалното помещение. Следва да се има предвид обаче, че се
касае за проблем, който се е проявявал единствено в случаите на валежи, а не
непрекъснато, поради което причиненото неудобство по отношение на ищеца е
сравнително незначително.
Съдът намира за доказано и твърдението, че
в килията липсва постоянно течаща вода. Това обстоятелство е установено от
вещото лице и е посочено в заключението му. В подкрепа на горното са и
показанията на свидетеля А.М.А., който сочи, че водата се пуска в само в определени часови интервали.
Останалите посочени в ИМ основания,
касаещи лоши битови условия в килия 212 не намират подкрепа в събраните
доказателства. От приетото по делото и неоспорено от ищеца заключение на
съдебно- техническата експертиза е видно, че спалното помещение № 212 отговаря
на изискванията на чл.45, ал.5 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от Правилника за
приложение на ЗИНЗС, както и на чл.113, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени
зони. При извършения оглед на помещението за нуждите на експертизата вещото
лице не е установило неизправности във водоснабдителната и канализационната
система. От приетата като писмено доказателство вещева ведомост на л.61,
подписана от ищеца, е видно, че на същия са предоставени дюшек, възглавница,
калъфка чаршаф и одеяло. С показанията на свидетеля В.В., пом. склададжия в
затвора Плевен се установява обстоятелството, че спалното бельо, предоставяно
на лишените от свобода е в добро състояние, пере се редовно и не е имало
оплаквания за паразити в него. На л.86-88 са приложени представена от ответника
разпечатка за закупени от затвора Плевен и поставени на склад домакински и
миещи препарати. От представените от ответника списъци на л.90- 96 е видно, че
ищецът, фигуриращ в горните списъци, е получавал срещу подпис хигиенни и миещи
препарати за месеците април, май, юни и
юли 2018 г., а от свидетелските показания на лишените от свобода е видно, че
поддържането на хигиената в спалните помещения е отговорност на самите
затворници. Ето защо съдът намира за недоказана претенцията на ищеца в
останалата ѝ част, касаеща лоши битови условия при изтърпяване на
наказанието в посочения в ИМ период.
С
оглед така обсъдените доказателства, съдът счита, че в случая е налице нарушение
по смисъла чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, но само за част от основанията,
посочени в ИМ, като най- същественото е нарушаване на изискванията на чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС, доколкото на ищеца не е осигурена изискуемата минимална жилищна
площ от 4 кв.м. Съобразно
разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС при преценката си съдът следва да съобрази
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
В конкретния случай допуснати нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, описани по-горе в настоящите мотиви са за един сравнително
непродължителен период от време, но несъмнено общото им въздействие е довело до
накърняване правата на ищеца, поради което ответникът дължи обезщетяване на
причинени неимуществени вреди. Конкретният размер на следващото се обезщетение
за претърпените неимуществени следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост"
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 300 /триста
/ лева в полза на ищеца, поради което искът за разликата до претендирания от
ищеца размер от 30 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенциите за
присъждане на направените в производството разноски от страна на ГДИН -
юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, са неоснователни.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да
заплати на лишения от свобода А.М.Н., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание в затвора Ловеч, обезщетение в
размер на 300 /триста/ лева за причинените му неимуществени вреди за периода от
30.03.2018г. до 30.07.2018г., през който е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора Плевен,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част за разликата над 300 /триста / лева до 30 000 /тридесет
хиляди/ лева като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: