Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанaсова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12039 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от
Д.Б.Г., ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 7257.34 лв., претендирана
по изп. д. №
20013110403158 по описа на ДСИ при
PC Варна, образувано въз основа на изп.
лист от 20.01.1995
г., издаден по гр. д. № 874/1994 г. по описа на PC Варна, по което изпълнително дело Държавата е
присъединен взискател на основание чл. 14, ал. 1 Наредба за определяне
на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
Ищецът твърди, че на 20.01.1995г. срещу него е издаден
изпълнителен лист по ГД № 874/1994
г., по описа на Варненски районен съд, гражданско отделение, 18 състав, в полза на малолетния му син Т.Д.Г..
Излага,
че на 18.06.2001 година по
молба на Д.Д.И.- майка и
законен представител на детето, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20013110403158 по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд град Варна. Ищецът твърди, че по процесното изпълнително дело, съдебният изпълнител е събрал
всички суми за дължимата издръжка от
Държавата, на основание „Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка". Твърди, че изплащането от страна на
държавата на сумите е приключило в началото на 2009 година.
Ищецът
сочи, че независимо, че Държавата е присъединен взискател
на основание чл. 14 ал. 1 от Наредба за
определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, в държавна
полза до 2020 година не са
извършвани никакви изпълнителни действия. Излага, че
едва на 18.02.2020 год., получил
покана за доброволно изпълнение с претенция в полза на Държавата, като взискател по ИД
№20013110403158 по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд град Варна. Сочи, че съгласно
връчената му покана за доброволно изпълнение задължението му към държавата, към 07.02.2020 год. по изпълнителното дело е в общ
размер на 7 257,34 лева.
Ищецът
излага, че държавата е присъединен взискател по ИД №20013110403158 по описа на Държавен съдебен
изпълнител при районен съд град Варна от
2001
година по силата на Закона. През времето от 2001 година до 18.02.2020 година не са извършени никакви
съдебно изпълнителни действия в полза на Държавата. Счита, че дори и да се
приеме, че има такива
във вид на запор върху моторното му превозно средство то същото е извършено на 12.02.2020 г. Във връзка с изложеното счита, че
е изтекла петгодишната погасителна давност за частното държавно вземане по
изпълнителен лист от 20.01.1995г.,
издаден по ГД № 874/ 1994 г. по описа
на Варненски районен съд, гражданско
отделение, 18 състав.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния
срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Прави
възражение, че давността е прекъсната. Ответникът
сочи, че, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за изплащане от
държавата на присъдена издръжка (приета с ПМС № 54 от 14.09.1985 г., обн.,
ДВ, бр. 75 от 27.09.1985 г., изм., бр. 33 от 29.04.1988 г., отм., бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) платената от държавата издръжка е
за сметка на неизправния длъжник, като събирането на сумата се извършва от
съдия-изпълнителя въз основа на вече издадения срещу длъжника изпълнителен
лист, като събраните суми се внасят в бюджета на общинския народен съвет, който
я е изплащал. Същата разпоредба е възпроизведена и в чл. 5, ал. 1 от Наредбата за изплащане от
държавата на присъдена издръжка (приета с ПМС № 288 от 10.12.2002 г., обн.,
ДВ, бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., отм., бр. 77 от 29.09.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), където отново се посочва, че
платената от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник и събирането
на сумата се извършва от съдия-изпълнителя въз основа на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист, като събраните суми се внасят по бюджета на
съответната община, която ги е изплатила. В чл. 14, ал. 1 от Наредбата за реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка (приета с ПМС № 167 от 17.06.2011
г., обн., ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от 16.03.2012 г., в сила от 16.03.2012 г.) се посочва за яснота и за да не
се позволи погрешно тълкуване, че държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за изплатената по
реда на наредбата издръжка.
В отговора се
излага, че обстоятелството, че събирането на платената от държавата сума е въз
основа на вече издадения изпълнителен лист ясно свидетелства за това, че
държавата е заместила непълнолетното дете в изпълнителното производство относно
изплатените от държавата суми. От горното следва, че давността за вземането,
предмет на настоящия установителен иск е спряна, тъй като държавата е
присъединен взискател по делото за дължимата от длъжника
сума за издръжка, както и че давността е прекъсвана с всяко едно действие на
съдебния изпълнител по събиране на дължимите суми. Тъй като съдебният
изпълнител има задължението да събира и плаща процесиите суми по посочената му
сметка, то считам че същите не са погасени по давност. Счита и че държавата се
счита за присъединен взискател по силата на правна
норма, като издаваният за това нарочен акт от съдебния изпълнител има
единствено функцията да удостовери, че по делото е присъединен като взискател държавата. Ответникът счита, че по време на
изпълнителното дело давност не тече, което се отнася и до вземането на
държавата по силата на определената законово конструкция на изплащането на
издръжката.
Възразява, че давността е прекъсната през 2005 г. при подаване молбата за образуване
на изпълнителното дело.
Ответникът счита,
че процесното вземане не е погасено по давност, тъй
като държавата е присъединена по право към изпълнителното дело за вземането за
издръжка, а давността не тече докато трае изпълнителното производство на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж" от ЗЗД, тъй като то е процес относно вземането и практиката на
съда е непротиворечива.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С покана за доброволно
изпълнение изх. №3670/07.02.2020г. на държавен съдебен изпълнител при ВРС Д.Б.Г.
е поканен да заплати сумата от 3003 лв. главница, 3475.42лв. лихви и 133 лева
разноски по и.д., както и такса по чл.53 от ТДТГПК в размер на 645.92лв. Същата
е редовно връчена на длъжника на 18.02.2020г.
По делото е представен
заверен препис от изпълнително дело № 20013110403158
по описа на СИС при ВРС. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист,
издаден на 20.01.1995г. по гр. д. № 874/1994 г. по описа на PC Варна за
заплащане от Д.Б.Г. на издръжка в полза на детето Теодор, род. на ***г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разноските по
изпълнението не са суми, посочени в изпълнителния лист, поради което на това
основание, иск за същите е недопустим. Разноските по изпълнението са претенция,
която е акцесорна на главните искове, като същата
следва изхода на делото по главните вземания. Решението по делото по установителния иск ще обуслови евентуалното прилагане на
разпоредбата на чл.79
от ГПК.
Досежно разноските в изпълнителното производство е недопустимо да
се води отделен иск за недължимостта им, защото ако
искът за недължимост на сумите по изпълнителния лист бъде уважен, то ще доведе до прекратяване на
самото изпълнително производство, а същото не е предоставено в случая в
правораздавателната власт на съда. Предпоставка за редовното водене на
производството по изпълнението е внасянето на дължимите такси и разноски по
същото. (В този смисъл Определение на СГрС, ІV-то отд, по ч.гр.д. № 13265/2011 г.). В частта относно
искането на ищеца за установяване на недължимост на разноските
в изпълнителното производство, съдът счита производството за
недопустимо, тъй като е предвидена възможност за обжалване на действията на ЧСИ
по определяне на разноските и следователно липсва правен интерес от защита по
исков път. Отговорността за разноските в изпълнителното производство следва да
се разпредели от съдебния изпълнител с изрично постановление, което е обжалваемо от длъжника по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК, а взискателят може да защити правата си чрез обжалване по
реда на чл. 435, ал.1 от ГПК, евентуалното
прекратяване на изпълнителното производство, ако счита, че не е събрана
дължимата за разноски по изпълнението сума или отказа на съдебния изпълнител да
предприеме действия по принудително събиране на суми за сторени от взискателя разноски. Дължимостта
и окончателния размер на разноските се определят от съдебния изпълнител в
самото изпълнително производство, което в случая няма данни и да е приключило,
а съответно неговите действия по определяне и събиране на разноските подлежат
на съдебен контрол по реда на обжалването. И доколкото те не са част от изпълняемото право, което подлежи на установяване в
настоящото производство, то исковете за тях се явяват недопустими.
С оглед изложеното, съдът
намира, че производството по делото следва да се прекрати за сумите от 133 лева разноски по и.д., както и такса по
чл.53 от ТДТГПК в размер на 645.92лв., като недопустимо.
По отношение на предявения иск за
недължимост на сумата от 3003 лв. главница,
3475.42лв. лихви претендирана по изп. д. № 20013110403158 по описа на ДСИ при PC Варна, образувано въз основа на изп. лист от 20.01.1995
г., издаден по гр. д. № 874/1994 г. по описа на PC Варна, по което изпълнително дело Държавата е присъединен взискател на основание чл. 14, ал. 1 Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена
издръжка, то съдът намира същият за основателен.
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът
срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството, може да
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай задължението на ищеца за
заплащане на издръжка е установено с влязло в сила решение т.е. касае се за
съдебно признато вземане на издръжка, което съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, сочеща че срокът на
новата давност е винаги петгодишен, е подчинено на общия режим на погасителната
давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал.1,
б.а" от ЗЗД.,
т.е. срокът на новата давност е винаги петгодишен. Ответникът по делото в лицето на
държавата е присъединен взискател по ИД №20013110403158 по
описа на Държавен съдебен изпълнител при районен съд град Варна от 2001 година. Съответно
същата е могла да претендира връщане на заплатените суми от длъжника едва след
навършване пълнолетие на Т.Д.Г., роден на ***г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР 2/2013г. от 26.06.2015г.,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки изпълнителен способ.
Видно
от представено по делото (л.206) запорно съобщение,
по молба на Държавата, конституиран взискател по ИД №20013110403158, е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Д.Г. на 13.03.2009г., с
което е прекъсната давността. След което до 03.01.2020г. не са извършване изпълнителни
действия. На 03.01.20г. са изискани справки от ТД на НАП Варна-л.215. От март
2009 до януари 2020г. е изминал период по-голям от пет години, поради което
вземането в полза на държавата е погасено по давност. Искът е основателен и
следва да се уважи за сумата от 3003 лв. главница, 3475.42 лв. лихви претендирана по изп. д. № 20013110403158 по описа на ДСИ при PC Варна, образувано въз основа на изп. лист от 20.01.1995
г., издаден по гр. д. № 874/1994 г. по описа на PC Варна.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 800 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид на
което уговорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от 800 лв., не
следва да се намалява поради прекомерност. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски (внесена държавна такса 290,30 лева и 800 лева адвокатско
възнаграждение) съразмерно с уважената част от иска или в размер на 973,28
лв.
На осн.чл.78,
ал.4 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП, взимайки предвид цената на предявения
иск и процесуалното поведение на ответника. Съразмерно с прекратената част от
иска му се дължат разноски в размер на 17,80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения отрицателен
установителен иск от
Д.Б.Г., ЕГН **********
срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 133
лева разноски по изп. дело, както и такса по чл.53 от
ТДТГПК в размер на 645.92лв., претендирана по изп. д. № 20013110403158 по описа на ДСИ при PC Варна, образувано въз основа на изп. лист от 20.01.1995 г., издаден по гр.
д. №
874/1994 г. по описа на PC Варна, като недопустимо.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Д.Б.Г., ЕГН ********** не
дължи на Държавата, представлявана от Министъра на
финансите сумата от 3003 лв. главница,
3475.42 лв. лихви претендирани по изп.
д. №
20013110403158 по описа на ДСИ при
PC Варна, образувано въз основа на изп. лист от 20.01.1995 г., издаден по гр.
д. №
874/1994 г. по описа на PC Варна, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.Г.,
ЕГН **********
да заплати
на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 17,80 лв. (седемнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министъра на финансите
да заплати на Д.Б.Г., ЕГН **********
сумата от 973,28 лв. (деветстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки), представляваща разноски, на осн.чл.78,ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: