№ 2643
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110204874 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. П. С. против Наказателно постановление № 23-4332-
000475/19.01.2023г., издадено началник сектор в СДВР отдел ПП, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание, както следва :
1.по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер от 700 –/седемстотин / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се оспорва издаденото НП като незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбата
на чл. 34 от ЗАНН. Излагат се доводи касаещи липса на доказателства за изправност на
техническото средство отчело скоростта, оспорва се и наличие на пътен знак указващ
скоростта за движение в този пътен участък. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.
Жалбоподателя не е открит на посочен от него адрес за призоваване, като е даден ход на
делото в негово отсъствие. По делото е генерирана справка в система ЕИСС от която е
видно, че адреса на жалбоподател е посетен на 08.05.2023г. в 11.55 часа, но лицето не е
открито на адрес / разпечатка приложена в кориците на делето/.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прилага:
снимков материал, справка картон на жалбоподател, декларация по чл.188 ЗДвП, заповед за
компетентност на наказващ орган.
От събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 01.09.2022г., около 13,13 часа, жалбоподателя управлявала лек автомобил "Мерцедес ",
с рег. № ******** в гр.София, по бул.Пейо Яворов, с посока на движение от бул.Драган
Цанков към бул.Черни връх. В района на № 36 е засечена е скорост на движение на
управляван от жалбоподател автомобил от 104км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % /108
км/ч./ с техническо средство - система за видеоконтрол АТСС „CORDON-M“2 , с № 1196 и е
заснет видеофайл К-6-15197/22г.
Във връзка с горното нарушение на водача на 10.01.2023г. е съставен АУАН № 129182, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя е попълнил Декларация по чл.188 ЗДвП.
Актът е връчен е лично на жалбоподател, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, при идентично описание на фактическата обстановка и
посочване на правната квалификация, на 19.01.20123г. е издадено обжалваното НП, като
същото е редовно връчено на жалбоподател на 22.02.2023 г.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени
средства - показанията на Б., преценени в съвкупност с писмените, приобщени на основание
чл. 283 НПК. Настоящият състав кредитира напълно показанията на св.Б., като ги намира
логични, последователни и незаинтересовани. Въз основа на тези гласни доказателствени
средства, преценени в съвкупност със заснет видеофайл К-6-15197 от дата 01.09.2022г.
безспорно се установява времето, мястото и начина, по които е осъществен контрол на
скоростта на движение на процесната дата. Използвана е автоматизирана система за
видеоконтрол АТСС „CORDON-M“2 , с № 1196. На процесната дата на посоченото място
автоматизираното средство за измерване заснело видеоклип на превозни средства, движещи
се с превишена скорост, сред които и този на автомобила управляван от жалбоподател.
От разпечатка от паметта на техническо средство система за видеоконтрол АТСС
„CORDON-M“2 , с № 1196, работещо на автоматичен режим която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата, в район с координати N 42.67733 и Е 23.334220, е засечена скорост на движение от
108км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е
сниман регистрационният номер на автомобила.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
Следва да се приеме, че на посоченото място на заснемане на нарушението е в населено
място, където е въведено органичение на скоростта от 50 км/ч.
2
Съдът взе предвид заповед № 8121к-13318/2019г. и № 8121з-1632/21г, издадена от министри
на вътрешните работи, като доказателство за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е
подадена в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП, вр.
заповед № 8121з-515/14.05.2018г издадена от министъра на вътрешните работи, в рамките
на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Актът е съставен в рамките
на 3-месечния срок от установяване на авторството на нарушението по реда на чл. 188
ЗДвП, а наказанието е наложено с издаването на обжалваното НП в рамките на 6-месечния
срок, който тече от момента на съставяне на акта.
Съдът приема, че съставените АУАН и НП отговорят на законовите изисквания по чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и съдържа всички необходими реквизити, като в него ясно, достатъчно
подробно и конкретно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Посочени са недвусмислено точното време и място на осъществяването му. Обяснено е, че
посочената скорост от 104 км/ч е получена след приспадане на толеранс от 3% от записаната
скорост от 108км/ч, като същата е превишена спрямо максимално допустимата в населени
места от 50 км/ч. Фактическото описание напълно отговаря на дадената правна
квалификация като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Фактическата обстановка, описана в АУАН, е установена въз основа на обективно заснети и
записани данни, индивидуализиращи моторното превозно средство, чрез което е
осъществено нарушението. Снимката, която го доказва, е изготвена чрез предвидено в
закона техническо средство - автоматизирана видео-радарна система, която записва
нарушенията без намесата на контролен орган. Същото е от одобрен тип и изправно, поради
което безспорно установява, кой е автомобилът движещ се със записаната скорост.
Въз основа на горепосочените факти, настоящият състав приема, че жалбоподател е
осъществил от обективна страна нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като водач на лек
автомобил не се е съобразил с общото въведено ограничение на скоростта в населено място
от 50 км/ч, което е относимо към пътния участък по който е пътувал на процесната дата.
Движейки се със скорост от 104 км/ч, след отчитане на възможното техническо отклонение
при засичане на скоростта, е нарушил тази забрана, като е превишил максимално
допустимата скорост с 54 км/ч, като деянието е осъществено в населено място.
Следва да се има предвид, че водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията на
скоростта, независимо дали ще е поставен под угрозата да бъде видеозаснет или не. С
наложената глоба се постига целта на административното наказание – да насочи нарушителя
към спазване на установения от закона ред при управление на МПС в градски условия.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
3
жалбоподателя е съзнавала, че се движи със скорост над допустимата за населено място за
което е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. и че застрашава обществените
отношения свързани с осъществяване на транспорта (общественоопасния характер на
деянието и последиците му), но същата е целяла настъпването им, като е искал да се
придвижи по-бързо.
Нарушението е правилно квалифицирано от наказващия орган и правната квалификация на
същото съответства на установените по делото факти. Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скоростта от 50 km/h в населено място. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато
превишаването е над 50 km/h, се наказва с глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като издадено в съответствие с
процесуалния и материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23-4332-000475/19.01.2023г., издадено
началник сектор в СДВР отдел ПП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание, както следва :
1.по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер от 700 –/седемстотин / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4