РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8842/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 935291/11.07.2017 г., предявена от Д. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищцата Д.
С. А. твърди, че на 23.05.2013
г., около 16.00ч., на Околовръстен път на гр. ******, на кръстовище между път
ІІ-21, път III-215 и път III-218 - град ****** и с. ********, М.Т.М., с ЕГН: **********,
управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, нарушил правилата за
движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
движещия се по път с предимство лек автомобил „Пежо Експерт“, с рег. №******,
управляван от Д.Г.Г., в който ищцата била пътник.
По случая било образувано ДП № СС 67/2013г.
по описа на ОД на МВР - ******, пр.пр. № 753/2013г. на РП - ******, като с
Присъда № 584/14.10.2014 г. по НОХД № 591/2014г. по описа на РС - ******, М.Т.М.бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1
от НК.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП
са й били причинени телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с
мозъчно сътресение и загуба на съзнание, счупване на малкопищялна кост,
счупване на пето ребро вдясно, счупване
на шийката на дясната лопатка, както и контузии на гръдния кош, на корема и на
поясно-кръсната област.
Ищцата сочи, че фрактурата на пето ребро в
дясно и фрактурата на ключицата не са били описани в епикризата след ПТП.
Фрактурата на малкопищялната кост в горния й край, била открита и описана като неизискваща специално
лечебно поведение, но предвид неоткриване на счупването на шийката на лопатката,
било невъзможно походка с две патерици поне за около 60 дни, което обрекло
ищцата на строг постелен режим и необходимост от обслужване от друг човек.
На 21.06.2013 г., ищцата отново била приета в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, с
диагноза „исхемичен мозъчен И.улт - тромботичен инфаркт във ВБС“. Ищцата
твърди, че И.ултът е настъпил вследствие на черепно-мозъчната травма, получена
при процесното ПТП, тъй като в резултат на тази травма се е стигнало до
запушване на някой от кръвоносните съдове.
Описаните телесни повреди причинили на ищцата
болки и довели до намаляване на възможния обем на движенията. Ищцата преживяла стрес, шок и ужас, пораждащи
проблеми със съня, силно главоболие и страх от коли. Ищцата продължавала да
изпитва болки в пострадалите крайници при движение и при влошаване на времето.
Настъпилото събитие имало силно негативно влияние върху живота на ищцата.
Ищцата твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******, включително и на водача М.Т.М..
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата от 60 000 лева –
частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.05.2013 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****** - М.Т.М., който виновно е причинил
процесното ПТП по описания в исковата молба начин.
Оспорва иска с възражението, че е
неоснователен, евентуално – в завишен размер.
Ответникът оспорва настъпването на всички описани в исковата молба
травматични увреждания, както и настъпването на всички описани в исковата молба
промени в състоянието на ищцата след
настъпване на ПТП. Сочи, че при извършване на образно изследване на стари
счупвания, а не пресни, е невъзможно да
се определи давността на счупването. Поради това, ответникът заявява, че дори и
един месец по-късно да е вписано в медицИ.ката документация, че ищцата има
счупване на пето ребро, след като такова счупване не е било констатирано след
ПТП, то не е настъпило при процесното ПТП.
Излага съображения, че е житейски нелогично, при счупване на дясна
лопадка, да не се потърси болнична помощ в продължение на цял месец. Сочи, че ищцата страда от хипертонична
болест, чийто проявни признаци са световъртеж и загуба на равновесие, с каквито
оплаквания е постъпила в болничното заведение на 21.06.2013 г.
Ответникът оспорва и твърденията за настъпило
в резултат на процесното ПТП счупване на дясна фибула. Заявява, че при
постъпване в болничното заведение няколко часа след ПТП е констатиран факта на
настъпване на фрактура, като е посочено, че същата е без клинично значение,
т.е. не се налага имобилизация, както и някакво друго лечение. Освен това, с
оглед механизма на ПТП, виновният водач се е включил отляво на посоката на
движение на автомобила, в който е пътувала ищцата, и ударът е бил в лявата му странична част.
Ответникът оспорва наличието на
причинно-следствена връЗ.а между описаните травматични увреждания, посочени
като усложнения и настъпването на пътнотранспортното произшествие. Заявява, че
исхемичният мозъчен И.улт представлява последица от наличните придружаващи
заболявания на ищцата ХБ /хипертонична болест/, ИБС САЛ /исхемична болест на
сърцето/, ХСН /хронична сърдечна недостатъчност/ и след като ищцата боледувала
от хепертонична болест, то същата била предразположена към настъпване на
исхемичен моцъчен И.улт, като се касаело по-скоро до усложнение на налично
придружаващо заболяване, отколкото до последица от ПТП.
Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение,
като прекомерен предвид обективните критерии, включващи се в понятието
„справедливост“. Оспорва и претенцията за лихва, считано от датата на
увреждането, евентуално прави възражение за погасяването и по давност.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ,
обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 23.05.2013
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 21.08.2012 г., във формата на застрахователна полица № 22112002004239,
валидна от 28.08.2012 г. до 27.08.2013 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ******, включително и на водача М.Т.М.. Този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 16.10.2017 г.), а и се установява от
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, че на 23.05.2013 г., на кръстовище
между път ІІ-21, път III-215 и път III-218, в посока от с. ******, Обл. ******, към град ******, е реализирано пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, управляван от М.Т.М.,
с ЕГН: **********, и лек автомобил „Пежо
Експерт“, с рег. №******.
Страните не спорят, че описаното ПТП е реализирано поради виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******
- М.Т.М.. Този факт
отделен, като безспорен по делото - с
определението от 16.10.2017 г., а и се установява от представените по делото писмени доказателства.
С Присъда № 584/14.10.2014 г. по НОХД №
591/2014г. по описа на РС - ******, М.Т.М.е
бил признат за виновен в това, че на 23.05.2013 г., около 16.30 часа, на кръстовището между
пътища ІІ-21, III-215 и III-218, в
посока от с. ******, Обл. ******,
към град ******, при управление на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като не е пропуснал движещо се превозно средство по сигнализиран
път с предимство, като не е спазил знак „Б2“ да спре и да пропусне движещите се
по пътя с предимство, с което е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 45, ал. 2
ППЗДвП, вследствие на което е допуснал ПТП с лек автомобил „Пежо Експерт“, с
рег. № ******, управляван от Д.Г.Г., собственост на Д.С.А., като по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 6460.00
лева - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Присъдата на РС – ****** е потвърдена с решение № 5 по ВНОХД № 245/2014
г. на Окръжен съд – ****** и е влязла в сила на 06.03.2015 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената
от РС-****** присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че М.Т.М.е
извършил деянието, че то е противоправно, и че деянието е извършено виновно.
Твърдените в настоящото производство телесни повреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП, не са елемент от престъпния състав на
престъплението, за което виновният водач (М.Т.М.) е бил признат за виновен,
поради което и силата
на присъдено нещо на постановената присъда не обхваща и не установява нито вида
и характера на телесните повреди, нито причинна им връЗ.а с извършеното
противоправно деяние.
Ищцата твърди, че в резултат на процесното ПТП са й били
причинени следните увреждания: контузия
на главата с мозъчно сътресение и загуба на съзнание, счупване на малкопищялна
кост, счупване на пето ребро вдясно,
счупване на шийката на дясната лопатка, както и контузии на гръдния кош, на
корема и на поясно-кръсната област. Ищцата твърди и че е получила исхемичен
мозъчен инсулт, който е настъпил вследствие на черепно-мозъчната травма,
получена при процесното ПТП.
Ответникът оспорва настъпването на посочените телесни повреди, евентуално
- причинната им връЗ.а с процесното ПТП.
В представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР-****** (който
е посетил мястото на процесното ПТП), е
посочено, че при
процесното ПТП е пострадала Д. С. А., с ЕГН: **********, с увреждане „фрактура на 4-ти поясен момбален прешлен“.
По делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 23.05.2013 г.,
съставен от разследващ полицай при ОДМВР-******, в съответствие с чл. 155, чл.
156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието. В протокола за оглед е
посочено, че на местопроизшествието, лек автомобил „Пежо Експерт“, с рег. № ******, е намерен в тревната площ, извън пътното платно, със силно деформирано
купе, счупени стъкла на купето, с деформация на ходовата част, с много
деформации във вътрешната част на купето, по арматурното табло и горивната
система, тежки деформации по предната броня,
предна лява врата, задна лява врата, задна дясна врата, счупени задни
стопове, мигачи, фарове, колони.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р М.Г., което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице, след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация (Лист за преглед в Спешно
отделение, епикризи, истории на заболявания, болнични листа, направления, и изследвания), е приело, че в резултат на процесното
ПТП от 23.05.2013 г., ищцата Д.С.А. е получила следните травматични увреждания:
Контузия на главата; Мозъчно сътресение със загуба на съзнанието; Счупване на
главичката на малкия пищял на десния крак; Счупване на пето дясно ребро (с
начално образуване на калус); Счупване на шийката на дясната лопатка; Контузия
на гръдния кош; Контузия на корема; Контузия на поясно - кръстната област; В
заключението категорично е прието, че е налице причинно – следствена връзка
между процесното ПТП и посочените увреждания на ищцата.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че Контузия на главата в съвкупност с
мозъчното сътресение със загуба на съзнанието причинява разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Счупването на главичката на малкия пищял на десния крак, независимо от
наличната гонартроза, е причинило трайно затрудняване движенията на увредения
от коксартроза и гонартроза десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването на пето дясно ребро (с начално образуване на калус) без
разместване, съвместно с контузията на гръдния кош, са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Счупването на шийката на дясната лопатка е причинило трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Контузията на корема и контузията на поясно - кръстната област са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В заключението по СМЕ е посочено, че на ищцата е било проведено консервативно ортопедично лечение за счупения
малък пищял на десния крак, както и общо медицинско лечение с вливания на болкоуспокояващи,
витамини, противовъзпалителни средства. Във
връзка с политрамата, настъпила в резултат от процесното ПТП, ищцата търпяла
интензивни по сила болки и страдания.
Вещото лице е посочило, че поради изминалия дълъг период от време от
настъпване на ПТП, не могат да се приемат с категоричност, налични болки и
страдания до „настоящия момент“ (заключението е представено в СГС на 29.12.2017
г.) и остатъчни последици от травмите от процесното ПТП, както и че се касае за
жена с остеопоротимчни изменения, десностранна коксартроза и гонартроза, които
заболявания са съществували преди м. май 2013 г.
В заключението по СМЕ подробно е обяснено какво представлява Хипертоничната
болест на сърцето, какви са проявните й форми, както и че е възможно да
съществува причинно-следствена връзка между това заболяване и получения от
ищцата исхемичен мозъчен инсулт. В заключение, вещото лице е приело, че няма
причинно-следствена връзка между исхемичния мозъчен инсулт и претърпяното ПТП.
В открито съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си, че е
напълно възможно уврежданията, които са установени един месец след ПТП, да са
настъпили в резултат на процесното ПТП. Вещото лице е обяснило, че в случаите,
в които няма разместване, диагностиката е трудна след инцидента, след това се е
образувала съединителна тъкан, или нова костна структура, което е позволило
поставянето на диагноза. Тези травми са били установени с образно изследване.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц.С.Г.,
който е съпруг на дъщерята на ищцата и живее в една къща с ищцата (на различни
етажи). Свидетелят сочи, че след процесното ПТП, ищцата била транспортирана в
болницата в гр. Варна, тъй като, поради тежкото й състояние, не можели да се
погрижат за нея в ******. Свидетеля видял ищцата в болницата в гр. Варна.
Свидетелят сочи, че състоянието на ищцата било много тежко. Ищцата лежала
неподвижна, не
можела да си вдига ръцете и краката, оплаквала се от болки по цялото тяло,
лицето й било синьо-зелено, главата й била ударена на много места. Ищцата
останала в болницата 5 дни, на обезболяващи системи. След това била изписана и
се прибрала в дома си. След един-два дни, ищцата започнала да се оплаква от
общи болки в цялото тяло, от виене на свят. Не
можеше да става от леглото, не можела да лежи нито на гръб, нито на
дясната си страна, а лежала само на лявата си страна. Така минали 15-20 дни,
през които ищцата постоянно се оплаквала, плакала и страдала. Изпитвала болки в
кракът, рамото и гърдите. След като започнала да се влошава, я завели в
болницата, където престояла 5 дни, но този път й направили изследвания и
установили, че има счупвания. Свидетелят
сочи, че 3-4 месеца ищцата не е можела да стане от леглото. След това започнала
леко да се придвижва с два бастуна.
Свидетелят заявява, че катастрофата е променила тотално живота на
ищцата. Преди нея, ищцата била хиперактивна
жена, гледала три декара овощни градини, а „в момента“ (свидетелят е разпитан
на 12.03.2018 г.) ищцата плачела „по цял ден, охка, пъшка“, не контактувала,
отказвала да се среща с хора, тежало й, че не може да работи.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, довело до процесното ПТП, на ищцата са били причинени
твърдените от нея увреждания, а именно: контузия на главата с мозъчно
сътресение и загуба на съзнание, счупване на малкопищялна кост, счупване на пето ребро вдясно, счупване на шийката на
дясната лопатка, както и контузии на гръдния кош, на корема и на
поясно-кръсната област.
Съдът, след като съобрази заключението на СМЕ, и липсата на други доказателства в тази
връзка, приема, че по делото не се установи, че полученият от ищцата исхемичен
мозъчен инсулт е вследствие на черепно-мозъчната травма, претърпяна при
процесното ПТП, поради което и ответникът не дължи обезщетение за тези вреди.
В
заключение, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „Л.И.“
АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Д. С. А. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. №
60397/2016 г. на ВКС, II ГО, решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016
г. на ВКС, IV ГО, решение № 154 от 9.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС,
I ТО определение № 85/08.02.2018 г. по т. д. № 2010/2017 г. на ВКС, I ТО, определение
№ 387/16.06.2017 г. по т. д. № 681/2017 г. на ВКС, I ТО и
др.) и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта
от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищцата в
периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията, които е търпяла
пострадалата, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 71 години,
отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищцата, вкл. върху
психическото и емоционалното й състояние.
Нивата
на застрахователно покритие, респ.
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
"гражданска отговорност на автомобилистите", са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния
максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при
предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си
не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см.
решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Д. С. А.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 38 000
лева.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на
ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 23.05.2013 г.
Частично
основателно е, обаче, възражението на ответника за погасяване на вземанията за
лихва, поради изтекла погасителна давност.
Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с
кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. ”в” ЗЗД, считано от деня на
настъпилото ПТП, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено
увреждане (решение № 128/25.06.2013 г. по т. д. № 396/2012 г. на ВКС, ІІ
ТО). В случая искът е предявен на
11.07.2017 г., т.е. след повече от три години от началната дата на възникване
на вземането за лихви, която е датата на пътно-транспортното произшествие –
23.05.2013 г. Ето защо, акцесорните
вземания за лихва следва да се считат погасени за периода от 23.05.2013 г. до 10.07.2014 г., т. е. за периода,
предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За останалата
част от периода – от 11.07.2014 г.
до датата на исковата молба 11.07.2017 г. – възражението за давност е
неоснователно.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъди сумата от 1669.50 лева от общо направените
разноски в размер на 2650 лева (2650 лв. х 0.63), в т.ч.: платена ДТ (2400 лв.)
и депозит за СМА (250 лв.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
– адв. Р.В.Р.,
адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1467.90 лева (2330 лв х 0.63).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 92.50 лева от общо
направените разноски в размер на 250 лева (250 лв. х 0.37) - депозит за
СМЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 111 лева (300
х 0.37) за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д. С. А., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.), сумата от 38 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Д. С. А. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 23.05.2013 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.07.2014
г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1669.50 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 38 000
лева до пълния предявен размер от 60 000 лева–частичен иск от
100 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен, както и претенцията за обезщетение
за забава, в размер на законната лихва, за периода от 23.05.2013 г.
до 10.07.2014 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Р.В.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, офис № 1, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1467.90
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. С. А., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 92.50
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 111 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: