РЕШЕНИЕ
№ 2141
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110112037
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ГР. СТ. АЛ., чрез адв.
А. срещу ЗАД „А.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., с която е
предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева, като
частична претенция от общата в размер на 304,40 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от 23.10.2019г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 23.10.2019г. между страните е сключен договор за
застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 23.10.2019г. за
лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на
действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. Застрахователната премия била
изцяло платена. Автомобилът бил паркиран в гр. Варна, кв. Младост на
паркинга на бл. 142. На 28.10.2020 г., около 9.10 часа, отивайки до
автомобила ищецът установил, че същият е с увреден заден десен панел. На
29.10.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото събитие.
Застрахователят извършил оглед и бил изготвен опис по щета. Като
застрахователно обезщетение ищецът получил сума от 94,00 лв. При
проучване в няколко сервиза ищеца установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в общ размер на 398,40 лева. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
1
сторените разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.
Оспорва действителността на уговорките в т. 73,74, 22,22.1, 22.2, като намира
че същите противоречат на ЗЗП и КЗ. Настоява се за уважаването му и се
претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по
размер. Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно
застрахователно правоотношене по застраховка "Каско на МПС" за
процесния автомобил. Излага твърдения, че в сключения договор за
застраховка на МПС "Каско" страните изрично са договорили начина на
обезщетяване а именно: по експертна оценка, доверен сервиз. Застрахованият
автомобил към датата на застрахователното събитие е било на повече от 12
години, като съгласно Общите условия на сключената застраховка,
автомобилът не подлежи на ремонт в официален сервиз на марката. Твърди,
че на основание подадено на 29.10.2019г. заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС по застраховка "Каско на МПС" , в ответното
дружество е заведена ликвидационна преписка № *във връзка със събитие,
настъпило на 28.10.2019г. В същото заявление, ищецът е избрал начин на
обезщетяване на вредите по експертна оценка на застрахователя. По така
образуваната щета е направен оглед и заснемане на пострадалия автомобил,
като е установено увреждане на боята на заден десен панел. Твърди, че
съгласно т. 73 от Общите условия за процесния автомобил застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка на оторизирано от
застрахователя вещо лице, като съгласно т. 74 от Общите условия,
експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд
и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на
застрахователя, като по този начин ответното дружество не е обвързано със
средни пазарни цени. Въз основа на тази Методика ответника е изчислил, че
за настъпилата вреда следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 94 лв.
Излага твърдения, че между страните по застрахователния договор са
уговорени случаите на подзастраховане, съгласно Общите условия, като
такова е налице когато в срока на действие на договора, за застрахованото
МПС застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, след което
автомобилът не е дозастрахован. Излага, че в този случай дължимото
застрахователно обезщетение се намалява в пропорция, равна на
съотношението между договорената застрахователна сума и сбора на
изплатените обезщетения съгласно т. 22 от Общите условия. Твърди, че ако
след изплащане обезщетение, МПС не е дозастраховано по реда на т. 22.1 от
Общите условия, както е в настоящия случай, при настъпване на следващо
застрахователно събитие, обезщетението се определя по реда на т. 21, в
съответствие с правилата за подзастраховане по т. 22.2 от Общите условия.
Излага твърдения, че ищеца е завел още 8 ликвидационни преписки в срока
на действие на застрахователната полица, по които е изплатено
2
застрахователно обезщетение в общ размер на 2112.91 лв., след което ищецът
не е дозастраховал процесното МПС. Излагат се подробни твърдения, че
платената сума в размер на 2112.91 лв. следва да се раздели на
застрахователната стойност на застрахования автомобил, която е в размер на
12499 лв., като по този начин се получава процента на подзастраховане в
размер на 16,9%. Така определеното застрахователно обезщетение в размер на
94 лв. е намалено в пропорцията, равна на съотношението между
договорената застрахователна сума и определената от застрахователя
стойност. Твърди, че с писмо № *г. ищецът е уведомен, че по част от щетите
застрахователят не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са
били налични към момента на сключване на застрахователния договор, а
именно: облицовка предна броня, предна лява врата, задна лява врата, преден
капак, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и лайстна
задна дясна врата, тъй като тези детайли са били увредени в съизмерима
степен на ремонт към момента на сключване на договора за застраховане,
като не било представено доказателство за отстраняване на вредите. Излага
твърдения, че за останалите увреждания е изплатено застрахователно
обезщетение на ищеца, определено по експертна оценка на застрахователя по
банкова сметка на ищеца. В условията на евентуалност твърди, че исковата
претенция е в завишен размер и не съответства на действителните стойности
на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени.
Претендират се и сторените разноски. Релевира възражение за недължимост,
а в условията на евентуалност за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция. Сочи се, че в случая не е
заплатена допълнителна премия т.е. автомобилът не бил дозастрахован,
поради което била направена редукция на обезщетението.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на
осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената
дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е
изправна страна по договора, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да докаже
3
изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу
размера на претендираното обезщетение, че са били заведени извън
процесната осем застрахователни щети, по които е изплатено обезщетение; че
твърдените вреди са били налични към датата на сключване на договора..
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото на основание чл. 146 от ГПК наличието на сключен договор за
имуществено застраховане на 23.10.2019г. по застраховка „Пълно Каско“ със
застрахователна полица № * от *г. за лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *,
собственост на ищеца, със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г., че
е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си
да уведоми своевременно застрахователя за увреждането; настъпилото
застрахователно събитие на 28.10.2020 г. и механизма на настъпване на
събитието, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял
твърдяните имуществени вреди от посочения вид, както и че застрахователят
е изплатил обезщетение в размер на сумата от 2112,91лв. по осем броя щети
извън процесната.
Не е спорно, че в периода на покрит риск, реализирано такова
застрахователно събитие –при посочения в исковата молба негов
механизъм, според който автомобилът бил паркиран в гр. Варна, кв. Младост
на паркинга на бл. 142., като на 28.10.2020 г., около 9.10 часа, отивайки до
автомобила ищецът установил, че същият е с увреден заден десен панел.
Безспорно е още, а се установява и от приобщеното уведомление-
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ , че на 29.10.2020г.
ищецът е уведомил ответното дружество за така настъпилото събитие и при
него е образувана застрахователна претенция (щета) под № № *както и че при
завеждане на щетата ищецът е избрал начин на обезщетяване в сервиз,
посочен от ЗАД „А.“.
Не е спорно, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат
от процесното ПТП, поради което съдът намира за доказана и причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносните
последици.
Основният спорен по делото въпрос е дали следва да се редуцира с
процент на подзастраховане и какъв да бъде неговия размер.
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но
не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество,
каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително
претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
4
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната
вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата
на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й
част).
С оглед на гореизложеното и пряката зависимост между размера на
вредата и пазарната стойност на ремонта, в случай че бъдат представени
доказателства за извършени в специализиран сервиз такива ремонтни
дейности за поправяне на увреденото застраховано имущество, дължимото от
застрахователя обезщетение се равнява на направените разходи за това, стига
същите да не надхвърлят уговорената застрахователна сума по
застрахователния договор и да съответстват на реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл. 400 КЗ.
Подобна възможност за определяне на застрахователното обезщетение
по представени оригинални фактури от друг сервиз (непредложен от
застрахователя) е предвидена и в чл. 72.2. от Общите условия към
процесния договор. Посочената клауза, на която се позовава и ответникът,
съдържа обаче и други условия за приложението й, а именно: наличие на
изрично писмено съгласие на застрахователя за обезщетяването по посочения
начин, спазване на неговите ограничения за стойност и резервни части,
сервизен час на количеството и стойност на материалите за боядисване, както
и плащане на минималната премия съгласно действащата към датата на
сключване на застраховката тарифа на застрахователя.
Валидността на клаузата е изрично оспорена от ищеца като
нищожна, което възражение съдът намира за основателно. С обсъжданата
клауза се ограничава подлежащата на обезщетяване стойност на резервни
части, труд и материали до параметрите на договорите между ЗАД „А.“,
автосервизи и доставчици на части по негова Методика за ликвидация на
частични щети, с което се позволява на застрахователя да определи
едностранно размера на своята парична престация по застрахователния
договор, като избере сам методиката, по която да бъде остойностена
възстановителната стойност на застрахованото имущество при частична
негова повреда.
При това положение обсъжданата клауза на чл. 72.2. е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП и при липса на данни за
индивидуалното нейно договаряне, съдът приема, че същата е нищожна, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, респ. не следва да бъде съобразявана при
5
определяне на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът намира за валидни и приложими клаузите на чл. 21 и 22 от
ОУ, предвиждащи начин на обезщетяване в случай на подзастраховане,
като възражението на ищеца за нищожност е неоснователно.
Съгласно чл. 21 от ОУ ако е уговорена застрахователна сума, по-ниска
от действителната стойност на застрахованото МПС, и същото погине или
бъде увредено, се прилагат правилата на подзастраховането – обезщетението
се намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената
застрахователна сума и определената от застрахователя действителна
стойност. Клаузата на чл. 22 от ОУ предвижда, че при частични щети на МПС
то се счита застраховано в размер, равен на разликата между записаната в
полицата застрахователна сума и размера на обезщетението. В тези случаи
застрахованият има право да дозастрахова МПС до първоначално
определената застрахователна сума, като заплати допълнителна премия (чл.
22.1), а ако не стори това след изплащане на застрахователно обезщетение,
при настъпване на следващо застрахователно събитие обезщетението се
определя по реда на чл. 21, в съответствие с правилата на подзастраховане
(чл. 22.2.).
Така регламентираните клаузи съответстват на нормите на Кодекса на
застраховането, предвиждащи изключение от общото правило за
обезщетяване на действително претърпените вреди към датата на събитието в
случаите на подзастраховане (чл. 386, ал. 2 in fine КЗ) и възможността в тези
случаи да бъде уговорено в застрахователния договор пропорционално
обезщетяване, при което обезщетението се определя според съотношението
между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната стойност (чл. 389, ал. 2 КЗ).
В разглежданата хипотеза е налице именно такова изрично уговорено
пропорционално обезщетяване, което кореспондира с интересите на двете
страни по застрахователния договор, вкл. предоставя възможност на
застрахования да получи пълно обезщетяване на действително претърпените
вреди след заплащане на допълнителна премия в полза на застрахователя,
която да оправдае носения от него завишен риск при няколко частични щети
на застрахованото имущество.
За установяване размера на възстановителната стойност на увреденото
МПС по делото е допуснато провеждането на съдебно-автотехническа
експертиза.
От приетото заключение на експертизата се установява, че обща
стойност за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил по
средни пазарни цени е в размер на 342,84лв. От заключението се изяснява
още, че обща стойност на щетите, определена към датата на
застрахователното събитие, съобразно средните пазарни цени на части, часова
ставка на труд, боя и материали и нормовремена на производителя според
параметрите на договорите между ЗАД „А.“, автосервизи и доставчици на
части по Методика за ликвидация на частични щети (т.72 от Общите условия)
6
е в размер на сумата от 252,48лв.
По изложените по-горе съображения относно нищожността на клаузата
на чл. 72 от ОУ, съдът кредитира първия вариант на заключението, според
който средната пазарна цена за подмяна на увредените детайли възлиза на
342,84 лв. При това положение и доколкото няма данни фактурираните
оригинални резервни части да са действително вложени при ремонта и
увредените такива също да са били оригинални, настоящият съдебен състав
намира, че именно определената от вещото лице сума в посочения среден
размер съответства на действително претърпените от ищеца вреди.
Безспорно между страните е, а се установява и от приложените фактури
и платежни нареждания (л. 52-57), че при действието на процесния
застрахователен договор ответното дружество е изплатило в полза на ищеца
застрахователни обезщетения в общ размер на 2112,91 лева по предходни
осем частични щети на застрахования лек автомобил. Безспорно е също, че
ищецът не е дозастраховал МПС при условията на чл. 22.1 от ОУ, поради
което при определяне на дължимото обезщетение по настоящата частична
щета са приложими правилата на подзастраховане по чл. 21 от ОУ, като
обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между
договорената застрахователна сума и определената от застрахователя
действителна стойност.
За установяване на тази пропорция е допуснато провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, от заключението по която
кредитирано от съда като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се
изяснява, че определената застрахователна сума на МПС, записана в
полицата, е в размер на 12499 лв., като след изваждане на платените частични
щети в общ размер на 2112,92 лв. се получава разлика от 10386,08 лв., за
която следва да се счита застрахован автомобилът според правилото на чл. 22
от ОУ. Съобразявайки така определените стойности на договорената
застрахователна сума и определената от застрахователя действителна
стойност, вещото лице изчислява пропорцията, с която следва да се намали
застрахователното обезщетение, в размер на 16,905 %. Възраженията на
ищеца относно неправилно прилагане на коефициент на подзастраховане,
поради включване на други суми в изплатените застрахователни обезщетения
са недоказани. В гражданския процес недоказания факт е неосъществен факт,
поради което доказателствената тежест, че в изплатените застрахователни
обезщетения са включени и други суми /за такси и разноски/ е на ищеца,
който не го е установил, като е прието за безспорно по делото, че
обезщетенията възлизат на сумата от 2112,91лв. В съдебно заседание от
25.02.2022 г. ищецът, чрез процесуален представител, изрично е потвърдил,
че размерът на изплатените застрахователни обезщетения по предходни щети
възлизат на посочената сума, като в случай че е имал възражения, че в тази
сума са включени и други суми /за разноски и т.н./, е следвало да заяви
същите своевременно, поради което наведените на по-късен етап в процеса
твърдения в тази насока се явяват преклудирани. От друга страна, въпреки
7
предприетото оспорване на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока за опровергаване на
експертното заключение, което се основава на специалните знания на вещото
лице и данните по делото.
Следователно определеното застрахователно обезщетение в размер на
342,84 лв. следва да се редуцира с посочения коефициент от 16,905 %, при
което дължимото обезщетение възлиза на 57,96 лв. След приспадане от
последното на доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на 94
лв. няма неизплатен остатък.
Следователно предявеният частичен иск от 10 лева, като частична
претенция от общата в размер на 304,40 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица № * от 23.10.2019г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното искане и представения списък
по чл. 80 ГПК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза ответника се следват
разноски в размер на 500 лв., от които 150 лв. за депозит за САТЕ, 200 лв. за
депозит за ССчЕ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за правна помощ, определено от
съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГР. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ж.к. М., *, срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул. „С.К.“ № *,
осъдителен иск с правно основание чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10
лева (десет лева), като частична претенция от общата в размер на 304,40 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от
23.10.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3” с
рег. № *, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ГР. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. М., *, да
заплати „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул. „С.К.“ № *, сумата
от 500 лв. (петстотин лева) за сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9