№ 6461
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100503102 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата В. И. Е. срещу решение № 473 от 10.01.2025 г., постановено по гр.
дело № 23174/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1381,27
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. ****, аб. № 295058, за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 268,81 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.11.2023 г., както и за сумата от 15,45 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 65204/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че
1
исковата молба е нередовна, а по делото не са налице доказателства за доставка на топлинна
енергия в претендираното количество предвид липсата на отоплителни тела в имота и на
свидетелство за премината метрологична проверка на общия топломер. Ето защо моли
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли
същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД не е подало отговор на
въззивната жалба и не изразява становище по нея.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се отбележи, че претенциите са конкретизирани в достатъчна
степен по основание и размер и исковата молба не е нередовна. Обжалваното решение е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
следва да се добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че потребител на топлинна енергия в описания топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. ****, с клиентска партида с абонатен
номер при ищеца 295058, е В. И. Е.. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, В. И. Е. се
явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за
заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него
през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между нея и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020
г. – м. 04.2022 г.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дяловете за
отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е видно, че през исковия
период на ответницата е била начислявана топлинна енергия само за битово горещо
водоснабдяване въз основа на реален отчет на два узаконени водомера и за сградна
инсталация – в имота не е използвана топлинна енергия за отопление, доколкото всички 5
броя отоплителни тела са били демонтирани, респ. ищцовото дружество не е начислявало и
не претендира заплащане на цена на енергия за отопление, поради което възраженията във
въззивната жалба за недължимост на сумите поради липса на отоплителни тела в жилището
са несъстоятелни.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 898,80 лв., а за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 879,31 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
3
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
сградата в края на отчетните периоди, видно от изводите на СТЕ, като при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се
установява, че стойността на реално консумираната в жилището на ответника топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 720,83 лв. (след приспадане на
сумата за връщане на потребителя в размер на 177,97 лв.), а за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. е в размер на 868,09 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя
в размер на 11,22 лв.).
Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 1588,92 лв., като
за непогасения по давност период от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г. същите са в размер на
1381,27 лв., съобразно неоспореното заключение на СТЕ. Във връзка с възраженията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че общият топломер на абонатната станция за
процесния период е преминавал редовно метрологични проверки на всеки две години, като
обстоятелството, че за сменения по-рано през 2019 г. топломер липсват данни дали е
преминал през проверка, не опровергава изводите за годност на извършеното отчитане и
дялово разпределение, тъй като този уред не е отчитал постъпвалото в сградата количество
топлинна енергия през процесния период м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу стойността и дължимостта на
таксата за дялово разпределение, размера на претендираната мораторна лихва и изпадането
на ответницата в забава, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в
тази насока. С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивницата
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касаицонно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 473 от 10.01.2025 г., постановено по гр. дело № 23174/2024 г.
4
по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу В. И. Е., ЕГН **********, положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 1381,27 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ****, аб. № 295058, за периода м.
10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 268,81 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
17.11.2023 г., както и за сумата от 15,45 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
28.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 65204/2023 г. по описа на СРС, 61
състав.
ОСЪЖДА В. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5