№ 688
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „Гърбев“,
БУЛСТАТ *********, чрез адв. Д.Б., пълномощник на ищеца по делото, срещу определение
№ 260034/14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13445/2020 г. на Пловдивски районен съд,
VI граждански състав, с което е оставена без уважение подадената от пълномощника молба
вх. № 292596/10.12.2021 г. с искане за изменение на Решение № 262567/30.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 13445/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за
разноските, като се увеличи определеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗА, от 360 на 720 лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като определеното от
съда възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по делото, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, не е изчислен правилно, съобразно
приложимата норма на закона – чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, според броя на предявените искове,
а е съдът е изходил от общия материален интерес на всички искове. Обоснова възражението
си с посочване на съдебна практика на ВКС. Моли да бъде отменено определението и да му
бъде определено възнаграждение на база на цената на всеки един от исковете.
Ответното дружество „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, в депозирания отговор
счита подадената жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, с оглед твърденията
на жалбоподателя още в исковата молба, че се касае до едно правоотношение, един интерес,
произтичащ от общ юридически факт по претенциите на жалбоподателя, поради което
счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, а възнаграждението следва
да се определи на база общия защитаван материален интерес. Също обосновава твърденията
си с посочване на съдебна практика, която счита приложима в конкретния случай, за
разлика от сочената в частната жалба, която намира неотносима.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на
1
подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ЗЛ. М. Р., чрез
адв. Бакърджиев, срещу Айзаем.БГ“ ООД два обективно кумулативно съединени
установителни иска за прогласяване на нищожност на клаузи от потребителски договор. В
последното проведено съдебно заседание е приложен списък на разноските от ищеца. В
същия е посочено, че се претендират разноски в размери – 100 лв. за заплатена държавна
такса и 360 лв. с ДДС възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на Адвокатско
дружество „Гърбев“. Съдът се е произнесъл с решението си, като е уважил изцяло
претенциите на ищеца за заплащане на разноски, по начина, по който са поискани. След
постановяване на решението, в срока за обжалването му, е постъпила молба от ищеца за
изменение на решението в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение бъде
увеличено от 360 лв. на 720 лв., тъй като са предявени два установителни иска, като е
събрана държавна такса и за двата.
С атакуваното определение съдът е приел, че молбата е допустима, но не е
основателна, тъй като интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, както и поради
обстоятелството, че в списък по чл. 80 ГПК самото адвокатско дружество е претендирало
заплащане на възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
Съдът намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл.
80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,
като в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Поради това от една страна списъкът на разноските е пречка страната, която не е
представила такъв да поиска изменение на решението в частта за разноските, при
положение, че счете, че същите са неправилно изчислени от съда, а от друга страна по
своята същност и функция представлява изчерпателно изброяване на направените по делото
разходи, техния размер и общият им сбор, с който съдът следва да се съобрази, при наличие
на основание за присъждането им. Този списък съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени както съответно
конкретизира искането си за присъждане на конкретен размер на сторените разноски и
задава и пределите за произнасяне на съда по искането за разноски. В настоящия случай
съдът се е съобразил изцяло с приложения списък на разноските и ги е уважил в пълен
размер. Ето защо се е произнесъл в съответнствие с формулираното от страната искане.
Поради това и искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно,
доколкото искането и е уважено изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи РС е постановил законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260034/14.01.2022 г., постановено по гр.д. №
13445/2020 г. на Пловдивски районен съд, VI граждански състав, с което е оставена без
уважение подадената от Адвокатско дружество „Гърбев“, БУРСТАТ *********, чрез адв.
Д.Б., молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното Решение № 262567/30.11.2021
г. по гр.д. № 13445/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3