№ 2337/20.12.2023г.
гр. Пловдив, 20.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател : Здравка
Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Св.Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2625/2023г.,
взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
"Български пощи" ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
район „Студентски“, ж. к. „Студентски град“, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1,
бл.31, представлявано от Изпълнителния директор с процесуален представител
гл.юрисконсулт К.М. обжалва Решение № 1479 от 22.08.2023г., постановено по АНД
№ 1683/2023г. по описа на Районен съд Пловдив. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 38-10 от 25.01.2023г. на Председателя
на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция от 2 000 лева на основание чл.116 ал.1 т.2 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари за нарушение по чл.53 ал.1
във връзка с чл.11 ал.1 т.3 във връзка с чл.10 т.1 и чл.15 ал.1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на
материалния закон с искане за отмяната му. Поддържа, че описаното в НП деяние
по чл.53 ал.1 предл. второ ЗМИП е несъставомерно, доколкото посочената норма
изисква от обективна страна да са извършени две действия за идентифицирането на
физическите лица – изискване на официален документ за самоличност и снимане на
копие от него. Твърди се, че в хода на проверката е установено, че такъв
документ е изискан и представен, като единствено не е снето копие от него,
поради което и в НП неправилно е посочено, че е изпълнен пълният фактически
състав на чл.53 ал.1 ЗМИП. В тази насока - наказващият орган е посочил, че
„Български пощи“ ЕАД е нарушило пълното съдържание на чл.53 ал.1 предл. второ
от закона, докато във фактическата част е отразено, че по време на проверката е
установено неизпълнение само на част от нормата на чл.53 ал.1. Ведно с това се
счита, че е нарушен чл.34 ЗАНН, тъй като 6-месечният срок започва да тече от
датата на започване на проверката – 14.04.2022г. Последното представлява
абсолютна процесуална пречка за образуване на административнонаказателно
производство. На следващо място е посочено, че не е отчетено обстоятелството,
че „Български пощи“ ЕАД е изпратило на ДАНС План относно мерки за подобряване
ефективността на системата за изпълнение на изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и
ЗМФТ, което следва да се разглежда като смекчаващо. В НП не са изложени мотиви
относно приложимостта на чл.28 ЗАНН. Поискано е при условията на евентуалност,
ако се приеме, че е налице нарушение, същото да бъде преценено като маловажен
случай. Претендират се разноски по делото, съобразно Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Ответникът по касационна жалба – Председател на Държавна
агенция „Национална сигурност“ чрез процесуален представител М.А. /държавен
служител с юридическо образование в ДАНС/ оспорва жалбата в писмен отговор.
Изтъкнато е, че задължението по чл.53 ал.1 ЗМИП изисква едновременно изпълнение
на двете кумулативни предпоставки на нормата /идентифициране на клиентите –
физически лица чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане
на копие от него/. В случая датата на откриване на нарушението е 12.08.2022г.,
с която приключва срокът на възобновената проверка на жалбоподателя, тъй като
при започване на проверката на 14.04.2022г. не е възможно предварително да е
известно какви са нарушенията. Отричат се предпоставки за квалифициране на
случая като маловажен. Изложени са подробни писмени съображения по същество на
спора. В писмено становище от 16.11.2023г. процесуалният представител на
ответника е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211
ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно съдебно
решение. По същество е неоснователна.
1. НП № 38-10 от 25.01.2023г. е издадено от Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ - компетентен орган по см. на
чл.123 ал.1 пр.2-ро ЗМИП. АУАН № ФР-10-8303/29.11.2022г. е съставен от К.Д. –
експерт в сектор Контрол основан на риска в отдел Контрол върху задължените
лица от САД Финансово разузнаване на ДАНС – контролен орган по см. на чл.123
ал.1 пр.1-во ЗПИП.
Районен съд – Пловдив е описал фактическата установеност, въз
основа на която е направил верни правни изводи : за наличие на осъществено от
страна на дружеството-жалбоподател административно нарушение по ЗМИП, в
резултат на точен анализ на приложимите норми от ЗМИП; за отсъствие на
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното
постановление. ПРС е изложил мотиви по всички възражения в жалбата против НП.
Съобразено е, че една от предвидените в ЗМИП мерки за
превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари, е комплексната проверка на клиентите /чл.3 т.1 ЗМИП/. В тази вр. съгласно
чл.10 т.1 ЗМИП в комплексната
проверка на клиентите се включва идентифициране на клиенти и проверка на
тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени
от надеждни и независими източници. Според
изискванията на чл.15 ал.1 ЗМИП, преди сключването на случайна сделка
по чл.11 ал.1 т.3 /сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата
равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато
плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е
осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции/, следва да
се прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите по чл.10 т.1 и 2.
Нормата на чл.11 ал.1 ЗМИП възлага задължението за прилагане на
мерките за комплексна проверка на клиента на лицата по чл.4, като чл.4 т.7
визира пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи
съгласно Закона за пощенските услуги и техните представители по чл.22 от същия
закон, на които е възложено изпълнението на отделни дейности от пощенската
услуга, свързани с осъществяването на пощенски парични преводи, за които
мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари са задължителни. Разпоредбата на чл.65 ал.1 ЗМИП задължава лицата по
чл.4 да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от
името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва
чрез представител, лицата по чл.4 изискват доказателства за представителната
власт и идентифицират представителя и представлявания.
Съгласно чл.53
ал.1 ЗМИП
идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален
документ за самоличност и снемане на копие от него. Според §1 т.12 ДР ЗМИП "официален документ за
самоличност" е документ по смисъла на: а) чл.13 и чл.14 ал.1 от
Закона за българските лични документи, който касае единствено българските граждани; б ) §1 т.3 от Допълнителните
разпоредби на Закона за чужденците в Република България – "паспорт или заместващ го
документ за пътуване"; в ) чл.21 ал.1 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския
съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства –
"лична карта или паспорт"; г) документ за самоличност, издаден от
чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на
документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място
на раждане на лицето и гражданство. Не са "официални документи за
самоличност" документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
В разглеждания случай жалбоподателят е задължено лице
по чл.4 т.7 ЗМИП. Констатирано е, че процесната
сделка е на обща стойност 14 595.39 лева, т. е. - над левовата равностойност
на 5 000 евро и е извършена лично от Г.Ш.. Следователно, в изпълнение на
цитираните разпоредби „Български пощи“ ЕАД е имало задължение да извърши
комплексната проверка на клиента, включваща и идентифицирането му и проверка на
неговата идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени
от надеждни и независими източници, в случая – да идентифицира по надлежния за
това ред Г.Ш. чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане
на копие от него. Без съмнение е установено по делото и не се оспорва от страна
на жалбоподателя, че при получаване на парите по преводите, е представен
документ за самоличност на получателя Шервашидзе, но не е снето копие от такъв.
Тоест, не е осъществен целия състав на чл.53 ал.1 ЗМИП, тъй като употребата на
съюза „и“ налага изпълнение на две кумулативни условия – идентифициране на
лицето чрез документ за самоличност и снимане
на копие от този документ. Следователно, жалбоподателят, като лице по чл.4 т.7 ЗМИП, действително е нарушил
изискванията на чл.53
ал.1 и чл.15 ал.1 ЗМИП, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
2. ПРС мотивирал извод за законосъобразност на НП,
основан на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимите
норми от ЗМИП и ЗАНН. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на
чл.34 ЗАНН. Санкционираното деяние е по ЗМИП, като за него се прилага чл.34
ал.2 ЗАНН : „За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ
хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на
тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията
от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им,
на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на
едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на
Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните
системи, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от
откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване
на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.“. Както
правилно е посочил ПРС, установяването на нарушението и неговия автор е станало
на 29.11.2022г. със съставяне на констативния протокол от извършената проверка.
В тази вр. е установено, че е извършена проверка с начална дата 14.04.2022г.,
която е била спряна и възобновена, считано от 01.08.2022г., във връзка с която
на 29.11.2022г. е съставен констативен протокол и на същата дата е съставен и
АУАН № ФР-10-8303/29.11.2022г.
Неоснователно
е възражението и за това, че не е възприето от административно-наказващия орган
като смекчаващо обстоятелство – представен изпълнение на препоръки от
Констативен протокол № 6-12-35-15/29.11.2022г. „Български пощи“ ЕАД - План
относно мерки за подобряване ефективността на системата за изпълнение на
изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ, тъй като наличието на такъв план е
законово изискване относно лицата по чл.4 от ЗМИП. Съгласно чл.30 ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗМИП, преди въвеждането на нови продукти, бизнес
практики и механизми за доставка, както и преди използването на нови технологии
при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за
доставка, при идентифицирането и оценката на произтичащите от това рискове от
изпиране на пари и финансиране на тероризъм по чл.48 ал.2 от ЗМИП, лицата по
чл.4 от ЗМИП извършват оценка на произтичащите от това рискове, като в
допълнение към рисковите фактори по раздел І отчитат и следните категории
рискови фактори, свързани със: 1. установените механизми за контрол; 2.
качеството и степента на съответствие на мерките за идентифициране и проверка
на идентификацията с установения риск от изпиране на пари и финансиране на
тероризъм; 3. надеждността на мерките по т. 2., а съгласно ал.2 т. 3 -с оглед
на оценка на цялостния риск за упражняването на дейността им, свързан с
въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и
с използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти,
бизнес практики и механизми за доставка, в допълнение към рисковите фактори по
ал.1, лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат и наличието
или липсата на план за действие при
непредвидени ситуации. Съгласно чл.67 ал.1 ППЗМИП, лицата по чл.4 от ЗМИП
изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на
служителите си за запознаването им с изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по
прилагането им. В плана се включва и текущо практическо обучение, насочено към
разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, и предприемане на
необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или
финансиране на тероризъм. Следователно, не е имало основание за възприемане
като смекчаващо обстоятелство – представяне на посочения план.
По отношение
твърдението на касатора, че административно-наказващият орган не е изложил
мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН – според съдържанието на НП са
изложени мотиви за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен. Посочено е, че предвид приоритетния характер на конкретната дейност
в държавно-регулаторните отношения, нарушаването на норма, отнасяща се до
идентифицирането на клиентите, е част от мерките за превенция на използването
на финансовата система за целите на изпирането на пари. Изложените от ПРС
съображения за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН вр. с с §1 т.4 ДР
ЗАНН, се възприемат изцяло от АС – Пловдив с препратка по чл.221 ал.2 пр.2-ро АПК. В конкретиката на фактите правилно е преценено, че нарушението не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид. Нарушението е формално, поради което липсата на настъпили вредни последици
не следва да се преценява като обстоятелство, което сочи на по-ниска степен на
обществена опасност. Наложената имуществена санкция е в размер на минимума.
Поддържаните от жалбоподателя обстоятелства, че сканиращото и печатащо
устройство в Пощенската станция Пловдив – център било неизправно въпреки
направените неуспешни опити от страна на служителите на дружеството за
привеждането им в работен режим, не обосновават извод за обективни препятстващи
пречки, поради които не може да бъде изпълнено задължението.
При неоснователност на жалбата са дължими за присъждане
разноски за ответника - в размера на 80 лв., на основание чл.63д ЗАНН и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 пр.1-во АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1479 от 22.08.2023г., постановено по
АНД № 1683/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Осъжда "Български пощи" ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“, сумата от 80лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: