Решение по дело №201/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 210
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20201510200201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.06.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

25.06.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

201

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №19-0245-000615 от 03.01.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на Л.Е.Г. с ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и 638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно или глобата да бъде намалена.

        Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.12.2019г. в 09:26 часа в гр. Бобов дол по ул. ,,Георги Димитров“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка ,,Ланчия Муза“ с рег. № КН 8495ВС, собственост на Емил Лазаров Г. ***. Водачът бил спрян за проверка от Н.Н. и С.Я. – служители на въззиваемата страна, при която установили чрез справка с РСОД – таблет № **********, че автомобилът е регистриран на територията на р България, не е спрян от движение и е без сключен действащ договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

         За така установеното нарушение Н.Н. – мл. автоконтрольор в присъствието на свидетеля С.Я. съставил на водача АУАН № 24889/18.12.2019 г. за извършено от Л.Е.Г. нарушение на чл.638, ал. 3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. След нарушението, на същата дата е сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 12.23 ч. на 18.12.2019 г. до 23.59 ч. на 17.12.2020 г., видно от представената по делото застрахователна полица № BG/07/119003470288.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Л.Е.Г. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на свидетелите Н.Н. и С.Я., които потвърждават изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Л.Е.Г. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка Л.Е.Г. не е представил доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил към 18.12.2019 г. в 09:26 ч. Представената по делото застрахователна полица е ирелевантна и не следва да бъде обсъждана, тъй като същата е с начало на действие от 12:23 ч. на 18.12.2019 г., т.е. след извършване на нарушението.

С оглед изложеното, съдът намира, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нормата е императивна и възвежда задължително поведение за водачите на МПС. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0245-000615 от 03.01.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на Л.Е.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: