Мотиви към Присъда №50 от 11.12.2014 година
по НЧХД №916/2014 година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимата С.Б.В. *** било
предявено с частна тъжба от Р.В.Е. *** обвинение за престъпление по чл.148 ал.2
във вр. с ал.1 т.2 предл.2 във вр. с чл.147 ал.1 предл.2 от НК за това, че на 30.12.2013 година с депозирана
жалба до РУП гр.Угърчин, вх.№2985 от 30.12.2013 година приписала на Р.В.Е. ***
множество престъпления, които не е извършил, които клевети са разпространени
чрез органите на полицията. В обстоятелствената част на тъжбата е описана и
депозирана от В. втора жалба с № Ж-19 от 17.06.2014 година до ОД на МВР –
Ловеч.
В срока по чл.81 ал.3 от НПК е
постъпила молба от поверениците на частния тъжител, с
която е уточнен петитума на тъжбата, като молят
подсъдимата С.В. да бъде призната за виновна в това, че на 17.06.2014 година в
гр.Ловеч, в писмена жалба до директора на ОД на МВР – Ловеч, постъпила в ОД на
МВР – гр. Ловеч с вх.№Ж-19/17.06.2014 година приписала на Р.В.Е. ***
престъпления, които не е извършил – самоуправни действия, кражба на нейно имущество, незаконно
притежание на отнестрелно оръжие и извършване на бракониерска дейност на територията,
обслужвана от РУП – Угърчин, с което е осъществила състава на престъплението по
чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 във вр. с
чл.147 ал.1 предл.2 от НК.
Тъжителят Р.В.Е., редовно
призован се явява в съдебно заседание лично и с адвокати М.В. и Р.К., които
молят съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимата за виновна
в извършване на престъплението, за което е предадена на съд с изменението,
което са направили и е било прието от съда, а именно за престъпление по чл.148
ал.2 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 във вр. с чл.147 ал.1
предл.2 от НК. Адвокат К. счита, че от събраните по
делото, преди всичко писмени доказателства, които се допълват от показанията на
част от разпитаните свидетели се е доказало безспорно извършването на
посоченото престъпление от подсъдимата като излага установената според него
фактическата обстановка, а именно, че на 30.12.2013г., подсъдимата С.В. подала
жалба до Началника на РУП – Угърчин, в която твърдяла, че тъжителят Р.Е. е
съсобственик с нея на недвижим имот и е разрешил на неизвестни за нея лица да
ползват имота, без нейно знание, като в имота има нейни лични вещи и тези лица
са въоръжени и опасни и се занимават с бракониерство. Изтъква, че по тази жалба,
безспорно се е установило, че е имало образувана преписка, въпреки че от страна
на подсъдимата не е имало към тъжителя никакви искания за получаване на нейни
лични вещи в този имот, той е бил предупреден с протокол на полицията да уредят
взаимоотношенията си по съответния ред. Според повереника,
безспорно се е установило, че подсъдимата не е претендирала и не е поискала от
тъжителя връщането на каквито и да било вещи и той не би могъл да гадае какво
желае тя да получи, къде и как да го получи, още по-малко пък за него не
съществува никакво задължение той да й носи вещите, които не са конкретизирани
в тази жалба и която първа жалба е само един преюдициален факт за това, за
което е предявено обвинението, а именно втората подадена от нея жалба, която е
адресирана до няколко инстанции - Омбудсмана на РБългария, Директора на ОД на МВР и Дирекция „Инспекторат”
към МВР. Адвокат К. обръща внимание, че в тази жалба вече няма намесени
неизвестни лица, които й ползват имота, а директно е посочено, че лицето Р.В.Е.
е извършил и извършва престъпление, като много точно в жалбата е конкретизирано
какво според подсъдимата е извършил доверителя му, а именно - притежание на
огнестрелно оръжие. Изтъква, че не е конкретизирано законно или незаконно е оръжието,
но извършва с това оръжие бракониерство „на територията, обслужвана от РУП –
Угърчин” - така е записано буквално, а това представлява престъпление по чл.237
от НК. Допълва, че освен това, в жалбата се твърди, че тъжителят е извършвал самоуправни действия, които представляват престъпление по
чл.323 ал.1 от НК и на последно място се твърди, че той е извършил кражба на
имуществото й, което е престъпление по чл.194 и сл. от НК. Счита, че с
подаването на тази жалба, с конкретизирането на извършени от тъжителя
престъпления, тя е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 пр.2 от НК. Твърди, че това е
безспорно от обективна страна - налице е жалбата, налице са приписани в нея
престъпления и по никакъв начин, за нито едно от тези престъпления няма
доказано извършване на такова от страна на тъжителя, което да е основание за
отпадане на наказателната отговорност на подсъдимата. Счита, че престъплението
е извършено от нея при условията на пряк умисъл, тъй като тя безспорно е
съзнавала, че това, което твърди не отговаря на истината или поне няма обективни
данни това нещо да е вярно. Според него, на подсъдимата й е било ясно, че за да
се каже за някого, че е престъпник, това трябва да е доказано по съответен ред,
а след като не е видяла съдебен акт, с който тъжителят да е обявен за
извършител на престъпление, го обявява за такъв. Относно местоизвършването
на деянието, обръща внимание на съда, че съгласно постоянната практика на ВКС,
престъпният състав на клеветата в двете изпълнителни форми – разгласяване на
позорни обстоятелства и приписване на престъпление, се осъществява в момента, в
който клеветническите твърдения станат достояние на трети лица. Счита, че в
случая местоизвършването на деянието е именно района
на РС – Ловеч, тъй като жалбата е подадена до три инстанции, но на първо място
е получена в ОД на МВР - Ловеч - още на 17-ти юни, въпреки че е датирана на
16-ти и разгласените с нея клеветнически твърдения са станали известни на други
лица в гр.Ловеч. В тази насока цитира определения на ВКС. Не смята, че има
някакво значение, дали за първата жалба подсъдимата е била уведомена какво е
извършено или не е извършено, тъй като във втората жалба, без да знае какво е
извършено по първата, продължава да твърди и конкретизира вече различните
видове престъпления, които според нея тъжителят е извършил. В тази връзка мисли,
че е логично човек, ако защитава правата си да се поинтересува какво е станало
с подадена от него жалба, а подсъдимата не го е направила. Счита, че с
показанията на разпитаните свидетели, подсъдимата не е успяла да докаже
истинността на нейните твърдения за извършените престъпления. Моли съда да
вземе предвид показанията на последния разпитан свидетел, който е бил ползвател
на имота и да не взима предвид показанията на другите двама свидетели - съпруг
и син на подсъдимата, които са близки и е естествено защо депозират такива
показания и които напълно контрастират с показанията на свидетелите, които са
незаинтересовани. Счита, че не може със свидетелските показания в това
производство да се доказва истинността на твърденията, че тъжителят е крадец и
че е извършвал самоуправни действия. По отношение на
наказанието – предоставя на съда. Адвокат В. заявява, че относно приписаните самоуправни действия, извършени от доверителя й, са
представили писмени документи, а именно постановено съдебно решение от ЛРС, с
което е ликвидирана съсобствеността между него и подсъдимата, като притежавания
от тях недвижим имот е изнесен на публична продан или доверителят й е предприел
законови правови действия, а не незаконни самоуправни
действия. Изтъква, че ако подсъдимата е била ограничена по някакъв начин да
ползва имота си, да вземе вещите от него, да не бъде допускана в него - същата
е имала редица възможности да стори това, както във втората фаза на делбеното производство с претенцията за сметки, така и чрез
предявяване на негаторен иск пред компетентния съд.
Изтъква, че съсобственият имот между страните никога
не е бил заключван, достъпът е бил свободен, всеки е можел да влезе. Твърди, че
свидетелят Г.В. е заявил в показанията си, че там е чул един път 2 изстрела,
които по никакъв начин не е обяснил от кого са възпроизведени, евентуално, за
да може да отговаря на истината твърдението в депозираната жалба от С.Б.В.
против Р.Е., че той е притежавал огнестрелно оръжие като по тази жалба, в
дадените от нея обяснения, същата излага съвсем различни основания за
подаването й, а именно, че желае да влезе в имота и да си вземе вещите, което
не е сторено от нейна страна. Сочи, че от депозираните показания на двамата
свидетели, служители на полицията е станало ясно, че не са се установили данни
за извършване на бракониерска дейност и притежание на огнестрелно оръжие извън
това, което притежава като законен ловец. Ето защо, тя също моли съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна в приписване на
извършени престъпления. Моли съда да уважи претенцията относно предявения
граждански иск, тъй като тази жалба и тези клеветнически твърдения са станали
достояние на широк кръг от лица. Сочи, че тъжителят е лекар по професия, ползва
се с добро име и уважение сред съгражданите си в родното си място и
разгласяването на тази жалба и приписаните престъпления по отношение на него са
му създали редица неудобства и негови преживявания, още повече, че са
съвпаднали в период, в който същият е провеждал лечение по много сериозно
заболяване, при което лечение е било необходимо да бъде спокоен.
Подсъдимата С.Б.В., редовно
призована, се явява лично и с адв. Д.Н., като не желае да дава обяснения по
делото и заявява, че е невинна. Защитникът й твърди, че от събраните
доказателства се установило, че през
лятото на 2013 година, тъжителят Р.Е. е влязъл в съсобственост с г-жа В.
на имот, находящ се в землището на гр.Угърчин,
местността „Чалманското”, в който имот е открил
разпитания в съдебно заседание Д.К.С., като последният му е предал ключовете, с
които е разполагал и е освободил вилата, като си е прибрал и личните вещи.
Сочи, че се е установило, че седмица преди това, свидетелите Г.С.В. и Б.Г.В. са
прибрали под навеса в имота около 100 бали люцерна, че същите са правили опити
за прибиране на балите, на вещите и това е било така, тъй като намиращите се в
имота вещи са били техни лични. Изтъква, че на тъжителя е била прехвърлена
собствеността само върху ½ идеални части от недвижимия имот, но не и по
отношение на намиращото се в имота обзавеждане, плодни дръвчета и бали с люцерна.
Счита, че се е установило, че след като тъжителят се е въвел сам в имота, без
съдействието на съответния частен или държавен съдебен изпълнител, същият е
предприел действия по подмяна на ключалката, като по този начин е
възпрепятствал достъпа на г-жа В. и семейството й до имота, макар да са имали
такива права. Сочи, че се е установило, че тъжителят е дал възможност на „бай
Никола”, както казал свидетелят Б.В., да бъде в имота и да го ползва, т.е.
създал е условия на трето лице да ползва общото имущество, без да се допита до
другия съсобственик за това, както и че плодните дръвчета са били обрани от
тъжителя през лятото на 2013 година, а и през 2014 година. Изтъква, че плодовете
на плодните дръвчета също са общи, но той не е счел за нужно да обере
половината и да осигури достъп на останалите съсобственици до имота. Твърди, че
в тази връзка г-жа В. е пуснала и жалба до началника на РУП – Угърчин, като е
поискала съдействие от органите на полицията, тъй като, както се установило от
свидетелските показания на Г.С.В., няколко дни след като Р.В.Е. е влязъл в
имота, същият го е срещнал в гр.Угърчин и го е заплашил да не припарват в имота
той и семейството му. Излага, че в първата жалба се съдържали данни за извършване
на престъпление от неизвестни лица и на база на тази жалба е била извършена и
проверка, в хода на която разпитания в съдебно заседание свидетел – служител на
РУП – Угърчин, колкото и формално да я е извършил е установил, че има все пак
някакви данни за незаконно извършени действия от тъжителя, като за целта му е
съставил и протокол за полицейско предупреждение за неизвършване на „самоуправствени” действия. Обръща внимание, че т.нар.
„проверка” е съдържала две действия – едното да снеме обяснения от тъжителя и
второто - да му напише протокол. Изтъква, че твърдението му, че е изготвил
писмо до жалбоподателката не се е потвърдило, тъй като при предявяване на
въпросното писмо се е установило, че няма поставени инициали, макар да твърди,
че винаги поставя такива, когато писмото се подписва от началник РУП – Угърчин,
както и няма данни писмото да е достигнало официално до тъжителката и именно за
това тя е направила и второто действие през месец юни 2014 година, след като е
чакала някого 6 месеца да й обясни какво става и защо никой не й оказва
съдействие да си ползва имота, да се оплаче до различни институции от
бездействието и формалния начин на работа от служителя на РУП – Угърчин,
извършил проверка по подадената от нея жалба. Признава, че действително, в жалбата
си до директора на ОД на МВР – Ловеч, В. е назовала като деятел на „самоуправствените” действия и кражба на имуществото й Р.В.Е.,
но задава въпроса „това не е ли така?”. Сочи, че от разпитаните свидетели се е установило,
че балите липсвали, Р.Е. е осигурявал охрана на имота, след като е влязъл в
него, пуснал е трето лице да го ползва, балите с люцерна са изчезнали, след
като той е поел владението върху имота. Твърди, че към момента на влизането в
имота – 05.07.2013 година е имало над сто бали, но същите видимо, рязко са
намалели. Сочи, че от разпитания свидетел на тъжителя в съдебно заседание се е установило,
че балите са 15 – разликата е значителна. Задава въпросите „Трябва ли заради
бездействието от страна на полицейския орган, нежеланието да си свърши работата
- такава, каквато му е възложена по закон, да страда жалбоподателката, чиито
имуществени права са нарушени? Самоуправствени
действия не са ли налице и с разпореждането с имота, с отдаването на трето
лице, което да го ползва, с подмяната на патрона и възпрепятстване на достъпа
на жалбоподателката до него?”. Твърди, че тя не е говорила с него лично от
страх. Няма обяснение, как си представя защитата на тъжителя тя да отиде сама в
гората и да си потърси вещите, още повече, че е имало и пряка заплаха срещу
съпруга й и предупреждение семейството да не стъпва в имота. Отбелязва, че няма
направени твърдения от страна на тъжителя, че това не е така. Не разбира защо
тъжителят твърди, че е бил обвинен в незаконно притежание на оръжие – такова не
е описано в жалбата. Сочи, че в същата се твърди, че притежава огнестрелно
оръжие, но никъде не се съдържа твърдение, че тъжителят извършва бракониерска
дейност. Пояснява, че извършването на бракониерска дейност е бланкетно посочено във връзка с първата жалба, където се
казва, че неизвестни лица извършват такава. Заявява, че действията на г-жа В.
са били изцяло в съответствие със закона. Сочи, че законодателят е предвидил и
няколко начина за опазване на имуществото на частната собственост, че така,
както е записано в Конституцията на РБългария, че то
е неприкосновено, българският законодател е предвидил както наказателен способ
за защита на имуществото, а така също и гражданското право и наведените
твърдения, че са се водели граждански дела, са тълкувания на закона от защитата
на тъжителя. Изтъква, че В. е преценила, че след като на Р.Е. е съставен
предупредителен протокол от служител на МВР, то същият е установил съпричастността
му към деянията, описани в първата жалба и твърденията, че тя е знаела, че той
не е извършил конкретните престъпни деяния, свързани с отнемане на имуществото
и недопускане до имота да го ползва, така както закона й дава право е лично
нейно право. Сочи, че имуществото, намиращо се в съсобственост е изнесено на
публична продан, но такава не е извършена и неправомерно имота се ползва и
стопанисва от тъжителя, а подзащитната му няма
възможност да го ползва, защото я е страх. Заявява, по отношение на наведените
твърдения, че в резултат на подадените жалби от нейна страна, тъжителят
претърпял големи психически травми, че от разпитания техен свидетел се е установило,
че именно Р.Е. му е споделил, че е ходил в полицията да го разпитват и това е
било при подаване на първата жалба и след това започнал да ходи по лекари,
както казал той и това, че доверителката му е подала жалба до компетентен
държавен орган не означава, че тя е станала причина за разпространяване на
невярна или позоряща тъжителя информация. Допълва, че това, че след като са го
извикали първия път в полицията и са му съставили предупредителен протокол и
той тръгнал да разказва в града, че има такъв, че е давал обяснения, не
означава, че подзащитната му е станала причина за
това и ако действително е станало това достояние на целия град – има служители
на МВР и е видно кой не си е свършил работата. Сочи, че от представените по
делото медицински документи, удостоверения за здравния статус на тъжителя и как
се е променял във времето, става видно, че същият е бил с разклатено здраве още
преди подаване на втората жалба, за която е повдигнато обвинение и няма как да
се приеме, че жалбата на г-жа В. е станала причина за влошаване на здравето му.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитната
му С.Б.В. за невиновна по повдигнатото обвинението, да отхвърли предявения
граждански иск и така също да осъди тъжителя да заплати сторените от нея
разноски в процеса за оказаната й правна защита от негова страна. В подкрепа на
изложеното от него в защита на В., цитира практика на Върховния съд.
От събраните в хода
на съдебното следствие писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.Ц.Х.,
Н.В.С., Р.Н.Ц., Ц.Д.С., Г.С.В., Б.Г.В., Д.К.С., съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят Р.В.Е. и подсъдимата С.Б.В. се
познавали от дълги години, тъй като и дамата били родом от град Угърчин,
Ловешка област.
Подсъдимата
и съпругът й - свидетеля Г. Стойков В.
били собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот в
землището на село Сопот, Община Угърчин в местността „Чалманското” с площ 3810 кв.м със застроените в него
сгради. През 2010 година СИО била прекратена, поради насочено изпълнение върху
имота, като с постановление за възлагане на недвижим имот на ДСИ при РС Ловеч
по изп.д. №461/2010 на Добри Денев Добрев била
възложена ½ идеална част от имота. През месец май 2013 година Добрев
дарил по надлежния ред собствената си идеална част от имота на тъжителя Р.Е.,
като по този начин той станал съсобственик на имота с подсъдимата В.. Веднага
след придобиване на идеалната част от имота Р.Е. завел гражданско дело за делба
на същия. С Решение №133/18.03.2014 година на ЛРС, съсобствения
между тъжителя и подсъдимата имот бил изнесен на публична продан.
След
започване на втората фаза по делбата на имота, на 30.12.2013 година подсъдимата
С.В. *** жалба, в която заявила, че след придобиване на ½ идеална част
от описания по-горе имот, Р.В.Е. е разрешил на неизвестни за нея лица да
ползват имота, без знанието и разрешението й. Описала е, че в имота е имало
обзавеждане, инвентар, 100 бали люцерна и строителни материали. Твърдяла е, че
лицата са били въоръжени и опасни и се занимават с бракониерска дейност, като
поради тяхното присъствие не може да
ползва спокойно имота си, както и да прибере личните си вещи и имущество.
Заявила е, че при последния опит на сина й да влезе в имота, същият е установил
липсата на част от балите с люцерна. Въз основа на тази жалба, на 03.01.2014
година Е. ***, където му е било снето обяснение и му е бил съставен
предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР да не се саморазправя с В., а
възникналите спорове да решават по съдебен ред. На 09.01.2014 година до В. бил
изготвен отговор по подадената жалба, като в хода на производството не се
събраха категорични данни същият дали е бил изпратен и получен от подсъдимата.
На
17.06.2014 година в ОД на МВР – Ловеч постъпила жалба от подсъдимата В.,
адресирана също и до Омбудсмана на РБългария и Дирекция „Инспекторат” при МВР, в която
заявила, че на 30.12.2013 година е подала жалба в РУП – Угърчин, като същата се
отнасяла „за извършени самоуправни действия и кражба
на имуществото” й от лицето Р.В.Е. ***, „а така също и за притежание на
огнестрелно оръжие от същия и извършване на бракониерска дейност на
територията, обслужвана от РУП-Угърчин”. Твърдяла, че по отношение на
въпросното лице не били предприети никакви действия във връзка с подадената от
нея жалба, както и че нямала отговор. Във връзка с така подадената жалба била
извършена проверка, в хода на която на 15.07.2014 година било снето писмено
обяснение от Р.Е..
В хода на
съдебното следствие не бяха представени доказателства, Е. да е извършил някое
от престъпленията, визирани в жалбата на В. ***, Омбудсмана
на РБългария и Дирекция „Инспекторат” при МВР.
Напротив, видно от представените писмени доказателства, веднага след като е
станал собственик на идеална част от имота, Е. е влязъл във владение и е завел
дело за делба на същия. Що се касае до твърдението за кражбата на част от
балите с люцерна, се установи, че действително към настоящия момент в имота има
налични бали с люцерна, но не в количеството, което е било оставено на
съхранение. В същото време от показанията на свидетеля Диан С. се установи, че
входната врата към имота никога не се е заключвала и достъпът до стопанската
постройка, където са били складирани балите е бил безпрепятствен, поради което
не може да се направи извода, че част от тях са били отнети от тъжителя по
настоящото производство. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите Г.В. и Б.В. – съответно съпруг и син на подсъдимата, че портата се
е заключвала с катинар, който бил сменен от Е., тъй като се опровергават от
показанията на единствения незаинтересован свидетел Диан С.. От страна на
подсъдимата не се представиха доказателства Р.Е. да е осъждан за престъпление
по чл.237 от НК или дори срещу него да е водено досъдебно производство за
такова престъпление.
Съгласно
чл.147 ал.2 от НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
приписаните престъпления, като това доказване е поставено изцяло в тежест на
подсъдимата. В хода на делото не бяха представени каквито и да било
доказателства в подкрепа на изнесеното от В. в жалбата за извършени от страна
на Е. престъпления. Включително и съпругът на подсъдимата – свидетелят Г.В.
заяви, че един единствен път е чул два изстрела в района на имота, но не може
да твърди, че те са били произведени именно от Е. и са били предназначени за
незаконен отстрел на животни извън ловния сезон.
Съдът не
споделя становището на защитника на подсъдимата, че с жалбата е целяла да
обърне внимание на бездействието на полицията в град Угърчин, а не да опетни
доброто име на тъжителя, тъй като макар в първата жалба да е посочила
неизвестни за нея лица, в инкриминираната жалба вече изрично е посочила името
на тъжителя и е описала конкретно извършени според нея престъпления по НК.
От така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимата С.Б.В. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 предл.2
във вр. с чл.147 ал.1 предл.2 от НК като на 17.06.2014 година в гр.Ловеч, в писмена жалба до директора на ОД на
МВР – Ловеч, постъпила в ОД на МВР – гр. Ловеч с вх.№Ж-19/17.06.2014 година
приписала на Р.В.Е. *** престъпления по чл.323 от НК – извършване на самоуправни действия, по чл.194 от НК – кражба на имущество
и по чл.237 от НК – извършване на бракониерска дейност на територията,
обслужвана от РУП – Угърчин.
Настоящата инстанция намира, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че подсъдимата е осъществила деянието по повдигнатото й обвинение чрез
подаване на жалбата до ОД на МВР – Ловеч, авторството на която не беше отречено
или оспорено.
От субективна страна подсъдимата
е действала при условията на пряк умисъл, тъй като не са били налице каквито и
да било обективни факти, които да са й дали основание да твърди, че Р.Е. е
извършил което и да било от приписаните му престъпления.
Предвид на изложените
съображения съдът квалифицира деянието и призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 във вр. с чл.147
ал.1 предл.2 от НК.
Настоящият състав като съобрази,
че се касае за извършено умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание, че към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимата не е била осъждана за
престъпления от общ характер и не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от НК, както и че с деянието не са
причинени имуществени вреди, освободи подсъдимата С.Б.В. от наказателна
отговорност по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1
т.2 предл.2 във вр. с чл.147 ал.1 предл.2
от НК и на основание чл.78а от НК й наложи административно наказание - глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка
на съдебната власт, като съобрази данните за личността на подсъдимата, имущественото й състояние,
както и че така ще се постигнат целите на наказанието.
Настоящата инстанция прие
гражданския иск за основателен, тъй като тъжителят е претърпял унижения в
следствие на отправената клевета, но е завишен по размер, поради което го уважи
за сумата от 800 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.06.2014 година до окончателното
изплащане, като искът до предявения му размер от 10 000 лева като
недоказан отхвърли.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимата за извършения от нея деликт по отношение
на личността на гражданския ищец. Деянието на В. е противоправно
и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимата деяние. Установи се по
делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно
деяние, на пострадалия Е. са причинени унижения и уронване на авторитета пред колеги
и съграждани, както и че деянието е извършено в период на един тежък
здравословен проблем, което неминуеми се е отразило на провежданото лечение.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост.
Претърпяното унижение от отправената клевета, мотивират съдът да приеме, че
определеното обезщетение в размер на 800 лева е съобразено с критерия за
справедливост.
При този изход на процеса, съдът
осъди подсъдимата С.Б.В. да заплати на тъжителя направените по делото разноски
и на Ловешки районен съд сумата от 50 лева държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :