РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. гр.Мадан, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100259 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. М. с ЕГН: **********, чрез нейните родители
и законни представители Ф. А. М. с ЕГН: **********, и Р. Х. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. К., общ. М., обл. С., действащи чрез пълномощника си адв. В.Р. Р., с
която е предявен иск против *********** ********* АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ****, район „********”, ж.к. „****”, бул. „*********” № * за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на ****** г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания.
В исковата молба се твърди, че на ****** г., около 16.00 часа, в гр. М. на
кръстовището на ул.”***” и ул. ’’******” водачът на лек автомобил марка „******”, модел
„******, с peг. № ****** - В. С. К., с ЕГН: ******, нарушавайки правилата за движение по
пътищата по непредпазливост предизвикала пътнотранспортно произшествие. При
управлението на автомобила, водачът на лекия автомобил, не се съобразил с поставените
предупредителни и ограничителни знаци, указващи пешеходна пътека и зона за предимство
при движение на пешеходци и блъснал е левия преден калник, малолетното дете С. Р. М..
Вследствие на удара то получило физически наранявания, изразяващи се в травма на
главата; травми на двете подбедрици и мозъчно сътресение. След случая пострадалата С .М.
била веднага транспортирана в Център за спешна медицинска помощ - гр. М., където била
оказана първична медицинска помощ, след което е освободена за домашно лечение. Издаден
бил фиш за спешна медицинска помощ, с описание на констатациите при извършените
прегледи. И тъй като през нощта пострадалата С. М. повърнала, облаквала се от болки в
главата и двете подбедрици, както и че била неспокойна, на другия ден с майка си е
посетила - личния си лекар, неврохирург и ортопед - травмотолог. Извършени били
съответните изследвания, предписани били терапии, като били издадени амбулаторния
листове с подробно описание на констатациите от извършените прегледи и изследвания. По
повод настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На
водача на лекия автомобил В. С. К. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение и било издадено Наказателно постановление № ****/******г. на Началника на
1
РУ към ОДМВР-С., РУ-М., което е влязло в сила. В административно наказателното
производство било доказано, че В. С. К. при управлението на лекия автомобил не пропуска
стъпилата и преминаваща по пешеходната пътека С. М. и я блъска с предния ляв калник,
вледствие на което изхвърля в средата на пътното платно. В резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие на малолетния пешеходец С. Р. М. били причинени
телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение, с травма на главата; загуба на
съзнание за няколко минути; травма на двете подбедрици, с множество екскориации в
областта на глезенна става в ляво, колянна област в дясно, петна кост и глезен в дясно.
Сочи се, че пострадалата била малолетно дете на десетгодишна възраст, като в този
период ищцата е била възпрепятствана да води присъщия за нейната възраст активен начин
на живот, с оглед нанесените травми както на главата, така и на двете подбедрици. Освен
причинените физически болки, пострадалата била претърпяла и емоционални страдания,
изразяващи се в прояви на уплаха, напрегнатост, неспокойност и нарушение на съня.
Получените травматични увреждания се отразили неблагоприятно и върху още един аспект
от емоционалното състояние на детето. Твърди се, че към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие за лек автомобил марка марка „******”, модел
„*******”, с peг. № **** била налице валидна застраховка “*********” по Застрахователна
полица № **/**/********, съгласно която ответното дружество се е задължило да обезпечи
гражданската отговорност на водача на цитирания лек автомобил за причинените от него
вреди на трети лица при управлението на същия. Счита, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорноста на застрахователя по застраховка „*******“. Моли за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л. а. „********” с per. № *******по силата на Застрахователна полица №
**/**/********, сключена със „**********” АД. Счита, че водачът В. С. К. не е нарушила
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, както е описано в подадена искова
молба. Липсвал основаният елемент от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение. Също така посочва, че претендираният от ищцата размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.
Представените с исковата молба медицински документи били недостатъчни и не
обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение
за тях. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
която оставена без надзор от своите родители, респ. от лица, което да са били натоварени с
осъществен надзор спрямо ищцата 1 внезапно е изскочила на пътното платно зад спрял
паркиран автомобили и същата е била ударена от сочения за делинквент водач, не на
пешеходна пътека, а между налични две пешеходни пътеки на мястото на произшествието.
Твърди, че пътното поведение на сочения за делинквент водач не било виновно и
противоправно. Ищцата не е била забелязана от водача на автомобила своевременно,
внезапно е изскочила на пътното платно за движение, като е попаднала в т. нар, опасна зона
за спиране спрямо водача на автомобила. Оспорва механизма на процесното произшествие,
така както е отразен в представения Констативен протокол за ПТП. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и
поотделно доказателствата по делото, съобрази следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, "Увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя". За основателността
на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от
виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, стрес и негативни емоции от описаните в ИМ физически и психически
травми, като установи всяка от тях. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,
както и да установи изложените в отговора на исковата молба възражения, в тази част и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
2
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
към момента на настъпване на ПТП – ****** г., гражданската отговорност за причиняване
на вреди, при управление на лек автомобил, с марка „******“, модел „*******“, с рег. №
******* е покрита при действието на валиден договор за задължителна застраховка
"*******" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № **/**/********,
сключена от собственика на посоченото МПС с ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № **** – **** -***, показанията на св. В. К., св. З. Д. и изготвеното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, се установява следния механизъм на ПТП:
На ******* г. около *******часа в гр. М. св. В. К. управлявала лек автомобил марка
„******“, модел „******“, с рег. № ******* по ул. „*****“ (запад – изток). Минавайки по
моста и стигайки до кръстовището на ул. „*****“, тя завила на ляво в посока автогарата и
ул. „*****“. По това време по пешеходната пътека пресича С. Р. М., която се движила от
запад на изток от лявата страна на улицата, по която се движи лек автомобил марка
„*******“ модел „******“ с рег. № *******. Пресичайки пешеходната пътека, намираща се
от лявата страна на кръстовището между продължението (моста) и ул. „*****“ и ул.
„******“ (фиг. 3 и фиг. 4 на изготвената по делото САТЕ л. 139-141 д.) С. Р. М. е блъсната
от предната лява част на лекия автомобил марка „****“ модел „*******“ с рег. № ******,
управляван от св. В. К..
При събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност,
съдът приема, че инцидентът е настъпил именно по посочения механизъм. В констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **** – **** -*** е посочено, че при управление на
автомобил МПС с рег. № ****** В. С. К. на кръстовището, образувано от ул. ****** и ул.
***** в гр. М., не пропуска стъпилата и преминаваща на пешеходна пътека С. Р. М. и я
блъска с предния ляв калник, с което реализира ПТП с леко ранен. Констатирани са видими
щети по преден ляв калник на МПС. По отношение на пострадалото лице С. Р. М. е
констатирано следното травматично увреждане: леко охлузване на ляв глезен. Издадено е
Наказателно постановление № **-****-******, с което на В. С. К. е наложено
административно наказание глоба в размер от 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 4 от
ЗДвП – водач на завиващо пътно превозно средство не пропуска пешеходците.
От показанията на св. Д. се установява, че свидетелят е бил спрял с автомобила си на
пешеходната пътека, на която е настъпило процесното ПТП, че пострадалата е тръгнала да
пресича пътното платно на пешеходната пътека пред автомобила му, като в този момент
пред тях е имало друг автомобил, който е завивал на дясно, както и че по време на удара
автомобилът, управляван от св. К. е бил движение. Съдът кредитира показанията на св. Д.
като обективни, последователни, житейски логични, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, отличаващи се с достоверност към момента на депозирането си.
Не следва да се кредитират показанията на св. К., която заяви, че управлявайки автомобила
си минала пешеходната пътека, че спряла след като видяла силует и детето се ударило в
автомобила, докато автомобилът бил в спряло положение. В тази част показанията на
свидетелката са изолирани, в противоречие със заключението на съдебно-медицинската
експертиза, съгласно което травматичните увреждания на пострадалата отговарят по
локализация и механизъм на получаването им да са получени при процесното ПТП като
пешеходец, бутнат от лек автомобил и последващо падане на пътната настилка. В
действителност са налице данни за наличието на друг автомобил /освен управляваните от св.
Д. и св. К. автомобили/, който според свидетеля Д. „е възможно да е попречил на
видимостта на джипа“. В тази връзка св. К. заявява „на пешеходната пътека имаше спряна
кола и най-вероятно детето било зад колата“, но от друга страна посочва, че „спряната кола
не й пречела на видимостта“, с оглед на което съдът намира за неоснователни доводите на
ответника, че водачът не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП. Съгласно чл. 119,
ал. 4 от ЗДвП водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците, което предписание е било нарушено. В случая са нарушени и чл.
116 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и чл. 117 от ЗДвП,
според която при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
3
деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре. Нарушавайки тези правила водачът на лекия автомобил марка
„******“ модел „******“ с рег. № **********не е проявил грижа и внимание, вменени като
задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща
се с повишена степен на обществена опасност.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по
несъмнен начин от събраните доказателства - установява се настъпването на
пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, настъпването на неимуществени вреди на ищеца, както и
причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда законовата
презумпция не е оборена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Тълкуването на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на участник в пътното движение и
принос на увредения към резултата, е необходимо извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение и тези нарушения да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото не се установиха при
условията на пълно и главно доказване възраженията за противоправно поведение на ищеца,
което да се намира в причинно - следствена връзка с ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредите. Няма данни ищецът да има принос или да е нарушил правило за движение по
пътищата. По делото се установи, че ищцата е пресичала правилно по обозначената
пешеходна пътека. Според заключението на САТЕ пешеходката С. М. не е можела да
възприеме задаващата се заплаха, тъй като тя се движила правилно по пешеходната пътека.
В случая автомобилът идва от дясно, като я изненадва, в момент, в който тя вече е била по
средата на пешеходната пътека. За пешеходката С. Р. М. ударът е бил непредотвратим. Ето
защо не е налице противоправно поведение от страна на пострадалата, което да е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат, въпреки отсъствието на лице, което да
упражнява надзор върху ищцата в този момент.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
По делото са събрани доказателствени средства чрез разпит на св. Х. К. М.- дядо на
ищцата, който заяви, че на ***** г. неговата снаха му се обадила и му казала, че кола е
ударила внучката му. Отишли до кръстовището, но там детето го нямало. След това отишли
в болницата и там видели детето, то треперило цялото, не можело да каже нищо какво е
станало. Имало болки в левия крак и лявата ръка. В болницата му правили изследвания и
снимки и след това го закарали вкъщи. Детето не можело да ходи само, свидетелят го носил
от колата до вкъщи. Имало кръв по устата, защото му били изкарвали езичето. Знаел, че в
момента на инцидента мъж от спасителна служба видял, че детето изпаднало в безсъзнание
и изкарал езика на детето от устата му. Личната лекарка на детето била казала на майката, че
ако не е бил този човек да извади езичето на детето е щяло да се стигне до фатален край.
Детето било в шок, треперило, повръщало, оплаквало се от болки в ръката и крака. Ищцата
била прекрасно дете, но сега като чуе сирените от линейките започвала да трепери. Когато
отивала някъде си ходила сама по улиците на града, а сега трябвало да има придружител.
Детето не било същото след инцидента, не било весело. Този инцидент оказал негативно
влияние и върху ученето на детето и върху успеха в училище на детето. Свидетелят живеел
в една къща заедно с ищцата. Виждал бил много пъти вечер детето да се събужда и да вика
„мамо, мамо“, След инцидента детето известно време не ходило на училище, но към
момента ходило.
Въпреки близките родствени отношения, съдът прецени показанията на свидетеля с
оглед вероятна заинтересованост от изхода на делото, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и
счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни,
кореспондират на другите събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от
най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо
състояние на човека, с когото живеят.
По делото е допусната и приета съдебно-психологична експертиза, съгласно която С.
М., към момента на ПТП не е била във възможност правилно да възприема случващото се с
4
нея, тъй като се е намирала в ситуация на стеснено съзнание и внимание, с невъзможност за
възприемане на стимули и дезориентация, както и трудно осмисляне на ситуацията, което е
включено в състоянието на остра стресова реакция. Към момента на ПТП, е налице
недоразвитата способност на детето С. М. за обективна оценка на критичната ситуация,
предвид възрастта й тогава 11г. На въпроса „В такива ситуации в кой момент пострадалият
започва да оценява случилото се с него, респ. при пострадалата С. М.?“ вещото лице
отговаря, че симптомите на остра стресова реакция обикновено се появяват няколко минути
след стресогенната ситуация и изчезват в разстояние на няколко дни, както е изявено и в
случая със С. М.. Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза срещата на
С. М. с възможната смърт, вследствие на ПТП, в тази ранна възраст е преживяване което
носи силно психологично въздействие върху психиката на всеки човек, както е и при нея.
Вследствие на това преживяване, освен описаните в частта остра стресова реакция, с
продължителността до два дни след ПТП, е налице и остатъчен страх от линейки, което
може да съпровожда детето в живота му за напред. Към момента на извършване на съдебно-
психологическата експертиза, не се откриват данни които да водят до допускането, че това
психотравмено преживяване при С. Р. М. ще повлияе разстройващо на нейното развитие.
Заключението на СПЕ приема, че психотравмата е преработена, независимо че за това не е
търсена специализирана помощ. С. М. е преживяла остра стресова реакция вследствие на
преживяното ПТП. След преживяната остра стресова реакция, като остатъчно
психологическо притеснение е останала тревожната нагласа за физическо неразположение,
свързано с болки на местата на травмите и други леки вегетативни оплаквания гадене и
страх от такова, за времето от една седмица. От проведената психологична оценка при С. се
намират данни за продължителен, остатъчен страх от линейки. Няма данни, към момента на
извършване на психологичната оценка за страх от посещение в болница, лечение,
разстройващи мисли относно невидима опасност. Така описаните психологични
преживявания не могат да бъдат отнесени към посттравматично стресово разстройство. Към
момента на извършване на психологическата експертиза, а и по време на извършеното
предходно психологично изследване, не са постъпили данни за нарушения на съня,
напрегнатост извън рамките на острата стресова реакция. Към момента на извършване на
психологическата експертиза, родителите на С. М. и тя самата заявяват, че не са търсили
психологическа или друга психотерапевтична помощ от специалисти във връзка с
преживяното ПТП. Преживяното ПТП, може да остави в детето травматични спомени, които
да довеждат в бъдеще до социални ограничения, фобии или други негативни психологични
състояния. На помощ на това идват психичните защитни механизми, които в случая със С.
М. са изиграли своята добра роля. Здравият психологически подход на родителите на С. М.
също е оказал своята добра роля за липсата на значителни негативни последствия. Към
момента на изследването, личността функционираща с нормално ниво на тревожност,
необходимо за адаптация и продуктивна дейност; нормално ниво на социална адаптация и
личностово функциониране, без патологични симптомиповеденчески и емоционални. Към
момента на извършване на съдебно- психологическата експертиза се намират данни за
продължителен, остатъчен страх от линейки, който може да продължи да се изявява в
живота на детето, но може да се повлияе позитивно от психотерапия.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-психологична
експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От разпита на св. З. С. Д. се установява, че след удара на детето то не можело да
диша. След около 20 секунди след удара свидетелят оказал помощ на детето. Свидетелят е
професионален минен спасител, обучаван е да действа в подобни ситуации. Пробвал с пръст
да й отвори устата, видял, че не може, тъй като щял да я нарани. Съгласно правилника за
първа помощ в такива ситуации следва да се издърпа главата максимално назад, като в този
случай лицевите мускули освобождават дихателните пътища и езика, и започва да се диша
самостоятелно. Когато свидетелят отишъл при детето, то не дишало, било в безсъзнание.
Извършил действия по освобождаване на дихателните пътища и впоследствие бръкнал в
устата на детето да провери дали езикът е освободен. Жената, която блъснала детето, също
бръкнала в устата на детето. Уверили се, че детето има самостоятелно дишане. Детето било
много уплашено и само викало „мамо, мамо“. Детето казвало: „нищо ми няма, оставете ме“,
но било много уплашено. Бърза помощ дошла не по-бързо от 10 минути. Детето го държали
на земята, защото свидетелят не знаел дали има някакви травми, счупвания, по-сериозни
5
наранявания. Когато дошла бърза помощ детето седнало само на носилката и го качили в
линейката. Дошла лелята на детето и започнала да го успокоява и то се успокоило. Качили
се заедно в линейката и отишли в Бърза помощ.
Съдът кредитира показанията на св. Д. като обективни, житейски логични,
последователни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, съгласно която след
процесното ПТП станало на *****год. в гр. М. пострадалата С. Р. М. е била откарана от
линейка на ЦСМП гр. С. в болницата в гр. М. Там е било извършена рентгенография на
глава и консултация с дежурен лекар, след което детето е пуснато да си ходи в дома си. На
другият ден след преглед при личния и след изследване на пълна кръвна картина детето е
насочено за консултация със специалист неврохирург. След прегледа извършен от
специалист хирург-неврохирург на детето е било предписано лечение с аналгетици,
наблюдение и консултация с травматолог. След консултацията с травматолог на същата дата
от 11,20 часа, същият предписва лечение - превръзки с йодасепт и цикатридина шпрей.
Липсват медицински документи относно колко време е било провеждано лечение, но при
такъв вид травма обичайно лечебният процес продължава около 7-10 дни при благоприятен
ход на същият и липсата на усложнения, за каквито липсват доказателства.
Възстановителният период при такъв вид травматични увреждания трае около 20-25 дни при
благоприятен ход на същият и липсата на усложнения, за каквито липсват доказателства.
Непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала от леки на моменти до умерени по сила
и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителният процес
постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Описаните
травматични увреждания напълно отговарят по локализация и механизъм на получаването
им да са получени при процесното ПТП, като пешеходец, бутнат от лек автомобил и
последващо падане на пътната настилка. При процесното ПТП на пострадалата е било
причинено: мозъчно сътресение. повърхностна травма на други части от главата,
повърхностни травми на няколко области на долен(ни) крайник(ци), множество охлузвания
в областта на лява глезенна става, дясна колянна област, дясна петна и десен глезен. След
проведените първоначални прегледи от личен лекар, специалист хирург-неврохирур и
специалист ортопед-травматолог, липсват други медицински документи относно това как е
протекъл оздравителният процес до настоящия момент. Пострадалата С. Р. М. е провеждала
лечение с аналгетици, превръзки с йодасепт и цикатридина шпрей, както и наблюдение. В
кориците на делото не се съдържа актуална информация относно състоянието на С. Р. М.
към настоящия момент. Според заключението на СМЕ същата най-вероятно, физически е
напълно възстановена от получените травматични увреждания. Оздравителният процес е
протекъл благоприятно без настъпването на усложнения. Липсват доказателства за
настъпили усложнения в възстановителният процес на пострадалата.
В о.с.з. от ****** г. вещото лице д-р М. Б. заявява, че травматичните увреждания
представляват леки телесни увреждания. Водещото било мозъчно сътресения, но то не било
със загуба на съзнание до степен на травматична кома. Леките телесни увеждания на
пострадалата били шест на брой, а мозъчното сътресение било отделно. Ако детето си е
глътнало езичето и ако не му била оказана първа помощ, детето е щяло да почине в рамките
на 2-3 минути. Най-вероятно при ПТП детето било с отворена уста и при падането това е
предизвикало гълтането на езика инстинктивно като рефлекс. За охлузвания и
кръвонасядания, периодът за възстановяване бил 7-10 дни, а за разкъсно-контузната рана –
до 15 дни възстановителен период, ако не настъпят някакви усложнения. Няма данни за
настъпване на усложнения. Относно мозъчното сътресение за него възстановителния период
бил 20-25 дена. Мозъчното сътресение е протекло със симптоми на главоболие,
световъртеж, гадене, повръщане. Прието е за леко мозъчно сътресение, доколкото има
симптоматика, но няма загуба на съзнание до степен на травматична кома. Само гълтането
на езика е било състояние, което било застрашаващо живота на детето в този момент. След
това не е имало нещо, което да застрашава живота на детето, докато се окаже първа помощ,
и е преодолян този период, иначе детето е щяло да почине.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност,
6
съдът приема, че вследствие на инцидента, ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт. Поради това се
дължи и парична обезвреда от застрахователя по ГО. Съдът съобрази установените факти
относно преживяното, като при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив и адекватен
размер за обезщетяване на вредите е сумата от 8000 лв. Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № */** г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически,
психически и такива от битово естество, които ги съпътстват и, които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката,
с оглед степента на емоционална зрялост на лицето/.
В конкретния случай, инцидентът е дал достатъчно негативен психически отзвук за
ищцата, която към момента на настъпване на ПТП е била на възраст от 10 години и 11
месеца. За определяне на обезщетението, беше съобразено съдът съобрази, че психо-
емоционалното напрежение у ищцата, отразило се и до някаква степен и физически, както и
всички други негативи се дължат на виновно причиненото ПТП, което се отразява стресово,
предвид внезапността на преживяното. При определяне на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че животът на ищцата е бил застрашен, което неминуемо е намерило силно
отражение върху психиката й, характера на действително претърпените телесни
увреждания, изпитваните от ищцата болки и страдания към момента на настъпване на ПТП
и по време на възстановителния период, обстоятелството, че към настоящия момент
здравословното състояние на ищцата е напълно възстановено, с изключение на остатъчния
страх от линейки, който може да продължи да се изявява в живота на детето, но може да се
преодолее. При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на инцидента и промените в икономическата конюнктура през
периода на висящност на процеса - чл. 235, ал. 2 ГПК /Решение №*** от ***** г. на ВКС по
гр. д. № ****/**** г., *** г. о. и Решение № * от ****** г. на ВКС по гр. д. № *****/******
г., ** г. о./, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца следва да бъде в размер на 8000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
сумата от 12000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва: По прекия иск
отговорността на застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на
прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното
увреждане /Решение № ** от **** г. на ВКС по т. д. № ***/**** г., * т. о., ТК Решение №
*** от **** г. на ВКС по т. д. № ***/**** г., * т. о., ТК /. Независимо, че застрахователят не
е прекият причинител на вредата, пред пострадалия той отговаря както би отговарял
делинквентът, а именно- от датата на увреждането- ******* г., тъй като законната лихва тук
има компенсаторен характер и не е необходима покана за настъпване изискуемостта на
вземането. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес законната лихва следва да
бъде присъдена от ********** г.
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът е
реализирал разноски в размер на 480 лева за заплатена държавна такса, 250 лева за заплатен
първоначален и допълнителен депозит за СМЕ, 30 лева разноски за депозит за свидетел. На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от
509,20 лева по съразмерност с уважената част от иска.
Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв от адв. В. Р.. Съгласно чл.38,
ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2 , т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
7
адвокатско възнаграждение за адв. В.Р. в размер на 890 лева, към което следва да се прибави
и сумата от 200 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения с оглед на броя на проведените съдебни заседания, в които са извършени
процесуални действия по приемане на доказателствата. По съразмерност с уважената част
от иска в полза на адв. В.Р. следва да бъде присъдена сумата от 730,30 лева.
Ответникът е реализирал разноски в размер от 250 лева за първоначална и
допълнителна СМЕ, 400 лева за САТЕ, 400 лева за СПЕ, 30 лева депозит за свидетел. По
съразмерност с отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 345,60 лева. Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, с оглед на което на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ за юрисконсултско възнаграждение съдът определя в размер
на 200 лева за осъществено процесуално представителство, като по съразмерност с
отхвърлената част от иска се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 64 лева в тежест на ищеца. Така на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 409,60 лева. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
****, район „****”, ж.к. „*****”, бул. „******” № * да заплати на С. Р. М. с ЕГН:
**********, чрез нейните родители и законни представители Ф. А. М. с ЕГН: ********** и
Р. Х. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. М., обл. С. сумата от 8000 лева
(осем хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на ******* г. в гр. М. на кръстовището на
ул. „******“ и ул. „******“, реализирано от виновно и противоправното поведение на
водача на лек автомобил марка „*******“, модел „******“, с рег. № *******- В. С. К., чиято
гражданска отговорност е застрахована при **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ******* г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 8000 лева до
претендирания размер от 12000 лева.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
****, район „*******”, ж.к. „*****”, бул. „******” № * да заплати на С. Р. М. с ЕГН:
**********, чрез нейните родители и законни представители Ф. А. М. с ЕГН: **********, и
Р. Х. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. М., обл. С. сумата от 509,20 лева -
разноски по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
*****, район „***********”, ж.к. „*****”, бул. „******” № * да заплати на адв. В. Р. Р., АК
С., съдебен адрес: гр. С., бул. „*****“ № *, ет. * сумата от 730,30 лева (седемстотин и
тридесет лева и тридесет стотинки) адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
ОСЪЖДА С. Р. М. с ЕГН: **********, чрез нейните родители и законни
представители Ф. АЛ М. с ЕГН: **********, и Р. Х. М. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. К., общ. М., обл. С. да заплати на ********, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. *******, район „*****”, ж.к. „*****”, бул. „*******” № * сумата от
***** лева разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8