Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.
Велинград, 24.11.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ДОНКА
ТАБАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 932 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК - за прогласяване недействителност по отношение
на държавата на сделки, извършени във вреда на публичния взискател, по която
страна е свързано с длъжника лице.
Предявен
е иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК от
ищеца „НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“, чрез пълномощника М.К.Т. - главен
юрисконсулт на Изпълнителният директор
на НАП, със служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. *************, тел.034/403214 с
р е щ у А.К. М. ЕГН **********, адрес ***, К.А.А. с ЕГН **********,*** и Н.А.М.-Б.,
с ЕГН **********,***.
Твърди
се исковата молба, че на 04.05.2012г. е връчена лично на ответника А.К. М.
заповед за възлагане на ревизия №1201492/20.03.2012г. Ревизионното производство
било приключило с издаването на РА № *********/12.12.2012г., връчена лично на
лицето на 08.01.2013г. Твърди се, че с посоченият ревизионен акт на лицето са
определени допълнително дължими публични задължения в размер на 75488,41лв.,
включващи главница и лихви към дата на издаване на акта. Сочи, че съгласно
разпоредбите на чл.153, ал.1 от ДОПК издаденият Ревизионен акт подлежи на
принудително изпълнение, тъй като обжалването му не спира изпълнението, освен,
ако няма изрично искане за това. Твърди се също, че освен това М. бил натрупал
през годините и други задължения към НАП, като към настоящият момент същите са
в особено големи размери за общо над 124 хил.лв. Въпреки наличието на издаден Ревизионен акт с
определени в него задължения в особено големи размери, ответника А. М. на
12.04.2013г. извършил няколко безвъзмездни сделки със своето имущество, като
дарил на дъщерите си притежаваните от него ½ идеални части от недвижими имоти, описани в
НА № 96, том I, рег. №1251, н.дело №95/2013г. и НА номер 98,том I, рег. №1256,
н.дело №97/2013г. По този начин А. М. се е разпоредил със своето имущество
въпреки, че е знаел, че има непогасени публични вземания по издаденият му
Ревизионен акт.Настоява се на това, че с тези си действия ответника М. е
увредил държавата. Сочи се, че в ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик е образувано
изпълнително дело за принудителното събиране на задълженията на ответника А. М.,
като са наложени следните обезпечителни мерки както следва:
- С Постановление №
13/РД-11-252/30.09.2014г. е наложен запор върху МПС СИО -ЛЕК АВТОМОБИЛ НИСАН
АЛМЕРА , вписан в ПП КАТ на 28.10.2014г. МПС е описано с протокол за опис № С
160013-028-0000499/06.07.2016г и е поставена временна оценка 300лв.
- С
Постановление № 4451/2015/000003/16.11.2015г. е наложен запор на пенсията на
лицето, в резултат на което са всички постъпления по ИД. Постановлението е
връчено лично на с изв. За доставяне на 22.11.2015г. -С Постановление №
4451/2015/000012/08.12.2015г. е наложен запор на 100 дяла с номинал 1лв. в „А.
И КРУМ“ ЕООД с БУЛСТАТ *********. Постановлението е връчено с изв. за доставяне
лично на 25.01.2016г.
- С
Постановление № С160013-022-0023065/15.09.2016г.е наложен запор на БЦК -128бр.
с номинал 1лв. Постановлението е връчено с изв. за доставяне лично на
27.09.2016г.
- С
Постановление № С160013-022-0023025/15.09.2016г. е наложен запор върху всички
банкови сметки, като само от „Райфайзенбанк“ ЕАД има отговор , че е клиент , но
няма авоари. Всички останали банки са отговорили , че не е клиент.
Постановлението е връчено с изв. за доставяне лично на 27.09.2016г.
Твърди
се още, че във връзка с образуваното изпълнително дело било направено пълно
проучване за имуществото на ответника, като са били изпратени искания до ГД
ГВА, до община Велинград, до ОД на МВР, до ОД „Земеделие“, до Министерство на
земеделието. От получените отговори било установено, че лицето не притежава
имущество, освен МПС. С така наложените обезпечителни мерки дългът не бил
обезпечен изцяло, а от 20.01.2017г. лицето е било прекатегоризиран като трудно
събираемо на основание т.3,1 от Указанието на Изпълнителния директор на НАП с
писмо № 20-03-131/11.06.2014г., а именно имащо публични задължения, които са
обезпечени частично с имущество, по-малко от 10% от дълга. Освен това се
оказало, че ответника А. М. бил извършил няколко безвъзмездни сделки с
притежавано от него недвижимо имущество, като е дарил на дъщерите си една втора
идеални части от следните недвижими имоти:
- Втори
жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два
редовни жилищни етажа и таван със застроена площ от 90,00 кв. метра, заедно с
една втора идеални части от общите части на сградата, включително мазе и таван,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място,
в което е построена сградата, съставляващо УПИ III-2371, в квартал 203 по
регулационния план на гр.Велинград, одобрен с Решение 229/04.08.2004г. на
Общински съвет Велинград, целия на площ находящ по скица 407 кв. метра, с
приложена за УПИ регулация, при съседи: - улица, А. У. и Т.П.и при съседи по
скица: от изток улица - от запад - УПИ ХIV-6840; от север - УПИ II-2371 и от юг
- УПИ IV-2368. Имотът е дарен с НА номер 96, том I, рег. №1251, н.дело
№95/2013г. на нотариус С.Д.;
- Втория жилищен етаж на кота +.2,82
(плюс две цяло и осемдесет два) от двуетажна еднофамилна ЖИЛИЩНА сграда,
състояща се от два редовни жилищни етажа и таван със застроена площ от 84.42
кв. метра, разгърната застроена жилищна площ от 188.94 кв. метра, заедно с
½ идеална част от общите части на сградата, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху дворното място, в североизточната
част, на което уличната регулационна линия с улица, представляваща съсед от
север е построена сградата, съставляващо УПИ II-2371, в квадрат 203 по
регулационният план на гр.Велинград, одобрен с Решение 229/04.08.2004г. на Общински
съвет Велинград, целия на площ по скица от 450,00 кв. метра, с приложена за УПИ
регулация , при съседи по доказателствен акт: от две страни улица и Т.П.и при
съседи по скица: от изток- улица, от запад – УПИ I-2370: от север-улица и от юг
- УПИ III- 2371;
-
Първият жилищен етаж на кота 0,00 (НУЛА) от двуетажна еднофамилна жилищна
сграда ,състояща се от два редовни жилищни етажа и таван със застроена площ от
84.42 кв. метра разгърната застроена жилищна площ (РЗП) от 188.94 кв.метра,
заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
североизточната част на което, на уличната регулационна линия с улица,
представляваща съсед от север е построена сградата, съставляващо УПИ II -2371,
в квадрат 203 по регулационният план на гр.Велинград, одобрен с Решение
229/04.08.2004г. на Общински съвет Велинград, целия на площ по скица от 450,00
кв. метра, с приложена за УПИ регулация , при съседи по доказателствен акт: от
две страни улица и Т.П.и при съседи по скица: от изток-улица, от запад-УПИ
I-2370: от север-улица и от юг -УПИ III- 2371.
Ищецът
твърди, че на А. М. е връчена Заповедта за възлагане на ревизията, така и
издаденият след това ревизионен акт с определени задължения за над 75 хил.лв.
Сочи, че даренията на притежаваните от ответника недвижими имоти е станало след
връчването на заповедта за възлагане на ревизията и получаването на ревизионния
с определените задължения. Също така и че сделките са лишили длъжника от
значителна част от притежаваното от него имущество, което е довело до
невъзможност да бъдат събрани установените в ревизионния акт задължения. Счита,
че са налице три отделни предпоставки за обявяване на тези сделки за
недействителни по отношение на държавата, като всяко едно от тях представлявала
самостоятелно основание за уважаването на настоящия иск, а именно: В случая
била сключена безвъзмездна сделка с имущество на длъжника и даренията на
недвижимите имоти са с цел да се увреди публичният взискател в лицето на НАП,
която е възпрепятствана да защити своите интереси, като му наложи надлежно
обезпечение, респективно при липса на доброволно изпълнение за задълженията на
лицето да пристъпи към публична продан на имотите. А ответника А. М. е знаел,
че се извършва ревизия, като дори е знаел, че са му определени задължения, след
което е прехвърлил идеалните части от описаните по-горе имоти на дъщерите си,
за да не може да се предприеме принудително изпълнение. Като се взема
становище, че имотите прехвърлени от А. М. на неговите дъщери К.А. и Н.М.-Б.,
като сделките безспорно са във вреда на публичния взискател НАП. На базата на
тези твърдения счита, че ответника А. М. е знаел, че спрямо него се провежда
ревизионно производство, както е и знаел, че в това производство са му били
определени допълнителни публични задължения в размер на над 75 хил.лв., но
въпреки това е извършил дарение на личното си имущество, което възпрепятства
възможността на публичният взискател в лицето на НАП да реализира принудително
изпълнение спрямо дарените недвижими имоти, като по този начин са увредени
нейните интереси на взискател.
Въз
основа на така очерталата се обстановка се иска съда да постанови решение, с
което да признае за недействителни по отношение на държавата, с всичките
законови последици от това, следните сделки, а именно:
1. Дарение на ½ идеални части
извършено от А.К. М. в полза на дъщеря му К.А.А. на недвижим имот представляващ
Втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два
редовни жилищни етажа и таван със застроена площ от 90,00 кв. метра, заедно с
една втора идеални части от общите части на сградата, включително мазе и таван,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място,
в което е построена сградата, съставляващо УПИ III-2371, в квартал 203 по
регулационния план на гр.Велинград, одобрен с Решение 229/04.08.2004г. на
Общински съвет Велинград, целия на площ находящ по скица 407 кв. метра, с
приложена за УПИ регулация, при съседи: - улица, А. У. и Т.П.и при съседи по
скица: от изток улица - от запад - УПИ ХIV-6840; от север - УПИ II-2371 и от юг
- УПИ IV-2368. Имотът е дарен с НА номер 96, том I, рег. №1251, н.дело
№95/2013г. на нотариус С.Д., с район на действие РС - Велинград.
2. Дарение на ½ идеални части
извършено от А.К. М. в полза на дъщеря му К.А.А. на недвижим имот представляващ
Втория жилищен етаж на кота +.2,82 (плюс две цяло и осемдесет два) от двуетажна
еднофамилна ЖИЛИЩНА сграда, състояща се от два редовни жилищни етажа и таван
със застроена площ от 84.42 кв. метра, разгърната застроена жилищна площ от
188.94 кв. метра, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място,
в североизточната част, на което уличната регулационна линия с улица,
представляваща съсед от север е построена сградата, съставляващо УПИ II-2371, в
квадрат 203 по регулационният план на гр.Велинград, одобрен с Решение
229/04.08.2004г. на Общински съвет Велинград, целия на площ по скица от 450,00
кв. метра, с приложена за УПИ регулация , при съседи по доказателствен акт: от
две страни улица и Т.П.и при съседи по скица: от изток- улица, от запад – УПИ
I-2370: от север-улица и от юг - УПИ III- 2371. Дарението е извършено с НА
номер 98, том I, рег. №125, н.дело №97/2013г. съставен от нотариус С.Д., с
район на действие РС - Велинград.
3. Дарение на ½ идеални части
извършено от А.К. М. в полза на дъщеря му Н.А.М.-Б. на недвижим имот
представляващ Първият жилищен етаж на кота 0,00 (НУЛА) от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда ,състояща се от два редовни жилищни етажа и таван със застроена
площ от 84.42 кв. метра разгърната застроена жилищна площ (РЗП) от 188.94
кв.метра, заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, заедно
със съответните идеални части _от правото на строеж върху дворното място, в
североизточната част на което, на уличната регулационна линия с улица,
представляваща съсед от север е построена сградата, съставляващо УПИ II -2371,
в квадрат 203 по регулационният план на гр.Велинград, одобрен с Решение
229/04.08.2004г. на Общински съвет Велинград, целия на площ по скица от 450,00
кв. метра, с приложена за УПИ регулация , при съседи по доказателствен акт: от
две страни улица и Т.П.и при съседи по скица: от изток-улица, от запад-УПИ
I-2370: от север-улица и от юг -УПИ III- 2371. Дарението е извършено с НА номер
98, том I, рег. №125, н.дело№97/2013г. съставен от нотариус С.Д., с район на
действие РС-Велинград. Претендира разноски по дело, ведно с юрисконсулско
възнаграждение на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ТПК.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.К. М., чрез пълномощник
адвокат С.Ч.от АК- Пазарджик. В него той посочва, че исковете са неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени. Взема становище, че за да бъдат
уважени исковете е необходимо, длъжника да е извършил имуществено разпореждане
със свои права, за да може в следствие обявяване недействителността на тези
сделки, тези имуществени права да се върнат в неговия патримониум, с оглед
бъдещо удовлетворяване на кредитора, в чиято полза са установените публични
задължения на длъжника. Твърди, че
ответника не е бил собственик на ½ идеална част от първия и втория
жилищен етаж от двуетажната еднофамилна жилищна сграда, които са били предмет
на разпореждане с нотариален акт № 98, том I, рег. № 1256, н.д. № 97/2013 г.,
тъй като тази сграда е еднолична собственост на неговата съпруга, която е
собственик по наследство на дворното място, върху което е построена тази
сграда, строителното разрешение за построяването й е било издадено на
собственика на имота - нейната майка, и ответника няма никакъв принос в
построяването на тази сграда. Твърди се, че същият е нямал отстъпено право на
строеж за построяването на тази сграда, както се твърди в нотариалния акт. Поради
което тази сграда не е била в режим на съпружеска имуществена общност, както е
посочено в нотариалния акт, с който е извършено имущественото разпореждане с
тази сграда и ответника е нямал никакви права върху нея. Освен това оспорват
твърденията на ищеца, че тези сделки са извършени с намерение да се увреди
публичния взискател в лицето на НАП, а също така и че същите са извършени във
вреда на този публичен взискател, т.е. оспорване наличието на предпоставките по
чл.216, ал. 1, т.4 и т.6 от ДОПК. Ето защо и твърди, че исковете на ищеца за обявяване
недействителността на двете разпоредителните сделки извършени с нотариален акт
№ 98, том I, рег.№ 1256, н.дело № 97/2013 г. извършени на 12.04.2013 г. в полза
на К.А.А. и Н.А.М.-Б., като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Сочи
също, че сделката извършена с нотариален акт № 96, том I, рег.№ 1251, н. дело №
95/2013г. с предмет - втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се
от приземен етаж, два редовни жилищни етажи и таван с застроена площ от 90
кв.м., построена в същия недвижим имот, е била извършена в полза на К.А.А..
Взема становище, че иска на ищеца за обявяване недействителността и на тази
сделка на посочените в чл.216, ал.1, т.1, т.4 т 6 от ДОПК основания също е
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Посочва, че тази жилищна
сграда, чиито втори жилищен етаж е бил предмет на имуществено разпореждане с
тази сделка е строена по време на брака на ответника с неговата съпруга, по
силата на отстъпено право на строеж и същият е бил в режим на съпружеска
имуществена общност. Твърди се, че към момента на сделката това жилище е било
единствено жилище на ответника, в което той е живял и същото съгласно
разпоредбата чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК е несеквестируемо и принудително
изпълнение за събирането на публични задължения на длъжника, не може да се
насочва върху него. След като върху това жилище не може да се насочва
принудително изпълнение, то и кредитора няма правен интерес да иска обявяване
недействителността на тази сделка, тъй като връщането му обратно в патримониума
на длъжника, не може да послужи за удовлетворяване събирането на неговото
вземане.
На основание чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответниците Н.А.М.Б. и К.А.А., чрез пълномощник адвокат Ч.С.Ч.. В него
намира исковете за неоснователни и да бъдат отхвърлени. Взема становище относно
това, че за да бъдат уважени исковете е необходимо, длъжника да е извършил
имуществено разпореждане със свои права, за да може в следствие обявяване
недействителността на тези сделки, тези имуществени права да се върнат в
неговия патримониум, с оглед бъдещо удовлетворяване на кредитора, в чиято полза
са установените публични задължения на длъжника. Сочи, че в конкретния случай
ответникът - А.К. М. не е бил собственик на ½ идеална част от първия и
втория жилищен етаж от двуетажната еднофамилна жилищна сграда, състояща се от
два редовни жилищни етажа и таван със застроена площ от 84.42 кв.м., построена
в УПИ II-2371 в квартал 203 по регулационния план на гр. Велинград, които са
били предмет на разпореждане с нотариален акт № 98, том I, рег. № 1256, н.д. №
97/2013 г., тъй като тази сграда е била еднолична собственост на майката на
ответниците, съответно неговата съпруга - Н. Д.У., която е собственик по
наследство на дворното място, върху което е построена тази сграда, строителното
разрешение за построяването й е било издадено на собственика на имота и първият
ответник не е имал никакъв принос в построяването на същата. Той дори е нямал
отстъпено право на строеж за построяването на тази сграда, както се твърди в
нотариалния акт. Следователно тази сграда не е била в режим на съпружеска
имуществена общност, както е посочено в нотариалния акт, с който е извършено
имущественото разпореждане. Това обстоятелство формално е било посочено в
нотариалния акт, по настояване на нотариуса, за да няма проблеми с
прехвърлянето, тъй като същият е заявил, че не може да решава спорове за
собственост. Оспорва и твърденията на ищеца, че тези сделки са извършени с
намерение да се увреди публичния взискател в лицето на НАП, а също така и че
същите са извършени във вреда на този публичен взискател. Тоест оспорват
наличието на предпоставките по чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, поради което и
исковете на ищеца за обявяване недействителността на двете разпоредителните
сделки извършени с нотариален акт № 98, том I, рег.№ 1256, н.дело № 97/2013 г.
извършени на 12.04.2013 г. в полза на К.А.А. и Н.А.М.-Б., считат за
неоснователни и като такива се искат да бъдат отхвърлени.
Иска на ищеца за обявяване недействителността
на сделката извършена с нотариален акт № 96, том I, рег.№ 1251, н. дело №
95/2013 г.с предмет - втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се
от приземен етаж, два редовни жилищни етажи и таван с застроена площ от 90
кв.м., построена в същия недвижим имот, извършена в полза на К.А.А., също
намират за неоснователен. Тази жилищна сграда, чиито втори жилищен етаж е бил
предмет на имуществено разпореждане с тази сделка е строена по време на брака
на първия ответник с неговото съпруга по силата на отстъпено право на строеж и
е било в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че към момента на
сделката това жилище е било единствено жилище на ответника, в което той е живял
и същото съгласно разпоредбата чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК е несеквестируемо и
принудително изпълнение за събирането на публични задължения на длъжника, не
може да се насочва върху него. След като върху това жилище не може да се
насочва принудително изпълнение, то и кредитора няма правен интерес да иска
обявяване недействителността на тази сделка, тъй като връщането му обратно в
патримониума на длъжника, не може да послужи за удовлетворяване събирането на
неговото вземане.
В о.с.з. ищцеца, чрез пълномощника си юриск.Т.
подържа предявените искове с подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си
адв.Ч., оспорват иска и подържат възраженията си с подробни съображения в писмена
защита.
Въз основа на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, по обстоятелството, че
спрямо ответника А.К. М., в качеството му на търговец с фирма ЕТ “КАМ-2003-А. М.“
е проведено ревизионно производство, приключило с издаването на РА №
*********/12.12.2012г., връчен му лично на 08.01.2013г., с който са определени
допълнително дължими публични задължения в размер на 75488,41лв., включващи
главница и лихви към дата на издаване на акта, а и същото се установява от
представения ревизионен акт издаден от НАП ТД-Пловдив.
Не се спори и след възникване на публичните
задължение на А. М. произтичащи от РА № *********/12.12.2012г., връчен му на
08.01.2013г. да са състояли сделките дарение, обективирани в НА № 96/12.04.2013г. и НА № 98/12.04.2013г.
Видно от НА за дарение № 96/12.04.2013г.
ответникът А.К. М. и съпругата му Б. Г. М. са дарили на дъщеря си К.А., свой
имот придобити по време на барака им в режим на СИО, а именно: Втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от призем,
два редовни жилищни етажа и таван на ЗП от 90 кв.м, построена в УПИ III-2371 от
кв.203 по плана на гр.Велинград, заедно с правото на строеж и общите части на
сградата. Със същия НА Б. Г. М. е дарила на дъщерите си К.А. и Н.М.Б. своя имот
– Дворно място, представляващо УПИ III-2371 от кв.203 по плана на гр.Велинград при
равни права на двете, с площ от 407 кв.м. При дарението дарителите са запазили
за себе си заедно и поотделно пожизненото правото на ползване върху дарения 2-ри
етаж.
Видно от НА за дарение № 98/12.04.2013г.
ответникът А.К. М. и съпругата му Б. Г. М. са дарили на дъщерите си К.А. и Н.М.Б.,
свой имоти придобити по време на барака им в режим на СИО, а именно: Двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, състояща се от два редовни жилищни етажа и таван на
ЗП от 84,42 кв.м, построена в УПИ II-2371 от кв.203 по плана на гр.Велинград с
площ от 450 кв.м, заедно с правото на строеж и общите части на сградата.
Конкретно на К.А. е подарен Първия етаж
от тази сграда, ведно с ½ ид. част от правото на строежи и общите части,
а на Н.М.Б. е подарен Втория етаж от тази сграда, ведно с ½ ид. част от
правото на строежи и общите части. При дарението дарителите са запазили за себе
си заедно и поотделно пожизненото правото на ползване върху дарения 1-ви етаж.
А само Б. Г. М. е дарила на дъщерите си К.А.
и Н.М.Б. при равни права за всяка, дворното място, представляващо УПИ II-2371
от кв.203 по плана на гр.Велинград с площ от 450 кв.м.
От представения от ответника А.М. НА №
146/17.08.1957г. –констативен, се установява с него да е признат за собственик
по наследство, делба и давност лицето Г.П.У. на Дворно място застроено и
незастроено с площ от 840 кв.м., находящо се в кв.Каменница по плана на
Велинград.
От представената скица № 67/2007г. за им.
№2371 от кв.203 се установява този имот да е с площ от 858 кв.м. и негови
собственици да са били Г.П.У. и съпругата му Н. Д.У.. От него са образувани два
урегулирани имота , а именно УПИ II-2371 с площ от 450 кв.м. и УПИ III-2371 с
площ от 407 кв.м. и двата отредени за жилищно застрояване.
По силата на съдебна делба извършена по
гр.д.№ 103/1975г. в дял на Н. Д.У. е поставен имота: Дворно място с площ от 450
кв.м., съставляващо им.пл.№ 1762 от кв.203 по плана на Велинград / по
действащия план УПИ II-2371 със същата площ/, ведно със застроената в него
едноетажна къща на 47 кв.м. А съделителката Б. Г. М. е получила пари за
уравнение на дела си.
Няма данни за това да са извършвани някакви
сделки или делба и на останалата част от им.пл.№ 1762, представляващ по
действащия план УПИ III-2371 с площ от 407 кв.м.
От представеното Удостоверение за наследници
на Н. Д.У., се установява тя да е починала 13.05.1993г. и след смъртта си да е
оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си Б. Г. М., явяваща се и
дарител по горните два НА с №№ 96 и 98. При
което и след нейната смърт собственик по наследство на целия имота, от който са
образувани УПИ II-2371 с площ от 450 кв.м. и УПИ III-2371 с площ от 407 кв.м. е станала Б. Г. М..
Ответника е представил и разрешение за строеж
№ 51/22.03.2007г. издадена на името на Н. Д.У. за построяване на еднофамилна
жилищна сграда със ЗП от 84,42 кв.м и РЗП 188,94кв.м, което строителство да се
извърши в УПИ II-2371 от кв.203 по плана на гр.Велинград.
По отношение на така издаденото разрешение за
строеж съдът намира следното: На първо място то е издадено 2007г. на името на
майката Н.У. на Б. Г. М.- дарител по
горните два НА с №№ 96 и 98 и почети от 14 години след като е била починала.
Какви са били причините да се впише в разрешение за строеж име на починало
лице, вместо името на действителния собственик на дворното място Б. Г. М.,
която го е придобила по наследство са неясни. На следващо място без значение е
в случая на чие име е издадено разрешението за строеж, след като видно от НА №
98/2013г. този строеж е бил реализиран, и като такъв е станал годен предмет на
прехвърлителна сделка. Единствено важно в случая е обстоятелството, че строежа
е извършен по време на брака на собственика на дворното място Б. Г. М. и
ответника А. М.. При което и така построената еднофамилна жилищна сграда със ЗП
от 84,42 кв.м и РЗП 188,94кв.м в УПИ II-2371 от кв.203 е станала собственост на
двамата съпрузи в режим на СИО, по силата на чл.18, ал.1, т.1 от СК.
При
което и правилно и законосъобразно при съставяне на НА № 98 нотариусът е
вписал, че построената в УПИ II-2371 сграда е собственост на съпрузите Б. и А. М.и
в режи на СИО, които заедно като собственици в бездялова съсобственост
единствено са можели да прехвърлят чрез дарение построената жилищна сграда по
време на брака им. Без всякакво правно значение е кой точно от дамата съпрузи е
осигурявал на практика средствата за извършване на строителството и дали това е
съпруг или съпругата, до колкото няма данни, а не се твърди да е провеждано
производство за установяване на по-голям дял или изключителен дял само на
единия съпруг. Без значение е кой от съпрузите е осъществявал реално фактическа
власт върху къщата, в каквато насока са показанията на св.Ц.И.. Същевременно от
показанията на този свидетел става ясно, че ответника А. М. също е взел участие
в строителството.
Страните не спорят по обстоятелството, че построената
в УПИ III-2371 с площ от 407 кв.м. двуетажна жилищна сграда е строена по време
на брака на съпрузите Б. и А. М.и. По същите съображения изложени по-горе съдът
намира, че и тази сграда с построяването й е станала собственост на двамата
съпрузи в режим на СИО. И именно поради
това ответника А. М. е страна в
прехвърлителната сделка дарение извършена с НА № 96/2013г. в частта в която са
дарени етажи от къщата. Това е така, тъй като независимо съпругата му да е била
собственик или съсобственик на дворното място и като такава да е имала право на
строеж, то с реализирането на строежа
правото на строеж се е трасформирало в право на собственост върху постройката.
А и двете жилищни сгради построени в УПИ II-2371 и УПИ III-2371 от кв.203 са
строени по време на брака на А. М. с Б. М..
И
тъй като безспорно се установява по делото, че ответника А. М. е бил
съсобственик в режим на СИО на двете жилищни сгради построени в УПИ II-2371 и УПИ III-2371 от кв.203 по плана
на Велинград, със ЗП съответно от 84,42кв.м и 90 кв.м. , а е дарил на дъщерите
си К.А. и Н.М.Б. собсвеността си върху цялата сграда на 84,42кв.м /първи и
втори етаж/ и втория етаж от сградата на 90 кв.м., което дарение е направено с
НА за дарение от 12.04.2013г. и след като за него е било вече възникнало
задължение да заплати сумата от 75488,41лв. на НАП, вменена му като задължение
с връчването преди сделките и на 08.01.2013г. на РА № *********/12.12.2012г.,
то и с тези си действия е увредил кредитора си в лицето на държавата,
представлявана от своя орган за събиране на задължения -НАП.
Безспорно съдът намира в случая да е налице
знание на прехвърлителя А. М. за това, че с извършените от него дарения обективирани
в НА №96 и НА №98 за дарение уврежда кредитора си. А и до колкото страни по
сделката са неговите дъщери и като такива свързани лица, то и по силата на
законовата презупция, следва да се приеме те също да са били наясно с това да
се уврежда кредитора, още повече в случая да се касае за безвъзмездни сделки.
Напълно неоснователно съдът намира
възражението на ответника, че ищеца няма правен интерес от установяване на
недействителност на сделката дарение на
втори жилищен етаж от сграда построена в УПИ III-2371, обективирана в НА №96 /2013г., тъй като този
имот бил единственото негово жилище и като такъв бил несеквестируем. Дори това
да е така, то дали и до колко взискателя може да насочи изпълнението си върху
даден имот или не, не измежду предвидените предпоставки за обявяване
относителна недействителност на увреждащата сделка.
Ето и защо, съдът като намира да са налице
всички предпоставки предвидени в чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, то и искът следва
да бъде уважен изцяло, като се обяви относителната недействителност на сделките
дарение обективирани в НА №96 /2013г. и НА №98/2013г. в частите и в които А. М.
е дарил на дъщерите си К.А. и Н.М.Б. собсвеността си върху цялата сграда на
84,42кв.м /първи и втори етаж/ построена в УПИ II-2371 и върху втория етаж на 90
кв.м. от сградата построена в УПИ
III-2371 , за недействителни до размера на 1/2 ид част от тях.
С оглед изхода от спора и предвид уважаване на иска на ищеца, който е представляван от юрисконсулт на осн. чл.78, ал.6 ГПК ще се присъдят разноски в размер на 300лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. Ответниците нямат право на разноски, а направените от тях такива остават за тяхна сметка.
Поради
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, ал. 1 ГПК дължимата
за производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответниците.
Съобразно данъчната оценка на имотите при образуването на делото и на осн.
чл.69, ал.1, т.4 вр. чл.71, ал.2 ГПК ответниците дължат държавна такса в размер
на 361,69лв. по сметка на ВлРС.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по отношение на ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 и т.6
от ДОПК, сключения между А.К. М., ЕГН ********** *** от една страна, като
дарител и К.А.А., ЕГН ********** *** от друга страна като надарен, тъй като е
негова дъщеря, Договор за дарение от 12.04.2013г., обективиран в нотариален акт
№ НА номер 96, том I, рег. №1251, н.дело №95/2013г. на нотариус С.Д. с район на действие РС
Велинград, в следната му част:
-
Дарение
на ½ идеални части извършено от А.К. М. в полза на дъщеря му К.А.А. на
недвижим имот представляващ Втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда,
състояща се от приземен етаж, два редовни жилищни етажа и таван със застроена
площ от 90,00 кв. метра, заедно с една втора идеални части от общите части на
сградата, включително мазе и таван, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо УПИ III-2371, в квартал 203 по регулационния план на гр.Велинград,
одобрен с Решение 229/04.08.2004г. на Общински съвет Велинград, целия на площ
находящ по скица 407 кв. метра, с приложена за УПИ регулация, при съседи: -
улица, А. У. и Т.П.и при съседи по скица: от изток улица - от запад - УПИ
ХIV-6840; от север - УПИ II-2371 и от юг - УПИ IV-2368.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК,
сключения между А.К. М., ЕГН ********** *** от една страна, като дарител и К.А.А.,
ЕГН ********** *** и Н.А.М.-Б., ЕГН ********** *** от друга страна като
надарени, тъй като са негови дъщери, Договор за дарение от 12.04.2013г.,
обективиран в нотариален акт № 98, том I, рег. №125, н.дело №97/2013г. на
нотариус С.Д. с район на действие РС Велинград, в следните му части:
1.
Дарение на ½ идеални части извършено от А.К. М. в полза на дъщеря му К.А.А.
на недвижим имот представляващ Втория жилищен етаж на кота +.2,82 (плюс две
цяло и осемдесет два) от двуетажна еднофамилна ЖИЛИЩНА сграда, състояща се от
два редовни жилищни етажа и таван със застроена площ от 84.42 кв. метра,
разгърната застроена жилищна площ от 188.94 кв. метра, заедно с ½
идеална част от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части
от правото на строеж върху дворното място, в североизточната част, на което
уличната регулационна линия с улица, представляваща съсед от север е построена
сградата, съставляващо УПИ II-2371, в квадрат 203 по регулационният план на
гр.Велинград, одобрен с Решение 229/04.08.2004г. на Общински съвет Велинград,
целия на площ по скица от 450,00 кв. метра, с приложена за УПИ регулация , при съседи
по доказателствен акт: от две страни улица и Т.П.и при съседи по скица: от
изток- улица, от запад – УПИ I-2370: от север-улица и от юг - УПИ III- 2371.
Дарението е извършено с НА номер 98, съставен от нотариус С.Д., с район на
действие РС - Велинград.
2.
Дарение на ½ идеални части извършено от А.К. М. в полза на дъщеря му Н.А.М.-Б.
на недвижим имот представляващ Първият жилищен етаж на кота 0,00 (НУЛА) от
двуетажна еднофамилна жилищна сграда ,състояща се от два редовни жилищни етажа
и таван със застроена площ от 84.42 кв. метра разгърната застроена жилищна площ
(РЗП) от 188.94 кв.метра, заедно с ½ идеални части от общите части на
сградата, заедно със съответните идеални части _от правото на строеж върху
дворното място, в североизточната част на което, на уличната регулационна линия
с улица, представляваща съсед от север е построена сградата, съставляващо УПИ
II -2371, в квадрат 203 по регулационният план на гр.Велинград, одобрен с
Решение 229/04.08.2004г. на Общински съвет Велинград, целия на площ по скица от
450,00 кв. метра, с приложена за УПИ регулация , при съседи по доказателствен
акт: от две страни улица и Т.П.и при съседи по скица: от изток-улица, от
запад-УПИ I-2370: от север-улица и от юг -УПИ III- 2371. Дарението е извършено
с НА номер 98, том I, рег. №125, н.дело№97/2013г. съставен от нотариус С.Д., с
район на действие РС-Велинград.
ОСЪЖДА А.К. М., ЕГН ********** ***, К.А.А., ЕГН **********
*** и Н.А.М.-Б., ЕГН ********** ***, да заплатят на „НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ“ СУМАТА от 300лв. /триста
лева/ -разноски за производството за юрискнсултско възнаграждение, А на РС Велинград, държавна такса в
размер на 361,69лв. /триста шестдесет и
един лева и 69ст./ -в полза на държавата по бюджетна сметка на ВСС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………………
/Валентина
Иванова/