№ 7
гр. Раднево, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100402 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс”
ЕООД срещу И. Ж. Е.. Ищецът твърди, че с договор за потребителски
паричен кредит № 4272286 от 31.08.2020 г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е отпуснало на ответника И. Ж. Е. потребителски кредит в
размер на 2865,23 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за
връщането му на 36 месечни анюитетни вноски съобразно погасителен план с
краен срок на погасяване до 01.09.2023 г. Твърди, че бил договорен годишен
лихвен процент в размер на 6,20 %. Твърди, че след усвояване на кредита
ответникът не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните вноски,
поради което при неплащане на 2 последователни вноски на основание чл. 13,
ал. 2 от договора кредитът е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, чрез
връчено на ответника писмо за това на 17.01.2022 г. Твърди, че с договор за
продажба на вземане /цесия/ от 19.11.2021 г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД прехвърлило на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД вземането
си към ответника И. Ж. Е. по договора за паричен заем. Твърди, че на
ответника било връчено уведомление за цесията на 17.01.2022 г., което
следвало да се зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Твърди, че за вземането
1
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 245/2022 г. на
РС-Раднево, но ответникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК с
посочване, че не дължи сумата. Твърди, че до момента плащане по заема
няма. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.
Ж. Е., чрез адв. Д., в който посочва, че искът е неоснователен относно
размера на вземането. Твърди, че ответникът наистина сключил договор за
потребителски паричен кредит № 4272286 от 31.08.2020 г. с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, но за сумата от 2500 лв., към която сума имало
такси за разглеждане и застраховка, които се изплащали с отпускане на
кредита изцяло и за целия срок на договора. Твърди, че към момента на
сключване на договора работил по трудов договор и му удържали сумата от
банковата сметка, по която получавал възнаграждението, но следващите
години сменял работата и оставал безработен, като внасял различни суми и
колкото имал на разположение. Твърди, че през месец септември 2021 г. РП-
Стара Загора поискало и с решение на РС-Стара Загора, считано от 05.10.2021
г. до 06.12.2021 г. бил настанен на задължително лечение в ЦПЗ-Стара Загора.
Твърди, че няма спомен какви суми е погасявал по кредита чрез удръжки от
банковата му сметка, не пазил и вносните бележки за преводи на суми по
кредита, но през цялото време бил наясно, че имал застраховка по кредита,
ако остане без работа и която следвало да покрие вноските. Твърди, че никой
не го е търсил за неплатени вноски. Твърди, че през месец януари 2022 г.
служители на ищеца се свързали с баща му Ж.Г. Е., с който се споразумели да
плаща по 100 лв. или по-големи суми, за да не го предават на съд, което
споразумение баща му изпълнявал ежемесечно. Твърди, че в началото на
месец април получил заповед за изпълнение към непознато за него към този
момент дружество, в който момент разбрал от баща му за оказан му
телефонен тормоз, сключеното споразумение и погасените суми от баща му.
Твърди, че на 17.01.2022 г. не е уведомяван за предсрочната изискуемост на
кредита и за цесията. Твърди, че с оглед на липсата на конкретика в
уведомлението за предсрочна изискуемост, тя не е настъпила, а падежът на
последната вноска е 01.09.2023 г., поради което дължи само вноските с
настъпил падеж. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради
2
неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК досежно използвания шрифт в него и в
общите условия, поради което съгласно чл. 23 ЗПК дължи връщане само на
чистата стойност на кредита. Иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 245 по описа за 2022 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/31.03.2022 г., с която в полза на
заявителя е присъдена сумата за главница в размер на 2340,58 лв., предмет на
предявения иск. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
ответницата, поради което с разпореждане на съда от 05.05.2022 г. и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия
едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
С протоколно определение от 29.09.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото и са обявени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и И. Ж. Е. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 4272286 от 31.08.2020 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже усвоена от
ответника сума по кредита в размер 2865,23 лв.; падежи за връщане на
месечните вноски в съответния размер; настъпване на предпоставките за
предсрочна изискуемост на кредита и обявяване на същата на ответника;
сключен договор за цесия и уведомяване на ответника за нея.
Ответникът следва да докаже насрещното си възражение за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК с
наведените факти за неспазен шрифт най-малко 12.
Ищцовото дружество е изкупило вземането от кредитодателя чрез
3
договор за цесия от 19.11.2021 г. /л.20-29/, за което ответникът е уведомен с
писмо изх. № 8150/30.12.2021 г., връчено лично на ответника на 17.10.2022 г.
Едновременно лично на ответника му е връчено със същата обратна разписка
и друго писмо изх. № 8151/30.12.2021 г., с което му е указано, че има
непогасени задължения по договора за кредит, даден му е 15-дневен срок за
погашение и изрично му е посочено, че при неизпълнение цялото задължение
по договора за кредит е изцяло и незабавно дължимо, предсрочно изискуемо.
Съдът намира, че от тези доказателства се установява както уведомяване на
ответника за настъпилата цесия, така и му е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, която е настъпила 15 дни след получаването на
писмото на 17.01.2022 г., тоест на 02.02.2022 г. Дори и да не се приеме това,
то с връчването на ответника на приложените две писма към исковата молба,
същите са му станали достояние в хода на процеса и съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК следва да се зачетат.
Въпреки така признатите и отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване факти, по делото е приет като писмено доказателство
процесният договор за потребителски паричен кредит № 4272286 от
30.08.2020 г. /л.8-14/, ведно с погасителния план към него /л.15/. Приети са
също преференциалните условия за сключване на договора за кредит /л.16-17/
и искането за кредит /л.18-19/. От договора е видно, че на ответника е
отпуснат кредит в размер на 2500 лв., при такса за разглеждане на кредита от
120 лв. и застрахователна премия от 245,23 лв. по договор за застраховка на
плащанията. Договорът за кредит е бил сключен за срок от 36 месеца, на
вноски по 87,55 лв. всяка, при ГЛП от 6,20 %, ГПР от 9,44 %, с падеж на
първа вноска 01.10.2020 г. С оглед погасителния план последната вноска е с
падеж на 01.09.2023 г.
В отговора ответникът признава факта, че не е погасявал редовно
вноските по кредита. По делото са приети като писмени доказателства
епикриза /л.58-59/, от която е видно, че в периода от 27.09.2021 г. до
06.12.2021 г. ответникът е бил настанен на лечение в Центъра за психично
здраве в гр. Стара Загора за 70 дни. Приети са и клинико-психологично
изследване от 03.05.2022 г. /л.60-61/ и етапна епикриза от 04.05.2022 г. /л.62/,
от която е видно психичното състояние на ответника. По принцип психичното
състояние на ответника не е обстоятелство, което да се отразява на
задълженията му по договора за кредит. Действително, това би могло да е
4
обстоятелство за заплащане на застрахователната сума по договора за
застраховка, но този въпрос не е предмет на делото и не следва да се
разглежда и изследва, тъй като ищецът може да претендира сумата от
задълженото лице, а именно ответника.
По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно. От същото е видно, че ответникът е
кредитиран със сумата от 2865,23 лв. от кредитодателя „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, която включва 2500 лв. главница, 120 лв. такса
за разглеждане на кредита и 245,23 лв. застрахователна премия, всички суми
сумирани в една главница и разсрочена с месечните вноски по погасителния
план. На 31.08.2020 г. кредитодателят е превел на ответника чиста сума от
1219 лв., която била размер на исканата от ответника сума, намалена със сума
за рефинансиране на предходни два кредита на ответника към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като на същата дата 31.08.2020 г. били преведени суми от
483 лв. и 798 лв. за рефинансирането /виж заключението на СИЕ, стр. 2, най-
долу/. Общият сбор на тези суми представляват чистата отпусната стойност
по кредита в размер на 2500 лв.
Ответникът е правил погашения по кредита при кредитодателя
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в общ размер на 649,41 лв., които
са били отнесени по погасителен план за първите 7 вноски изцяло и 8 вноска
изцяло погасена лихва и частично главница. Ответникът е правил погашения
по кредита и при цесионера и настоящ ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в размер
на общо 400 лв., първото от които е на 31.01.2022 г. в размер на 100 лв. и още
3 последващи плащания по 100 лв. От това пък косвено се потвърждава
горния извод, че ответникът е валидно уведомен за цесията и за обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита на 17.01.2022 г. Ищцовото
дружество не са посочили кои части на дълга са погасили чрез получените
плащания от общо 400 лв.
По делото е прието заключение по СТЕ, от което е видно, че
шрифтовете на документите по кредита, в това число и договора за кредит са
с шрифт под 12, като са използвани 3 различни шрифта, посочени детайлно в
заключението в кои документи на кои страници и какъв е точно шрифта.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
5
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора.
С определение на СЕС (шести състав) от 14 април 2021 година по дело
C-535/20, по повод преюдициално запитване от Окръжен съд-Разград, СЕС се
е произнесъл изрично, че „Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт — не по-малък от 12.“. С оглед на това от скоро е изоставена
формираната преди това практика за непропорционалност на националната
правна уредба с европейското законодателство. След като законодателят в чл.
10, ал. 1 ЗПК е предвидил императивно изискване за минимален шрифт, то
същият следва да се спазва от предоставящите потребителски кредити
финансови институции. Императивното правило на нормата на чл. 10, ал. 1
ЗПК следва пряко от разпоредбата на чл. 22 ЗПК, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая е видно, че договорът за кредит е сключен с шрифт под 12.
Отделно и погасителният план е с шрифт под 12, но и с различен шрифт от
този на самия договор. От това следва пряк извод, че е нарушена
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК в случая и съгласно чл. 22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
В случая се установи, че чистата стойност на кредита е в размер на 2500
лв. Сумата от 120 лв. такса за разглеждане на кредита се явява друг разход и
не се дължи съгласно чл. 23 ЗПК. Сключен е и договор за застраховка и е
уговорено плащане на застрахователна премия, но пък е видно, че
кредитодателят и цесионера в лицето на ищеца не се възползват от дадените
им възможности за търсене на застрахователна сума. Отделно от това няма
никакви конкретни параметри за този договор, какво покрива, при какви
6
условия, като ответникът е бил длъжен да сключи договора за застраховка без
нужната за него информация. Отделно тази премия се явява съвкупност към
общата главница и цели покриване на невъзможността на ответника да плаща
кредита, като в крайна сметка се явява допълнителен разход по кредита по
смисъла на чл. 23 ЗПК и също не следва да се дължи от ответника. Затова
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която е в
размер на 2500 лв.
Установи се обаче, че ищецът е усвоил друг кредит в размер на 1500 лв.
на 17.08.2021 г. /виж извлечението на л.55/, който няма нищо общо с
процесния договор за кредит и е усвоен чрез неговата банкова сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД, по която е усвоен и са правени погашения и по
процесния договор за кредит. Това обяснява и неизясненото за ответника,
действащ чрез процесуалния му представител, обстоятелство къде са отишли
част от паричните погашения на ответника. С тях не е погасен овърдрафт по
процесния кредит, каквито предположения имаше от вещото лице, а е покрит
част от въпросния последващ кредит. Обаче безспорно се установи, че
ответникът е платил на кредитодателя „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД сума от 649,41 лв. и на цесионера и настоящ ищец „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата от 400 лв., тоест общо е направил плащане в размер на 1049,41
лв.
От общо дължимата чиста стойност на кредита от 2500 лв., ответникът е
заплатил сума от 1049,41 лв. и е останала дължима сумата от 1 450,59 лв., до
която сума е основателен иска на ищеца за заплащане на главница по кредита
и искът ще се уважи за тази сума, ведно със законната лихва от 30.03.2022 г.,
а в останалата част до претендираните общо 2340,58 лв. се явява
неоснователен и ще се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК и такива ще се присъдят в размер на 386,86 лв. съобразно уважената
част от иска /представени разходно-оправдателни документи за сумата от
48,95 лв. ДТ за заповедното производство на л.2, 180 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство на л.14-18, сумата от 45,27 лв.
ДТ за исковото производство на л.2, 350 лв. възнаграждение за вещо лице по
СИЕ на л.75/.
7
Съответно ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция и такива ще се
присъдят в размер на 114,07 лв. /база платено възнаграждение за вещо лице
по СТЕ в размер на 300 лв. на л.109/. Ответникът претендира и разноски за
адвокатско възнаграждение от 400 лв., но по делото липсва представен
договор за правна помощ на ответника и доказателства за заплащането на
такова възнаграждение, като с оглед постановките на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС не следва да се присъждат тези разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Ж. Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Стара Загора, **********, и настоящ адрес гр. Раднево,
**********, дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
Ж.К. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД и във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 1450,59 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева и
59 ст.) – главница по договор за потребителски паричен кредит № 4272286 от
31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 138/31.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 245 по описа за 2022 г. на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 1450,59 лв. до претендираните 2340,58 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. Ж. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара
Загора, **********, и настоящ адрес гр. Раднево, **********, да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район Витоша, Ж.К. Малинова долина,
ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 386,86 лв. (триста осемдесет и шест лева и 86 ст.), представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
Ж.К. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, да заплати на
И. Ж. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, **********, и
настоящ адрес гр. Раднево, **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 114,07 лв. (сто и четиринадесет лева и 07 ст.), представляваща разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9