Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 443/31.10.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 421
по описа на съда за 2022г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №148 от 29.08.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200549
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № 12-2200077 от 03.05.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Р.- Р.“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Х.Л., за
извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/,
на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Касационният жалбоподател „Р.-
Р.“ ЕООД чрез надлежно упълномощения адвокат К.А. *** поддържа касационната
жалба, като развива конкретни доводи свързани с нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
доводи, че не се касае за трудово правоотношение, а за наличието на граждански
договор представляващ изработка по см. на чл.258 ЗЗД представен пред
административно наказващия орган, който не е обсъден във възивното
производство. Моли за
отмяна на въззивното решение и издаденото НП, като претендира сторените по
делото разноски за две съдебни инстанции.
Ответника по касационната
жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва
жалбата. Твърди, че по делото правилно е установена възприетата и от
административния орган фактическа обстановка, въз основа на която при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение
на материалния закон правилно и законосъобразно въззивния съд е потвърдил
издаденото НП. Сочи, че НП не страда от визираните в касационната жалба пороци,
налице е описание на нарушението, както времето и мястото на неговото
извършване.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
основателна, като атакуваното решение следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно
тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Извършеното
нарушение не е доказано и това прави издаденото НП незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че при
извършена проверка на място на 18.02.2022г. в 15,20часа по спазване на
трудовото законодателство от служители на Инспекция по труда гр.Монтана в обект
на „Р.- Р.“ ЕООД с ЕИК * извършващ „вътрешен
ремонт на мазето на сграда“ /преустройство в столова/ находящ се в гр.Монтана,
бул. „Трети март“№* е установено, че дружеството в качеството си на работодател
е допуснало да работи лицето И*** И*** Д*** – подготвя стените за измазване,
без отношенията при предоставяне на работна сила в полза на дружеството да са
уредени като трудово правоотношение и без наличието на сключен трудов договор в
писмена форма. Съдът не е кредитирал приложения граждански договор №2 от
14.02.2022г. като е посочил, че предвид предмета на договора се касае за трудов
такъв, а не за граждански по см. на чл.258 и сл. от ЗЗД.
Изложените доводи не се споделят от настоящия
касационен състав, който се е произнесъл по идентичен казус по КАНД №327/2022г.
по описа на АС – Монтана.
Предвид събраните по делото доказателства, че
още при съставяне на АУАН№12-2200077/04.04.2022г. касатора в качеството си на
работодател е възразил, че между управляваното от него търговско дружество „Р.- Р.“ ЕООД и лицето И*** И*** Д*** има
сключен граждански договор №2/14.02.2022г./представен на л.13 от въззивното
дело/, от който е видно ,че предмет на договора е „…извършване на работа в
обекта на бул. „Трети март“№* , а именно – изкарване на мазилка и подмазване на
фуги за периода от 14.02.2022г. – 28.02.2022г.“ поради което отношенията не са
трудови.
В процесния случай провереното дружество няма
качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, тъй като е оформило правоотношението си с лицето И*** И*** Д*** в
граждански договор.
В представения по делото граждански договор, съгласно чл. 1 от договора,
същият е съставен на основание чл. 258-262 и 293-300 от ЗЗД/,
като е посочен конкретен резултат, който е следвало да бъде постигнат от
изпълнителя, както и други индивидуализиращи белези, които да обусловят извод
за облигационния характер на възникналите отношения. Точно е определен
предметът на гражданския договор и е
определено работно място в рамките на определен период за постигането на
конкретен резултат срещу задължение за заплащане в брой. Доказателствената
стойност на представения договор кореспондира с приложената разписка за
полученото възнаграждение и с показанията на разпитаните свидетели И*** И***
Д*** и Христо Д*** Х..
Трудовия договор има за предмет престирането
на работна сила (жив труд) от работника за продължителен, в повечето случаи
неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка) се дължи
конкретен трудов резултат (овеществен труд) за определен срок. При трудовия
договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва
определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н., при договора за
изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на
уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при
изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава
по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има
гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което
следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща
след приемане на изработката, по принцип – еднократно.
Предвид изложеното и поради липса на
обективна страна от състава на вмененото административно нарушение, тъй като
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ предполага работодателят да не е изпълнил задължението си да
сключи писмен трудов договор с работника, а в случая касатора не може да бъде субект
на приложената санкционна разпоредба, предвиждаща наказание за работодател. Още
повече, че в случая АНО е следвало да открие производство по чл. 405а от КТ и едва след неговото завършване
да прецени наличието на предпоставките за АНО.
От изложеното издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и решението предмет на
касационната проверка.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на касатора съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН /към Дв. бр. 21 от 2021 г./, следва да бъде присъдено претендираното
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а именно 240,00лева с ДДС
за въззивното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие
№0000282/21.06.2022г. и 336,00 лева с ДДС за касационното производство,
съгласно договор за правна защита и съдействие №0000317/14.09.2022г. или общо
576,00 лева с ДДС /петстотин седемдесет и шест/, както и 5,00лева държавна такса
за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.2 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №148 от 29.08.2022 г.
постановено по АНХД № 20221630200549 по описа за 2022г. на Районен съд –
Монтана,
вместо което ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-2200077 от 03.05.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София да заплати на „Р.- Р.“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Х.Л., сумата от общо 576,00 лева с
ДДС /петстотин седемдесет и шест/ представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции и 5,00лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: