МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 1405 /2016 г. по описа на Варненския окръжен съд :
-----------------------------------------------------------------------------------
Обвинението
е срещу М.Д.Н. от гр. Разград, ЕГН:**********, затова че на 05.02.2016 г., при
управление на МПС - лек автомобил "Мерцедес" с рег. № В 98 45 ВА нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал.1, от ЗДвП,предизвикал е ПТП, при
което е причинил по непредпазливост смъртта на М. Янков В. на 46 години - престъпление по чл. 343, ал.1, б."в" от НК.
В
хода на производството брата на
пострадалия М.Г.С. е конституиран като частен обвинител в наказателния процес,чрез
повереника си адв.П.Б..
В
съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло обвинението. Според
прокурорът събраните в хода на съдебното следствие доказателства - писмени,
гласни и веществени и най- вече заключенията на вещите лица по изслушаните
единични СМЕ и АТЕ,както и комплексна
съдебна авто- техническа и медицинска
експертиза сочат категорично и несъмнено, че подс.Н.
е автор на вмененото му от ВОП престъпно деяние като същото е доказано както от
обективна, така и от субективна страна.Според представителят на ВОП е несъмнено
доказано, че подс.Н. управлявал МПС непосредствено
преди настъпилото ПТП със скорост по- висока от допустимата за населено място - 105 км./ч. Несъмнено е
доказан и механизма на осъщественото ПТП, а именно: пострадалият пешеходец
независимо как се е движел по пътната лента отляво-надясно или обратно-според
тезата на подс.Н. е реализиран сблъсък между лекия автомобил и пешеходеца,
който е бил в лявата част за автомобила
с последващо възкачване на тялото на пострадалия
върху предния капак и тавана на автомобила и последвало падане на тялото му на
платното. Несъмнено според прокурора е обстоятелството, че смъртта на
пострадалия настъпва именно в резултат на силния интензивен челен удар, в
резултат на който настъпват тежки и несъвместими с живота травми на мозъка и
гръдния кош като смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП.Представителят на ВОП навежда довод за несъмнено доказано от вещите лица,
че смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна в резултат на прекъсване на
връзката между черепа и първи шиен прешлен, с прекъсване на гръбначния
мозък.Според прокурорът е несъмнено доказано, че след ПТП подс.
Н. спира, и не напуска местопроизшествието,като прави опит
дори да се обади на тел.112.Според прокурора е установен и другия спорен
момент, а именно: налице ли е внезапност на появата
на пешеходеца пред управлявания от подс.Н. лек
автомобил- категорично според вещите лица –ако подс.Н.
се е движел със скорост в границите на
допустимата за града е могъл да
предотврати този удар.Т.е. нямаше да се изтълкува като непреодолим за водача.
Представителят
на ВОП изразява становище, че съда не следва да кредитира обясненията на подс. Н. в частта им, в която си спомня, че след него се е движила друга
неизвестна кола,която също блъснала пешеходеца и че е правил през есента на
миналата година ремонти на километража
на автомобила и от тогава“уредите ми не работят много точно"- според
прокурора тези твърдения противоречат на казаното от свидетелите в хода на ДП в
разпита и пред съдия от ВОС от една страна, а от друга са в пълно противоречие
със заключенията на вещите лица. По отношение на наказанието представителят на ВОП
настоява на подс.Н. да се наложи такова при превес на
отекчаващите вината му обстоятелства като се отчете
факта, че подс.Н. не изразява критично отношение към
предизвиканото от него ПТП.Прокурорът счита, че е налице висока обществена
опасност на деянието и дееца и настоява на подсъд.Н.
да се наложи ефективно наказание "лишаване от свобода" около и над
минимума предвиден в закона като правото да управлява МПС по чл. 343г НК му се отнеме за срок ,който съдът
прецени за законосъобразен.
Частният
обвинител и неговият повереник участвуват лично в процеса и изразяват становище за доказаност на престъпното деяние, вменено на подс. Н. от ВОП .Излагат се съображения, че изцяло се
присъединяват към становището на представителя на държавното обвинение и
настояват наложеното от съда наказание на подсъдимия Н. да бъде ефективно.
Подс. Н. участвува лично в съдебно заседание и наред със защитника
си -адвокат А.Д. от ВАК настоява да се приеме за установена друга фактическа
обстановка, различна от вписаната в обвинителния акт и различна от тази, която
представителя на ВОП намира за безспорна.Излагат се съображения, че преди настъпването на ПТП, лекия автомобил
управляван от подс.Н. се е движел с нормална
скорост,но т.к. е било в този участък
много тъмно не е могъл да възприеме навреме появата на пешеходеца,който може да
се движел и на „зиг-заг“.Твърди
се, че за подс.Н. появата пред автомобила на
пострадалия има внезапен характер и
попада в опасната му зона за спиране, а за доказателство се сочи, че реакцията
на водача Н. е била незабавно последвало отбиване и спиране на л.а вдясно.
Навеждат се доводи за противоречивост в дадените
от вещите лица заключения,най-вече с оглед изчисленията относно опасната зона и скоростта с която се
е движел подсъдимия преди ПТП.Настоява се съда да отчете факта, че пострадалия пешеходец се е движел по пътното платно в неадекватно състояние,застрашавайки
всички участници в движението, т. к. концентрацията на алкохол в кръвта му е
била 3,9 промила.Защитата счита, че именно неадекватното състояние на
пострадалия, който внезапно навлиза косо в пътната лента за движение на
подсъдимия е допринесло значително за настъпилото ПТП като независимо с каква
скорост се е движил към момента управлявания от подс.Н.
лек автомобил, ПТП би било неизбежно. Навежда се извод, че вина за настъпилото
ПТП има и пострадалия , което обстоятелство следва да се отчете от съда .
Твърди се, че подсъдимия е неосъждан и не представлява личност с висока степен
на обществена опасност, а в приложената от КАТ-ПП справка за издадени срещу Н. АУАН за допуснати нарушения от ЗДвП и ППЗДвП се вижда, че се касае за дребни административни
нарушения,които не обуславят налагане на наказание при отекчаващи
вината обстоятелства. Настоява се на подс.Н., който е
младо лице,работи да се наложи наказание "Лишаване от свобода "при
условията на чл. 66, ал.1 НК като се
отчете виновното поведение и на пострадалия.
В последната си дума подс.Н. съжалява за стореното от него,но не счита че
той единствено е виновен за това.
От
анализа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс.М. Н. е
правоспособен водач на МПС, който притежава свидетелство за управление от 2003
г. с категории В,АМ и В1 и в периода от 22.04.2006
г. до м. 06.03. 2015 г. е наказван многократно по административен ред за
нарушения на правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП-
11 НП и 9 фиша.
На
05.02.2016 г., около 21,00 часа часа, подс.Н. управлявал собствения си лек автомобил "Мерцедес Е-300 Д" по бул“Цар освободител“
в гр.Варна на къси фарове. Било тъмно и пътното платно било сухо без побитости и неравности.Пътното платно на булеварда било ограничено от двете страни
с тротоар,разделено в посока към
бул.“Хр.Смирненски“ и центъра на града на две ленти за движение,като преди бул.“Хр.Смирненски“ има трета
лента,предвидена за завиване наляво. Управлявайки автомобила с неразрешена скорост 105 км/ч в
средната лента за движение в посока към центъра и в близост до кръстовището с бул.“Хр.Смирненски“ подс.Н.
блъснал появилият се от разделителната
тревна площ пешеходец М. Янков В.,който
пресичал пътното платно отдясно наляво
пред процесния л.а.Движението преди
последвалия удар с л.а. на подс.Н. на пешеходеца
не може да се определи точно,т.к. единствения категоричен факт по делото е, че
в кръвта му е установена прекомерно висока концентрация на алкохол-3,9
промила в кръвта и 5, 00 промила в урината.
Ударът в тялото на пешеходеца настъпил в предната част на купето с предна броня,при който бил
подхвърлен в лявата част на предния
капак и след последвал удар в лявата част на предното стъкло бил изхвърлен в
ляво от движещия се автомобил на платното за движение,където после е намерено и
петно от кръв по настилката.Подс.Н. отбил и спрял
вдясно в платното за движение и веднага се обадил на тел.“112“. Произшествието
било запазено от полицейски органи и бил извършен оглед.Пристигнала спешна
медицинска помощ ,която констатирала настъпила смърт на М. В.. О заключението по приетата от съда СМЕ/л.51
от ДП/ се установява,че причината за смъртта на М. В. е съчетана
гръдна,гръбначно –мозъчна и черепна травма. Всички описани увреждания са
резултат и отговарят да са получени при автомобилна злополука,а именно блъсване от броня и счупване на кости на подбедриците,последващо падане на
тялото върху капака и удар в предния прозорец и след това на
терена.Уврежданията са причинени приживе,видно от кръвонасяданията
на меките черепни покривки,междуребрията,гърба.Установената
концентрация на алкохол в кръвта от 3,9 промила отговаря на тежка степен на
алкохолно повлияване,при която може да настъпи и алкохолна кома. От
заключението по приетата АТЕ /л.60 от
ДП/ от съда е видно,че към момента на сблъсъка,автомобила се е движел със
скорост 105 км/ч. Дължината на опасната
зона за спиране е 107 м.Отстоянието на
л.а. от мястото на удара,към момента на навлизане на пешеходеца в пътното платно е 76-77 м.Пешеходеца е пресичал в посока отдясно-наляво по отношение на посоката на движение на л.а.Дължината на
осветеност от фаровете при включени къси светлини е 60-65 метра. Видимостта на
водача към пешеходеца възлиза на около 46 метра.При движение на л.а. със
скорост 50 км/ч дължината на опасната зона за спиране е 37-38 метра,а видимостта към пешеходеца е 46 м. и
водачът е имал техническа възможност да
предотврати сблъсъка.Безопасната скорост на л.а.,при която би могло да се
предотврати настъпването на ПТП,трябва да е
по-ниска от 57-58 км/ч.Към момента на
удара с пешеходеца л.а. е бил
технически изправен. И двете експертизи приемат,че пешеходеца е попадал в опасната зона на движение на
автомобила. Но и тази експертиза изключва възможността подсъдимият да е
управлявал л.а. със скорост по ниска от 105 км/ч. и пешеходката да е слязла внезапно от бордюра,
това се изключва от обективните находки
при огледа,останали на пътното платно,увреждането по тялото на
пострадалия и местоположението му след автопроизшествието и увреждането по автомобила. Не се спори, а и по
категоричен начин е установено,че подсъдимия е управлявал автомобила на къси
светлини,че е било в тъмната част на денонощието и че видимостта е била
намалена. Осветената зона е била 60-65 м. и вещото лице е казало категорично,че скоростта на движение на автомобила е следвало да бъде по ниска от 57-58 км/ч. за да избегне удара.
От
заключението на последващата комплексна АТЕ и
СМЕ/л.107 от ДП/ потвърдена и в съд.заседание от двете вещи лица се изясни ,че
е възможно да се приемат и
твърденията на подсъдимия относно посоката на движение на пешеходеца,като
обаче не може да се посочи с
категоричност,коя от двете е по
достоверната. Налице са бампер-фрактури на двете подбедрици от удари с броня с последващо
падане върху стъклото и капака с травми
на лицето и главата.Уврежданията по гръдния кош и гръбначния стълб са
тежки, а именно счупване на бодилести израстъци с
прекъсване на гръбначния стълб и мозък с раздалечаване,множествени двустранни
счупвания на ребра по повече от две линии,счупване на лявата лопатка,масивно
ожулване на гръдния кош и гърба отляво и отзад,както и кръвонасядания
с подкожен джоб на гърба в тази област. Тези данни говорят категорично за прегазване,като пострадалият е
бил по гръб-налице са двустранни
множествени счупвания на ребрата,лявата
лопатка,бодилестите израстъци,разкъсвания по белите
дробове от фрагменти от ребрата, прекъсване
на гръбначния стълб и мозък с раздалечаване в областта на 8-9 гръдни
прешлени с подкожен джоб в тази област,частично разкъсване на аортата.При
вариант на пресичане на пешеходеца в
посока отляво-надясно отстоянието на л.а. от мястото на удара възлиза на 74,08
м.Дължината на опасната зона е 107 м.Пешеходеца попада в опасната зона и
водачът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране.Видимостта
на водача възлиза на 46,00 м.На практика изводите по заключенията от двете експертизи
–комплексната АТЕ и СМЕ и единична АТЕ не се противопоставят ,поради което и
съдът ги приема за обосновани.От огледа
на местопроизшествието/л.30 от ДП/т.4 е видно че не са открити спирачни
следи,скоростния лост е на четвърта предавка/т.5/, предното панорамно стъкло е счупено в предна лява част
и е открита деформация с размери 40-45
см. Върху предния капак в ляво. Това за съда означава,че няма как пешеходеца да
се е появил в посока както твърди подсъдимия отляво надясно,предвид посочените
по автомобила деформации.
Според
вещите лица, всички травматични увреждания са причинени по различен механизъм
от действието на твърди, тъпи предмети и конкретно при ПТП с пешеходеца,който е
блъснат челно от лек автомобил на подсъдимия.Съдът не приема обясненията на подс.Н.,че е последвало прегазване на пешеходеца от друго
движело се зад него и неустановено превозно средство.Според вещите лица,
изготвили комплексната АТЕ и СМЕ, при челния удар на пешеходеца с лекия
автомобил са получени травматични увреждания многобройни върху предния капак
при "възкачването"на пострадалия и на главата на пострадалия и по гърба от падането му на земята след удара
в челното панорамно стъкло.Ударът е бил със значителна сила предвид високата
скорост на движение на лекия автомобил "Мерцедес",което е обусловило
тежки и несъвместими с живота травми на мозъка и гръдните органи.
Заключенията
на първоначалната и допълнителната съдебномедицински експертизи като
компетентни, обективни и неоспорени от страните се кредитират изцяло от съда.
Видно
от заключението на вещите лица по изготвената, изслушана и приета комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза № 44/2016 г. към момента на удара
на управлявания от подс.Н. лек автомобил с пешеходеца
попътно, пред лекия автомобил не е имало друго МПС, което да ограничава
частично обзорната видимост на водача в посока напред, т. е. първоначалния
контакт е осъществен между предна челна
част на автомобила с предна броня в областта на регистрационнна
табела и долните крайници на пешеходеца. От подкосяването обувките на
пешеходеца излитат, а тялото на пешеходеца е подхвърлено на предния капак
вляво между лявата част на декоративната решетка и левия
фар за мъгла. При този контакт се е получила деформацията с размери 40825 см. След това пострадалия се удря в
лявата част на предното стъкло на автомобила,което след удара се счупва. Намерените парчета стъкла по предните седалки и по
арматурното табло показват,че ударът е бил с посока отвън –навътре.Последва изпадане на пострадалия,отляво на движещия се л.а. в
мястото ,където е намерено петно от
червена течност на пътна настилка. Описания механизъм възприет изцяло от съда и
от вещите лица означава,че към момента на първоначалния контакт с предна част
на автомобила,движението на пешеходеца е
било с насоченост отдясно наляво,спрямо посоката на движение на автомобила.Практиката на ВКС е
непротиворечива относно случаи при движение нощно време, а именно,че скоростта
на МПС трябва да бъде в
съответствие с разстоянието на видимост
на светлините на фаровете с възможност за спиране при поява на опасност./Р№
231/1988 г. по Н.Д. № 255/88 г., Трето НО/.Когато един водач на МПС управлява
със скорост, на която опасната зона/за
конкретния случай- тя е 107 м./ е по голяма от
осветеното пространство/в случая тя е 60-65 м./, налице е несъответствие
на видимостта и възможността за спиране
при появяване на препятствие в лентата за движение на автомобила. При
такова управление на МПС подс. Н. сам се е поставил в аварийна ситуация, защото не е
по силите му и техническите възможности да преустанови
движението на разстоянието на видимост.
Възможността своевременно да възприеме правомерно или неправомерно
пресичане на платното за движение,въпреки направените от него усилия за спиране/няма данни за
такива в конкретния случай/ или извършване на спасителна маневра-отбиване на
л.а. вдясно е закономерна последица от движението с несъобразена скорост-105 км/ч.,при
която настъпва ПТП.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства-
докладна записка, протокол за оглед/л.30/, фотоалбум./л.16-28/,свидетелските
показания на свид.Н.Б., П.Т., С.Г. и заключението по единична СМЕ/л.48 от ДП/ и АТЕ/л.53 от ДП/
и комплексна съдебно-автотехническата и медицинска експертиза /л.101-108 от ДП/,
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 283 НПК,удостоверения за наследници.
Видно
от свидетелските показания на четиримата свидетели,които бяха разпитани и в
съдебно заседание пред ВОС,не се установиха противоречия и те преразказаха само това което са видели след станалото,т.к.
не са очевидци,но и тримата потвърдиха че е било много тъмно в този участък от
пътя.
Видно от приложената по делото справка от ОД-МВР-
Варна подс. Н. има множество наказания по
административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП и ПП ЗДвП - 11 на брой НП в
периода 2006 г.-2010 год.,11 НП за
периода 22.04.2006 г. до 19.02.2010 год. и 9 на брой фиша към в периода
18.08.2009 г.-06.03.2015 година.
Така
изложената фактическа обстановка се приема за безспорно установена от събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства- гласни и писмени,
както и от заключенията на назначените експертизи както следва: съдебно-
медицинска експертиза на труп № 26/16 год./л.48 от ДП/, АТЕ/ л.53/ и комплексна
съдебна авто- техническа и медицинска
експертиза .
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на С.Г., П.Т., Н.Б., В.Г. и М.С.- брат
на починалия като последователни, безпротиворечиви и логични.
Съдът
не кредитира обясненията на подс. Н. дадени в хода на
съдебното следствие в частта им, в която същия твърди, че пешеходецът се
появява внезапно пред управлявания от него автомобил като това внезапно
появяване не му дава възможност да задейства спирачките, а дори не е могъл да
реагира и е направил десен завой за да отбие вдясно, но
не успява да избегне удара.Безспорно доказано за съда е ,че подс.Н. е
управлявал със скорост 105 км/ч след като стрелката на километража е заседнала
на тази скорост видно от огледа на местопроизшествието -л.30 т.5 от ДП. Този факт няма как да се оспорва пред съда.А относно
движението на пешеходеца преди удара
отляво надясно, каквото е становището на подсъдимия същото се прие от съда за
несъстоятелно,т.к. в комплексната СМЕ и АТЕ/л.103 от ДП назначена само по искане на подсъдимия/ подробно е
обсъден този вариант и след направените
нужни изчисления, вещите лица не са
намерили доказателства за това а именно
:“ От техническа страна при този вариант на пресичане на пешеходеца след
първоначалния контакт с предна броня на л.а. в областта на регистрационната
табела и след подкосяващия ефект,тялото му би следвало да остави
следи/протриване,охлузване,деформации/ по дясната половина на предния капак на автомобила. В динамиката на
сблъсъка последващите увреждания на челното стъкло на
л.а. също би следвало да са в дясната
част,каквито не са намерени“.
Съдът
не кредитира обясненията на подс.Н. и в частта им касателно дали след него се е движил друг автомобил ,който
също блъснал пешеходеца. Този автомобил по време на цялото ДП остава неизвестен
. По делото няма факти за него и това се
доказва и от дадените
свидетелски показания по
делото от които е видно, че никой от тях
не говори за такъв автомобил видян от тях, движещ се след автомобила на
подсъдимия, блъснал последващо пешеходеца. Предвид
изложеното съда не кредитира обясненията на подс. Н.
в тази им част и ги възприема единствено като негова защитна теза.
След
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като
анализа приетото за безспорно и несъмнено от фактическа страна, съда прави
следните правни изводи:
От
страна на подс. Н. е осъществено престъпление по чл. 343, ал.1 , б."в" от НК, както от обективна, така и
от субективна страна.Авторството на престъпното деяние е безспорно и несъмнено
доказано както от всички свидетелски показания,така и от заключенията на вещите
лица по комплексната СМЕ и АТЕ експертиза.
Безспорно
и несъмнено е, че на 05.02.2016 г., около 21,00 ч. на бул“Цар
Освободител“ в гр.Варна подс. Н. управлявал лек
автомобил "Мерцедес " с рег. №
В 98 45 ВА със 105 км. /час, което е в
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП
при разрешена пределна скорост в населено място от 50 км./ч.Скоростта на
движение на лекия автомобил е определена от
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза ,която определя скоростта по
мястото и интензивността на удара на пешеходеца /в случая/ с превозното
средство.Съобразявайки интензивността на удара на пострадалия в предна част на
купето,при което бил подхвърлен в лявата част на предния капак и след последвал
удар в лявата част на предното стъкло
бил изхвърлен в ляво от движещия се автомобил, довел до прекъсване на гръбначния стълб
и мозък,множество счупвания на ребрата и др. експертите са категорични, че се
касае за скорост на движение преди удара от около 105 км./час.
От обективна страна е безспорно, че следствие настъпилото
ПТП между л. а."Мерцедес ",управлявано от подс.Н.
и пешеходеца В., последния получава множество тежки травми, подробно
анализирани, уточнени и изброени от вещите лица изготвили единичната съдебно
-медицинска експертиза на труп и комплексната
съдебно- медицинска експертиза и АТЕ по
писмени данни .Част от тези травматични увреждания са несъвместими със живота.
Смъртта на пострадалия М. В. е настъпила бързо и е била неминуема като вещите
лица са категорични, че същата е в резултат на съчетана
гръдна,гръбначно-мозъчна и черепна травма.
Безспорно
и несъмнено е, че е налице пряка причинна връзка между поведението на подс.Н., който в нарушение правилата за движение по
пътищата е допуснал управление на МПС със скорост от 105 км./ч. при разрешена
до 50 км./ч. и не е съобразил поведението си на пътя с променящата се пътна
обстановка и движението по нея на уязвим участник- пешеходец и настъпилия
вредоносен резултат- смъртта на пострадалия пешеходец В.,настъпила след удара
му с управлявания от подс.Н. л. а. "Мерцедес
". От субективна страна деянието е осъществено при съзнавана
непредпазливост,т.е. не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици,но е бил длъжен и е могъл да
ги предотврати.Практиката на Върховния
съд е еднообразна в този смисъл,като счита,че
водачите са длъжни да третират наличността на пешеходеца върху платното
за движение като възникнала опасност,защото те не са на такова място,което
правилата за движение им определят,а именно тротоара или банкета на пътя./Р №
162/1987 г. по НД № 122/87 г., Трето НО.,Р .№ 231/88 г. по Н.д.№ 225/88 г.
Трето НО/ А относно съпричиняването в резултат на
поведението на пешеходеца,движещ се алкохолно съдържание в кръвта-3,9 промила,
което е на границата на алкохолна кома, то не освобождава подсъдимия от
отговорност,тъй като подс.Н. е управлявал автомобила
с превишена скорост и сам се е поставил
в невъзможност да реагира
безопасно на възникналата опасност за движението . В заключение следва да бъде посочено,че всички експертизи по делото дават идентични отговори на важните за изхода на делото въпроси, а
именно ,че подсъдимия се е движел със скорост
на максимално предвидената за
конкретния пътен участък от 50 км/ч. и
независимо от разгледаните варианти на пресичане на пешеходеца-ударът за пострадалия е бил предотвратим, ако подс.Н. се е движел в границите на позволената скорост.
ПО
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Съдът
намери, че подс.Н. е осъществил вмененото му
престъпно деяние при превес на смекчаващите над отекчаващите
вината обстоятелства. Като отекчаващи вината
обстоятелства съда отчете единствено множеството наказания, наложени по
административен ред на подс.Н. за допуснати от него
различни нарушения на правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП
.Подсъдимият Н. е неосъждан ,млада личност, работи,признава вината си и
изразява критично отношение към резултата от настъпилото произшествие.Съдът
определи на подс.Н. наказание от "ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ", като счете
че са налице условията на чл.66 от НК ,поради което и определи един изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ .За да определи наказание към минимума предвиден в
материалната норма, съда се съобрази с констатациите на вещите лица, изготвили
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, според които като
причина за настъпилото ПТП следва да се отчете и поведението на пешеходеца В., на
който преди ПТП не може да се определи
характера на движение предвид това,че концентрацията на етилов алкохол в кръвта
на пострадалия от 3,9 промила сочи на тежка степен на алкохолно повлияване
/възможни са забавени движения, концентрация и реакция предвид алкохолното опиянение/
а дори и настъпване на алкохолна кома, и въпреки това
си състояние пешеходеца В. е предприел пресичане на платното за движение
в този тъмен участък от деня. Това
поведение на пострадалия пешеходец, който също е нарушил правилата за движение
по пътищата, след значителна употреба на
алкохол води до извод, че наказанието на подс.Н. при
важен дял на пешеходеца за настъпилото ПТП следва да се определи при превес на
смекчаващите вината му обстоятелства. Предвид изложеното на подс.
Н. се определи наказание около минималния предвиден в нормата на чл. 343, ал.1 б."в" НК размер.
Съдът
като изходи от характера на извършеното от подс.Н.
престъпление,неговата ниска степен на обществена опасност с оглед чистото му
съдебно минало, обстоятелствата, при които това престъпление е реализирано и
степента на вина на подсъдимия, намери за законосъобразно и справедливо,
наложеното му наказание "лишаване от свобода"да се изтърпи условно.
Като не намира обаче основания за приложение на чл.55 от НК, т.к.няма нито
многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства в
конкретния случай.
Според
императивната разпоредба на чл. 343"г" вр. с чл. 37, т.7 НК,
съдът лишава от право да
управлява МПС подс.Н. за срок от ДВЕ ГОДИНИ,предвид многобройните административни
нарушения на ЗДвП преди деянието и очевидния факт,че досега не са оказали поправително въздействие върху
поведението му като водач на МПС.Така наложените на подс.Н.
наказания, според съда ще въздействат предупредително - превантивно и
възпитателно и ще реализират целите на генералната и специалната превенция на
закона.Причината за осъществяване на престъпното деяние следва да се търсят в
незачитането на установения в страната правов ред, свързан с правилата за
движение по пътищата .
По
изложените съображения ВОС постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: