Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 09.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 12.09.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 1813 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.,
против Й.С.З. *** с искане да се признае за установено, че ответника дължи
сумата от 823,64 лева - главница за потребена топлинна енергия в периода
01,02,2015 г. – 30,11,2017 г., 110,63 лева - лихва за забава за периода
02,04,2015 г. до 17,01,2018 г., и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 543/2018г. по описа на ПлРС –
23,01,2018 г., до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 543/2018г. на РС П., като съдът е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде
иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответника е собственик / ползвател на топлинна енергия на адрес ***, като
същата не е заплатена. Твърди, че са публикувани общите условия за договора за
доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката.
Претендират се юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото и в
заповедното производство. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът е
допълнил твърденията си, като е посочил, че претенцията му за главница се
състои от главница в размер на 42.55 лв. - отопление, сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация в размер на 198.03 лв., сума за битово горещо
водоснабдяване в размер на 472.00 лв., сума за услуга дялово разпределение в
размер на 111.06 лв. Твърди, че в имота е имало 1 бр. водомер до месец 03.2015
г. и 2 бр. водомери от месец 11.2015 г., 3 бр. индивидуални разпределителни
уреди.
Ответникът
оспорва сумите като размер. Твърди, че за исковия период не е използвала ТЕ и
не е получавала фактури, поради което оспорва потреблението, посочено в ИМ.
Оспорва изправността на общия топломер в сградата сумите са неправилно
изчислени. Счита за недоказано по делото качеството ѝ на потребител на ТЕ
и оспорва това свое качество. В с.з. заявява, че през време на периода е
заплатена водата, която се дължи, като представя касови бонове за заплащане на
вода към друго дружество – ВиК П.. Моли съда до отхвърли предявените искове.
Третото
лице-помагач - „НЕЛБО” ЕАД гр. София, не взема становище по делото, представя
изисканите от него доказателства.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 543/2018г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 23.01.2018г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за следните суми: 823,64 лева главница за потребена топлинна енергия
в периода 01,02,2015 г. – 30,11,2017г., 110,63 лева лихва за забава за периода
02,04,2015 г. до 17,01,2018 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 23,01,2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00
лева. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 373/24.1.2018г., възразена в срок от длъжника. С
Разпореждане на съда, получено на 19.02.2018г.,
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 12.03.2018г., той включва сумите
по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
По делото се установява, че жилището на адрес ***,
е закупено от ответницата на 30.09.2011г., видно от нотариален акт № 41, т.
VІІІ, д. 820/2011г. на нотариус С.И., а на 04.09.2011г. тя е подала заявление
до ищеца за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода на този
адрес. Конституираното като трето лице-помагач по делото дружество - „НЕЛБО”
ЕАД, е представило по делото подробни месечни справки /лист 64-98/ относно
отчетената консумирана топлоенергия за жилището на ответницата за периода
м.02.2015г. – м. 01.2018г., което е с абонатен № 19831. От приложените справки,
се установява отчитано потребление на ТЕ по следните пера – за отопление от
щранг-лира с ИРУ/ИРУ е включено в отчета от м. 02.2017г. до края на периода, за
отопление сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, като след
м. 07.2015г. водомерите са два. Ответницата е представила, както в исковото,
така и в заповедното производство Констативен протокол № 1759, без дата,
изготвен от представител на третото лице-помагач, от който е видно, че трите
уреда за отчитане, прегледани в апартамента са с показания 000, и няма следи от
манипулации по тях. Номерата на прегледаните уреди са тези за отопление на хол,
спалня и кухня, които уреди не са отчитали никакви показания за целия исков
период, съгласно справките за дялово разпределение по месеци. За изясняване
спорните по делото въпроси, са изготвени две съдебни експертизи –
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза. Съдебно-техническата
експертиза, която съдът изцяло кредитира и не е оспорена от страните сочи, че
действително имотът е топлофициран, че сградата-ЕС, находяща се в ***, е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством АС, че АС е работила и към
имота е доставяна ТЕ за топла вода и и за отопление в баня от щранг-лира, а и е
изчислен и дела на имота за отдадена ТЕ от сградна инсталация. Отчитането на
тези компоненти е отново преизчислено от вещото лице по месеци, като е
отбелязано, че в имота има два водомера, в банята има щранг-лира за отопление без ИРУ, но няколко пъти е ходил
до апартамента, но не е можал да го посети. Заключението на
съдебно-икономическата експертиза е изчислило сумите, дължими за ползваната и
отчетена ТЕ в имота, като е посочило, че сумите за периода са следните - 42.55
лв. – за отопление, 198.03 лв. - за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, 472.00 лв. - за битово горещо водоснабдяване, 111.06лв. - за услуга
дялово разпределение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответницата е собственик на недвижимия имот в ***, както и че имотът
е бил топлоснабден. Това обстоятелство придава на ответника качеството на
потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Ирелевантна в случая е липсата на договор - между страните са
налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ, а в случая е налице и изрична молба-декларация за откриване на
партида. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника. В случая е налице колективна услуга, която се ползва от
всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени
изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/. По
делото безспорно се доказа, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена
за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност
на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване
на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и
ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. По делото се доказа, че в жилището
на ответницата е имало наличие на част от сградната инсталация, която част е
изградена да играе ролята на отоплителна тяло – в случая щранг-лира в банята. В
началото от периода тя е била отчитана без ИРУ, а в края – с ИРУ, поради което
е била отчитана като уред за отопление. Другите отоплителни уреди, независимо,
че са снабдени с ИРУ, не са отчитали показания и отдадена ТЕ от тях не се
претендира. В имота е имало монтиран в началото на исковия период един водомер
за топла вода, а от м. 07.2015г.
водомерите са два. Ответницата не оспорва ползването на топла вода в жилището,
и въпреки, плащанията, правени към ВиК П., не твърди, че е заплатила
топлоенергията, предоставена от ищеца за подгряването на тази вода.
Поради всичко дотук
изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетеното
количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми,
се налага извода, че всички искови суми са дължими от ответника, по всяко едно от посочените за главницата
пера, а поради незаплащане на главниците в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на
ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими
са и начислените лихви. Именно в претендираните размери - 823,64 лева -
главница за потребена топлинна енергия в периода 01,02,2015 г. – 30,11,2017 г.,
и 110,63 лева - лихва за забава за периода 02,04,2015 г. до 17,01,2018 г.,
исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на
ответника, като същите възлизат на 415.00лв., след определяне на юрк. възнаграждение
от 100лв., на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от
ищеца и в заповедното производствовъзлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Й.С.З.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
823,64 лева - главница за потребена топлинна енергия в периода 01,02,2015 г. –
30,11,2017 г., и 110,63 лева - лихва за забава за периода 02,04,2015 г. до
17,01,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 543/2018г. по описа на ПлРС – 23.01.2018г.
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Й.С.З.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 415.00лв.
ОСЪЖДА Й.С.З.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 543/2018г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „НЕЛБО” ЕАД гр.
София.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: