№ 16413
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря СН.К.К.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20241110116922 по
описа за 2024 година
От ищеца М. О. С. са предявени конститутивни искове за признаване на
уволненията, извършени със Заповеди № ЧР-10/07.02.2024 г. и
ЧР****/07.02.2024 г., за незаконни и тяхната отмяна – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за
възстановяване на заеманите до уволненията длъжности "Ръководител отдел
"Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация" и
"Директор дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт" при ответника
"СОФ К" АД – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителни искове за обезщетение в
размер на 36840, 48 лв. за период от шест месеца /07.02.2024 г. – 07.08.2024 г. /,
през който ищецът е останала без работа заради уволнението – чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225 КТ.
В проведеното на 05.08.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е
поискал изменение на осъдителните исковете по отношение на техния размер,
като го е съобразил със заключението по ССчЕ, посочваща размер на
обезщетението от 36340,48 лв.
Ищецът С.. твърди, че сключил писмен трудов договор №
2771/29.08.2006 г. с ответника – "Соф К" АД, за длъжност "Ръководител отдел
"Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация". С
допълнително споразумение към ТД от 01.07.2023 г. било определено основно
трудово възнаграждение в размер на 3864 лева и допълнително трудово
възнаграждение за ТСПО към момента на прекратяване на ТПО 23, 10% - 803,
81 лева. Излага, че на 07.02.2024 г. му била връчена заповед № ЧР-
10/07.02.2024 г., с която било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди, че въз основа на допълнително
споразумение към ТД ищецът съвместявал и длъжността "Директор дирекция
"Поддръжка, строителство и ремонт". Със заповед № ЧР****/07.02.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било прекратено допълнителното ТПО за
длъжността "Директор дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт".
1
Ищецът твърди, че процесните заповеди за уволнение били
незаконосъобразни. Развива, че не било налице уволнителното основание по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а трудовото му правоотношение било прекратено в
действителност на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Посочва, че се ползвал с
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но
работодателят не бил получил предварително разрешение за уволнението от
ИА "ГИТ". Твърди, че била налице злоупотреба с право – работодателят
нарочно посочил различно от действителното уволнително основание, за да
избегне закрилата на чл. 333 КТ. Излага, че отговарял на въведеното с новите
длъжностни характеристики изискване за владеене на чужд език, но
работодателят не му предоставил възможност да удостовери това
обстоятелство. Развива, че нововъведените изисквания не били пряко
свързани с ефективното изпълнение на заеманата длъжност. Сочи, че
длъжностната характеристика била променена от лице без представителна
работодателска власт. Твърди, че ТПО било заради развиваната от него
синдикална дейност. Посочва, че след прекратяване на ТПО не е започвал
друга работа на трудов договор. Предвид изложените факти, предявява искове
за признаване на уволненията за незаконни и за тяхната отмяна, за
възстановяване на последно заеманите длъжности в ответното предприятие, за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради твърдените
незаконни уволнения за максимален период от шест месеца. Претендира
разноски.
Ответникът "Соф К" АД оспорва исковете с твърдение, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно.
Признава фактите относно съществуването и прекратяването на
правоотношенията, размерът на получаваното от ищеца възнаграждение.
Поддържа, че фактическото основание за прекратяване на ТПО било не
владеенето на английски език на ниво С2 от Общата европейска езикова
рамка, което било задължително съгласно актуалните длъжностни
характеристики за длъжностите, заемани от ищеца. Оспорва правните и
фактически твърдения на ищеца във връзка със законността на уволненията.
Посочва, че на 01.02.2024 г. от А.Д., главен директор "Човешки ресурси" при
ответното дружество, са утвърдени нови длъжностни характеристики за
заеманите от ищеца две длъжности. Съгласно новите длъжностни
характеристики служителите, заемащи процесните длъжности, следвало да
владеят английски език на ниво С2 от ОЕЕР. Новите длъжностни
характеристики били връчени на ответника. Последният не отговарял на
нововъведеното изискване за езикови умения, поради което му били връчени.
Предизвестие № ЧР-07/07.02.2024 г. и Предизвестие № ЧР-09/07.02.2024 г., с
които работодателят упражнил правото си едностранно да прекрати двете
ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на квалификация за
изпълняваната работа. На основание чл. 220, ал. 1 КТ не бил спазен срокът на
предизвестието. Развива, че посоченото в уволнителните заповеди правно
основание било налице, поради което уволненията били законосъобразни.
Отговарянето на изискванията по новите длъжностни характеристики било
абсолютно необходима предпоставка за изпълнението на основните и най-
важни задължения на служителя. Твърди, че длъжностните характеристики
били утвърдени от служител, притежаващ съответна работодателска власт.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 333 КТ е неприложима в хипотезата на
2
прекратяване на трудовото правоотношение на на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ. Развива, че ищецът нямал закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не бил
трудоустроен по смисъла на чл. 314, вр. 317 КТ. Сочи, че ответникът не
развивал синдикална дейност и не бил председател, секретар или член на
синдикално ръководство на коя да е от синдикалните организации при
ответника. По изложените съображения оспорва исковете. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с изплатеното на ищеца
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Претендира присъждането на разноски.
В проведените открити съдебни заседания, както и в депозираните
писмени бележки ищецът поддържа исковете си, а ответника ги оспорва.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори, поради което е отделено като безспорно между
страните и ненуждаещо се доказване, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността "Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация,
газификация и автоматизация", и че същото е прекратено с оспорената
Заповед № ЧР-10/07.02.2024 г., както и че при хипотеза на "вътрешно
съвместителство" ищецът е заемал при ответника длъжността "Директор
дирекция "Поддръжка, строителство и ремонт" до възлагане на длъжността на
друго лице, и че трудовото правоотношение за тази длъжност е прекратено с
оспорената Заповед № ЧР-8/07.02.2024 г.
Видно от представените Заповеди № ЧР****/07.02.2024 г. и ЧР-
10/07.02.2024 г. трудовите правоотношения на ищеца с ответното дружество
за длъжностите „Директор дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“ и
„Ръководител отдел „Отопление, вентилация, климатизация, газификация и
автоматизация“ са прекратени едностранно от работодателя. В двете процесни
заповеди са посочени идентични основания за уволненията – „на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 липса на професионална квалификация за изпълняваната
работа Кодекса на труда и поради следните фактически обстоятелства: липса
на английски език на ниво С2 от Общата Европейска езикова рамка,
установено като необходимо за заемане на длъжността „Директор дирекция
„поддръжка, строителство и ремонт“, респективно длъжността "Ръководител
отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация".
Твърденията, изложени в исковата молба за незаконност на
уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че: не било
налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено в действителност на основание чл.
328, ал. 1, т. 11 КТ; че С. се ползвал с предварителна закрила при уволнение по
чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но работодателят не бил получил предварително
разрешение за уволнението от ИА "ГИТ"; че била налице злоупотреба с право
3
– работодателят нарочно посочил различно от действителното уволнително
основание, за да избегне закрилата на чл. 333 КТ; че ищецът отговарял на
въведеното с новите длъжностни характеристики изискване за владеене на
чужд език, но работодателят не му предоставил възможност да удостовери
това обстоятелство; че нововъведените изисквания не били пряко свързани с
ефективното изпълнение на заеманата длъжност; че длъжностната
характеристика била променена от лице без представителна работодателска
власт.
Ето защо, по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на
ответника е да докаже: че за заеманата от ищеца длъжност работодателят е
въвел променени изисквания за образование, които изисквания имат
отношение към ефективното изпълнение на работата, промяната е извършена
по съответния ред – с мотивирана писмена заповед, издадена от компетентен
орган и е налице към момента на уволнението – извършена след възникване на
трудовото правоотношение и преди или едновременно с уволнението, както и
с оглед въведеното оплакване за злоупотреба с права, да докаже наличието на
обективна необходимост от изменение на изискванията за квалификация за
конкретната длъжност; че ответникът е събрал сведения дали ищецът се
ползва със закрила при уволнение и в случай, че е установил такива
основания, е преодолял тази закрила, като е взел предварително съгласие на
инспекцията по труда.
В тежест на ищеца е да установи, че уволнението му е поради
злоупотреба с право от страна на работодателя.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Съображенията за това са следните:
На първо място, следва да се разгледа доводът на ищеца, че при
прекратяване на трудовите му правоотношения е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ с оглед правното значение на
предварителната закрила по чл. 333 КТ при уволнение, определена в чл. 344,
ал. 3 КТ, а именно - "когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението,
съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание,
без да разглежда трудовия спор по същество".
Разпоредбата на чл. 333 КТ регламентира закрилата при уволнение, при
която законът поставя законността на уволнението в зависимост от
получаването на предварително разрешение от определен държавен или
синдикален орган.
По силата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ с предварителна закрила при
уволнение се ползват работниците/служителите, които са трудоустроени, като
в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят
може да уволни такъв работник/служител само с предварително разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай, а съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в
този случай преди уволнението се взема предвид и мнението на ТЕЛК.
В уволнителните заповеди от 07.02.2024 г. е посочено, че процесните
трудови правоотношение са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
4
като са изложени и конкретните фактически обстоятелства, послужили като
основание за уволненията – „липса на английски език на ниво С2 от Общата
Европейска езикова рамка, установено като необходимо за заемане на
длъжността „Директор дирекция „поддръжка, строителство и ремонт“,
респективно длъжността "Ръководител отдел "Отопление, вентилация,
климатизация, газификация и автоматизация".
Налице задължителна практика на ВКС, в това число Решение №
346/23.07.10 г. по г. д. № 468/09, Решение № 28/26.02.2014 г. на ВКС по г. д. №
2917/2013, IV ГО, съобразно която във всички случаи на прекратяване на
трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на
което се извършва; от значение е именно основанието, посочено в заповедта за
уволнение; при противоречие между обосновката на заповедта и посочената
правна квалификация /цифровото изражение/ определящо е изложението на
фактите; няма пречка мотивите да се изчерпват и с цитиране на правната
норма, когато тя не предполага различни фактически основания / Определение
№ 1100 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2015 г., III г. о., ГК/. Без
значение е квалификацията в уволнителната заповед - съгласно установената
практика, съдът е длъжен да изхожда от изложените фактически
обстоятелства, с които работодателят е обосновал възникването на правото на
уволнение, като евентуалното погрешно квалифициране на тези обстоятелства
в заповедта само по себе си не е основание за отмяната му /срв. решения на
ВКС, III г. о. по гр. д. № 119/2010 г. и № 854/2011 г. и цитираната в тях
практика/.
В настоящият случай съдът констатира противоречие между
обосновката на заповедта и посочената правна квалификация /цифровото
изражение/. Работодателят не е съобразил тълкуването, дадено от ОСГК с
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК.
С цитирания тълкувателен акт е установено, че основание за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички
изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и
професионална квалификация. Разграничението е, че при основанието по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ промяната в изискванията за заемане на длъжността,
настъпила след сключването на трудовия договор, следва да се отнася само до
изискванията за образование /по вид и степен/ или до тези за професионална
квалификация, докато основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ обхваща всички
останали изисквания за длъжността, извън тези за образование или
квалификация, т. е. второто е по-общо от първото, което като специално го
изключва /виж Решение № 208 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г.,
III г. о. /. Под "професионална квалификация" следва да се разбира
нормативно призната в резултат на обучение степен на квалификация в
определена област на знанието. Липсата на необходимата професионална
квалификация за изпълняваната работа е тази, без която съответната работа не
може да се изпълнява /чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ/, а друг е случаят, когато
квалификацията допълва качеството на работа, като например компютърна
грамотност, владеене на чужд език, на стенография, познания на точно
определен вид машини или технологии и др. /чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ/.
Съобразявайки практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6
и 11 КТ и вземайки предвид фактите, изложени от работодателя в
5
уволнителните заповеди, настоящият състав на СРС достига до извод, че
действителното основание на двете процесни уволнения е чл. 326, ал.1, т 11
КТ, а не посочената от работодателя т. 6.
Закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази
работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и
хуманни критерии. За прилагането на закрилата е достатъчно към момента на
връчване на заповедта за уволнение работникът или служителят да е
трудоустроен /чл. 333, ал. 7 КТ/, независимо дали работодателят е знаел за
това.
В случая, от представеното по делото влязло в сила Експертно решение
№ *****/08.02.2023 г. на ТЕЛК II състав към Университетска Първа МБАЛ –
София „Св. ЙО.К.“ ЕАД е видно, че на ищеца е определена 56 % трайно
намалена работоспособност за срок от три години /до 01.02.2016 г./. Със това
решение са установени и противопоказни условия на труд: тежък физически
труд.
Спорен между страните е въпросът дали ищецът е имал качеството
„трудоустроен“.
Ответникът се позовава на решение № 316/10.06.2011 г. по гр. дело №
1545/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК, за да аргументира отрицателен
отговор на поставения въпрос.
С това решение на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2
ГПК изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл.
328, ал. 1, т. 2, 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да поиска предварително
разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато
работникът или служителят е трудоустроен. Посочено е, че правната норма не
обвързва трудоустрояването с процента на намалена трудоспособност.
Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл. 314 КТ, който също не
обвързва трудоустрояването с процента на намалена трудоспособност. Такова
изискване не се съдържа и в чл. 73, от Наредбата за медицинската експертиза
/отм. Д. в. бр. 36 от 14.05.2010 г./, действала към момента на уволнението.
Единственото разграничение, което прави посочената разпоредба с оглед
процента на трайно намалената работоспособност е в органът, който се
произнася за работоспособността, за работното място и трудоустрояването. В
чл. 73, ал. 2 НМЕР (отм.); при лица с 50 и над 50 на сто намалена
работоспособност компетентен да се произнесе по посочените въпроси са
ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност
или без процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от
трудоустрояване – чл. 73, ал. 3 НМЕР (отм.); Поради това съдебният състав е
приел, че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва
произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването,
работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2
КТ.
Тава тълкуване е възприето и в по-новата практика на ВКС / напр.
Решение № 259 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2020 г., IV г. о., ГК/,
която обаче го развива и уточнява.
Според актуалната практика закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се
прилага за работник или служител, който е трудоустроен.
6
В Решение № 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2013 г., IV г.
о., ГК, Определение № 660 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2018 г., III
г. о., ГК, Решение № 259 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2020 г., IV г. о.,
ГК, и др. ВКС трайно и безпротиворечиво приема, че когато с решението на
ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени
противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност,
определена за трудоустроени.
При кумулативното осъществяването на тези две предпоставки - с
решение на ТЕЛК да е определен процент трайно намалена работоспособност
и да са посочени противопоказни условия на труд, работникът или служителят
не може да бъде уволнен без предварително разрешение от инспекцията на
труда и на мнение от трудово експертна лекарска комисия / Определение №
660 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2018 г., III г. о., ГК /.
При това положение настоящият състав приема, че ищецът е
трудоустроен с представеното по делото ЕР на ТЕЛК, с което са определени
както процент ТНР, така и противопоказни условия на труд.
Ето защо, доколкото към момента на връчване на процесните заповеди
ищецът е бил трудоустроен, то С. се е ползвала с предварителна закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
По делото не се твърди и не се доказва от ответника да е поискано
предварително съгласие за уволнението на ищеца от Инспекцията по труда,
поради което закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, от която се е ползвал
служителят, не е преодоляна.
Предвид гореизложеното уволненията на ищеца се явяват незаконни
само на това основание и следва да бъдат отменени без да се разглежда спорът
по същество.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Безспорно е между страните, че между тях е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
"Ръководител отдел "Отопление, вентилация, климатизация, газификация и
автоматизация" при ответника.
Това обстоятелство се установява от Трудов договор № 2771/29.08.2006
г., допълнително споразумение № 1125/12.07.2017 г. и последващите
допълнителни споразумения към него. Трудовият договор за длъжността е
сключен за неопределено време.
Видно от допълнително споразумение № 209/28.05.2020 г. между ищеца
и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение за длъжността
„Директор дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“. Договорът е
сключен под прекратително условие – до възлагане на работата за длъжността
„Директор на дирекция“ на друго лице, като е уговорено още, че С., ще
продължи да изпълнява длъжността „Ръководител на отдел“ след като бъде
възложена на друго лице изпълняваната от него длъжност „Директор на
7
дирекция“. Не се твърди и не се доказва това условие да е настъпило.
Предвид на гореизложеното и с оглед изхода на спора по исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, конститутивните искове за
възстановяване на ищеца на заеманите до уволнението му длъжности –
„Ръководител на отдел“ и „Директор на дирекция“ се явяват основателни и
следва да се уважат.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период. По делото не се
установява в периода 07.02.2024 г. – 07.02.2024 г. ищецът да е работил по
трудово правоотношение.
Налице е фактическият състав на вземането по чл. 225, ал.1 КТ –
ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на шестмесечен
срок, вследствие незаконното уволнение, като вредите са в размер на
пропуснатото възнаграждение.
Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението, е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е
прекратен трудовият договор.
Съгласно заключението по ССчЕ, че размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението е в размер на 6056,81 лева. Изчислено на тази база, размерът на
дължимото обезщетение възлиза на 36340,88 лева /6056,81х6/. Искът е изцяло
основателен.
По възражението за прихващане:
С оглед формираните правни изводи за основателност на иска по чл. 225,
ал.1 КТ се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по
възражението за прихващане.
От ответника е начислено обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ в размер на
едно месечно брутно трудово възнаграждение – 6056,81 лева.
Обезщетенията за неспазено предизвестие и за оставане без работа при
съкращаване на щата включват във фактическите си състави законно
уволнение. Само при законно прекратяване на трудовия договор служителят
има право да бъде обезщетен както за неспазване на срока на отправеното
предизвестие, така и за оставането си без работа при съкращение. Когато
уволнението бъде признато за незаконно, отпада основанието за изплащане на
тези суми /същите не могат да се кумулират с обезщетението по чл. 225, ал.1
КТ/. Ето защо с оглед формираните изводи за незаконност на процесните
уволнения, полученото от ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ подлежи на
връщане.
Поради изложеното по-горе искът по чл. 225, ал.1 КТ следва да бъде
8
уважен до сумата от 30284,05 лева, както за разликата до пълния предявен
размер от 36340,88 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез съдебно
прихващане с подлежащо на връщане обезщетение за неспазено предизвестие.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има
право на своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат.
Такива обаче не следва да му бъдат присъждани, защото липсват
доказателства за извършването им.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на Софийски районен съд сумата 363,61 лева – държавна
такса за уважените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ /2х80 лева/, сумата
1211,36 лева /4% от 30284,05 лева/ и сумата 250,00 лева – депозит за ССчЕ
съобразно уважената част от иска по чл. 225 КТ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ уволнението на М. О. С., ЕГН **********, от длъжността „Директор
на дирекция „Поддръка, строителство и ремонт“, извършено със заповед №
ЧР****/07.02.2024 г. на изпълнителния директор на "Соф К" АД, ЕИК
********.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ уволнението на М. О. С., ЕГН **********, от длъжността
„Ръководител отдел „Отопление, вентилация, климатизация, газификация и
автоматизация“, извършено със заповед № ЧР-10/07.02.2024 г. на
изпълнителния директор на "Соф К" АД, ЕИК ********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ М. О. С., ЕГН
**********, на длъжността „Директор на дирекция „Поддръка, строителство
и ремонт“ в "Соф К" АД, ЕИК ********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ М. О. С., ЕГН
**********, на длъжността „Ръководител отдел „Отопление, вентилация,
климатизация, газификация и автоматизация“ в "Соф К" АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА "Соф К" АД, ЕИК ********, да заплати на М. О. С., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ сумата 30284,05 лева -
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за периода 07.02.2024 г. – 07.08.2024 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2024 г. до погасяване на задължението, като
9
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 30284,05 лева до
36340,88 лева, като погасен чрез съдебно прихващане с вземане на "Соф К"
АД, ЕИК ********, с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД в размер на
6056,81 лева, представляващо платено обезщетение за неспазено
предизвестие.
ОСЪЖДА "Соф К" АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78,
ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 1624,36 лева – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал.2 ГПК започва да тече от
02.09.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10